Определение по дело №556/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 71
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 20 юли 2020 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20191500500556
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

            О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

 

гр. Кюстендил, 31.01.2020 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на тридесет и първи януари

през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                             

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Ваня Богоева

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Евгения Стамова

                                                                                                        Веселина Джонева

 

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                    в. гр. д. №    556

по описа за 2019 г. на КнОС, за да се произнесе взе предвид :

 

                Производството е по реда на чл.437, ал.2 вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по постъпила жалба от „Рилена“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: п.к. 2600, гр. Дупница, пл. „Свобода“ №1, със законен представител управителя Е.Г.Г.Б., чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. К.П.Р., същият и съдебен адресат: п.к. 2500, гр. Кюстендил, ул. „Неофит Рилски“ № 4, ет. 2, сочещо се като трето на изпълнителното производство лице и обжалва постановление от 01.10.2019 г. на Държавен съдебен изпълнител при Дупнишкия районен съд, постановено по изп. дело № II-2055/2013 г., по силата на което е наложена възбрана върху ПИ с идентификатор 68789.17.83, ведно с разположените в него сгради с идентификатори 68789.17.83.1, 68789.17.83.2, 68789.17.83.3, 68789.17.83.4 и 68789.17.83.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница със стар административен адрес: пл. „Свобода“ № 1 и настоящ такъв ул. „Св. Иван Рилски“.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Иска отмяната му. Претендират се разноски. Релевира следните доводи за незаконосъборазност на обжалваното постановление. Сочи, че длъжник по изпълнителното дело е дружеството „Риленатурс“ АД, гр. Дупница. Изтъква, че дружеството – жалбоподател не е имало никакво процесуално качество както в исковото, така и в изпълнителното производство. Твърди, че „Рилена“ ООД не е също така правоприемник на „Риленатурс“ АД, нито свързано с него лице. Сочи, че имотите, обект на възбраната винаги са били собственост само на дружеството – жалбоподател. Към жалбата прилага следните писмени доказателства: Нотариален акт № 127, том VI, рег. № 15106, нот. дело № 1030/ 2008 г. и скица на сграда № 15 – 674354-25.07.2019 г., издадена от СГКК, гр. Кюстендил.

С молба вх. № 1451/29.10.2019 г. дружеството – жалбоподател „Рилена“ ООД излага допълнителни мотиви към частната жалба. Сочи, че видно от приложен към молбата договор за продажба на 1 270 бр. дялове, представляващи 80% от капитала на „Рилена“ ЕООД, гр. Дупница, с дата 24.02.1999 г. и анекса към него с дата 20.03.2000 г., „Риленатурс“ АД е придобило капитала на частния жалбоподател, а не отделен негов материален актив – терен и сграда. Изтъква, че възбранените имоти винаги са били собственост на „Рилена“ ЕООД с настояща фирма „Рилена“ ООД, в подкрепа на който довод прилага писмени доказателства. Обобщава, че при съпоставка на всички приложени титули за собственост се установява еднозначно, че теренът върху който е вписана възбраната, е един и същи и винаги със сигнатура пл.сн. № 1608, както и това, че е застроен с хотелски комплекс „Рила“ още към 1972 г., т.е. десетилетия преди учредяването на „Риленатурс“ АД. Сочи, че жалбоподателят още от учредяването на „Рилена“ ЕАД е бил без прекъсване и продължава да се намира във владение на възбранения имот, което обстоятелство обосновава правния интерес от частната жалба.

Към допълнителните мотиви към жалбата са приложени следните писмени доказателства:

1.      Договор за продажба на 1 270 бр. дялове, представляващи 80% от капитала на „Рилена“ ЕООД, гр. Дупница, с дата 24.02.1999 г. и анекса към него с дата 20.03.2000 г.

2.      АДС № 1180/01.11.1972 г., издаден от ГОНС, гр. Станке Димитров;

3.      Заповед № 183/16.06.1994 г. на председателя на бившия Комитет по туризъм към МС за преобразуване на дружеството от еднолично акционерно в еднолично с ограничена отговорност такова;

4.      Извлечение от актуализация на правен анализ за приватизация на капитала на „Рилена“ ЕООД;

5.      Удостоверение с изх.№56/19.11.1998 г., скица към същото, както и опис на ДМА, собственост на „Рилена“ ЕООД;

6.      АДС – частна № 3083/01.12.1998 г., издаден от Областна администрация на Област София;

7.      Удостоверение № 241/29.07.2005 г., издадено от областния управител на Област Кюстендил;

8.      Решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 19.12.2008 г. по гр. д. № 637/2008 г., ведно със скица на вещото лице инж. Любомир Велинов;

9.      Решение №272/01.06.2015 г., постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д. № 1135/2014 г..

            Прави се доказателствено искане за изискване на изп. дело № II – 2055/2013 г. по описа на ДСИ при ДнРС.

С депозирано заявление вх. № 1456/31.10.2019 г. е представено и се иска да бъде приета като доказателство по делото скица на поземлен имот № 15-554852-07.08.2018 г., издадена от СГКК - гр. Кюстендил, от която се установявало, че „Рилена“ ООД е собственик на ПИ с идентификатор 68789.17.83 по КККР на гр. Дупница.

            В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя в изпълнителното производство – Агенция за публичните предприятия и контрол, представлявано от изпълнителния директор П.С.А., действаща чрез процесуалния представител юрисконсулт И.С.. Излагат се доводи за недопустимост, респ. неоснователност на депозираната жалба. Изтъква се, че дружеството „Рилена“ ООД не е трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 ГПК, а е страна в изпълнителното производство и ипотекарен длъжник на Агенцията за публични предприятия и контрол.  Изтъква, че с насочване на изпълнението към ипотекираните имоти ипотекарният длъжник придобива качеството на длъжник в изпълнителното производство, поради което същият не може да се легитимира като трето лице,

                                                                     - 2 -

имащо право да обжалва законосъобразността на действието на съдебния изпълнител по реда на чл.435, ал.4 ГПК. В тази връзка се цитира съдебна практика. Счита, че това обстоятелство прави жалбата процесуално недопустима. Изтъква липса на интерес от обжалване и в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК. На следващо място приема, че жалбата е просрочена. Евентуално, ако се приеме, че жалбата и допълнителните мотиви към нея се приемат за допустими и подадени в срок, се излагат доводи за неоснователност на същите. Счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за насрочване изпълнението срещу ипотекираните в полза на АППК недвижими имоти, съгласно вписаната по партидата на „Рилена“ ООД законна ипотека. Не се възразява срещу представените с жалбата и мотивите към същата писмени доказателства. С отговора се прави доказателствено искане за прилагане на следните доказателства:

1.      Заверено копие на молба за вписване на законна ипотека с изх. № 11-00-1351/27.02.2007 г. на АСК, вписана с Акт № 10, том I, вх. рег.  № 4/28.02.2007 г., дв.вх.рег.№ 779/28.02.2007 г. на Служба по вписванията – гр. Дупница;

2.      Заверено копие от молба за подновяване вписването на законна ипотека с изх. № 92-00-10-83/17.02.2017 г. на АПСК, вписана с Акт № 70, том I, вх. рег .№ 528/21.02.2017 г., дв.вх.рег.№ 527/21.02.2017 г. на Служба по вписванията – гр. Дупница.

По делото е постъпило Становище от „Агенция за публичните предприятия и контрол“ във връзка с подаденото от „Рилена“ ООД с вх.№ 1456/31.10.2019 г. допълнително заявление. Противопоставя се приложеното към заявлението писмено доказателство, а именно: Скица с №15-554852-07.08.2018 г. на ПИ с идентификатор 68789.17.83, да бъде приобщено по делото, доколкото същото е представено след законоустановения срок за обжалване.

Депозирано е и писмено становище от „Рилена“ ООД, чрез което се оспорват изложените в отговора на частната жалба от „Агенция за публичните предприятия и контрол“   доводи за недопустимост, респ. неоснователност на същата. Изтъква, че жалбоподателят не отговаря за задълженията на „Риленатурс“ АД, тъй като §8 от ПРЗ на ЗИД на ЗСПК е отменен още през 2015 г., което прави недопустимо по силата на закон приватизираното дружество да отговоря за неизпълнение на приватизационен договор от страна на приватизиращото такова.

            При преценка на изложените възражения, както и след запознаване с приложеното изпълнително дело  /в заверено копие/, съдът намира следното:

Подадената жалба е процесуално недопустима. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Изпълнително дело № ІІ - 2055/2013 г. по описа на СИС при ДнРС е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.02.2013 г. от ОС – Кюстендил срещу „Риленатурс“ АД, ЕИК ********* по гр.д. № 1009/2003 г. за събиране на вземания на Агенция за публичните предприятия и контрол /тогава Агенция за следприватизационен контрол/, произтичащи от неизпълнение на задълженията на дружеството – купувач по договор за приватизационна продажба на 1270 броя дялове, представляващи 80% от капитала на приватизираното дружество „Рилена“ ЕООД /тогава „Рилена“ ООД/.

За обезпечаване на вземанията на Агенцията за следприватизационен контрол по договора за приватизация, на основание чл.168 от ЗЗД, §11д от ДР на ЗПСК и §8 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК /отм./, върху възбранените имоти в изпълнителното производство, собствени на приватизираното дружество „Рилена“ ЕООД, е учредена законна ипотека, вписана с АКТ №10, том I, вх.рег.№4/28.02.2007 г., дв. Вх.рег.№779/28.02.2007, подновена с вписан Акт №70, том I, вх.рег.№528/21.02.2017 г., дв.вх.рег.№ 527/21.02.2017 г. на Служба по вписванията – гр. Дупница.

По делото безспорно е установено, че дружеството – жалбоподател е собственик на процесния имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение, както и че същият е ипотекиран за обезпечаване вземането на взискателя, с оглед на което същото се явява лице по чл.429, ал.3 ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС лицата по чл. 429, ал. 3 ГПК имат качеството на страна – длъжник в изпълнителното производство, щом изпълнението е насочено върху даденото от тях обезпечение на чуждото задължение, тъй като по силата на закона са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. Собственикът, учредил вещно обезпечение на чужд дълг, по силата на закона е в правното положение на длъжника по изпълнителния лист. На основание чл. 429, ал. 3 ГПК издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и срещу лицето, ипотекирало имота си за обезпечаване задължението му, както и срещу неговия частен праводател за ипотекирания имот, от което следва, че тези лица се явяват длъжници по изпълнението, когато взискателят е насочил изпълнението си върху имота. На това основание могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само в изрично посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК случаи.

В настоящото производство жалбата на ипотекарния длъжник „Рилена“ ООД е насочена срещу постановление от 01.10.2019 г. на Държавен съдебен изпълнител при Дупнишкия районен съд, постановено по изп. дело № II-2055/2013 г., по силата на което е наложена възбрана върху ПИ с идентификатор 68789.17.83, ведно с разположените в него сгради с идентификатори 68789.17.83.1, 68789.17.83.2, 68789.17.83.3, 68789.17.83.4 и 68789.17.83.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница със стар административен адрес: пл. „Свобода“ № 1 и настоящ такъв ул. „Св. Иван Рилски“.

         Доколкото по делото се установи, че жалбоподателят не е трето на изпълнението лице, а ипотекарен длъжник, ползващ се с правомощията на длъжника в изпълнителното производство, то съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК същият може да обжалва следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. В ал. 4 на същия член пък е предвидено, че длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата

                                                                         - 3 -

предложена цена. Издаденото от съдебния изпълнител постановление за налагане на възбрана върху процесния недвижим имот, не попада в предметния обхват на съдебната проверка с оглед цитираната разпоредба на ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал. 2 от ГПК, длъжникът, респ. ипотекарният длъжник може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Само в този случай съгласно задължителните постановки на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, насрочване на продан и др., като съдът се  произнася по  тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Т.е и в този случай отделното обжалване на тези действия е недопустимо, а оплаквания за отмяната им могат да се навеждат и обсъждат от съда единствено в случай, че изпълнителните действия нарушават, несъвместими са с несеквестируемостта. В настоящия случай в жалбата не се излагат доводи за несеквестируемост на процесния недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението.

 За пълнота на изложението, съдът следва да отбележи, че дори и да имаше изложени доводи за несеквестируемост на основание чл.444, т.7 от ГПК, то същите не могат да се разглеждат, тъй като съобразно разпоредбата на чл.445, ал.1 от ГПК от забраните по чл.444 от ГПК не могат да се  ползват длъжниците относно вещите, върху които е учредена ипотека, когато взискател е ипотекарния кредитор.

По изложените доводи, депозираната жалба не може да ангажира съдебна проверка, тъй като в тази процедура окръжният съд действа в качеството си на инстанция, контролираща само процесуалната законосъобразност на актовете на органа по принудителното изпълнение, при наличието на изчерпателно изброените в чл. 435, чл. 462 и чл. 521, ал. 3 ГПК хипотези.

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че жалбата, като насочена срещу действие на съдебния изпълнител, изключено от обхвата на чл.435 ГПК, се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство- прекратено.

            Воден от изложените съображения, ОС- Кюстендил

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „Рилена“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: п.к. 2600, гр. Дупница, пл. „Свобода“ №1, със законен представител управителя Е.Г.Г.Б., чрез процесуалния си представител по пълномощие  адв. К.П.Р., същият и съдебен адресат: п.к. 2500, гр. Кюстендил, ул. „Неофит Рилски“ №4, ет.2, сочещо се като трето на изпълнителното производство лице жалба против постановление от 01.10.2019 г. на Държавен съдебен изпълнител при Дупнишкия районен съд, издадено по изп. дело № II-2055/2013 г., по силата на което е наложена възбрана върху ПИ с идентификатор 68789.17.83, ведно с разположените в него сгради с идентификатори 68789.17.83.1, 68789.17.83.2, 68789.17.83.3, 68789.17.83.4 и 68789.17.83.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница със стар административен адрес: пл. „Свобода“ №1 и настоящ такъв ул. „Св. Иван Рилски“ и  ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 556/2019 г. по описа на ОС – Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд –  София в едноседмичен срок, считано от връчването на препис на страните.

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: