Решение по дело №11889/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1416
Дата: 14 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20195330111889
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

            

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  1416                                     14.04.2020 година                           град Пловдив

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11889 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против С.П.Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86  ЗЗД. 

 

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 289,47 лв. през периода 01.10.2016 г. – 30.09.2018 г, която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 44,97 лв. - лихва за периода 02.12.2016 г. – 31.03.2019 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2812/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4950/2019 г. на ПРС, I бр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения о. п. е подал отговор. Нямало данни да е собственик на имота, респ. клиент на ищцовото дружество.  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4950/2019 г. на ПРС, I бр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за сградна инсталация.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в ***. Във връзка с доказване правото на собственост, са приети – договор за покупко – продажба на жилище по реда на ЗТСУ и Декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за описания имот /л.63-68/, деклариран от ответника и с. м. при равни права. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други договорености/ ответникът би могъл да иска от другия съсобственик припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ не се споделят.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.

По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза /л.70-75/, в което е. отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ само за сградна инсталация. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията на Методиката. В. л. е изготвило експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител. Технологичните разходи в размер на  35,08948 MWh са за сметка на ЕВН. В процесния период на ответника не е начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката. Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ са извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Заключението не е оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.

Конкретният размер на задълженията на абоната е отделено като безспорно и ненуждаещо е от доказване обстоятелство в процеса, на осн. чл. 153 ГПК, с оглед изявленията на процесуалния представител /вж. прот. опр. от 09.03.2020 г. – л.78/. Данните за исковите суми за главни и акцесорни вземания за процесните периоди се извличат от представените от ищеца писмени доказателства  - препис извлечение от сметка и справка за доставена ТЕ, които, макар и частни свидетелстващи документи, не са оспорени от ответната страна, а информацията в тях се признава.

Поради изложеното, исковете са доказани по основание и размер. Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата. Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, същите следва да бъдат уважени в цялост. Плащане не се установява. 

 

По отговорността за разноски:                                                                              

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.76/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ, депозит за СТЕ 150 лева; 300 лева – възнаграждение за о. п., като се претендира и юрк. възнаграждение от 150 лева. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.

За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 625 лева, а за заповедното производство – 75 лева.

Така мотивиран, съдът                                                                                                   

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.П.Б., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 289,47 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2018 г. за обект на потребление, находящ се в ***; 44,97 лева -  обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.04.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2812/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4950/2019 г. на ПРС, I бр.с.

ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева  /седемдесет и пет лева/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4950/2019 г. на ПРС, I бр.с. и общо 625 лева /шестстотин двадесет и пет лева/ – разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Михаела Боева

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.