Р Е Ш Е Н И Е
гр. Козлодуй, 16.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, наказателна
колегия в публично заседание на 13.07.2020г./Тринадесети
юли, две хиляди и двадесета година/ в състав:
Председател:
Галя Петрешкова- Ставарова
при секретаря Валентина Гъркова и в
присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Галя
Петрешкова – Ставарова административно наказателно дело № 78 по описа за 2020г.
на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г.М.З., ЕГН**********
***, чрез пълномощник адв.М.С., съдебен адрес ***, сграда на АПК, ет.2, против
Наказателпо постановление № 28 от 09.08.2017г. на Началника на РУ - Козлодуй
към ОД на МВР – Враца, с което на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за нарушение по чл.64,
ал.2 от ЗМВР, за това, че на 19.07.2017г. около 19,10 часа в гр. Козлодуй на
ул. „Васил Коларов" срещу комплекс „Сони" на лицето е отправено устно
полицейско разпореждане от униформен служител в изпълнение на функциите му
изразяващо се в : да представи документ с който да удостовери самоличността си
и документи на лек автомобил Ауди А6 с peг. № ВР 3839 ВВ. Лицето заявило, че не
носи документи и самоволно напуснало мястото на проверката, с което пречи на
органите на МВР да изпълняват възложените им функции.
В жалбата против НП се излагат доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление и молят наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, представлява се от пълномощник адвокат М.С.,
като жалбата се поддържа изцяло.
Въззиваемата страна – РУ, гр.Козлодуй, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложената по делото докладна
записка от Д.С.Д. – младши автоконтрольор при РУ, Козлодуй, на 19.07.2017г. в
18.55ч. са били изпратени от ОДЧ на сигнал за неправилно паркирано МПС в
гр.Козлодуй на ул.“Васил Коларов“ срещу комплекс „Сони“ възпрепятстващо
безопасното преминаване на останалите участници в движението. След пристигане
на място полицейските служители установили лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ВР
3839ВВ, собственост на фирма „Профинженеринг“ ЕООД гр.Козлодуй, ул. “Христо
Ботев“ №1, с Булстат № *********, управляван от правоспособния водач Г.М.З. ЕГН
********** ***.
След надлежно представяне, св. Д. поискал
документи за самоличност и документи на автомобила, при което водача е заявил, че
не ги носи. На нарушителя е обяснено какви документи ще му бъдат съставени, при
което лицето самоволно е напуснало мястото на проверката, с което е попречило на органите на МВР да
изпълняват служебните си задължения.
Жалбоподателят Г.М.З. е приведен в
сградата на РУ - Козлодуй, където са му съставени 2 бр. АУАН по ЗДвП, 1 бр.
АУАН по КЗ, 1 бр. АУАН по ЗМВР, 1 бр. АУАН по ЗБЛД и лицето е задържано в
арести на РУ-Козлодуй за срок до 24ч.
АУАН № 28 от 19.07.2017 година, въз
основа на който е издадено процесното НП,
е бил съставен от св. Т.В.Г. -младши автоконтрольор при РУ, Козлодуй, за това, че на 19.07.2017 година около 19.10часа в гр.Козлодуй на ул.“Васил Коларов“ срещу
комплекс „Сони“ на лицето е отправено устно полицейско разпореждане от
униформен служител в изпълнение на функцийте му изразяващо се в: да представи
документ с който да удостовери самоличността си и документи на лек автомобил
автомобил „Ауди А6“ с рег.№ВР 3839ВВ. Лицето заявило, че не носи документи и
самоволно напуснало мястото на проверката,
с което е попречило на органите на МВР да изпълняват възложените им
функций.
Актосъставителят квалифицирал цифрово
словесното описание на нарушението като такова по чл. 64, ал.2 от ЗМВР. АУАН
бил предявен на лицето, посочено като нарушител, подписан от него, като е
вписал, че възразява, копие от АУАН е връчено на нарушителя.
Въз основа на съставеният АУАН, на 09.08.2017
година Началникът на РУ– Козлодуй издал против Г.М.З. ЕГН ********** ***, Наказателно
постановление № 28 от 09.08.2017г., с което на основание на основание чл. 257,
ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00
лева за нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР, за това, че на 19.07.2017г. около
19,10 часа в гр. Козлодуй на ул. „Васил Коларов" срещу комплекс
„Сони" на лицето е отправено устно полицейско разпореждане от униформен
служител в изпълнение на функциите му изразяващо се в : да представи документ с
който да удостовери самоличността си и документи на лек автомобил Ауди А6 с
peг. № ВР 3839 ВВ. Лицето заявило, че не носи документи и самоволно напуснало
мястото на проверката, с което пречи на органите на МВР да изпълняват
възложените им функции.
Наказателното постановление е връчено на
наказаното лице на 27.03.2020година, видно от приложената към същото разписка.
Жалбата против това НП жалбоподателят е депозирал в РУ, Козлодуй на
31.03.2020г., в РС – Козлодуй на 02.04.2020година.
Материалната компетентност на началник
РУ – Козлодуй да издава наказателни постановления за нарушения по ЗМВР се
установява от приложената към АНП заповед № 8121з – 1371 от 11.11.2015 година
на Министъра на МВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели Д.С.Д., Т.В.Г. и
Даниела Стефанова Зайкова, както и от събраните в хода на производството
писмени доказателства – НП № 28 от 09.08.2017г., № 28 от 19.07.2017 година, Заповед № 8121з –
1371 от 11.11.2015 година на Министъра на МВР, материалите по приложеното АНД №
78/2020 година по описа на РС – Козлодуй.
Въз
основа на описаната по – горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице и е допустима.
Жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка на
обжалваното НП и АУАН се установи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при издаване на НП,
които обуславят незаконосъобразността на последното.
Посочената в АУАН и в НП разпоредба
на чл. 64, ал. 2 от ЗМВР гласи:
"При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят." Алинея 4 на чл. 64 от ЗМВР предвижда: "Разпорежданията
на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават
живота или здравето му." От съпоставката на двата текста е видно, че
първият не съдържа предписание за конкретно поведение у адресатите, не е налице
правило за поведение, което може да бъде нарушено и да подлежи на
санкциониране. В чл.64, ал.2 от ЗМВР е допусната възможност за органите на МВР,
освен писмени, да издават и устни разпореждания. Предписание, задължаващо
гражданите да спазват определено поведение, се съдържа в ал. 4 на чл. 64 от ЗМВР, а не в чл.64, ал.2 от ЗМВР, както е посочено в АУАН и в НП. Задължение на
органа е съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН да посочи законните разпоредби,
които виновно са били нарушени. Погрешното определяне на нарушената законова
разпоредба води до отмяна на НП.
От друга страна, при фактическото
описание на нарушението в АУАН и в НП, се сочи, че жалбоподателят пречи на
органите на МВР да изпълняват
възложените им функций. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, който
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с
глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
В случая при фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП е допуснато смесване на фактическите състави на чл.
257, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ налагане на административно наказание за лице,
което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му в случаите, когато то не представлява престъпление, и на чл. 264,
ал.1 от ЗМВР, предвиждащ налагане на административно наказание за лице, което
противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, доколкото
извършеното не представлява престъпление. Макар и санкцията да е наложена на
основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР, т.е. за неизпълнение на разпореждане на орган
на МВР, от описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП,
поради противоречивото описание на нарушението, не може да се изведе по
недвусмислен и категоричен начин извод, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Напротив, фактическото описание на
нарушението сочи на извършено от жалбоподателя нарушение, наказуемо по текста
на чл. 264, ал.1 от ЗМВР, в какъвто смисъл са и показанията на свидетелите.
Не става ясно с отказа на жалбоподателя
да представи документ за самоличност и документи за автомобила, или самоволното
напускане на мястото на проверката, е попречило на полицейските органи да
упражнят функциите си.
Вън от съмнение е факта, че нерегламентираното
вмешателство в дейността на органите на МВР и препятстването им да извършват
вменените им със закон функции е не само морално укоримо, но и обществено
опасно и именно тези специфики на дейността им цели да бранят правилата на чл.
257, ал.1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР. Следва да се отбележи обаче, че при
санкциониране на лице по реда на чл. 257, ал.1 от ЗМВР не е предвидено
отклонение от общия ред, разписан в ЗАНН, по който трябва да протече
санкционната процедура. В тази връзка, в тежест на контролните органи и на АНО
е възложено задължението не само да издирят и приложат съответната санкционна
правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно осъществено поведение, чието
описание да съответства на хипотезата `и. В казуса вменената на лицето
деятелност е описана като противозаконно пречене на полицейски служител да
осъществява служебните си задължения, наказуема по чл. 264, ал.1 от ЗМВР, а не
като неизпълнение на полицейско разпореждане по смисъла на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, наказуемо по чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Изложените съображения в тяхната цялост
предопределят решаващия извод на настоящата съдебна инстанция за
незаконосъобразност на наказателното постановление, и като резултат от това –
неговата отмяна.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
В случая въззиваемата страна РУ-Козлодуй
не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да
бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-
Враца, като второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така е и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на
Върховния административен съд.
Действително самото ОД на МВР-Враца в
случая не е страна по производството, но по силата на изричната законова норма,
именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ОД на МВР-Враца, следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в
размер на 300 лева.
Воден
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
28 от 09.08.2017г. на Началника на РУ - Козлодуй към ОД на МВР – Враца, с което
на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 лева за нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР, за
това, че на 19.07.2017г. около 19,10 часа в гр. Козлодуй на ул. „Васил
Коларов" срещу комплекс „Сони" на лицето е отправено устно полицейско
разпореждане от униформен служител в изпълнение на функциите му изразяващо се в
: да представи документ, с който да удостовери самоличността си и документи на
лек автомобил Ауди А6 с peг. № ВР 3839 ВВ. Лицето заявило, че не носи документи
и самоволно напуснало мястото на проверката, с което пречи на органите на МВР
да изпълняват възложените им функции.като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Враца, да заплати на Г.М.З.
ЕГН ********** ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд, гр.Враца по реда на глава дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от
получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2,
т.2 от ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: