Решение по дело №513/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 338
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 25 януари 2022 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20213330200513
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Разград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200513 по описа за 2021 година
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН.
Постъпила е жалба от К. Н. ЗЛ. ЕГН **********, живущ в **********************,
против Наказателно постановление № 20-1075-001232/11.08.2020г. на Началник Сектор
„ПП” към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 150.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като неправилно и
незаконосъобразно, оспорва фактическите обстоятелства, отразени в АУАН и НП. В
съдебно заседание се явява с упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата, счита оспореното НП за неправилно и несправедливо и също моли за неговата
отмяна.
За въззиваемата страна не се явява проц. представител, депозирано е становище, в което
счита жалбата за неоснователна и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2019г. жалбоподателят К.З., около 14,18ч. с л.а. „ Мерцедес „ с рег. № СВ 1755 АР,
към него момент, притежаван от него, влязъл на територията на Р България през ГКПП –
Дунав мост при гр. Русе. Продължил по път І-2, гр. Русе - гр. Варна, като напускайки
границите на гр. Русе в района на ДЗС приближил към пост на НТОЛ в състав св. Кр. Т. и
колегата му Ц. Ц., които преди това получили от техни колеги, разположени със служебен
1
автомобил на около 3км. преди тях, снимка на автомобила на жалбоподателя, направена в
14,30ч., с информация, че се движи без да е платена дължимата винетна такса. При
приближаване на автомобила към поста, св. Кр. Т. подал сигнал със стоп палка на
жалбоподателя да спре за извършване на проверка, последният обаче не спрял и продължил
движението си по посока на гр. Варна. Инспектор Ц. Ц. по телефон се свързал с екипа на
НТОЛ, разположен на пътя на км. 47+135 в района на местността „ Дервента „, в състав
свидетелите Н. Н., Т. Н. и И. Л.. В проведения разговор Ц. Ц. уведомил колегите си, че
процесния автомобил се движи без за него да е заплатена винетна такса и не е спрял на
сигнал със стоп палка за проверка. Служителите от екипа засилили вниманието си към
идващите от гр. Русе автомобили, с цел да спрат подадения лек автомобил, като за целта св.
Н. Н. пресякъл пътното платно, защото се очаквало автомобила на жалбоподателя да се
движи в лентата за движение от гр. Русе. Около 15,00ч. когато забелязал автомобила, св. Н.
Н. със стоп палка подал сигнал за спиране, жалбоподателят обаче не спрял на подадения
сигнал и продължил движението си по посока на гр. Варна.
След приключване на работната смяна свидетелите Кр. Т. и . Н. Н. изготвили Докладни
записки за случая, а първият от тях го отразил и в Дневната ведомост.
След извършена проверка от органи на МВР била установена и самоличността на
нарушителя – жалбоподател.
За това нарушение на 03.07.20г. след връчена покана за явяване и съставяне на АУАН, такъв
е съставен на жалбоподателя в условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН в негово отсъствие.
Актосъставителят – св. Н. С., в присъствие на св. Д. Б., описал нарушението, квалифицирал
го като такова по чл. 103 от ЗДвП. Последствие съставения АУАН е изпратен за връчване по
местоживеене на жалбоподателя, връчен му на 17.07.2020г. и подписан от него с
отбелязване „ …имам възражения…“. Писмени възражения не постъпили пред адм.
наказващия орган в тридневния срок по ЗАНН.
На база съставеният АУАН на 18.08.2020г. е издадено и процесното НП, в което
нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, отново квалифицирано по чл.103
от ЗДвП и адм. наказващият орган на основание чл.175, ал.1 , т.3 от ЗДвП , наложил адм.
наказание „глоба” в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
два месеца. НП е връчено на жалбоподателя на 10.08.2021г., жалбата срещу него подадена
пред адм. наказващия орган на 13.08.21г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от
жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове,
от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и
съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
2
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови
разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това,
съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна
са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на
нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на
чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
От разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие, по категоричен и безспорен
начин се установяват нарушението извършено от жалбоподателя. Същият не успява по
същество до обори фактическите констатации по АУАН, респективно в НП. Свидетелските
показания на свидетелите Н. Н., Т. Н., И. Л. и Кр. Т., ценени съвкупно с приетите по делото
писмени доказателства – Справка граничен контрол, Докладни записки, Дневни ведомости
по безспорен и категоричен начин обосновават извода на съда за авторството на процесното
нарушение. Показанията на св. П. Х., доколкото не сочи конкретна дата, не могат да бъдат
съотнесени към случая, а от друга страна не съответстват на справката за граничен контрол,
поради което съдът не ги цени.
Адм. наказващият орган е положил необходимите усилия, за да събере достатъчно
доказателства обосноваващи адм. наказателната отговорност на З., именно в качеството си
на водач на МПС, жалбоподателят в нарушение на ЗДвП е отказал да спре на ясно подаден
сигнал за спиране. По този начин с действие е осъществил описаното адм. нарушение.
Неизпълнението на задължението по чл. 103 ЗДвП представлява осуетяване на проверка към
момента на подаване на сигнала за спиране. Нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 2 от
ЗДвП е извършено и довършено към момента, в който водачът не е спрял за проверка и е
продължил движението си. Установява се от свидетелските показания, че водачът е имал
възможност да възприеме и е възприел подадения сигнал на контролните органи. С
процесното НП на К. Н. ЗЛ. е наложено административно наказание на основание чл. 175,
ал.1 т.3 от ЗДвП, като административно наказващият орган посочил, че с описаното в АУАН
и НП деяние същият виновно е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Това нарушение е
точно описано в текстовата част на акта и на наказателното постановление, то е и правно
квалифицирано по чл. 175, ал.1 т. 3 от ЗДвП, което е правилната правна квалификация. На
този текст се е позовал административно-наказващият орган, за да наложи
административните наказания и това е в съответствие с описаните фактически
обстоятелства в акта и НП. Действително в акта и в НП е посочено, че е нарушена нормата
на чл. 103 от ЗДвП, предвиждаща задължение за изпълнение на разпорежданията и
указанията на контролните органи, но тази разпоредба се съдържа имплицитно в
разпоредбата на чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП, тъй като след като е осуетено извършването на
проверка, то очевидно е налице и неизпълнение на дадените от контролните органи
указания. Това е повече от очевидно в конкретния случай, при който жалбоподателят е
3
осуетил извършването на проверката.
Съдът счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП освен санкционна, е и материално
правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат
посочените в нея санкции. В случая по-скоро административно наказващият орган е
посочил непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл. 103 от
ЗДвП, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП.
Това в никакъв случай не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо
отмяната на наказателното постановление. Критерият, по който се разграничават
съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е
довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. И в акта, и в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите
обстоятелства, при които то е извършено. В случая като няма спор, че с действията си
жалбоподателят е осуетил извършването на проверка от законово определен контролен
орган. Следователно от описаното с думи нарушение водачът в достатъчна степен е разбрал
за какво го санкционират, респ. е могъл да организира адекватно и ефективно защитата си,
за което сочат всички доказателства по делото.
Ето защо съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че при съставянето
на акта и при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения. От доказателствата по делото се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентните за това органи, осъществяващи контрол по изпълнението на
ЗДвП, за нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата
законосъобразност. Констатираното в Наказателното постановление деяние безспорно
осъществява състава на визираното в чл. 103, респ. в чл. 175, ал.1 т.3 от ЗДвП
административно нарушение от обективна и субективна страна и правилно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице.
Наказанието, наложено от адм. наказващия орган е справедливо и съответно на тежестта на
извършеното адм. нарушение.
Неотносими са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за
непрофесионално поведение на представителите на контролния орган, относно действията
им след извършване на адм. нарушение, защото не са подали сигнал на тел. 112, относно
използването на видео- и фото приспособления, доколкото се установи, че не всички
служебни автомобили на НТОЛ са видеооборудвани.
В този смисъл като правилно и законосъобразно, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1075-001232/11.08.2020г. на Началник
4
Сектор „ПП” към ОДМВР Разград, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП на К. Н. ЗЛ.
ЕГН **********, живущ в ********************** е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2
месеца, на основание чл.175, ал.1, т. 3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5