АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
РЕШЕНИЕ № 183 |
||||||||||
гр.
Видин, 05.11.2020 г. |
||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
Административен съд – Видин, |
административнонаказателен
състав |
|||||||||
в открито заседание
на тттридесетиддвадеседва |
пети октомври |
|||||||||
през две хиляди и двадесета година в състав: |
||||||||||
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
Членове: |
Биляна Панталеева Росица Славчева |
|||||||||
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
||||||||
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
||||||||
от съдия |
Антония Генадиева |
|
||||||||
Касационно АНД
№ |
148 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
и за да се произнесе, съобрази следното: Делото е образувано по жалба с правно
основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от „Мо – Мо транс” ЕООД,
гр.София против решение № 134/ 15.07.2020г. по АНД № 399/ 2020г. по описа на
Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 3 / 23.03.2020г. на Директора
на РИОСВ – Монтана, с което е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 7 000 лева на основание чл.136,ал.2,т.4 вр. с чл.35,ал.3
от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. В жалбата се развиват съображения, че
решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС е
постановил едно незаконосъобразно и неправилно решение, тъй като то е
постановено при съществени нарушения, както на процесуалните, така и на материалните
норми. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и
бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП. Ответната по касационната жалба страна моли
съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура –
гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде
уважавана. Административният съд, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност и като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания в жалбата, прие за установено следното : Жалбата, като подадена в срока, е
процесуално допустима. Разгледана по съществото си, същата е
неоснователна. Обстоятелствата установени във фактическата
обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният
съд. Установено е пред ВРС, че на 26.09.2019г. е
извършена съвместна проверка от служители на РИОСВ Монтана, представители на
Агенция Митници и РДГП, на ГКПП Дунав мост 2, като е проверен товарен
автомобил, собственост на дружеството. Проверката е извършена по документи.
Установено е, че товарният автомобил транспортира отпадък с код 19 12 04
/пластмаси/ от Италия за България. Проверени са документите, съпровождащи товара. Направена е справка в Националната
информационна система за отпадъци, респ. в публичния регистър на лицата,
притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци, при която справка
е установено, че дружеството притежава регистрационен документ по чл.35,ал.3
от ЗУО, включително и за транспортиране на отпадъци, но не и такива с код 19
12 04 /пластмаси/. За проверката бил съставен констативен
протокол от 26.09.2019г., който е приложен по делото и не е оспорен от
страните. Приложени са и решенията за регистрация по чл.35,ал.3 от ЗУО на
дружеството. Проверяващите приели, че е налице нарушение
на чл. чл.136,ал.2,т.4 във вр. с чл.35,ал.3 от ЗУО и съставили срещу
дружеството АУАН № УОбг – 06 / 08.11.2019г. Въз основа на така съставеният
АУАН, било издадено и НП, с което била наложена имуществена санкция в размер
на 7 000 лева. Във връзка с наложеното административно
наказание по чл.136,ал.2,т.4 от ЗУО и въз основа на така приетата фактическа
обстановка, Видинският районен съд е приел, че „Мо – Мо транс” ЕООД, гр.София
са осъществили състава на административното нарушение по чл.136,ал.2,т.4 вр.
с чл.35,ал.3 от ЗУО, поради което и правилно е наложено описаното по – горе
наказание. Административен съд - Видин споделя
становището на Районен съд - Видин по следните съображения : При така установената фактическа обстановка,
според съда касаторът е осъществил от обективна страна състава на
административното нарушение по чл.136,ал.2,т.4 вр. с чл.35,ал.3 от ЗУО. От
обективна страна юридическото лице не изпълнява условията, определени в
регистрационния документ по чл.35,ал.3
от същия закон, според който текст за извършване на дейностите по ал.2,т.2 – транспортиране на отпадъци по смисъла на §
43 от ДР на същия закон, се
изисква регистрация. Видно от административната преписка е, че дружеството –
касатор има издадено такова – Решение за регистрация по чл.35,ал.3 от ЗУО с №
12 – РД – 1079 - 01/ 03.08.2018г. на Директора на РИОСВ София и Решение № 12
– РД – 1271 / 18.12.2018г. на Директора на РИОСВ София, според които
действително има регистрация за извършване на дейност по транспортиране
/транспортиране и събиране/, като между посочените в таблиците отпадъци няма
код 19 12 04. Изпълнителното деяние на нарушението по
чл.136,ал.2,т.4 вр. с чл.35,ал.3 от ЗУО е транспортирането на отпадък с код
19 12 04, какъвто код не е включен в издадения на дружеството регистрационен
документ по реда на чл.35,ал.3 от ЗУО, респ. нарушено е условието за
транспортиране само на отпадъците, включени в регистрационния документ на
дружеството. За административното нарушение по
чл.136,ал.2,т.4 от ЗУО, се наказва юридическо лице, което не изпълнява
условията, определени в регистрационния документ по чл.35,ал.3 от ЗУО. За такова нарушение чл.136,ал.2,т.4 от ЗУО
предвижда наказание имуществена санкция в размер от 7 000 до 20 000 лева. Според Административния съд, наказващият
орган правилно е определил наказанието по посочения текст, тъй като е
наложено такова в предвидения минимум по чл.136,ал.2,т.4 от ЗУО. Следователно
при налагането му са взети предвид, както тежестта на извършеното нарушение
от нарушителя, така и липсата на доказателства за финансовото състояние на
дружеството. Наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл.27,ал.2
от ЗАНН. Неоснователни са твърденията на касатора, че
въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна
на НП. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил
със събраните по делото доказателства и с представената от административно –
наказващият орган преписка, а от друга страна в решението си съдът е взел
предвид спазването на всички процесуални норми в конкретното
административнонаказателно производство. Прието е, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които да доведат до отмяната на НП. Видно от административно – наказателната
преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1 от
ЗАНН, тъй като то съдържа всички необходими реквизити, както и фактическата
обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни
обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го
потвърждават. Не е нарушен и чл.42 от ЗАНН, при издаването на АУАН, като
липсват и доказателства за такива нарушения. Не е нарушена и разпоредбата на чл.40,ал.1
от ЗАНН, според която актът се съставя в присъствието на нарушителя, тъй като
видно от приложената преписка е, че с управителя на дружеството е провеждана
кореспонденция по ел. поща, от която е видно, че той е бил запознат с
извършваната проверка. Според разпоредбата на чл.40,ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят след покана не се яви за съставянето на АУАН, то последният се
съставя и в негово отсъствие, какъвто е и настоящият случай. По делото са събрани достатъчно
доказателства, установяващи извършването на нарушението. Доказателства в
обратната насока, опровергаващи извършването му не са представени. Неоснователно е твърдението, че не са
кредитирани, направените от дружеството възражения по време на производството
пред административно – наказващия орган. Направените възражения от
представителя на дружеството срещу съставения АУАН са приети за
неоснователни, като е обсъдено и обстоятелството във връзка с неприлагането
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид горното съдът намира, че при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същото е законосъобразно, издадено е
при спазване на процесуалния и материалния закон, наложената санкция е в
минималния предвиден в закона размер. Решението на Районния съд, с което е
потвърдено наказателното постановление, като правилно, обосновано и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Според настоящият съдебен състав не са
налице основания за отмяна на решението на ВРС. Водим от горното и на основание чл.63,ал.1,
изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134/ 15.07.2020г. по
АНД № 399/ 2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП №
3 / 23.03.2020г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което на „Мо Мо Транс”
ЕООД, гр.София, на основание чл.136,ал.2,т.4 вр. с чл.35,ал.3 от ЗУО е наложено
административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 7 000 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |
||||||||||
Решение по дело №148/2020 на Административен съд - Видин
Номер на акта: | 183 |
Дата: | 5 ноември 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.) |
Съдия: | Антония Благовестова Генадиева |
Дело: | 20207070700148 |
Тип на делото: | Касационно административно наказателно дело |
Дата на образуване: | 10 септември 2020 г. |