№ 115
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260771 от 04.03.2022 г. по гр. д. 6707/2016 г. по описа на СГС, I-6 състав, е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Областна администрация на
Област София, БУЛСТАТ *********, представлявана от Областния управител на Област
София, с адрес: гр.София, ул. „Алабин” 22 против Акционерно дружество със специална
инвестиционна цел /АДСИЦ/ с наименование „Инвестмънт пропъртис” /Ин-Пропъртис/,
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ж.к.
„Витоша, „ВЕЦ-Симеоново 999 иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3 776 052 лв. (три милиона седемстотин седемдесет и шест хиляди и
петдесет и два лева), дължима и неплатена главница по запис на заповед от 24.07.2009 г. с
падеж 19.05.2012 г., която поражда парично задължение за издателя към поемателя за
заплащане на тази сума по записа - чл. 535, т. 2 , чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл.
44 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането и за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 31.07.2015 г. по ч.гр.д. №
26181/2015 г. по описа на СРС, 69 състав.
Поради това, Областна администрация на Област София, БУЛСТАТ *********,
1
представлявана от Областния управител на Област София, с адрес: гр.София, ул. „Алабин”
22 е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Акционерно дружество със
специална инвестиционна цел /АДСИЦ/ с наименование „Инвестмънт Пропъртис” /Ин-
Пропъртис/, учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията
гр.София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ж.к. „Витоша, ВЕЦ-Симеоново 999 сумата от 2 700 лв. /две хиляди и седемстотин лв./
разноски, направени от ответника пред първата съдебна инстанция.
Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от Областна
администрация на Област София (чрез управителя на Област София И. К.) с доводи за
неправилност на решението, поради което желае отмяната му и постановяване на друго, с
което да се уважи предявения иск като основателен по съображенията, подробно изложени в
жалбата. Претендира разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който жалбата се оспорва
като неоснователна, а атакуваното решение се счита за правилно, поради което следвало да
се потвърди. Също се претендират разноски.
Не са искани и не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд.
С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция
намери от материалите по делото следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Областна
администрация Област София срещу АДСИЦ с наименование „Инвестмънт Пропъртис /Ин-
Пропъртис/, с която е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума
по запис на заповед от 24.07.2009 г. с падеж 19.05.2012 г., която поражда парично
задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа - чл. 535, т. 2 ТЗ,
чл. 538 и чл. 481, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 44 ЗЗД и за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 31.07.2015
г. по ч.гр.д. № 26181/2015 г. по описа на СРС, 69 състав.
Поддържа се, че Областна администрация на Област София е подала заявление по
реда на чл.417 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 3 776 052 лв.,
представляваща обезпечение на вземането на Държавата за неустойки по Договор № РД-12-
06-011 от 15.12.2008 г., сключен между Държавата и ответника, като сумата е дължима по
запис на заповед от 24.07.2009 г. без протест и без разноски, с падеж 19.05.2012 г. за
обезпечаване на вземането на държавата за неустойки по горепосочения договор. Твърди се,
че искането за издаване на заповед, допускане на незабавно изпълнение и изпълнителен
лист са уважени от съда, като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 10732/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ. Твърди се, че за
Областна администрация Област София, е налице правен интерес от установяване със СПН
съществуването и дължимостта на вземането по издадената заповед.
Поддържа се, че с Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за замяна на недвижими
2
имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти, собственост на юридическо лице,
сключен по реда на ЗДС, ответникът е придобил право на собственост върху четири имота-
частна държавна собственост, подробно описани в договора, а държавата от своя страна е
придобила правото на собственост върху 22 обекта от изградена в степен на завършеност
„груб строеж“ сграда „Бизнес център“, находяща се в гр. София, район Възраждане, УПИ І,
кв.280А по плана на гр. София, м.“Зона Б-19“ с общ застроена площ от 1327,37 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото. Поддържа се, че ответникът-заменител е поел задължението в срок до 19.03.2010 г.
да довърши и предаде на държавата в съответния вид, на свой риск и със свои средства,
обектите от сградата, станали държавна собственост и да предаде владението върху тях на
Държавата чрез областния управител на област София. Този срок е продължен до 19.03.2012
г. с анекс към договора. Твърди се, че за обезпечаване на вземането на държавата за
неустойка по договора за замяна, ответникът е издал запис на заповед без протест и без
разноски, с която същият се е задължил да плати на областния управител на Област София
сумата от 3 776 052 лв. с падеж на паричното задължение 19.05.2012 г. Твърди се, че в
договорения срок 19.03.2012 г. заменителят не е изпълнил задълженията, съобразно чл.5 от
договора. Твърди се, че ответното дружество е поканено да изпълни задълженията си по
договора, но не е било намерено на адреса по местоседалището си, с което е вписано в ТР,
поради което поканата е връчване чрез залепване на уведомление, като в двуседмичния срок
не се е явил представител на дружеството, за да получи поканата. Поддържа се, че на датата
на падежа 19.05.2012 г. с нотариална покана акт 130, том І, рег. № 2072/2012 г. на нотариус
Х. В., ищецът е предявил на ответника за плащане процесната запис на заповед, но до
момента на предявяване на исковата молба дължимите и предявени суми по записа на
заповед не са платени на кредитора. Поддържа се, че представеният по делото запис на
заповед е съставен в предвидената от закона форма и съдържа задължителните за този
вид менителничен ефект реквизити, съгласно чл.535 от ТЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато в отношенията между
страните, че ответникът дължи на Областна администрация на Област София, въз основа на
издадения от АДСИЦ с наименование „Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/ запис на
заповед от 24.07.2009 г. с падеж 19.05.2012 г. сумата от 3 776 052 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.05.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.9 ГПК от 31.07.2015 г. по ч.гр.д. № 26181/2015 г. по описа на СРС, 69
състав.
В срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуалните му представители
адвокати Т. и Н., надлежно упълномощени с пълномощно приложено към отговора.
Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, недоказани и
неоснователни.
Оспорва, че между страните е сключен Договор № РД-12-06-011 от 15.12.2008 г. за
замяна на недвижими имоти-частна държавна собственост, с недвижими имоти, собственост
3
на юридическо лице, сключен по реда на ЗДС, както и че за обезпечаване на вземанията за
неустойки по договора на 24.07.2009 г. е издаден запис на заповед за 3776052 лв. Твърди, че
страна по договора е Държавата, а не Областна администрация на Област София.
Твърди, че в полза на ищците не е възникнало и не е налице вземане
по процесния запис на заповед. Твърди се, че ищците не са надлежни страни в процеса, а
дори и да бяха не е налице изискуемо вземане, доколкото срокът след изтичането, на който е
следвало да настъпи изискуемост на вземането за неустойка и вземането по записа, е бил
спрян за двугодишен период по причина на Областния управител. На самостоятелно
основание вземането за неустойка, за обезпечаването на която е издаден записа на заповед,
не е изискуемо, тъй като същото е погасено по давност. На следващо място, дори вземането
да е изискуемо, то размерът му е съществено по-малък от претендирания, тъй като
ответникът е извършил значителни по размер СМР.
По същество оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Твърди се,
че ищецът не е поемател по процесния запис на заповед, а такъв е Областния управител на
Област София. Твърди се липсата на тъждественост между Областна управа и Областен
управител. Поддържа се наличие на каузално правоотношение, съдържанието на което сочи
за липса на неизпълнение на задължението, обезпечено с процесния запис на заповед.
Твърди се, че в процесния договор страните са договорили и хипотези, при наличието на
които договорените срокове за изпълнение на поетите задължения спират да текат. Твърди
се, че е налице основание за спиране течението на сроковете, а именно: правото на
собственост върху имотите, които Областният управител се е задължил да замени, е
оспорено по съдебен ред. Твърди се, че за част от имотите, които Областният управител се е
задължил да замени, са съставени констативни нотариални актове в полза на трето лице
„Овча купел“ ООД. Поддържа се, че през 2009 г. ответникът е инициирал исково
производство за установяване правото си на собственост върху тези имоти, в което
Областният управител е участвал като подпомагаща страна. Твърди се, че с Решение №
8991/30.12.2015 г. по гр.д. № 5/2011 г. по описа на СГС, влязло в сила на 15.06.2016 г.
изцяло са уважени исковете на ответника. С оглед на горното се твърди, че срокът за
изпълнение на задължението за изграждане и предаване на обектите е спрял да тече на
датата на завеждане на исковата молба 08.06.2009 г. и е започнал да тече отново едва на
15.06.2016 г. Този срок не е изтекъл, поради което не е налице неизпълнение от страна на
ответника. Поддържа се, че падежът на процесния запис на заповед не е настъпил. Твърди
се, че вземането за неустойка е погасено по давност. Поддържа се, че издаденият запис на
заповед е загубил правното си действие, съгласно уговореното в т.9, изр.трето от договора
от 15.12.2008 г., съобразно която, когато сроковете бъдат спрени поради наличие на съдебно
производство, издаденият запис на заповед губи правното си действие и се връща на
издателя му. След като го получи, последният трябва да издаде нов запис на заповед. Твърди
се, че ответникът добросъвестно е направил всички необходими постъпки, за да се снабди
Областния управител с нов запис на заповед. Поддържа недоказаност на претенциите по
размер. Твърди се, че ответникът е изпълнил съществена част от задълженията си по
4
договора за замяна, поради което дори и да е налице неизпълнение на част от тях, то не
съответства на пълния размер на уговорената неустойка. Твърди се, че ответникът е
изпълнил изцяло задължението си да прехвърли правото на строеж върху обектите,
извършило е СМР с приблизителна обща стойност в размер на 6 146 213,20 лв.
Оспорва претендираната законова лихва.
От фактическа страна, Софийски апелативен съд установи следното:
На 15.05.2015 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда от 31.07.2015 г., постановено по ч.гр.д.
№ 26181/2015 г. по описа на СРС, 69 състав, срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, допуснато е
незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист.
В законоустановения двуседмичен срок от датата на връчване на поканата за доброволно
изпълнение /09.02.2016 г./ е постъпило възражение от ответника на 22.02.2016 г., че не
дължи процесната сума. Установителният иск по чл. 422 ГПК е бил предявен в срок и е
допустим процесуално.
Между страните не е спорно, а и с представените писмени доказателства се установява, че
на 15.12.2008 г. между Държавата и „Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ, е
сключен договор № РД-12-06-011 за замяна на недвижими имоти-частна държавна
собственост с недвижими имоти, собственост на юридическо лице, сключен по реда на
Закона за държавната собственост, по силата на който Областният управител на Област
София прехвърля на ответника правото на собственост върху описаните четири броя
недвижими имоти-частна държавна собственост с обща пазарна цена на имотите-3 776 052
лв. без ДДС, а в замяна на прехвърлените имоти, ответникът прехвърля на Областния
управител на Област София правото на собственост върху притежаваните от дружеството
недвижими имоти, изградени в степен на завършеност „груб строеж“ в сграда „Бизнес
център“, находящ се в гр.София, СО-район Възраждане, УПИ І, кв.208А по плана на гр.
София, м. „Зона Б-19“, целият с площ от 7099 кв.м. с обща пазарна стойност на имотите-
3 779 042 лв. без ДДС. Ответникът е декларирал разликата между цените на заменяемите
имоти в размер на 2 990 лв. да остане в полза на държавата. Че прехвърлените в собственост
на държавата недвижими имоти са изградени в степен на завършеност „груб строеж“ към
датата на сключване на договора, се установява и с приетия като доказателство по делото
констативен протокол по чл.181, ал.2 ЗУТ, издаден от СО-район „Възраждане“ по искане вх.
№ СА-7000-355/18.06.2008 г.
По силата на чл.5 от договора ответникът се е задължил на свой риск и със свои средства да
доизгради имотите по т.2, чието право на собственост е прехвърлил на Държавата, и да
предаде владението върху тях на Областния управител на Област София в срок до
19.03.2010 г., като към момента на фактическото предаване-приемане на обектите, както и
общите части на сградата, да бъдат във вид на завършеност, подробно описан в Приложения
№ 1 и № 2, неразделна част от договора и с качество, което да ги прави годни за
предвиденото им предназначение, а строителството да се извърши, съобразно одобрени
5
инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Със сключения на 24.07.2009 г. Анекс
между страните, срокът за доизграждане на имотите е удължен до 19.03.2012 г.
При неизпълнение на всяко едно от горните задължения, страните са договорили следните
неустойки:
При неизпълнение на задължението да доизгради в договорения срок обектите-договорената
неустойка е в размер на по 1000 лв. за забавено изпълнение всеки един просрочен ден. При
неизпълнение на задължението строителството да се извърши, съобразно одобрени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж-неустойката е в размер на удвоената
стойност на средствата, необходими за привеждането на обектите в съответствие с
одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж. И при неизпълнение на
задължението обектите и общите части да бъдат във вид на завършеност, подробно описан в
Приложения № 1 и № 2-договорената неустойка е в размер на удвоената стойност на
средствата, необходими за извършване на СМР с оглед привеждане на обектите, съгласно
Приложения №№ 1 и 2. Страните са определили и срок за изплащане на неустойките, а
именно: двумесечен срок от получаването на поканата за доброволно плащане.
По силата на чл.6, т.6.5. от договора страните са се договорили, че за обезпечение на
вземането на държавата за неустойките по договора в деня на неговото подписване,
ответникът „Иинвстмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ, издава запис на заповед в
размер на пълната пазарна стойност на заменяемите имоти-частна държавна собственост, а
именно: 3 776 052 лв., със следния текст: „Долуподписаният В. А. С. с ЕГН **********, л.к.
№ **********, издадена на 07.08.2000 г. от МВР-София в качеството си на представляващ
на „Ви Веста Холдинг“ ЕАД, БУЛСТАТ *********, представляващо „Иинвстмънт
Пропъртис /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър, БУЛСТАТ *********,
ф.д. № 11419/2003 110, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1700, Област
София (Столица), община Столична, район Лозенец, ж.к. „Витоша – Вец Симеоново” 999,
безусловно и неотменимо се задължавам да платя на ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА
ОБЛАСТ София, гр.София, ул. „Алабин” 22, БУЛСТАТ Ю ********* сумата по този запис
на заповед в размер на 3 776 052 лв. Падеж на паричното задължение е 19.05.2010 г., а място
на плащане е гр.София по посочена при предявяването от Областния управител на Област
София банкова сметка.“
Така сключения между страните договор е надлежно вписан в Агенция по вписванията на
17.12.2008 г., вх.рег.№ 94107, ХХVІІІ, № 118.
В чл.6, т.6.6., т.8 и т.9 от договора Областният управител на Област София е декларирал, че
върху четирите имота, чието право на собственост прехвърля на ответника, трети лица
нямат права и претенции. В случай обаче, че правото на собственост върху някой от тези
имоти бъде оспорено по съдебен ред, всички срокове по договора спират да текат до влизане
в сила на съдебното решение, по силата на което „Иинвстмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/
АДСИЦ да бъде признат за собственик на имота, за който е оспорено правото-чл.9. Спират
да текат и сроковете по падежа на Записа на заповед, съгласно т.6.5., като страните
6
договарят, че „Иинвстмънт Пропъртис” /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ ще издаде нов Запис на
заповед с падеж на паричното задължение удължен с времето, през което сроковете са били
спрени за конкретния имот, за който е оспорено правото.За настъпване на обстоятелствата
по чл.9 от договора, страната узнала първа, уведомява незабавно писмено другата страна,
като представя и надлежни писмени документи, доказващи настъпването на основанието за
спирането на сроковете.
На 24.07.2009 г. между страните по договора е сключен Анекс, по силата на който е
договорено удължаване на срока по т.5.1. от договора до 19.03.2012 г., създадена е нова
точка 6.5 буква „а“, със следния текст: „За обезпечение на вземането на държавата за
неустойките по договора в деня на подписване на настоящия анекс „Иинвстмънт
Пропъртис” /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ, издава нов запис на заповед в размер на пълната
пазарна стойност на заменяемите имоти-частна държавна собственост, а именно: 3 776 052
лв., със следния текст: „Долуподписаният В. А. С. с ЕГН **********, л.к. № **********,
издадена на 07.08.2000 г. от МВР-София в качеството си на представляващ на „Ви Веста
Холдинг“ ЕАД, БУЛСТАТ *********, представляващо „Иинвстмънт Пропъртис” /Ин-
Пропъртис/ АДСИЦ, вписано в Търговския регистър, БУЛСТАТ *********, ф.д. №
11419/2003 110, със седалище и адрес на управление: гр.София 1700, Област
София (Столица), община Столична, район Лозенец, ж.к. Витоша-Вец Симеоново 999,
безусловно и неотменимо се задължавам да платя на ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ НА
ОБЛАСТ София, гр.София, ул. „Алабин” 22, БУЛСТАТ Ю ********* сумата по този запис
на заповед в размер на 3 776 052 лв. Падеж на паричното задължение е 19.05.2012 г., а място
на плащане е гр.София по посочена при предявяването от Областния управител на Област
София банкова сметка.“
На 24.07.2009 г. ответникът е издал процесния Запис на заповед с падеж 19.05.2012 г. и с
текст, съобразно уговорения между страните в анекса към договора.
По повод извършена справка в АВ-Имотен регистър ответникът установил, че по партидата
на четирите имота е вписан констативен нотариален акт за собственост № 75062/27.12.2007
г., том 278, № 71 на името на дружество „Овча купел“ ООД, поради което и на 08.06.2009 г.
завел искова молба вх.№ 29202 за установяването правото му на собственост срещу това
дружество, въз основа на която било образувано т.д. № 857/2009 г. по описа на СГС, ТО, VІ-
5 състав, производството по което е прекратено на основание чл.129, ал.3
ГПК с Определение № 1843/10.07.2009 г.
На 30.12.2010 г. ответникът повторно завел установителен иск за собственост срещу „Овча
купел“ ООД, въз основа на който било образувано гр.дело № 5/2011 г. по описа на СГС, І-19
състав, производството по което приключило с влязло в сила на 15.06.2016 г. Решение №
8991/30.12.2015 г. по силата на което по отношение на третото лице „Овча купел“ ЕООД е
признато, че „Иинвстмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/” АДСИЦ е собственик на четирите
недвижими имота, описани в т.2 от процесния договор. Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца-Областен управител на София
област.
7
С нотариална покана с рег. № 1125 от 19.03.2012 г., том 1, № 64 на Г. Г. - помощник-
нотариус при Х. В. - нотариус с рег. № *****, ищецът поканил ответника да се яви в
кантората на нотариус В. и да представи документи, удостоверяващи изпълнение на
задълженията му по чл.5 от договора, в противен случай ще счита че е налице пълно
неизпълнение.
На 31.05.2012 г. на ответника е връчена и нотариална покана акт № 130, том І, рег.№
2072/12 г. на Г. Г. - помощник-нотариус при Х. В. нотариус с рег. № *****, с която на
ответника е предявен за плащане процесния запис на заповед, посочена е и банкова сметка,
по която да бъде платен незабавно записа на заповед.
В отговор на поканата на 12.06.2012 г. в Областната управа на Област София е входен
отговор от ответника, с който е поканил ищеца да върнепроцесния запис на заповед, който
да бъде обезсилен. Уведомил ищеца, че до датата на отговора в обект „Бизнес център Зона
Б-19“ са инвестирани над 4300 хил.лв., направени били и други разходи, но същевременно
се оказало, че три от придобитите от ответника четири броя поземлени недвижими имота са
с тежести, независимо от декларацията на Областната управа, че върху тях няма никакви
тежести. Посочено е, че ищецът е уведомен за Овча купел УПИ І и УПИ ІІІ, че трето лице
притежава права на собственост върху имота, за което се води в СГС иск за установяване на
собствеността. Посочено е, че за УПИ 485 Горна баня се оказало, че има неуредени сметки
по регулация, в резултат на което били отнети 183 кв.м. и то от лицето на парцела, което го
направило крайно неатрактивен. Отделно от това е посочено, че със строителната компания,
която изпълнявала проекта възникнали сложни взаимоотношения, тъй като част от цената за
изпълнение на СМР е следвало да бъде платена с някой от придобитите поземлени имоти,
които впоследствие се оказали с тежести. Всичко това довело до временно преустановяване
изпълнението на СМР.
По делото в СГС е прието неоспореното от страните заключение на комплексна СТЕ
и ССчЕ, от която се установява, че процесният имот се намира в м. „Зона Б-19“ на ъгъла на
ул. „Д-р Калинков“ и ул. „Царибродска“, като по регулационен план имотът представлява
УПИ І от кв.280 А, м.“Зона Б-19“. Имотът е застроен със сграда „Бизнес център“, масивна,
ж.б.конструкция, която е на етап на завършеност „груб строеж“ по смисъла на §5 от ДР на
ДР на ЗУТ включително покрив, без дограми и др.довършителни работи. Вещите лица
установяват, че при извършен на място оглед се е установила, че сградата е изградена до
покрив включително без каквито и да било довършителни работи, т.е. може да се счита, че
от датата на съставяне на констативен акт 01.07.2008 г. до настоящия момент на обекта не се
извършват строителни работи. Според експертизата, сградата е била на етап на завършеност
„груб строеж“ и към 15.05.2015 г.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства-фактури за разходи, вещите лица
сочат, че размерът на разходите за строителство за изграждане на обект Бизнес-
център, находящ се в гр.София, район Възраждане, м. „Зона Б-19“, кв.280 А, до степен на
завършеност „груб строеж“ възлиза на сумата от 5 295 625,61 лв. без ДДС и съответно
6 324 475,04 лв. с ДДС. По еталонна стойност тези суми са съответно 5 270 395,87 лв. без
8
ДДС или 6 186 986 лв. с ДДС.
Процентното съотношение между стойността на вече извършените разходи и тези които
предстоят да бъдат извършени за изграждане на обектите е 54% към 46%.
От приетото по делото допълнително заключение на комплексната експертиза се
установява, че по приетите по делото Приложение № 1 и № 2 към договора за замяна, не
може да се определи стойността на довършителните СМР, доколкото приложенията не
съдържат количества и стойности на дейностите описани в тях, поради което вещите лица
приемат, че стойността на довършителните работи към уговорения срок-19.03.2012 г. е
3 776 052 лв., съгласно анекс от 24.07.2009 г.
По гореизложените факти и обстоятелства страните не спорят пред настоящата инстанция.
Според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
Решението на СГС е валидно и допустимо. Като краен резултат, то е и правилно, поради
което САС препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. В
допълнение към това следва да се отговори на всички оплаквания във въззивната жалба на
Областната управа на Област София, респ. да се посочи защо тези оплаквания се приемат за
неоснователни от въззивния съд:
Първо оплакване – за неправилност и незаконосъобразност на извода на градския
съд, че не е налице идентичност между поемателя на ценната книга и кредитора по
каузалния договор:
Не е налице идентичност между поемателя по ценната книга и кредитора по каузалния
договор. Съгласно нормата на чл. 535, т. 5 ТЗ записът на заповед следва да съдържа името
на лицето, на което, или на заповедта на което, следва да се плати. Тъкмо посоченото лице е
носител на материалните права, произтичащи от ценната книга. Видно от съдържанието на
записа на заповед в конкретния случай, "Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/" АДСИЦ
се е задължило да заплати сумата по записа на Областния управител на област София.
Следователно, поемател по процесния запис на заповед и носител на произтичащите от него
права е Областният управител. Както заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
така и установителният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, са подадени от Областната
администрация.
Записът на заповед обаче е издаден за обезпечаване на вземане за неустойки,
произтичащи от друга сделка – каузален договор от 15.12.2008 г. между Държавата и
9
„Инвестмънт Пропъртис /Ин-Пропъртис/ АДСИЦ за замяна на недвижими имоти.
В процесния запис на заповед няма отразяване, че Областният управител действа от името
на Държавата. В този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 127 от
12.07.2013 г. по т.д. № 274/2012 г., ВКС, на ІІ т.о. Съставът на ВКС е приел, че при липса на
идентичност между страните по двете сделки, изпълнението на задължението по едното
правоотношение не води до погасяване на задължението по
другото. Менителнично правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по
каузално правоотношение между други две лица. В този смисъл, правилни са изводите на
СГС за липса на идентичност между субектите по записа на заповед и каузалната сделка,
която ценната книга обезпечава касателно вземанията за неустойки от каузалния договор.
Това е самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове.
Второ оплакване – че ответникът бил направил общо оспорване на вземането, при което
областният управител не бил длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение
за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане между поемателя и
длъжника-издател по повод или във връзка, с което бил издаден записът на заповед.
Тази теза е несериозна. Видно от отговора на исковата молба, допълнителните молби и
становища във връзка с позицията му и във връзка с доклада по делото, ответното дружество
е въвело конкретни възражения срещу твърдяното вземане, които СГС е обсъдил и е
следвало да обсъди. Правилно, първата инстанция е приела, че приложение намира т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. че
следва да се изследва и каузалното правоотношение във връзка, с което е издадена ценната
книга, щом възраженията биха могли да имат за последица погасяване на ищцовата
претенция и на вземането по записа на заповед. Поради това, правилно е възложена и
съответната доказателствена тежест на ищеца в съответствие с тълкувателната практика на
ВКС.
Трето оплакване – на стр.трета от въззивната жалба се счита, че изводите на СГС, че към
датата на падежа на ценната книга – 19.05.2012 г., задължението на ответника за неустойка,
не било изискуемо, бил неправилен и незаконосъобразен. Тезата, която е развита в тази
връзка, не би могла да бъде подкрепена, понеже в чл.6, т.6.3. от процесния договор,
страните са уговорили срок за изпълнение на задължението за неустойка, като са се
съгласили, че неустойката по точки 6.2. е платима в двумесечен срок от получаването на
поканата за доброволното й плащане. Щом такива са уговорките между страните, то за да се
яви изискуемо задължението за неустойка, то трябва да е налице такава покана, но такава по
делото липсва, а и ищцовата страна не е твърдяла, че е изпращала такава изрична покана.
Дори и да се приеме, че по своята същност нотариална покана с рег. № 1125/2012 г., том 1,
№ 64, представлява такава покана за заплащане на неустойка в размер на процесната сума,
то двумесечният срок от получаване на поканата е изтекъл през месец юли 2012 г., т.е. към
датата на падежа на ценната книга-19.05.2012 г., вземането на ищеца са неустойки не е било
изискуемо.
Отделно от горното и при тълкуване на нормите на чл.114, ал.1 и 4 ЗЗД, следва да се приеме,
10
че вземането за неустойка за забава, става изискуемо от последния ден, за който се
начислява неустойката. В хипотезата на извършено плащане на главния дълг, последният
ден, за който се начислява неустойката за забава, ще бъде денят на плащането и
следователно от този момент, вземането за неустойка става изискуемо и от този момент тече
и 3-годишният давностен срок. Ако главният дълг не е платен и към датата на завеждане на
иска върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка, то по давност е погасено
вземането за неустойка за период по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска.
В този смисъл Решение № 174 от 16.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 292/2009 г., II т. о., ТК,
Решение № 106 от 10.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1632/2019 г., I т. о., ТК. С последното
решение е прието също така, че при уговорена неустойка за забава при изпълнение на
задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, начислявана в
определен процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата
неустойка от пълната стойност на възложената работа, срокът за погасяване по давност на
вземането за неустойка започва да тече от деня, в който начислената неустойка достигне
уговорения от страните максимален размер, а ако главното вземане е погасено чрез
изпълнение преди този ден и неустойката не е достигнала максималния си размер - от
последния ден на начисляването й.
Четвъртото и последно оплакване на въззивника, развито на стр.трета и четвърта от жалбата
му трябва да се свърже с несъгласието му с изводите на СГС, че нямало фиксиран размер на
дължимата неустойка, което не било вярно.
Дори и да се приеме за основателен този довод на въззивника, както и тезата му, че
фиксираният размер на неустойката всъщност е сумата, която е обективирана в записа на
заповед, а именно 3 776 052 лв. – пълната пазарна стойност на заменяемите имоти-частна
държавна собственост, то това не би променило крайните правни изводи за неоснователност
на предявения иск по останалите съображения, изложени от първостепенния и от настоящия
съд. Други въззивни доводи от въззивника не са налице.
По тези причини, решението на СГС следва да се потвърди като валидно,
законосъобразно и правилно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски пред
настоящата инстанция има само въззиваемото лице, но то не претендира такива.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260771 от 04.03.2022 г. по гр. д. 6707/2016 г. по описа на СГС, I-
6 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12