Р Е Ш Е Н И Е
№ 130 07.01.2020
година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията Анета Петрова
наказателно АН дело номер № 158 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.А.К. *** против Наказателно постановление № 19-0308-000668/22.07.2019
г. на Началника на РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР – гр. Т., с което на
жалбоподателя на осн. чл. 175, ал. 3 предл. І ЗДвП били наложени следните административни
наказания: глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се визира
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че
обжалваното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, било издадено въз основа на съставен срещу него АУАН № 758318/10.07.2019
г. за нарушение по чл. 638 КЗ. С посоченото несъответствие се ограничавало
правото на защита на жалбоподателя, който за първи път при връчване на НП
разбрал, че срещу него се води АНПроизводство за нарушение по чл. 140 ЗДвП. На
следващо място същият визира несъставомерност на нарушението, описано в НП, тъй
като както той, така и собственика на управлявания от него автомобил – негов
баща, не били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията на този
автомобил. Заявява, че след като спрелите го полицаи установили липса на
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“, той веднага
сключил застраховка и след това полицаите му върнали талона на автомобила. Предвид
изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила и за
нарушение на материалния закон жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно. В настоящото
производство жалбоподателят е приет за уведомен на основание чл. 61, ал. 2 ЗАНН
като същият не се явява в с. з. лично или чрез надлежен представител.
Ответникът
– РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР – гр. Т., не изпраща представител по
делото и от негова страна не е взето становище по същото, но в придружителното
към АНПреписка писмо се настоява за потвърждаване на обжалваното НП.
Районна прокуратура – град Омуртаг не
изпраща представител по делото и от негова страна не е взето становище по същото.
По допустимостта на жалбата – Видно от
инкорпорираната в НП разписка обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на
08.08.2019 г. Жалбата е подадена от визирания нарушител директно пред АНОрган
на 09.08.2019 г., с което е спазен законния 7-дневен срок за обжалване от лице,
имащо право на това. Ето защо жалбата е допустима.
Съдът
като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
В приложения към административно
- наказателната преписка акт с. Д, бл. № 758319 от 10.07.2019 г., изведен под №
707/10.07.2019 г., е констатирано, че „на 10.07.2019 г., около 11.30 ч. в град
О., на ул. *** в близост до Автогарата, С.А.К. *** управлява лек автомобил „Ауди
А6“ с рег. № ***– собственост на А. К. ***, със служебно прекратена регистрация
без гражданска отговорност от 07.05.2019 г., справка ОДЧ.“. Като нарушена
законова разпоредба е посочен чл. 140, ал. 1 ЗДП. Актът е подписан в деня на
съставянето му от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, който
е записал, че няма възражения. Последният е подписал и инкорпорираната в АУАН
разписка за това, че на същата дата му е връчен препис от съставения акт и е
уведомен, че в 3-дневен срок може да направи допълнителни възражения, както и
че се задължава при промяна на адреса си да посочи новия такъв. Въз основа на
съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0308-000668/22.07.2019 г. на Началника на
РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР – гр. Т., в което е приета следната фактическа обстановка:“ на 10.07.2019 г.,
около 11.30 ч. в град О., на ул. *** като водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег.
№ ***, в близост до Автогарата, С.А.К. *** управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег.
№ ***– собственост на А. К. ***, със служебно прекратена регистрация без сключена
ЗЗ“ Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Р България от 07.05.2019 г., -
справка ОДЧ. Заведено ЗМ № 225/10.07.2019 г. по постановление за отказ да се
започне ДП на РП – Омуртаг с вх. № 308000-4294/18.07.2019 г. за санкциониране
на извършителя по административен ред“. В НП под № 1 е описано следното
нарушение: водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред -
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДП. В санкционната част на НП на основание чл. 175,
ал. 3 предл. І ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания - глоба в размер на 400 лева и лишаване от правоуправление на МПС за
срок от 6 месеца. От материалите на АНПреписка е видно, че след съставяне на
АУАН е била образувана преписка по ЗМ № 225/10.07.2019 г. на РУ – Омуртаг, но с
Постановление от 17.07.2019 г. прокурор от РП – Омуртаг е отказал да започне
наказателно производство по чл. 345, ал. 2 НК и е прекратил преписката като е
разпоредил препис от постановлението да се изпрати на началника на РУ – Омуртаг
за административно санкциониране на нарушителя. В рамките на проведеното
съдебно следствие и за изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание
са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя М.Е. и свидетеля по
акта А.Д.. В показанията си двамата свидетели потвърждават, че на 10.07.2019 г.
спрели за проверка в близост до автогарата в град О., по ул. *** лек автомобил „Ауди“
с рег. № ***, управляван от жалбоподателя К.. При поискване от страна на
проверяващите жалбоподателят не представил документ за сключена ЗЗ „ГО“ за
автомобила и след направена служебна проверка за това през портала на ГФ
свидетелите установили, че към момента за този автомобил няма сключена такава
застраховка. Жалбоподателят обяснил, че дълго време отсъствал от България, поради
което и свидетелите решили да направят проверка за регистрацията на автомобила.
Свидетелите посочват, че чрез дежурния в ОДЧ направили тази справка и се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по служебен път поради
несключена ЗЗ „ГО“. Свидетелят Д. е категоричен, че управляваният от жалбоподателя
автомобил имал поставени регистрационни табели отпред и отзад. През полицаите
жалбоподателят заявил, че веднага ще сключи задължителната застраховка. И
двамата свидетели са категорични, че в момента на проверката свид. Е. съставил
два АУАН срещу жалбоподателя: един за нарушение по КЗ и процесния акт за
нарушение по чл. 140 ЗДвП. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си напълно
относно съществените обстоятелства, поради което и няма пречка да бъдат
кредитирани. Показанията им, че срещу жалбоподателя са били съставени два АУАН
кореспондират с данните по делото за различните номера на тези актове – в
жалбата се визира съставен АУАН № 758318/10.07.2019 г. за нарушение по чл. 638 КЗ, а приложеният по АНПреписка по настоящото дело акт е с пореден номер - № 758319
от 10.07.2019 г. за нарушение по чл. 140 ЗДвП. Съдът изиска от ОДМВР – Т.
информация за надлежното уведомяване на собственика на управлявания от
жалбоподателя автомобил относно служебното прекратяване на регистрацията му. В
постъпилото писмо от началника на сектор „ПП“ към ОДМВР – Ш. се посочва, че в
този сектор липсва информация относно това собственика на описания в НП
автомобил да е бил уведомен, че в 15.46 часа на 07.05.2019 г. регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по
същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснато съществено
процесуално нарушение в хода на АНПроизводство, което би довело до превръщането
на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
По отношение съставения АУАН – актът е издаден от компетентно
длъжностно лице, овластено за целта съгласно Заповед № 3633-719 от 05.08.2016 г.
на Директора на ОДМВР - Т.. Съставеният АУАН притежава всички предвидени в чл. 42 ЗАНН реквизити. Същият съдържа описание на обстоятелствата, позволяващо на
визирания нарушител да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Налице
е съответствие между изложените факти, в които се изразява нарушението, и
дадената му правна квалификация, като от същите е ясно, че АУАН е съставен за
нарушение по чл. 140 от ЗДвП. Следователно неоснователно е наведеното в жалбата
оплакване за съставен само един АУАН срещу жалбоподателя само за нарушение по чл.
638 КЗ. От свидетелските показания, а и от съпоставянето на номерата на
посочения в жалбата АУАН и приложения по АНПреписка следва категоричния извод
за съставянето на два АУАН срещу К., единият от които е за нарушение по чл. 140 ЗДвП. Ето защо АУАН е законосъобразен.
Относно обжалваното наказателно
постановление –
Досежно компетентността на наказващия орган по делото е приложена Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на МВР, в чиято т. 2.8. началниците на РУ към ОДМВР са
оправомощени да издават наказателни постановления за административни нарушения
по ЗДвП. При преглед на задължителните реквизити на НП следва, че са налице
всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. НП е издадено въз основа на съставения АУАН
за нарушение по чл. 140 от ЗДвП. При това положение съдът не установи допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП.
При направените констатации съдът намира за неоснователни оплакванията за
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон в хода на АНПроизводство.
По фактите и приложението на
материалния закон:
Приетото от АНОрган като
извършено от жалбоподателя деяние е квалифицирано като нарушение по ч. 140, ал.
1 ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В
конкретния случай управляваното от жалбоподателя МПС е било с поставени
регистрационни табели на двете определени за това места. Ето защо е прието, че
нарушението се изразява в управление на МПС, което към този момент не е било
регистрирано поради служебно прекратяване на регистрацията му. Приложената в
случая санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 3 предл. І ЗДвП също визира като
предпоставка за налагане на предвиденото в нея административно наказание
осъществено управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред. В случая е безспорно, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил поначало е имал регистрация в Р България, за което свидетелстват и
поставените върху него табели с български регистрационни номера, но поради
липса на платена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите тази регистрация е била служебно прекратена. Редът за
служебното прекратяване на регистрацията на едно МПС в тези случаи е предвиден
в чл. 143, ал. 10 ЗДвП, съгласно който служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Предшестващата служебното прекратяване процедура е
уредена в Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 574, ал. 10 КЗ
Информационният център на ГФ уведомява собствениците на моторни превозни
средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил
прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението
да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен
договор за тази застраховка. Съгласно чл. 574, ал. 11 КЗ, когато в срока по ал.
10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал. 1, т. 1/сектор „ПП“ – орган, извършващ регистрацията на
МПС/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. От прочита на
цитираните законови разпоредби следва, че собственикът на едно МПС, за което в
даден момент липсва сключена валидна ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, първо следва
да е уведомен от ИЦ на ГФ като му се даде 14-дневен срок за сключване на
застрахователен договор и за представянето му пред ГФ, и едва ако собственикът
не сключи ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, ГФ уведомява съответния сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР, където се прекратява служебно регистрацията на МПС, за
което МВР също следва да уведоми собственика на МПС. В настоящия случай няма
данни за уведомяване на собственика на управляваното от жалбоподателя МПС от
страна на ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 КЗ. Категорично е установено обаче, че
дължимото уведомяване по чл. 143, ал. 10 ЗДвП за служебното прекратяване на
регистрацията на МПС не е направено по отношение на собственика на това МПС или
на друго лице от семейството му. Подобно уведомление не е било изпратено. От
писмото на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР – Ш. става ясно, че регистрацията
на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***е била прекратена служебно на 07.05.2019
г., както е прието и в АУАН и в НП, а нарушението е установено на 10.07.2019 г.,
т. е. два месеца след това. При така установените данни относно регистрацията и
дерегистрацията на посочения автомобил следва извода за липса на знание у собственика
на същия, за когото в жалбата се сочи, че е баща на жалбоподателя, както и у
самия жалбоподател относно факта на служебно прекратяване регистрацията на това
МПС. Последното означава, че предприемайки управление на лек автомобил „Ауди А6“
с рег. № ***– собственост на баща му, на 10.07.2019 г., жалбоподателят дори не
е допускал, че автомобилът вече не е регистриран по надлежния ред. Последният е
имал поставени на предназначените за това места регистрационни табели, които не
са били отнети, към този момент не са били изпратени и съответно връчени
уведомления за служебното прекратяване на регистрацията му, поради което и не
са били налице обстоятелства, позволяващи на жалбоподателя дори да предположи, че
предприема управление на нерегистриран автомобил. Съзнаването на факта, че за
автомобила няма платена и действаща към момента задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, не води автоматично до извода за съзнаването от страна на
дееца и на факта, че е възможно да е прекратена и регистрацията на това МПС. В
случая не може да се приеме, че е изминал и дълъг срок от прекратяване на тази
регистрация, а и изтъкнатото от дееца пред свидетелите – полицаи, че той е
отсъствал дълго от страната и се е върнал за лятото, също обяснява незнанието
му относно тези обстоятелства. Съгласно легалното определение за
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН това е деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За разлика от безвиновната административнонаказателна
отговорност на юридическите лица, при физическите лица е задължително
установяването на субективната страна на деянието, а именно вината на нарушителя,
изразяваща се в неговото субективно отношение към извършеното деяние, в
съзнанието, че извършва противоправно деяние, което нарушава установения ред на
държавното управление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 ЗАНН визира формите на
вината като сочи, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, като изрично предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Тъй
като относно въпросите за вината чл. 11 ЗАНН препраща към НК, то следва да се
има предвид легалното понятие за умишлено деяние по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, според което деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици, а съгласно чл. 11, ал. 3 НК деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или
когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. И при двете форми на вината задължително е наличието на съзнаване
от страна на дееца, че извършваното от него деяние е с общественоопасен характер.
Незнанието на жалбоподателя относно служебното прекратяване регистрацията на
управлявания от него автомобил и установената липса на уведомяване за това
обстоятелство на неговия баща – собственик на това МПС, изключва възможността
жалбоподателят да е съзнавал, че с предприетото управление на МПС извършва
противоправно и общественоопасно деяние, нарушаващо установения ред на
държавното управление. Дори и преценено от гледна точка на по-леката форма на
вина – грубата небрежност, това деяние отново не може да се определи като
виновно, тъй като не може да се приеме, жалбоподателят е могъл да предвиди
свързаните с вмененото му деяние общественоопасни последици. Ето защо съдът
приема, че жалбоподателят изобщо не е съзнавал, че извършва деяние, с което
нарушава установения ред на държавното управление, и на още по-голямо основание
нито е целял, нито е допускал общественоопасните последици на такова деяние, или
пък е мислел да предотврати тези последици. При така изложените констатации и
изводи съдът приема, че жалбоподателят не е извършил описаното в НП
административно нарушение поради липса на формирана вина у същия, т. е. не е
налице субективната страна на нарушението. А след като не е налице субективната
страна, която е основен елемент на административното нарушение, то следва, че
не е налице такова нарушение. Като е приел обратното, АНОрган е допуснал
нарушение на материалния закон, поради което обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло като незаконосъобразно и
неправилно Наказателно Постановление № 19-0308-000668/22.07.2019 г. на
Началника на РУ - гр. Омуртаг към ОДМВР – гр. Т., с което за
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП на С.А.К. *** са
наложени следните административни наказания на основание чл. 175, ал. 3 предл. І ЗДвП: глоба в размер на 400 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова