Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297
гр. Севлиево, 18.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 650/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ЕНЕРГО – ПРО
Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, *,
представлявано заедно от всеки двама от законните си представители П.С.С., Я.М.Д.и
Г.К.срещу И.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, като дете и наследник на
починалия Д. И.Д., с ЕГН **********.
Ищецът
твърди, че наследодателя на ответника - Д. И.Д., с ЕГН **********, се водел
клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. Севлиево, ул. *. „Енерго-Про Продажби" АД и
абоната Д. И.Д. били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север" АД. Ищцовото дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект,
находящ се в гр. Севлиево, ул. ***, с абонатен № ********** и клиентски №
**********. На 28.03.2018 г., била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на абоната от служители на
„Електроразпределение Север" АД, в присъствието на член от домакинството
на абоната. Дружеството нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва,
реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да
обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху
измервателните системи и средствата за търговско измерване. „Електроразпределение
Север" АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвало пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване
според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и имало право да извършва технически проверки на
място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. На
средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането
на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Електроразпределение
Север" АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно
изискването на чл. 63 ЗЗД. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 1601309. При проверката били извършени замервания с еталонен
калибриран уред и проверка със специализиран софтуер и било установено, че в регистър
1.8.4. има показания в размер на 42352 квтч. В регистър 1.8.1. били отчетени
6088 квтч, в регистър 1.8.2. - 10594 квтч, а в скрития регистър 1.8.4. - 42352
квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 482913 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка
отразявал действителното фактическо положение, бил подписан от член от
домакинството на абоната и един свидетел, който не бил служител на
електроразпределителното дружество. Извършената проверка на електромер с фабр.
№ 1115031300555026, на неговата цялост и функционалност, притежавала
съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на абоната била консумирана
електрическа енергия, която не била заплатена. Ако абонатът бил потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка. Експертизата била извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Русе, за извършената експертиза бил съставен
констативен протокол № 342/05.04.2019 г.. При софтуерно прочитане, била
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала
енергия на тарифа Т4 - 42353 квтч. Констатирано било още, че електромерът не
съответствал на техническите характеристики. Констативният протокол на
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Русе бил официален свидетелстващ документ,
който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда
доказателствена сила. На 16.04.2019 г., „Електроразпределение Север" АД
съставило становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера
на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел.
енергия след прочитане на регистър 1.8.4 - 42353 квтч.. Съгласно чл. 50 от
ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа можел да коригира количествата ел.
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества
ел. енергия за период не по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство
имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализирал на електромера. При ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагали. На 16.04.2018 г. „Енерго-Про
Продажби" АД издало фактура № **********, с което била определена цената
на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 7488,55 лв. за периода от 29.03.2017г. до 28.03.2018г.. С писма от
„Електроразпределение Север" АД (изх. № 47734 КП1601309 1/16.04.2018 г.) и
от „Енерго - Продажби" АД (изх. № 47734_КП1601309_2/17.04.2018 г.) били
приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата. Въпреки,
че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър била реално доставена и потребена от
абоната, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200.
ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на
вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка
на електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1. вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Към настоящият момент партидата за имот, находящ се в гр. Севлиево, ул. ***, с
абонатен № ********** и клиентски № ********** се водела на името на починалия Д.
И.Д., тъй като неговите наследници не били подали заявление за смяна на титуляр
на процесната партида. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН: „Наследниците, които са
приели наследството, отговаряли за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават". Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Във фактура № **********/16.04.2018 г. бил определен
срокът за плащане на сумата в размер на 7488,55 лв., а именно до 08.05.2018 г..
Абонатът не заплатил сумата в размер на 7488,55 лв. на „Енерго-Про
Продажби" АД по процесната фактура към
момента на подаване на исковата молба. Същият дължал обезщетение за
забава в размер на 694,77 лв. върху главницата за периода от 09.05.2018 г. до
07.04.2019 г.. Предвид гореизложеното, претендира постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответника, като наследник на абоната Д. И.Д. да заплати на
ищеца сумата в размер на 7488,55 лв., начислена по фактура №
**********/16.04.2018 г., издадена въз основа на становище за начисление на
електрическа енергия по констативен протокол № 1601309/28.03.2018 г. за периода
от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г. за потребено, но неотчетено количество ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Севлиево, ул. ***, с абонатен
№ ********** и клиентски № **********; сумата в размер на 694,77 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 7488,55 лв. за
периода от 09.05.2018 г. до 07.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител.
В съдебно заседание ответника, не се
явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от констативен протокол № 1601309/28.03.2018 г.,
констативен протокол № 342/05.04.2018 г., протокол за монтаж № 1033596/2013 г.,
становище за начисляване на електрическа енергия от 16.04.2018 г., фактура № **********/16.04.2018 г., справка
от 18.02.2019 г. от "ЕНЕРГО-ПРО"
за потреблението през последните 12/24/36 месеца, за клиент с клиентски №
**********, извлечение за фактури и плащания, за клиент с клиентски №
**********, писмо с изх. № 47734_КП1601309_1/16.04.2018 г., писмо с изх. № 47734_КП1601309_2/17.04.2018
г. и два броя известия за доставяне, че Д. И.Д. е бил клиент на "Енерго -
Про Продажби" АД, с абонатен № ********** и клиентски № **********, по
отношения за доставка на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Севлиево, ул. ***. На 28.03.2018 г., била извършена техническа проверка на електромера с фабр. № 1115031300555026,
произведен 2013 г., монтиран с нулеви показания в обекта, с абонатен №
********** от служители на „Електроразпределение Север" АД. За извършената
проверка бил съставен констативен протокол № 1601309, като било установено, че
в скрития регистър 1.8.4. на електромера с фабр. № 1115031300555026, има показания в размер на 42352 квтч, в регистър
1.8.1. били отчетени 6088 квтч, а в регистър 1.8.2. - 10594 квтч. Бил съставен и
констативен протокол № 342/05.04.2019 г., според който при софтуерно прочитане,
е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия на тарифа Т4 - 42353 квтч, като електромерът не е съответствал
на техническите характеристики. На 16.04.2019 г., „Електроразпределение
Север" АД съставило становище за начисляване на електрическа енергия след
прочитане на регистър 1.8.4 за 42353 квтч. На 16.04.2018 г. „Енерго-Про
Продажби" АД издало фактура № **********,
за сумата 7488,55 лв. за периода от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г., със
срок за плащане до 08.05.2018 г.., за обект
с абонатен № **********.
Видно от удостоверение за наследници от 08.05.2019
г., че Д. И.Д. е починал на 30.12.2013 г. и негови наследници са И.Д.Д. – * и В.
Д.И. – *, починал на * г..
Установяват се от заключението на вещото лице по
съдебно - техническата експертиза, събрана по делото и от обясненията на вещото
лице в съдебно заседание, следните обстоятелства: процесният електромер тип
Carat Digitron М02 е монофазен и произведен през 2013 г., срокът му на
метрологичната му годност е 2019 година; при проверката на СТИ от служителите
на „ЕнергоПро Мрежи" АД е констатирано, че има измерен ток и напрежение
равни съответно на 7,26А и 235В, при проверката на СТИ от служителите на „ЕРП
Север" АД впоследствие е констатирано, че има преминала през електромера
електроенергия, която не се визуализира на тарифите му на дисплея, тази електроенергия
не се отчита от СТИ и не се заплаща; киловатчасовете електроенергия, натрупана в регистър 1.8.4, в размер на
42353 кВтч, са преминали през процесния електромер, т.к. същият съответства на
метрологичните характеристики за измерване на ел. енергия; на 28.03.2018 г. е
извършена контролна проверка по жалба относно консумирана електрическа енергия
в имота на починалия Д. И.Д. и е
съставен констативен протокол, * Л.Т. и *. С. И. са извършили метрологична
техническа експертиза на електромера и са изготвили констативен протокол от
метрологична експертиза от 05.04.2019 г., като при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, при проверката е
установено сумарно количество електрическа енергия в тарифен регистър 1.8.4 в
размер на 042353,8 кВтч, които не се визуализират на дисплея на електромера и
не са отчетени; по тарифа 1.8.1 се отчита преминалата през СТИ ел. енергия в
часова зона, определена за нощна енергия, в тарифа 1.8.2 - в часова зона, определена
за дневна енергия, в тарифа 1.8.3 - в часова зона, определена за върхова
електроенергия, а тарифа 1.8.4 - у нас не се използва; отчетеното сумарно
количество електроенергия от отчетника на СТИ по тарифите 1 и 2 за периода от
29.03.2017 до 28.03.2018г. е 1272кВтч., по тарифа 1.8.4 е записана
електроенергия в размер на 042353,8 kWh.; показанията в регистра 1.8.4 не се
визуализират на дисплея на СТИ, защото същият е настроен да се визуализират
само показанията на тарифа 1.8.1 и 1.8.2. Наличието на данни, записани в
регистър 1.8.4 на електромера се дължи на вмешателство в програмата за
параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема; ако се приеме, че това е
станало в периода от 29.03.2017 до 28.03.2018г. сумарното количество
електроенергия отчетено по тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4 на електромера
възлиза на 43625 kWh, което отговаря на средна консумация 4,98 кВт ежечасно; няма
доказателства, тоест извлечения от паметта на електромера, които да показват че
тя е била отчетена от електромера за посочения 1 годишен период от време; не
може да се установи началния времеви момент на изменението на тарифния план и
дали консумираната и отчетена по тарифа 1.8.4 електроенергия е потребена в
дневната или нощната часова зона.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от
ищеца на следните предпоставки: основанието, размера
и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описания в
исковата молба валиден договор за доставка на електрическа енергия в посочения в исковата молба обект, чиито
клаузи съдържат задължение по договора за ищцовото дружество за доставка на ел.
енергия в този обект за исковия период и
задължение за наследодателя на ответника да
заплати на ищеца процесните суми; изпълнение на задължението си за
доставка на ел. енергия в посочения обект за исковия период; размера и
стойността на доставената ел. енергия за исковия период; спазването на
процедурата по проверка изправността на електромера и обстоятелството, че
корекцията на сметката е извършена правилно, в случай че се окаже, че е
извършена такава; поставянето на ответника в забава и размера на дължимото
мораторно обезщетение; че ответника е наследник на Д. И.Д., включително, че е
приел наследство на последния - изрично или мълчаливо.
С решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, е даден отговор на въпроса: кой е длъжник по вземането за цена на доставена
електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Върховен касационен съд приема, че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката (чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и § 1, т. 2а
или т. 33а от ДР на ЗЕ) цената на доставената електрическа енергия за битови нужди се дължи от собственика на електроснабдения имот, освен когато имотът е предоставен за
ползване по силата на договорно отношение от собственик на имота, а между
ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за
продажба на електроенергия за същия имот.
По делото при
доказателствена тежест за ищеца не бе доказано съществуването на описаният в
исковата молба валиден договор за доставка на електрическа енергия в посочения
в исковата молба обект. Ищецът се позовава на обстоятелството, че бащата на
ответника - Д. И.Д. е бил негов абонат за процесният електроснабден имот. По делото независимо от липсата на изрично възражение
от ответника наследник по закон на починалия абонат Д. И.Д. за все още ненастъпило
приемане на наследството, за приемане на наследството по опис или за отказ от
наследство от ответника, кредиторът –
ищец трябваше да установи факта на приемане на същото - изрично или чрез
конклудентни действия, с оглед указаната му доказателствена тежест за
обстоятелството, че ответника е наследник на починалия клиент на ищеца - Д. И.Д..
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че тежестта за установяване на
релевантен за спора факт е за страната, която черпи права от доказването му,
като безспорно е, че в случая, след като ищеца се позовава на качеството на
ответника - наследник на неговия клиент, в тежест на ищеца като кредитор е да
установи, че ответника действително е наследник на лицето, с което ищеца е бил
в договорни отношения, с предмет електроснабдяване на имота на починалото лице,
а също така и приемане на наследството от ответника било изрично, било чрез
конклудентни действия - определение № 1355 от 27.11.2013 г. по гр. д. №
3353/2013 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, четвърто
отделение.
При преценка, дали
наследника, е приел наследството съдът взе предвид, че приемането може да
бъде освен изрично по
реда на чл. 49, ал. 1
ЗН и мълчаливо, когато наследникът извърши
действия, които по несъмнен начин предполагат неговото намерение да
приеме наследството, като съдът
преценява във всеки
конкретен случай с оглед обстоятелствата по делото дали извършените от наследника
действия съставляват мълчаливо приемане на наследството /ППВС 4/64г./, като в
конкретният случай по делото няма каквито и да било данни ответника да е приел
нито изрично, нито мълчаливо наследството на починалия клиент на ищеца - Д. И.Д..
Когато наследството не е прието, кредиторите на оставеното в наследство
задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от
съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него - чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследниците, този срок се определя от съда,
който разглежда делото, като такова искане в настоящото производство ищецът не
е направил. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ЗН, производството по определяне
на срок за приемане на наследство може да се развие само при предявяване на
надлежно искане, но не и служебно от съда.
С оглед изложеното при
доказателствена тежест на ищеца – кредитор, същият не установи ответника да е
наследник, приел наследството на починалия абонат на ищеца, включително и придобиване
по наследство на процесния имот. Не се установи по делото и ответника да е
собственик на електроснабдения имот, на
друго основание, или имотът да му е предоставен за ползване по силата на
договорно отношение от собственик на имота, не се установи и ответника, като
ползвател на договорно основание да е сключил с ищеца договор за продажба на
електроенергия за същия имот. При установената липса на договор обвързващ
ответника за доставка на електрическа енергия в описания в исковата молба
обект, за исковия период, при съобразяване и на тълкуванието в горецитираното
решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение, се налага извод за неоснователност на предявените
искове, което само по себе си обуславя отхвърлянето им, без обсъждане на
останалите доводи и възражения на ищеца.
Дори да можеше да се
приеме по делото, че в процесния период ищцовото дружество и ответника са били
обвързани от действието на договор за доставка на електрическа енергия, не се
събраха по делото доказаталества, които да обосновават извод процесната сума да
е стойност на реално доставена на ответника от ищеца електроенергия за исковия
времеви период или същата да е дължима сума по корекция на сметката на ищеца,
извършена при спазване разпоредбите на ПИКЕЕ и останалите нормативни актове.
На първо място ищеца
поддържа, че претендираното вземане
произтича от реално потребена от ответника електрическа енергия, отчетена по
регистър /тарифа/ 4, скрит – невидим, както за ответника, така и за
длъжностните лица, на които е възложено отчитане на показанията на СТИ,
установена впоследствие чрез софтуерен прочит на информация от паметта на
изправното СТИ. Независимо, че основава вземането си на реална консумация, ищеца
се позовава и на чл. 50 ПИКЕЕ, която разпоредба е свързана с провеждане на
корекционна процедура. Относно възможността исковата сума да съставлява
стойност на реално потребена енергия, следва да се вземе предвид на първо
място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в нарушение
на разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да
осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След
като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер,
с който само ограничен кръг лица, очевидно възможността на абоната за контрол
на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие с нормата на чл. 120, ал. 4 ЗЕ и
правилото по чл. 11 ПИКЕЕ, които
въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното
електрическо напрежение, когато това е възможно, както е в случая. По делото
няма данни в кой часови диапазон на денонощието е консумирана енергията
съответстваща на натрупаните в скрития регистър показатели. Не е безспорно
установено дали енергията по тарифа 1.8.4 е
потребена от ищеца - абонат за процесния период и
дали същата е потребена
от него. Дори и при кредитиране
на данните по делото, че процесният електромер е монтиран чисто нов с нулеви
показания, през 2013 г., няма как да се приеме въз основа предположение, че
отчетената енергията по тарифа 1.8.4 е измерена в процесният период – 29.03.2017
г. - 28.03.2018 г.. Не бе установена по делото възможност за извличане на данни
от СТИ, дори и при софтуерно четене, в какъв период от време през годините и в
какъв времеви диапазон от денонощието е натрупано количеството енергия в тази
тарифа, като съдържащата се в електромера информация е единствено за моментното
състояние към датата на проверка, но не и за хронологията на натрупването на
енергията. Липсват данни от кога е започнал да тече или кога е въведен записът
на неотчетени показания, както и какво количество от отразената в регистъра
енергия през кои часови зони на денонощието е натрупано. По така изложените
съображения, съдът намира, че не може да приеме, че регистрираната енергия по
тарифа 4 е годен информационен източник относно потребена от ответника енергия
за исковия период и съответно, че същият дължи на ищеца начислената по
партидата му сума като цена на потребена енергия.
На следващо място следва
да се разгледа дали са налице предпоставките за приложение на предвидената в
чл. 50 ПИКЕЕ корекционна процедура. В чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност в
случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа
енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период не по - дълъг от една година. За приложение
на посочената разпоредба следва да е установена разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, с оглед установеното
изискване за несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея. В настоящият случай
обаче не се установи при процесният електромер да е възможно данните от преноса
да се записват директно в информационните масиви на дружеството. Процесният
електромер няма дистанционен отчет и информация от него не постъпва направо в
отчетните регистри на доставчика, поради което следва да се приеме, че
разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда
възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. По
делото се установи неточно отчитане от СТИ на преминала през СТИ или потребена
електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса, но не може да се
приеме, че са въведени в информационната база на доставчика данни за тази
енергия, със каквито и да било установими времеви параметри за доставката на
същата. Отделно в конкретният случай не бе установен изобщо момента/времето/ на
допускане на грешката от СТИ, което също е от значение за приложение на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ,
доколкото допускането на грешката представлява началото на периода, за който е
допустимо да се начисляват суми по корекцията, като този период тече, в рамките
на максималният възможен едногодишен период, който естествено не е приложим,
при всяка корекция, основана на посочената разпоредба на ПИКЕЕ.
В приетия по – горе
смисъл, относно възможността за начисляване на дължими суми от енергийното
дружество на потребителя, при установяване на неотчетени данни, налични по
скрит регистър на СТИ и за предпоставките за извършване на това е и съдебната
практика – решение № 79 от 23.05.2018 г. по в. гр. д. № 67 по описа за 2018 г.
на Окръжен съд – Габрово; решение № 18 от 22.01.2018 г. по гр. д.
1160/2017 г. на Севлиевски районен съд; решение № 1068 от 27.06.2017 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 1216/2017 г.; решение № 494 от 30.11.2017 г. по гр. д. №
705 / 2017 г. на Окръжен съд - Велико Търново; решение № 468 от 22.11.2017 г.
по гр. д. № 477 / 2017 г. на Окръжен съд - Велико Търново; решение № 1894 от
15.12.2017 г. по гр. д. № 2385 / 2017 г. на I състав на Окръжен съд - Варна;
Решение № 1592 от 31.10.2017 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1514/2017 г.; решение
№ 247 от 28.07.2017 г. по гр.д. № 385/2017 г. на Габровски районен съд и други.
В допълнение на
изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че относно наличието,
респективно липсата на възможност за едностранна корекция на сметките на
потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия е налице трайна
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, изразена в множество съдебни
решения. ВКС приема, че коригирането на
сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл. 82 ЗЗД). Приема се още в практиката на касационната инстанция,
че доставчикът на електрическа енергия е длъжен да осигурява измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване (СТИ) и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства (чл. 69, чл. 116, чл. 120 от ЗЕ);
при осъществяване на посочените дейности доставчикът на електрическа енергия
трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и
надлежен отчет на подадената електрическа енергия; съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което
последният има задължение да осигури правилното и коректно фунциониране на СТИ,
да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. ВКС приема
също така, че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа
енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на
задължението на потребителя по договора да не въздейства върху СТИ, тъй като
задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на
отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е
поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на
електрическата енергия. Приема се в по – новата практика на ВКС, че след
изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98
а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. След
изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. принципните положения
относно корекцията на сметки не са променени с оглед на вменените от
законодателя задължения на крайния снабдител с електрическа енергия, според ВКС
- определение № 860 от 23.11.2015 г. по т. д. № 584/2015 г., т. к., І т. о. на
ВКС. В посоченият по – горе смисъл са решение № 111 от 17.07.2015 г. по гр. д.
№ 1650/2014 г., I т. о. на ВКС и решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. №
4907/2014 г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК след
изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. и обобщаващи
формираната до момента практика, съобразявайки и новите разпоредби в ЗЕ.
Предвид и установените с
трайната практика на ВКС тълкувания на закона, съдът намира, че не се установи
по делото, неправомерно виновно поведение от страна на ответника, поради което
е недопустимо, да се приеме, че за ищеца е възникнало право да осъществи
корекционна процедура, като осъществяването на такава процедура, в конкретния
случай, е нарушило принципа за равнопоставеност на страните в договорното
отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД). Установи се от заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза, събрана по делото и от обясненията на вещото лице в съдебно
заседание, че при процесният електромер има софтуерна намеса, която е довела до
преминаване през него на неотчетена и незаплатена електрическа енергия. В
настоящият случай не може да се възложи в тежест на ответнка – потребител да
докаже точното изпълнение на задължението си да не въздейства върху
електромера, тъй като това задължение е за бездействие, а при доказателствена
тежест на ищеца не се събраха каквито и да било доказателства за извършено
именно от ответника действие, представляващо въздействие върху СТИ.
На следващо място съдът
намира, че не са били налице основания за извършване на корекция на сметката за
потребената от ответника електрическа енергия за процесния период, тъй като
разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б „а“ ЗЕ, предвижда възможност за
извършване на корекция на сметка за потребена, но неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия само когато причината за това е
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
Корекция в полза на доставчика на електрическа енергия не се допуска, когато
неправилното или неточно измерване е по причина извън изчерпателно посочените в
чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, като тази забрана за корекция, не може да бъде
дерогирана от подзаконов нормативен акт, какъвто са Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА. В
конкретния случай липсват каквито и да било данни за неправомерно
присъединяване, и промяна в схемата на свързване, а предвид изложеното по –
горе не може да се приеме за доказано, че е упражнено въздействие върху
процесния електромер, за което да е установено, че е неправомерно, като това
налага извод, че корекционната процедура е осъществена при липса на законово основание.
Установи се от
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, че не може да
бъде безспорно доказан периодът на неточното отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, като задължение на ответника - доставчик на електрическа
енергия е да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия, а електромерите
са собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният
има задължение да осигури правилното и коректното им фунциониране, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването, съгласно
посочените по – горе норми на ЗЕ. Предвид изложеното не може да се приеме, че
ответника – доставчик може да черпи изгодни последици от неизпълнението на
законоустановените му задължения.
Предвид всичко изложено
се налага извод за недължимост на процесните суми, поради което предявените искове,
с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни,
следва да се отхвърлят.
Относно разноските, предвид отхвърлянето
на исковете, поради неоснователност, съдът намира, че ищеца няма право на
разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответника има право на разноски,
но същият не е представил доказателства за направени разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ЕНЕРГО – ПРО Продажби” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, *, представлявано заедно от всеки двама от законните си
представители П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., за осъждане на И.Д.Д., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ищеца паричната сума, за която е издадена следната
фактура: **********/16.04.2018 г., а
именно сумата 7488,55 лева, представляваща главница, стойност на потребено, но
неотчетено количество ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.
Севлиево, ул. ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за периода от 29.03.2017 г. до 28.03.2018 г.,
както и сумата 694,77 лева, представляваща мораторната лихва, за забава върху главницата за периода от
09.05.2018 г. до 07.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.04.2019 г. до окончателното погасяване на вземането.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: