№…………
гр.
Варна, 20.02.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на пети февруари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №1946/2018 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.156, ал.1
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Предмет
на настоящото производство е жалба от М.К.Т. ЕГН ********** срещу Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1505-1/18.05.2018 г.
/по-нататък АУЗД/ издаден от главен инспектор ПВМП, потвърден с Решение
№1/15.06.2018 г. на директор на Дирекция
„Местни приходи” при Община Долни чифлик, в
частта на определените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2018
г. в размер на 12,15 лева и такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2018 г. в размер
на 96,86 лева, като общия размер на задълженията е 109,01 лева.
Жалбоподателят
счита, че данък върху процесните недвижимите имоти за 2018 г. следва да е в
размер на 10,51 лева, като в писмено становище от 31.01.2019 г. – л. 446 от
делото е посочил подробно как е изчислил сумата. Сочи, че при определяне на
данъчните му задължения са допуснати нарушения на материалния закон – чл. 4,
ал.1, чл.29, ал.1, чл.27, ал.2 от КРБ, чл. 25 и чл.63 от ЗМДТ. АУЗД е издаден
въз основа на опорочена и нищожно Наредба за изменение и допълнение на
наредбата за таксите събирани от Община Долни чифлик, приета от Общинския съвет
на 18.12.2017 г., тъй като проекта за наредбата няма мотиви. Отправено е искане
за отмяна на оспорения административен акт и връщането му на административния
орган за определяне на задължението му в съответствие със закона. Претендира
присъждане на сторени разноски в производството съобразно представен списък.
Ответник
– Директор на Дирекция „Местни приходи” при Община Долни чифлик, чрез
юрисконсулт Д. Л. оспорва жалбата. Изтъква, че оспорените задължения са
определени въз основа на данъчна декларация подадена от жалбоподателя.
Наредбата въз основа, на която са определени задълженията е действаща и приета
при спазване на изискуемите правила. Отправено е искане за отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и закона, намира за установено следното:
От М.К.Т.
е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти вх. № **********/05.03.2010 г. в Община Долни чифлик
за жилище, гараж, навес и земя в с. Горен чифлик, ул. Дунав № 8,
посочено е че в имота има електрификация, водопровод, придобит е по наследство,
няма документ за собственост.
Издадено
е Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК изх. №
**********/03.07.2018 г. от община Долни чифлик /л.27 от адм. пр./, съгласно
което данъчната оценка на имот, находящ се в 9142 с. Горен чифлик, ул. Дунав 8,
пл. № 83 от 1970 г., кв.12, УПИ ХІІІ-83 е 9686,20 лева и собственик/ползвател
на имота е М.К.Т..
С
Решение № 555 от протокол № 35/30.11.2017 г. на Общински съвет Долни чифлик е
определено, че цялата територия на село Горен чифлик е първа зона, съобразно
чл. 6, ал.7 от Приложение № 2 на ЗМСМА /л.44 от адм. пр./.
Съгласно
Договор № 52/21.02.2012 г. сключен между Община Долни чифлик - възложител и
„Технокар“ ЕООД – изпълнител /л. 104 –
112 от делото/, на изпълнителя е възложено сметосъбиране, сметоизвозване,
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и третиране на
твърди битови отпадъци в депо за неопасни отпадъци на територията на община
Долни чифлик, договора е за срок от 60 месеца считано от датата на сключването
му, т.е. до 21.02.2017 г.
Съгласно
Договор № 186/16.06.2017 г. сключен между Община Долни чифлик – възложител и
„БКС гр. София“ ЕООД – изпълнител /л.113 – 131 от делото/, е възложено сметосъбиране
и сметоизвозване на твърди битови строителни отпадъци, генерирани на
територията на Община Долни чифлик, за срок от 36 месеца, считано от
сключването му, т.е. до 16.06.2020 г.
Съгласно
Договор № 402/12.07.2018 г. сключен
между Община Долни чифлик и „Екоинвест Асетс“ АД – изпълнител /л.131 – 143 от
делото/ е възложено на изпълнителя „Предоставяне на услуги на Община Долни
чифлик по предварително третиране на смесени битови отпадъци, нерециклируеми и
„зелени“ отпадъци, генерирани на територията на Община Долни чифлик. Договорът
е със срок на действие 24 месеца или до достигане на максимално допустимата
стойност на договора по чл.2, ал.2. Определено е място на изпълнение – площадка
с изградена и съответно въведена в експлоатация инсталация за механично –
биологично третиране на отпадъци.
Съгласно
Договор № 222/14.07.2017 г. сключен между Община Долни чифлик и „Екоинвест
Асетс“ АД – изпълнител /л.144 – 155 от делото/ е възложено на изпълнителя
предоставяне на услуги на Община Долни чифлик по предварително третиране на
смесени битови отпадъци, нерециклируеми и „зелени“ отпадъци генерирани на
територията на Община Долни чифлик, със срок на действие 12 месеца, считано от
датата на сключването или до достигане на максимално допустимата стойност по
чл. 2, ал.2 от договора.
Относно
изпълнението на дейности по посочените договори са представени писмени
доказателства – преводни нареждания, протоколи за установяване на извършената
услуга, фактури и приемно – предавателни протоколи за периода : 30.06.2017 г. –
02.11.2018 г. /л. 191 – 403/ от делото.
От
Община Долни чифлик е представена подробна справка за изчисляването на данъчната
оценка на имотите по Данъчна декларация **********/05.03.2010 г. /л. 167 – 169 от делото/, както и промили за
дни на юридическо и физическо лице.
По
делото е изготвена и приета съдебно – оценителна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена, чрез която е установено
следното:
Данъчната
оценка: на земя с площ 1140 кв. м за УПИ ХІІІ-83 кв.12, с. Долни чифлик е
5 631,60 лева; на жилищна сграда -
къща е 3177,35 лева; на гараж – 1 309, 34 лева; на навес – 124,03 лева.
Данък
недвижими имоти за 2018 г. е за:
земя
8,45 лева,
за
жилищна сграда – къща – 4,77 лева
за
гараж – 1,96 лева
за
навес - 0,19 лева.
Общо:
15,36 лева.
Такса
битови отпадъци за сметосъбиране за процесните имоти е 40,97 лева, за
обезвреждане е 40,97 лева и за поддържане на територията 20,48 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка
за законосъобразност на административния акт, съдът намира следното от правна
страна:
Процесният АУЗД е съобщен на 23.05.2018 г. на жалбоподателя. Подадена е
жалба до директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Долни чифлик на
31.05.2018 г. срещу АУЗД. В срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК, ответникът се е
произнесъл с Решение № 1/15.06.2018 г. с което е потвърдил АУЗД в частта за
определените задължения за данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци
за 2018 г. Решението е съобщено на 20.06.2018 г. на жалбоподателя. Жалбата до
съда е подадена на 29.06.2018 г. в 14 – дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след
изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Задълженията за данък върху недвижими
имоти и ТБО представляват публични общински вземания, както изрично е
регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон.
В случая размера на данъка е
определен въз основа на подадена декларация за недвижим имот – земя. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК размерът на данъка,
когато се установява въз основа на подадена от задълженото лице декларация, се
установява от орган по приходите, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок /чл.107, ал.3 от ДОПК/. Следователно
компетентен да издаде акт за установяване на задължения по декларация в
хипотезата на чл. 107, ал. 1 и 3 от ДОПК е орган по
приходите. Правомощията на органа по приходите са установени в чл. 12, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, а съгласно алинея 3 в производствата по алинея 1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по
приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на
публични изпълнители. В чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е посочено, че
служителите по алинея 3 се определят със заповед на кмета. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местни такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ.
В случая със Заповеди № 1116/03.08.2015
г. и № РД-460/20.12.2018 г. на кмет на Община Долни чифлик на основание чл.44,
ал.2 от ЗСМСМА вр.чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ, вр. чл. 12, ал.1, чл. 107, чл.110,
чл.129, чл.279 от ДОПК са определени длъжностни лица в Община Долни чифлик, с
права и задължения на органи по приходите, като сред тях е Веселин Христов
Христов, който е издал процесния АУЗД. От изложеното следва, че оспорения АУЗД
е издаден от компетентен орган. На основание чл.107, ал.4 от ДОПК, вр.чл.4,
ал.5 от ДОПК, директорът на Дирекция „Местни приходи” при Община Долни чифлик е
имал компетентност да се произнесе при административното обжалване на АУЗД и
същият го е потвърдил в частта относно определените задължения за данък върху
недвижими имоти и ТБО.
Спазена
е установената форма, с посочване на фактическото и правно основание за
издаването на АУЗД. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Задълженията за данък върху
недвижими имоти и за ТБО са посочено по години, по партиди, в общ размер,
посочена е главницата и лихвата. Не съществува нормативноустановено задължение
за описване на дължимата ТБО относно всяка от извършените дейности. С оглед установеното съдът приема, че АУЗД е издаден при
спазване на административнопроцесуалните правила.
Съгласно, чл. 10 , ал.1 от ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Няма спор между страните, че
жалбоподателя е собственик на описаните в АУЗД и Декларация по чл.14 от ЗМДТ №
**********/05.03.2010 г. - земя, къща, гараж и навес. С оглед нормата на чл.
107, ал.1 от ДОПК задълженията се определят в случая, въз основа на подадена
данъчна декларация. Наличие на подадена коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ
по пощата на 14.11.2018 г. /л.174- 179/ е извършено след издаване на АУЗД и
решението, с което е потвърден, поради което същата не може да е основание за
отмяна на оспорения АУЗД.
Жалбоподателят в становище от 31.01.2019 г. е изложил, доводите си за
незаконосъобразност на определените размери на данъците и таксите, като същите
са незаконосъобразни, поради следните съображения:
На основание чл. 16, т.3 от Приложение №2, Коефициентът за устройствена зона (Ку)
се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен
план, както следва: всички останали зони (жилищни, обществено обслужване,
паркове, зелени площи, за спорт и други), Ку = 1,00. Село Горен чифлик има
одобрен кадастрален план от 1970 г. Процесния имот е УПИ ХІІІ-83, кв.12 и не попада
в земи заети от селскостопански дворове, поради което довода на жалбоподателя,
че коефициентът за устройствена зона следва да се определи по реда на чл.16,
т.2 от Приложение №2 на ЗМДТ и да бъде в размер на 0,80 е неоснователен. Това,
че имотът има жилище, не го определя като селскостопански двор по арг. на
Таблица №4, б. “б“ от Приложение №2 на ЗМДТ, където е предвидено, че под селскостопански обекти се разбира - сгради за животновъдство
и птицевъдство, сгради за растениевъдство, осеменителни станции, люпилни,
фуражни и хранителни кухни, ветеринарни филтри, складове и навеси за съхранение
на селскостопанска продукция, силози, екарисажи.
Жилищната сграда – къща в имота е деклариран с площ 133 кв. м в декларация
по чл. 14 от ЗМДТ № **********/05.02.2010
г. от М.К.Т.. На основание чл. 14, ал.1 и ал.6 от ЗМДТ, данъчната
декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти служи за
определяне на дължимите данъци. Не са налице доказателства, че площта на къщата
е 98 кв. м., поради което не е налице основание да се приеме, че данъчната
оценка, съответно данъкът за сградата е определен неправилно.
При
определяне на данъчната оценка на гараж, по СОЕ е прието, че базисната стойност
на 1 кв. м е 14,50 лева, като на основание чл. 5, ал.5, т.1 от Приложение №2 на ЗМДТ базисната данъчна стойност е 12,325 лева. Не са налице доказателства, че
базисната данъчна стойност на гаража е 11,60 лева, както сочи жалбоподателя,
поради което недоказан и необоснован е доводът му, че данъчната оценка и данъка
за 2018 г. относно процесния гараж е завишена.
Процесния
навес е деклариран с площ 24 кв. м в Декларация по чл. 14 от ЗМДТ № **********/05.03.2010 г. от М.К.Т.. На
основание чл. 14, ал.1 и ал.6 от ЗМДТ, данъчната декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти служи за определяне на
дължимите данъци. Не са налице доказателства, че площта на навеса е 23 кв. м,
поради което не е налице основание да се приеме, че данъчната оценка, съответно
данъкът за сградата е определен неправилно.
Съгласно
чл. 15, ал.1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Долни чифлик, данъците върху недвижимите имоти на гражданите се
определя в размер на 1,5 промила върху данъчната им оценка. След като данъчната
оценка на жилищна къща е определена чрез СОЕ в размер на 3177,35 лева следва,
че дължимия данък е в размер на 4,77 лева.
Чрез
СОЕ е установено, че данъчната оценка на гараж и навес са по-високи от тези
определени с АУЗД, което води и до определяне на по-висок данък, а именно
определено е чрез СОЕ, че дължимия данък за земя, жилищна сграда – земя, къща,
гараж и навес е в размер на 15,36 лева, а с АУЗД е определен такъв в размер на
12,15 лева. С чл. 160, ал.5 от ДОПК, е предвидено, че със съдебното решение не
може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя. Поради това, АУЗД не следва
да се изменя в посочената част, а следва да остане в определения размер – 12,15
лева.
Изложеното
налага извод за законосъобразност на АУЗД в частта, с която е определен данък
върху недвижимите имоти за 2018 г. в размер на 12,15 лева.
Съгласно чл.62 от ЗМДТ, такса битови се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване.
На основание чл. 66,
ал.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер
за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности (т.1-т.4). В разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от отпадъци ЗМДТ законодателят не е конкретизирал кое от
определенията на населено място посочени в чл.18,
ал. 1 от ЗАТУРБ и в § 5,
т.6 от ЗУТ има предвид. В нормата на чл. 10 от ЗМДТ по отношение на имотите, които се облагат с данък, е посочено, че
става въпрос за сгради и имоти, които са разположени в строителите граници на
населените места и селищните образования, както и за поземлените имоти извън
тях, които имат предназначение по чл.
8, т.1 от ЗУТ. С оглед на това и като се има предвид разпоредбите,
определящи имотите изключени от данък недвижими имоти - чл.
10, ал. 2 и ал.3 от ЗМДТ, е видно, че водещо за законодателя по ЗМДТ е урбанизирания характер
на имотите. ТБО може да се дължи и за урбанизирани територии или имоти извън
строителните граници на населените места, ако те са включени в обхвата на
решението по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ.
В настоящия случай, процесният поземлен имот –
пл. № 83 от квартал 12, УПИ ХІІІ-83, по план одобрен през 1970 г., с адрес: с.
Горен чифлик, ул. Дунав №8 е урбанизирана територия, като той и сградите в него
са за жилищни нужди. Имотът е в регулацията на селото. На основание Решение № 555/30.11.2017 г. на
Общински съвет Долни чифлик, в цялата територия на с. Горен чифлик е предвидено
да се извършва дейностите относно
заплащане на ТБО.
За да е дължима такса за битови отпадъци за
услугите по чл.
62 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи и фактът, че са реално извършвани от общината
услугите по: 1. Събирането и извозването на битовите отпадъци; 2.
Обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и 3. Поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населени места.
С
цел доказване на реалното предоставяне на услугите от ответника са представени
за процесния период:
Договор
№ 52/21.02.2012 г. сключен между Община Долни чифлик - възложител и „Технокар“
ЕООД – изпълнител /л. 104 – 112 от
делото/, на изпълнителя е възложено сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване и третиране на твърди битови
отпадъци в депо за неопасни отпадъци на територията на община Долни чифлик,
договора е за срок от 60 месеца считано от датата на сключването му, т.е. до
21.02.2017 г.
Договор
№ 186/16.06.2017 г. сключен между Община Долни чифлик – възложител и „БКС гр.
София“ ЕООД – изпълнител /л.113 – 131 от делото/, е възложено сметосъбиране и
сметоизвозване на твърди битови строителни отпадъци, генерирани на територията
на Община Долни чифлик, за срок от 36 месеца, считано от сключването му, т.е.
до 16.06.2020 г.
Договор
№ 222/14.07.2017 г. сключен между Община Долни чифлик и „Екоинвест Асетс“ АД –
изпълнител /л.144 – 155 от делото/ е възложено на изпълнителя предоставяне на
услуги на Община Долни чифлик по предварително третиране на смесени битови
отпадъци, нерециклируеми и „зелени“ отпадъци генерирани на територията на
Община Долни чифлик, със срок на действие 12 месеца, считано от датата на
сключването или до достигане на максимално допустимата стойност по чл. 2, ал.2
от договора.
Договор
№ 402/12.07.2018 г. сключен между Община
Долни чифлик и „Екоинвест Асетс“ АД – изпълнител /л.131 – 143 от делото/ е
възложено на изпълнителя „Предоставяне на услуги на Община Долни чифлик по
предварително третиране на смесени битови отпадъци, нерециклируеми и „зелени“
отпадъци, генерирани на територията на Община Долни чифлик. Договорът е със
срок на действие 24 месеца или до достигане на максимално допустимата стойност
на договора по чл.2, ал.2. Определено е място на изпълнение – площадка с
изградена и съответно въведена в експлоатация инсталация за механично –
биологично третиране на отпадъци.
Относно изпълнението на горепосочените
договори са представени за Протоколи за установяване извършването на дейността
за 2017 г. и 2018 г., фактури за извършени плащания от Община Долни чифлик,
относно извършената дейност /л. 191- 403/, чрез които са установява, че е
извършено сметосъбиране и сметоизвозване.
Депозираните писмени доказателства от ответника
не са оспорени от жалбоподателя. В
случая безспорно в района на имота на жалбоподателя е извършено сметосъбиране и
сметоизвозване поради което същия дължи заплащане на услугата, на основание
чл.63, ал.2, вр.чл.62 от ЗМДТ.
Следващия елемент от ТБО - поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населени места, не е
обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите
на населението на цялата община. Без значение за определяне на дължимата ТБО по
отношение на тази услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена
инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото
населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за
извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а
не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена
близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или
могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото
населено място, а не само в определен район от него. Предвид изложеното
жалбоподателят дължи ТБО за посочената услуга през процесния период.
Съдът установява, че за услугите събиране и
извозването на битовите отпадъци, и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населени места за 2018 г. са представени доказателства за
периода м. 01.01.2018 – 02.11.2018 г. ТБО е годишна такса съобразно чл.66, ал.1 ЗМДТ, поради което, съдът приема, че е налице дължимост на същата за 2018
г.
Съдът намира, че
за жалбоподателя е налице задължение за заплащане на такса за извозването
и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, тъй като не е налице изключението по
чл.71, т.3 от ЗМДТ /Не се събира такса за: обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива/. От посочената разпоредба
следва, че заплащането не е обвързано от
използването му, а от наличието на депо. По делото не е спорен факта, че
имотите се намират в район, в който Община Долни чифлик е организирала и
извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо, находящо се в с. Езерово,
което е функциониращо, като това се установява от представените доказателства
/например л. 271, 274 и т.н./. Дължимостта на тази такса не зависи от това дали
имотът се ползва или не, а от неговата принадлежност към територия, в която
тази услуга се извършва.
На основание чл.71, т.1 от ЗМД /ДВ бр.101 от
22.11.2013 г./ е предвидено, че не се събира такса за битови отпадъци
сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината
или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината
по местонахождението на имота. Съответно на основание чл.8, ал.5 от ЗМДТ в чл.
18 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Долни чифлик е предвидено, че за освобождаване
от ТБО задължените лицата подават декларация в Община Варна, дирекция „Местни
данъци” в срок до 31 декември на предходната година. Не са налице доказателства
жалбоподателя да е бил освободен от заплащане на ТБО за 2018 г., поради което
дължи заплащането й.
На основание Приложение №5 към чл. 19, ал.1
от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Долни чифлик, за с. Горен чифлик са следните
такси за жилищни, вилни и нежилищни имоти на граждани: събиране и транспортиране
до депа – 4%, предварително третиране на отпадъци в МБТ инсталация с. Езерово –
4 % и почистване и поддържане териториите обществено ползване 2%. Чрез СОЕ е
установено, че размера на сметосъбирането е 40,97 лева, обезвреждане – 40,97
лева и поддържане на териториите - 20,48 лева, т.е. ТБО е в размер на 102, 42
лева. С АУЗД е определена ТБО в размер на 96,86 лева. На основание чл.160, ал.
5 от ДОПК не следва да се влошава положението на жалбоподателя, поради което
размера на дължимата ТБО за 2018 г. следва да остане в размер на 96,86 лева.
Редът за оспорване на подзаконов нормативен акт е предвиден
с чл. 185 – 196 от АПК. В настоящото производство е недопустимо съдът да се
произнася по законосъобразността на Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Долни чифлик.
Посочената наредба към момента на издаване на АУЗД, Решение № 1/15.06.2018 г.
на директор на Дирекция „Местни приходи“ при Община Долни чифлик и към момента е
действащ подзаконов нормативен акт, което обуславя и прилагането й.
Предвид изложеното съдът намира, че издадения АУЗД, в частта
относно данък върху недвижими имоти за 2018 г. и ТБО за 2018 г. в общ размер на
109,01 лева е издаден в съответствие в процесуалните правила и
материалноправните разпоредби, същия е правилен и законосъобразен, поради което
жалбата следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и по арг. на
противното на чл.161, ал.1 от ДОПК искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски в производство е неоснователно поради което се отхвърля от
съда.
Искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно
предвид изхода на спора. Материалния интерес по делото е в размер на 109, 01
лева. На
основание чл.
161, ал.1 от ДОПК, се дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция, определено съобразно чл.
8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. Жалбоподателят следва да бъде
осъден за плати в полза на Община Долни чифлик, към която се числи ответника
сумата от 300 лева.
На
основание чл. 160, ал.6 от ДОПК, поради това, че установените задължения на М.К.Т.
са в размер на 109,01 лева, т.е. до 750 лева, настоящото решение е окончателно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от М.К.Т. ЕГН ********** срещу Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1505-1/18.05.2018 г.
издаден от главен инспектор ПВМП, потвърден с Решение №1/15.06.2018 г. на
директор на Дирекция „Местни приходи”
при Община Долни чифлик, в частта на
определените задължения за данък върху недвижимите имоти за 2018 г. в размер на
12,15 лева и такса за битови отпадъци за 2018 г. в размер на 96,86 лева, като
общия размер на задълженията е 109,01 лева.
ОСЪЖДА М.К.Т. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по делото.
СЪДИЯ: