Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 455 29.12.2017 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тридесети ноември Година две хиляди и седемнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 493 по описа за 2016 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Р.И.П. с ЕГН ********** и В.Л.П. с ЕГН **********,***– ляв, с посочен съдебен арес гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53 – лицев партер, чрез адв.Надежда Арнаудова от АК-Бургас *** против „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Андрей Николов и Доротея Николова, да бъде осъдена банката да заплати следните суми: 15 000 лв. за ремонт на апартамент, собственост на ищците и продаден чрез частен съдия - изпълнител, както и сумата от 4580 лв. лихва за периода от 16.03.2013 до 17.03.2016г.; сумата от 6816.06 лв. изтеглена от сметката на Р.П. преди и след сключване на договора за кредит в периода 06.10.2009 – 26.11.2009г., както и сумата от 2080 лв. лихва за периода от 16.03.2013 до 17.03.2016г.; 4101 лв. внесени месечни вноски по кредита за периода м.декември 2009 – април 2011г., както и сумата от 1252 лв. лихва за периода 16.03.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 5121.67 евро платена за времето от 21.06.2011 до 26.06.2013г. вкл., както и сумата от 2770 лв. лихва за периода 26.06.2013 до 17.03.2016г.; сумата от 11 740 лв. заплатени месечни вноски по кредита от м.юли 2013 до м.ноември 2015 г. вкл., както и сумата от 3185 лв. лихва за периода 16.07.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 7350 лв. месечен наем от по 350 лв. за 21 месеца, както и сумата от 1270 лв. лихва за периода 01.07.2014 – 17.03.2016г.; сумата от 11 980 лв. лихва върху продажната цена на апартамента от 54 773.37 лв. за периода 21.01.2014 – 17.03.2016г.; сумата от 1181.71 лв. разходи за адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 7300 евро разноски за покупка на апартамента, както и сумата от 4360 лв. лихва за периода 16.03.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 100 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди от банката, представляващи причинени неудобство, несигурност, психическо и физическо напрежение вследствие продажбата на апартамента и преместването в квартира, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 01.07.2014г. до завеждане на исковата молба в размер на 17 395лв., както и законната лихва от 17.03.2016г. до окончателното изплащане, а също да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. В исковата молба и в уточнение към нея са изложени твърдения, че с влязло в сила съдебно решение е бил отхвърлен иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Банка ДСК“ ЕАД против ищците, по което съда е издал обратен изпълнителен лист в полза на П за получената от банката сума от публичната продан на собствения им апартамент, както и за присъдените разноски. Публичната продан е била извършена от ЧСИ по молба на банката преди първото съдебно заседание по цит.търговско дело № 631/2013г. по описа на ОС-Бургас, което принудило ищците да живеят на квартира заедно със сина си и майката на ищцата, срещу месечен наем от 350 лв. Четири месеца по-късно възрастната жена починала, защото не могла да преживее изгонването на ищците от жилището. В ремонта на апартамента П са вложили 15 000 лв. Въпреки твърдяната от банката настъпила предсрочна изискуемост на кредита, същата е приемала постъпили и по време на делото плащания за 5121.67 евро, без да уведоми съда и ЧСИ за тях. Въпреки редовното погасяване на задълженията, банката е изтеглила от сметка на Р.П. сумата от 6816.06 лв. Заплатените от ищците 4101 лв. месечни вноски в периода декември 2009 – април 2011г. са недължимо платени. Такава е и сумата от 11 740 лв. платена в периода юли 2013 – ноември 2015г. Тези суми се претендират с дължимата законна лихва върху тях. Търсената сума от 7300 евро е била платени от ищците по повод покупката на апартамента и също се твърди, че са имуществени вреди. Неимуществените вреди произтичат от действията на банката и факта, че ЧСИ е принудил ищците да напуснат апартамента през м.януари 2014г., когато цялото четиричленно семейство е било издържано само от В.П.. Тези събития са причинили на ищците изключителен стрес, физическо и психическо напрежение, които продължават и до днес поради липсата на собствено жилище. Синът на ищците е прекъснал висшето си образование поради липсата на средства. Тези вреди ищците оценяват на 100 000 лв., които следва да бъдат платени от ответната страна явно поравно на Р.П. и В.П..
Процесуалният представител на „Банка ДСК” ЕАД счита, че не е посочено от кои действия на ответната страна, морални вреди в какъв размер са претърпели ищците. По всяка от точките са изложени възражения: по точка първа – ремонтните дейности в апартамента са били извършвани когато същия е бил собственост на П. По точка втора – сумите са били дължими на договорно основание, според договор за кредит от 27.10.2009г. По точка трета – към момента на успешната публична продан, изпълнителният титул е бил валиден и риска от продажбата е за ищците, които не могат да претендират месечен наем за квартира. По точка четвърта – законова лихва върху сумата от успешната публична продан не може да се претендира, тъй като и жалбата против постановлението за възлагане е била отхвърлена от ОС-Бургас. По точка шеста – не е посочено на какво основание се претендира сумата. Искът за неимуществени вреди е изцяло неоснователен, тъй като не са налице противоправни действия от страна на банката. Същата е действала според закона и сключения договор. Не съществува законова забрана за извършване на публична продан през зимата. Ищците притежават и друг недвижим имот, където са могли да живеят. Няма връзка и между публичната продан и смъртта на Яна Стоянова. Изобщо липсва връзка между действията на банката и настъпил противоправен резултат за П.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа всички искове и счита, че като доказани, следва да бъдат изцяло уважени. В подкрепа на тезата си ангажира съдебно-икономическа експертиза и свидетелски показания. Претендира заплащане на разноски по делото, като доводи изложи в писмени бележки.
Ответната банка чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание поддържа всички направени възражения. Исковете като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени, като съда й присъди направените в производството разноски. Защитната си теза разви в писмени бележки.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104 т.4 и чл.115 от ГПК, както и предвид постановеното определение № 428/ 23.08.2016г. по гр.д.№ 351/16г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Внесена е дължимата държавна такса. Няма законова забрана, да се предявят в едно производство претенции, произходящи от договорни отношения между страните и извъндоговорни такива, каквито са исковете за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Предявените искове са с правно основание чл.79, вр.чл.82 от ЗЗД, а тези за законната лихва – чл.86 ал.1 от ЗЗД. Исковете за присъждане на неимуществени вреди са с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Между страните не се спори, а видно и от приложения препис от акт за смърт № 1183/ 08.12.2014г., на 07.12.2014г. е настъпила смъртта на Я Н С – майка на ищцата Р.П. /л.23/.
С влязло в сила съдебно решение № 275/ 25.07.2014г. по т.д.№ 631/2013г. по описа на ОС-Бургас /приложено в цялост/, са били отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД искове с правно основание чл.422 от ГПК против Р. и В. П да се приеме за установено, че дължат изброени суми, по силата на договор за жилищен и ипотечен кредит от 27.10.2009г. Въз основа на решението, с разпореждане № 554/ 16.02.2016г. съдът е издал в полза на настоящите ищци обратен изпълнителен лист за сумата от 54 773.37 лв., като в останалата част е оставил молбата без уважение. Купувачът по приключилата публична продан е бил въведен във владение на жилището на 01.07.2014г. от ЧСИ с нарочен протокол /л.66/. Приложени са и други многобройни писмени доказателства, които ще бъдат обсъдени във връзка с тезите на страните.
Според основното /л.128-170/ и допълнително заключение на вещото лице Ж.К. по извършената съдебно-икономическа експертиза /л.207-233/, внесената от ищците сума от общо 3159.33 евро банката е отнесла за „плащане на съдебни разноски по кредита“, „дължими такси по изп.дело“, „за погасяване на задбалансова главница“ и „други“. По договора за кредит ищците са внесли общо 27 476.83 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата законна лихва върху всяка от претендираните суми по периоди.
Според показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П П – брат на ищеца В.П., ищците живеели в Д и продали големия си апартамент там, за да си купят жилище в Бургас, със заем от ДСК. Направили пълен ремонт на новото жилище, като свидетелят подробно описа извършените ремонтни работи на стойност 15 – 17 хил.лв. В жилището живеели ищците, техният син и Я – майка на ищцата. След принудителната продан на апартамента, семейството наело жилище в „С“, което обаче било твърде малко за всички, но те продължават да живеят там и сега. Я С повтаряла „да си отиваме“, тъй като в наетото жилище било като в затвор и след 5-6 месеца починала. Синът на ищците – Я, прекъснал следването си, защото нямали пари затова. През цялото време са плащали редовно за кредита, дори и докато се водели дела. В.П. се принудил да продаде притежавани кола, ниви и лозя, за да погасява вноските. Дошли в жилището и им казали, до два дни да го напуснат, като свидетелят помагал на ищците да си пренесат багажа. В периода след публичната продан и в 8-месечния срок преди това, семейството на ищците не е търсило друго жилище.
Свидетелят В М – колега на В.П. от 7-8 години, заяви, че апартамента в к-с „И“ на последната спирка на 211 е бил купен със заем, а после имало дела с банката. За да купи жилището в Бургас, ищецът продал имотите си в Добрич. В апартамента сменил всичко – вкарали терасата вътре, направили кухнята по-голяма, сменил дограмите, плочки, теракота, инсталациите, което му струвало около 14-15 хил.лв. Свидетелят не е ходил в апартамента, но цените по онова време били по-високи от сегашните. В жилището живеели четиримата, заедно със сина им и майката на ищцата. След като банката им взела апартамента, ищецът се оплаквал на работа, тъй като точно приключил ремонта и посред зима ги принудили да напуснат апартамента, а и тогава работел само той. Това принудило ищците да търсят квартира и намерили такава в к-с „С“ в бл*, на първия етаж. Жилището било мизерно, имало плъхове. Майката на ищцата не могла да го преживее и починала от притеснение. Жената не е излизала навън и все повтаряла, че иска да се върнат в техния си апартамент. Синът на ищците спрял да учи, тъй като не им стигали средствата. Били силно депресирани, тъй като за тях било важно да запазят жилището си.
По предявените искове с правно основание чл.79, вр.чл.82 и чл.86 от ЗЗД
Правните последици от решение № 275/ 25.07.2014г. по т.д.№ 631/2013г. по описа на ОС-Бургас за страните са продължаване действието на сключения договор за жилищен и ипотечен кредит, но без да е активирана клаузата за възникнало и упражнено от кредитора право на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Извършената публична продан е в противоречие със закона, доколкото кредиторът не е имал право да пристъпва към такова процесуално действие, както става ясно от цит.решение на съда. Постановени съдебни актове, с които са били отхвърлени молби и жалби на длъжниците за спиране на изпълнителното дело, не „санират“ действията на банката. А след като публичната продан е станала по инициатива на кредитора, същият дължи на длъжниците заплащане на всички внесени от П суми, извън сумата от по 197.39 лв. колкото е месечната вноска.
Претендираната сума от 15 000 лв. за извършен ремонт в жилището, не попада в хипотезата на чл.82 от ЗЗД. Първо, следва да се изтъкне, че липсват доказателства за оценка на извършените подобрения. Свидетелските показания са крайно недостатъчни, за да се установи точно сумата, отговаряща на вложените материали и труд. Второ, не се спори, че към момента на сключване на договора за кредит, ипотекирания имот е бил оценен на 56 550 лв., а при извършване на публичната продан оценката е била вече 77 400 лв. Доколкото между двете са изминали около 4 години и това е точно период на всеобща икономическа криза, при липсата на конкретни доказателства е невъзможно съда да установи, дали и доколко разликата се дължи на извършените от П подобрения в имота. Трето, ищците биха могли да търсят от банката само сумата, получена от нея след публичната продан, а това са 54 773.37 лв., за които също не се спори, че са били изплатени от банката въз основа на издадения обратен изпълнителен лист. Или претенцията за заплащане на сумата от 15 000 лв. подобрения в продадения имот и сумата съотв. от 4580 лв. лихва върху нея за посочения период, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
За търсената сума от 6816.06 лв. не се установи нито от събраните по делото доказателства, нито от вещото лице, дали е била усвоена от банката и в какъв размер. Приложените операционни бележки за периода 06.10. – 26.11.2009г. дори само математически сборувани, не показват такъв размер. При това положение, няма как да бъде приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК за тази сума предвид твърденията на банката, че първичните счетоводни документи са били унищожени, тъй като извършени банкови операции все пак се доказват с писмени доказателства, а ищците не представят такива. Впрочем самото твърдение, че непосочена част от тази сума е била изтеглена от „Банка ДСК“ ЕАД преди сключване на договора, поражда съмнение в основателността й. От друга страна, вещото лице в съдебно заседание /л.235, стр.2/ заяви, че сумата от 4800 евро е била изтеглена от ищеца В.П., който извод е направил от представените по делото извлечения.
Претенцията за сумата от 4101 лв. като месечни вноски от м.декември 2009 до м.април 2011 г. и лихвата за търсения период, също са неоснователни. Договорът между страните не е прекратен, развален или изменен и продължава да действа и към този момент. Към т.д.№ 631/2013г. е приложен погасителен план към договора, според който месечната вноска е била 197.39 лв. Или за търсения период ищците е следвало да заплатят сумата от общо 2960.85 лв. Тъй като към вещото лице по приетите основно и допълнително заключение не беше поставена задача да изчисли внесените за търсения период суми, от приетото заключение на вещото лице по цит.търговско дело е видно, че на стр.143 в табличен вид е изчислена сумата от общо 2962.74 лв., които ищците са внесли за погасяване на задълженията си по кредита, от които 244.21 лв. са такси и данъци. Или липсват доказателства за внесени 4101 лв., а внесената сума е дължима по силата на сключения договор. С оглед изпълнение на задълженията по договора, както и на цит.решение по т.д.№ 631/2013г., банката следва да отчете тези суми като внесени за погасяване на дължимите месечни вноски.
Сумата от 5121.67 евро се твърди, че е била платена от П за периода 21.06.2011 – 26.06.2013г. Явно ищците отново се позовават на приетото по т.д.№ 631/2013г. заключение на вещото лице, където в таблицата на стр.145 действително е залегнала сумата от общо 5145.65 евро. Както вече беше посочено, договорът между страните продължава да действа. За този период дължимата сума по кредита е 24 х 197.39 лв. или общо 4737.36 лв., което означава, че е надвнесена сумата от 5329.66 лв. или 2725.01 евро. Тази сума подлежи на връщане, тъй като е била платена без основание – към търсения период кредитополучателите не са имали задължение да я внасят. Дължимата лихва върху сумата за периода е 1106.27 лв. Следователно претенцията следва да бъде уважена за сумата от 2725.01 евро, като до търсените 5121.67 евро бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид акцесорния характер на задължението за заплащане на лихва, следва да бъде присъдена сумата от 1106.27 лв., като до претендираните 2770 лв. бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на търсената сума от 11 740 лв. за периода м.юли 2013 – м.ноември 2015г. се налагат следните изводи. Видно от допълнителното заключение на вещото лице /л.228-229/, за периода П са внесли по сметка сумата от общо 3159.33 евро или 6179.11 лв. За останалата част от търсените 11 740 лв. липсват представени доказателства. За периода дължимата сума по кредита е 28 х 197.39 лв. или общо 5526.92 лв., което означава, че е надвнесена сумата от 652.19 лв. Или претенцията следва да бъде уважена за сумата от 652.19 лв., като до търсените 11 740 лв. бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид акцесорния характер на задължението за заплащане на лихва, следва да бъде присъдена такава в размер на 160.47 лв., като до претендираните 3185 лв. бъде отхвърлена като неоснователна. Тези внесени суми банката отново следва да отчете като заплатени по договора съобразно погасителния план.
Претенцията за сумата от 7350 лв. месечен наем за 21 месеца, заплатена от семейството на ищците за ползването на апартамента в к-с „Славейков“ е основателна, тъй като след освобождаването на изнесения на публична продан имот са били принудени да потърсят друго жилище. Причина затова са извършените от банката действия пред ЧСИ и същите попадат в хипотезата на чл.82 от ЗЗД. Отговорността за това лошо изпълнение носи „Банка ДСК” ЕАД като страна по сключения договор за кредит. Без искането на банката за бързо удовлетворяване на финансовите й претенции, не би се наложило ищците да живеят под наем. Размерът на наема поизтича от представения договор /л.22/, в който са посочени началния момент – 01.07.2014г. и размера – 350 лв. на месец. Видно от заключението на вещото лице Ж.К., дължимата лихва върху сумата за търсения период е 1278 лв. /л.129/.
Възражението на ответната страна, че сем.П е разполагало с друг имот в гр.К, където да живее, не може да бъде уважено. Приложената справка по лице доказва, че Вал.П. действително притежава имот с площ от 480 кв.м., масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 64 кв.м., масивна постройка с площ 16 кв.м. и масивен гараж от 18 кв.м., но предвид твърдението на ищците, че имота не е годен за обитаване, в тежест на „Банка ДСК“ ЕАД беше да докаже обратното, което не беше сторено.
По делото не се спори, че публичната продан е била извършена на 21.01.2014г., както и че от проданта банката е получила сумата от 54 773.37 лв., която към датата на завеждане на настоящата искова молба е преведена обратно по сметка на ищците. Търсене на дължимата законна лихва върху сумата за този период е допустимо и по същество основателно. Банката е получила сумата без основание, след провеждане на процесуални действия, на които не е имала право, предвид изводите на съда по приключилото т.д.№ 631/2013г. За ползването на сумата, ответната страна дължи връщане на гражданските плодовете в размер на законната лихва, която видно от заключението на вещото лице е в размер на 11 984.12 лв., поради което исковата молба следва да бъде уважена за търсените 11 980 лв.
Търсените разходи в размер на 181.71 лв. за д.т. /вероятно „държавна такса“ – л.84/ и 1000 лв. за адвокатски хонорари, за които се твърди, че са платени в производствата по обжалване действията на ЧСИ, не могат да бъдат присъдени. За такива разходи липсват приложени доказателства. Твърдо е и застъпеното становище на ВКС, че разноски /каквито представляват описаните разходи/ не могат да се присъждат извън производството по самото дело.
Сумата от 7000 евро и още 300 евро, посочени като заплатени за покупката на апартамента от предходните собственици, също не следва да бъдат присъждани. Тези разходи ищците са направили независимо от действията на банката и са били свързани с техни договорни отношения с предишния собственик на имота. Същите не попадат в хипотезата на чл.82 от ЗЗД. Изложеното се отнася и до претенцията за заплащане на законната лихва върху тези суми, за посочения период.
По предявените искове за заплащане на неимуществени вреди
Както вече беше посочено, незаконосъобразността на действията на ответната страна е била установена в производството по т.д.№ 631/2013г., тъй като банката не е упражнила твърдяното свое право, по силата на общи условия да обяви кредита за предсрочно изискуем. Освен че не го е упражнила, не е уведомила длъжниците за настъпила предсрочна изискуемост. Без значение е, че кредитора е смятал, че предсрочната изискуемост е настъпила „автоматично“. Действията на банката са били противоправни и са довели до продажбата на имота на ищците на трето лице, без да са били налице законовите предпоставки затова. Отговорността на „Банка ДСК“ ЕАД произтича от нормата на чл.49 от ЗЗД, поради наличието на договорни правоотношения с лицата, извършили от името на банката процесуалните действия, довели до принудителната продан на жилището на П, тъй като няма спор, че дружеството е възложило на свои служители тези функции. Поведението на „Банка ДСК“ ЕАД е толкова по-укоримо, предвид изрично изнесените от ищците доводи по повод обжалване действията на ЧСИ, когато на банката са станали известни възраженията на длъжниците. С продължаването на изпълнителното производство банката е направила загубата на имота, от гледна точка на ищците, необратима. Това би могло да бъде избегнато, ако кредитора беше спазил закона и условията на подписания договор.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни факти, каквито са характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че след проданта на жилището, ищците няма да могат да живеят както преди това. Неудобството от загубата на апартамента и факта, че семейството е било принудено да живее под наем в много по-малко жилище, е значително и към момента е ясно, че няма положителни последици. До приключване на съдебното дирене съдът счита, че претърпените стрес и страдания от Р.П. и В.П. вследствие на преживяното, неудобствата от факта, че са принудени да живеят под наем, както и невъзможността да водят живот както преди, в парично изражение отговарят на сумата от по 5 000 лв. за всеки от тях. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и показанията на разпитаните свидетели Пейчев и Марков, които разкриха финансово и психическо състояние на ищците вследствие на загубата на жилището. Роднинската връзка между свидетеля П и ищеца е налице, но това не е причина за пълното изключване на показанията му. До претендираните общо 100 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Търсената лихва от 17 395 лв. за посочения период от увреждането до завеждане на исковата молба, не може да бъде присъдена, тъй като осъдената страна дължи заплащането на дължимата лихва върху признатото обезщетение от увреждането до окончателното изплащане на главницата. А това е сума, която не може да бъде изчислена към момента на постановяване на рашението.
Останалите твърдения и възражения на страните, съдът счита за неоснователни. Смъртта на Я.С не се доказа да има пряка връзка със станалото. Вероятно възрастната жена /на 86г./ е изпитвала неудобство от живота в друго, по-малко и според показанията на свидетелите, в много по-лошо състояние жилище, но доказателства, вкл.медицински за пряка връзка с действията на банката, няма.
Доказателства, че ищците изобщо имат син, не бяха представени, освен показанията на разпитаните свидетели. Няма и доказателства, младежът да е следвал или да е напуснал учебното заведение, нито че такова събитие е свързано с действията на банката.
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да носи отговорност поради това, че ищците не са се възползвали от процесуалните възможности на чл.420 ал.1 и 2 от ГПК, да поискат спиране на изпълнението, като предоставят надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Явно хипотезата на чл.420 ал.1 от ГПК е била неизпълнима за ищците, предвид липсата на парични средства. Колкото да ал.2 на цит.норма относно приложени „убедителни писмени доказателства“, следва да се отбележи, че постановеното решение № 275/ 25.07.2014г. по т.д.№ 631/2013г. се опира изцяло на дадените указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.е. 5 месеца след извършената публична продан и няма как те да са били известни на останалите съдилища, разгледали възраженията на длъжниците. Но за неизвестяването на П за твърдяната автоматична предсрочна изискуемост на задълженията, кредиторът е знаел винаги. Упражняването на права по предвидена в закона процедура, също е възможно да бъде противоправно, каквото е било поведението на банката в настоящия случай, тъй като е съдебно признат факта, че банката не притежавала тези „права“ при започване на принудително изпълнение против ищците.
Предвид уважаването на част от исковете, на основание чл.78 ал.1, ал.3 и ал.8 от ГПК, „Банка ДСК” ЕАД следва да заплати в полза на Р.П. и В.П. част от направените по делото разноски в размер на 8578.40 лв. внесена държавна такса, 650 лв. за заплащане възнаграждения на вещо лице и 9200 лв. заплатено възнаграждение на един адвокат или общо 18 428.40 лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК. Или в полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от 2968 лв. разноски.
Според чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, дължимото на ответната възнаграждение за юрисконсулт е в размер на 450 лв., предвид материалния интерес и проведените по делото повече от 3 съдебни заседания. Съобразно отхвърлената част от исковете, дължимото възнаграждение е в размер на 377.60 лв.
Възражението на пълномощника на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно. При общия размер на претенцията в настоящото производство, според чл.7 ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално възнаграждение е 6588.87 лв. Броят проведени съдебни заседания, многобройните възражения на ответната страна, както и изобщо обема на доказателствата обосновават извода, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Следва да се отбележи и следното. Целта на Наредба № 1/ 09.07.2004г. е гарантиране на достойно заплащане на квалифициран юридически труд, докато чл.78 ал.5 от ГПК следва да се отнесе до случаите на явно несъответствие на заплатеното сравнено с характера на делото. Договарянето на възнаграждение по конкретно дело, е процес между страната и съотв.адвокат. Оценката на адвокатския труд не е задължение на съда и разминаване от около ¼, не е основание за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.79, вр.чл.82 от ЗЗД, чл.86 и чл.49 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Андрей Николов и Доротея Николова да заплати в полза на Р.И.П. с ЕГН ********** и В.Л.П. с ЕГН **********,***– ляв, с посочен съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53 – лицев партер, чрез адв.Надежда Арнаудова от АК-Бургас сумите от: сумата от 2725.01 /две хиляди седемстотин двадесет и пет евро и един евроцента/ евро платена за времето от 21.06.2011 до 26.06.2013г. вкл., както и сумата от 1106.27 /хиляда сто и шест лв. двадесет и седем ст./ лихва за периода 26.06.2013 до 17.03.2016г., като до претендираните 5121.67 евро, съотв.2770 лв. лихва, ОТХВЪРЛЯ исковете; сумата от 652.19 /шесттотин петдесет и два лв. деветнадесет ст./ заплатени месечни вноски по кредита от м.юли 2013 до м.ноември 2015 г. вкл., както и сумата от 160.47 /сто и шестдесет лв. четиридесет и седем ст./ лихва за периода 16.07.2013 – 17.03.2016г., като до претендираните 11 740 лв., съотв.3185 лв. лихва, ОТХВЪРЛЯ исковете; сумата от 7350 /седем хиляди триста петдесет/ и лв. месечен наем от по 350 лв. за 21 месеца, както и сумата от 1270 /хиляда двеста и седемдесет/ лв. лихва за периода 01.07.2014 – 17.03.2016г.; сумата от 11 980 /единадесет хиляди деветстотин и осемдесет/ лв. лихва върху продажната цена на апартамента от 54 773.37 лв. за периода 21.01.2014 – 17.03.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.И.П. с ЕГН ********** и В.Л.П. с ЕГН **********,***– ляв, с посочен съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53 – лицев партер, чрез адв.Надежда Арнаудова от АК-Бургас против „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Андрей Николов и Доротея Николова искове за заплащане на следните суми: 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. за ремонт на апартамент, собственост на ищците и продаден чрез частен съдия - изпълнител, както и сумата от 4580 /четири хиляди петстотин и осемдесет/ лв. лихва за периода от 16.03.2013 до 17.03.2016г.; сумата от 6816.06 /шест хиляди осемстотин и шестнадесет лв. и шест ст./ изтеглена от сметката на Р.П. преди и след сключване на договора за кредит в периода 06.10.2009 – 26.11.2009г., както и сумата от 2080 /две хиляди и осемдесет /лв. лихва за периода от 16.03.2013 до 17.03.2016г.; 4101 /четири хиляди сто и един/ лв. внесени месечни вноски по кредита за периода м.декември 2009 – април 2011г., както и сумата от 1252 /хиляда двеста петдесет и два/ лв. лихва за периода 16.03.2013 – 17.03.2016г.; сумата от 1181.71 /хиляда сто осемдесет и един лв. седемдесет и една ст./ разходи за адвокатски хонорар, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 7300 /седем хиляди и триста/ евро разноски за покупка на апартамента, както и сумата от 4360 /четири хиляди триста и шестдесет/ лв. лихва за периода 16.03.2013 – 17.03.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Андрей Николов и Доротея Николова да заплати в полза на Р.И.П. с ЕГН ********** и В.Л.П. с ЕГН **********,***– ляв, с посочен съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53 – лицев партер, чрез адв.Надежда Арнаудова от АК-Бургас по 5000 /пет хиляди/ лв. на всеки един от ищците или общо 10 000 /десет хиляди/ лв., като обезщетение за нанесени неимуществени вреди от банката, представляващи причинени неудобство, несигурност, психическо и физическо напрежение вследствие продажбата на апартамента и преместването в квартира, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 01.07.2014г. до окончателното изплащане, като до претендираните 100 000 /сто хиляди/ лв., съотв. търсената лихва от 17 395 /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет/ лв. за периода 01.07.2014 – 16.03.2016г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Андрей Николов и Доротея Николова да заплати в полза на Р.И.П. с ЕГН ********** и В.Л.П. с ЕГН **********,***– ляв, с посочен съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53 – лицев партер, чрез адв.Надежда Арнаудова от АК-Бургас сумата от 2968 /две хиляди деветстотин шестдесет и осем/ лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Л.П. с ЕГН **********,***– ляв, с посочен съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 53 – лицев партер, чрез адв.Надежда Арнаудова от АК-Бургас да заплатят в полза на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Андрей Николов и Доротея Николова сумата от 377.60 /триста седемдесет и седем лв. шестдесет ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: