№ 53
гр. Стара Загора, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20215500901271 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1
ЗЗД и акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „И“ ЕООД, в качеството на
продавач и „Г.“ ЕООД, в качеството му на купувач, е сключен неформален
договор за покупко-продажба на стоки. По силата на посочените
облигационни отношения, ищецът се е задължил да продава стоки на
купувача, а последният се е задължил в договорените срокове (отразени във
фактурата - 90 дни след продажбата) да извършва плащане на стойността на
закупената стока. Посочва се, че в периода 23.02.2021 г. до 07.2021 г. са
извършени покупки на артикули стъкла, подробно описани по вид,
количество и тегло в следните два броя фактури и експедиционни бележки:
1. фактура № 15907/23.02.2021 г. с падеж 24.05.2021 г. на обща
стойност 16 784,59 лв. с вкл. ДДС, като за предаване-приемане на стоката е
издадена експедиционна бележка № G-SHP015892/23.02.2021 г.. Купувачът
платил част от продажната цена 2500 лв. на части: на 21.05.2021 г. платил
1000 лева; на 14.06.2021 г. платил 1 000 лева и на 02.072021 г. платил още 500
лева. Остава да дължи по тази фактура 14 284,59 лева
2. фактура № **********/07.04.2021 г. с падеж 07.04.2021 г. на обща
стойност 16 412,46 лв. с вкл. ДДС, за предаване-приемане на стоката е
1
издадена експедиционна бележка № G-SHP016053/07.04.2021 г.. Купувачът
не заплатил цената.
В приложената счетоводна справка от 16.07.2021 г. общият размер на
описаните по-горе главници по 2 -те фактури е 30 697,05 лв. - главница на
иска.
„И” ЕООД многократно отправяло покани до купувача за доброволно
плащане както на дължимия остатък, така и на дължимата лихва за забава, но
до момента последният не е погасил дължимите суми. Посочва се, че
последната покана, отправена до длъжника, е изпратена на 24.06.2021 г. с
обратна разписка, получена от ответника на 30.06.2021 г.
Ищецът счита, че на основание чл. 86 от ЗЗД, за забава в плащането,
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от 370,20 лв.
върху неплатената част от цената на закупена от него стока, начислена като
сбор от суми, както следва:
За забава плащането на цената по първата фактура:
- 92,26 лв. - законна лихва за забава от 21 дни върху остатъка 15 784,59
лв. за периода от деня 22.05.2021 г., следващ първото частично плащане на 1
000 лв. до 14.06.2021 г., когато са платени 1000 лв.
- 74,07 лв. - законна лихва за забава от 18 дни върху остатъка 14 784,59
лв. за периода от деня 15.06.2021 г., следващ второто частично плащане на 1
000 лв. до 2.07.2021 г., когато са платени още 500 лв.
- 103,37 лв. - законна лихва за забава от 26 дни върху остатъка 14 284,59
лв. за периода от деня 03.07.2021 г., следващ третото частично плащане на
500 лв. до 2.07.2021 г., когато са платени още 500 лв.
За забава плащането на цената по втората фактура:
- 100,50 лв. - законна лихва за забава от 22 дни върху цялата цена 16
412,50 лв. от датата на падежа 06.07.2021 г. до датата на счетоводната справка
28.07.2021 г.
За обезпечаване на претендираните суми по т.д. № 20213100900497 по
описа на Окръжен съд – Варна е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като е
наложена обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот. Посочва се, че
възбраната е вписана в Служба по вписванията - гр. Казанлък, като е
образувано и изпълнително дело.
2
Предвид изложеното е направено искане ответникът „Г.“ ЕООД, с ЕИК
*****, с адрес: гр. *********, представлявано от управителя П.З.С., с ЕГН
********** да бъде осъдено да заплати на „И” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** ЗПЗ, ул. „***“ № **, представлявано
от управителя П.И.Н., следните суми:
1. Дължимото главно задължение в размер на 30 697,05 лв.,
представляващо сбор от платена цена за закупена стока – стъкло по фактура
№ 15907/23.02.2021 г. по фактура № **********/07.04.2021 г.;
2. Законна мораторна лихва в общ размер 370,20 лв., начислена в
размер на законна лихва върху неплатена главница за период от дата на
падежа до датата на исковата молба;
3. Законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до
окончателното й плащане;
Претендират се и разноските по настоящото дело и в производството по
обезпечение на исковете.
Отговор на исковата молба не е постъпил.
В съдебно заседание, проведено на 26.01.2022 г. управителят на
ответното дружество е признал исковете и ищецът е направил искане съдът
да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на
иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, когато
ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска
от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане
за това /чл. 237, ал. 1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с
решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си
доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си
само въз основа на направеното признание.
3
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Предявеният иск е допустим,
ответникът е направил изрично изявление за пълно признание на
претендираните вземания и това признание е неоттегляемо по аргумент от чл.
237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание, съдът намира, че искът е основателен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски, както следва: 1277,90 лв. - заплатена държавна
такса за образуване на настоящото производство, 280 лв. – депозит за вещо
лице, 1490 лв. – адвокатско възнаграждение и 60 лв. – разноски в
обезпечителното производство, съгласно списък на разноските, представен в
съдебно заседание на 26.01.2022 г..
Водим от горните мотиви и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, с ЕИК *****, с адрес: гр. *********,
представлявано от управителя П.З.С., с ЕГН ********** да заплати на „И”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ЗПЗ, ул. „***“
№ **, представлявано от управителя П.И.Н. сумата от 30 697,05 лв.,
представляваща сбор от неплатена цена за закупена стока – стъкло по фактура
№ 15907/23.02.2021 г. по фактура № **********/07.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска-30.07.2021г. до
окончателното й плащане; мораторна лихва в общ размер 370,20 лв.,
начислена в размер на законна лихва върху неплатена главница за период от
дата на падежа за всяка от фактурите до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, с ЕИК *****, с адрес: гр. *********,
представлявано от управителя П.З.С., с ЕГН ********** да заплати на „И”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ЗПЗ, ул. „***“
№ **, представлявано от управителя П.И.Н. направените разноски, както
следва: 1277,90 лв. - заплатена държавна такса за образуване на настоящото
производство, 280 лв. – депозит за вещо лице, 1490 лв. – адвокатско
възнаграждение и 60 лв. – разноски в обезпечителното производство.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
5