Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1416 14.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на девети март
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11889 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против С.П.Б., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и
горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ
се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил
длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от
Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко -
продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 289,47 лв. през периода 01.10.2016 г. – 30.09.2018 г, която не била
платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 44,97 лв. - лихва за периода 02.12.2016 г. – 31.03.2019 г.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2812/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 4950/2019 г. на ПРС, I бр.с., връчена по реда
на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви
искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
назначения о. п. е подал отговор. Нямало данни да е собственик на имота, респ.
клиент на ищцовото дружество.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4950/2019 г. на
ПРС, I бр.с., вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя
е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1,
т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис –
извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са за сградна инсталация.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно
предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно,
за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ
да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия
е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща
продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за
имот, находящ се в ***. Във връзка с доказване правото на собственост, са
приети – договор за покупко – продажба на жилище по реда на ЗТСУ и Декларация
по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за описания имот /л.63-68/, деклариран
от ответника и с. м. при равни права. Без
значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията с
доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички
издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а
останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на
евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на
други договорености/ ответникът би могъл да иска от другия съсобственик
припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното, съдът
приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за
който се твърди да е начислена ТЕ, при което има качеството на клиент на
дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ не се
споделят.
Налице
са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него
права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен
да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Определянето размера на месечното
задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление
или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на
разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани
в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото е
прието заключение на съдебно – техническа експертиза /л.70-75/, в което е.
отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ само за сградна
инсталация. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията
на Методиката. В. л. е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.
Технологичните разходи в размер на 35,08948 MWh са за сметка на ЕВН. В процесния
период на ответника не е начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от
Методиката. Отбелязано е, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ са извършвани в съответствие с нормативните изисквания.
Заключението не е оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Конкретният
размер на задълженията на абоната е отделено като безспорно и ненуждаещо е от
доказване обстоятелство в процеса, на осн. чл. 153 ГПК, с оглед изявленията на
процесуалния представител /вж. прот. опр. от 09.03.2020 г. – л.78/. Данните за
исковите суми за главни и акцесорни вземания за процесните периоди се извличат
от представените от ищеца писмени доказателства
- препис извлечение от сметка и справка за доставена ТЕ, които, макар и
частни свидетелстващи документи, не са оспорени от ответната страна, а
информацията в тях се признава.
Поради
изложеното, исковете са доказани по основание и размер. Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва
върху главницата. Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на
претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, същите следва да
бъдат уважени в цялост. Плащане не се установява.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.76/ и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ, депозит
за СТЕ 150 лева; 300 лева – възнаграждение за о. п., като се претендира и юрк.
възнаграждение от 150 лева. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се
дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното,
предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо
625 лева, а за заповедното производство – 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.П.Б.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 289,47
лева - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2018 г. за обект на
потребление, находящ се в ***; 44,97 лева - обезщетение за
забава за периода 02.12.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 01.04.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2812/03.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 4950/2019 г. на ПРС, I бр.с.
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г.
Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева
/седемдесет и пет лева/ – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4950/2019 г. на ПРС, I бр.с. и общо 625 лева /шестстотин двадесет и пет
лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Михаела Боева
Вярно
с оригинала.
С.А.