РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. Т.
в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година
в състав:
Районен
съдия: Г.
при участието
на секретаря З.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 372/2014 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 341 и сл.) от ГПК от ЗС.
1. С Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 69, ал. 1
от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС от ищците Е.А.А., Ю.А.А., Г.Х.И., упълномощили адв. А.Ж. от Адвокатска колегия
– гр. С. (л. 4 - 6), за
допускането до делбата на правото на собственост върху следният недвижим имот, придобито в резултат на наследяване по чл.
5 - 10 от ЗН от А.А. С, а именно:
1.1. Дворно място с площ от 1 216 кв. м., находящо
се в с. З. на ул."Първа" 24, съставляващо парцел II - 59, в квартал
12 ( дванадесет ) по регулационния план на селото, одобрен със заповед № 302 от
29.06.1960 г., при съседи: улици от две страни, парцел III-58,59 и парцел I-57,58, заедно с построените в него:
1.2. Жилищна сграда (едноетажна полумасивна) със
застроена площ от 80 кв. м., състояща се от три стаи, салон и маза;
1.3. Лятна кухня със застроена площ от 30 кв. м.
застроена площ, състояща се от една стая с навес и
1.4. Стопанска сграда със застроена площ от 33 кв. м.
1.5. Твърди се, че имотът бил наследен от А.А. С, който През
целия си живот баща ни упражняваше постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно
и явно владение върху описания жилищен имот, което всички наследници
присъединихме към своето владение.
2. Ответникът И.Х.А. е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. РК от Адвокатска колегия – Р (л.
21), с който
оспорва допустимостта и основателността на исковете.
2.1. Направено в правопогасяващо възражение за придобиването на
имота на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС в резултат на осъществено от ответника А. в
периода 20.06.2003 г. – 25.09.2014 г. недобросъвестно давностно владение.
3. Притежаваните от всеки от съсобствениците дялове били както следва:
3.1. Е.А.А. с ЕГН ********** - 1/4 ид. ч. от наследствените
имоти.
3.2. Ю.А.А. с ЕГН **********
- 1/4 ид. ч. от наследствените имоти.
3.3. Г.Х.И. с ЕГН ********** - 1/4 ид. ч. от наследствените
имоти.
3.4. И.Х.А. с ЕГН ********** – 1/4 ид. ч. от наследствените
имоти.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
4. Процесният имот е част от дворно място с площ 2 – 3 дка, владяно от бащата на общия наследодател А. С (дядо на страните). В последствие между наследниците на дядото е постигнато споразумение за „разделяне” на имота, като процесният имот с площ от 1 216 кв. м., находящо, съставляващо парцел II – 59 е било предоставено на А. С. (пок. на свид. С.Х.А.О. – л. 31 - 33).
5. От 1960 г. – 2003 г. процесният имот е владян от наследодателя на страните А.А. С (пок. на свид. С.Х.Д.Ш.) Съдът приема, че владението е установено от А. С с оглед започването на строежа на процесната жилищна сграда (наричана от свидетелите и страните „старата къща”) (вж. т. 7).
6. Видно от Удостоверение № У-0444/15.09.2014 г., изд. от Община Га (л. 9) в УПИ II-59 са построени процесните сгради.
7. В периода 1960 – 1965 г. А. С е построил в имота „старата къща”, където живял до смъртта си през 2003 г. В строежа участвали ищецът Е.А. и ответникът Иляз А.. До 1989 г. ищецът Е.А. живял в същата къща заедно със семейството си, след което се изселил в Република Турция (пок. на свид. С.Х.А.О., А. А.).
8. За ответникът в съседният имот била построена друга къща, в която той живее, като ползва и процесният имот (уточнено от страните в последното съдебно заседание и потвърдено ос свидетелите).
9. Установява се, че при ползването на имота ответникът не се е противопоставял на останалите съсобственици, в частност на ищеца Е.А., който при посещенията си в Република България „наглеждал” процесната жилищна и е обявил на част някои от съседите си, че къщата е негова (пок. на свидС.Х.).
10.
На свидетелите не е известно да е имало спорове между
страните по отношение на собствеността върху процесните имоти (пок.
на свидС.Х., свид. А. О.).
От правна страна
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
11. Конституирани са всички задължителни другари
в делбата и са налице всички останали предпоставки за разглеждането на исковете
по същество.
II. По основателността
12. Чл. 79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на владение, което съгласно чл. 68 включва и упражняването на фактическата власт върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и фактическата власт да е придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в отменения Закон за давността.
13. От показанията на свидетелите се установява, че наследодателя е владяло процесния поземлен имот в твърдяния период: 1961 г. – 2003 г., поради което съдът приема, че през 1971 г. А. С на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС е станал собственик на процесният парцел. Най – късно през 1975 г. той е станал собственик на същото правно основание и на процесната жилищна сграда (ако се има предвид последната година от периода, посочена от свидС.Х.).
14.
Собственическите права на А.А. С, починал
на 19.06.2003 г., върху имота и сградите са наследени съгласно
роднинските връзки, установени с Удостоверение за наследници № 111/12.09.2014 г., изд. от Кметство
с. З., общ. Г. (л. 7)
от:
14.1.
Ю.А.А.
(дъщеря) - 1/4 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
14.2.
Г.Х.И.
(дъщеря) - 1/4 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
14.3.
И.Х.А.
(син)
- 1/4 ид. ч., на осн. чл. 5, ал.
1 от ЗН;
14.4.
Е.А.А.
(син) - 1/4 ид. ч., на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
15. По
отношение на станалите процесни сгради (лятна кухня и стопанска сграда) съдът
намира, че същите също са съсобствени независимо от годината на построяване,
тъй като
15.1. ако
са построени преди 1971 г. същите са придобити от общия наследодател на осн.
чл. 79, ал. 1 от ЗС и в последствие са наследени от страните на осн. чл. 5, ал.
1 от ЗН;
15.2. ако
са построени от 1971 г. – 2003 г. същите са придобити от общия наследодател
като приращения на осн. чл. 92 от ЗС и в последствие са наследени от страните
на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗН;
15.3. ако са построени след смъртта на наследодателя
през 2003 г. същите са придобити като приращения на осн. чл. 92 от ЗС от самите
наследници.
16. По отношение на възражението на ответника И.А. за придобиване на имота и сградите съдът приема следното:
16.1. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията по чл. 69 се счита за оборена. Такъв е случая при наследяването, при което владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. При тази хипотеза, за да бъдат придобити от съсобственик идеалните части на останалите съсобственици, този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
16.2. В конкретният случай по делото не се установи И.А. да е манифестирал изрично спрямо останалите наследници намерението да завладее притежаваните от тях ид. ч. от правото на собственост. Ответникът безспорно е ползвал имота, с което останалите съсобственици са били съгласни, с оглед безконфликтните им отношения преди завеждането на настоящото дело.
16.3. Очевидно между страните не е постигнато съгласие за „поделянето” на процесната жилищна сграда и построената в съседния имот такава между двамата сина на наследодателя, тъй като така установеното статукво се оспорва от всички страни - от ищците с подаването на исковата молба (ищецът Е.А. претендира само 1/4 ид. ч. от собствеността, като сестрите се позовават също на собственическите си права), а ответникът оспорва правата на всички ищци.
17. С оглед всичко гореизложено съдът намира за неоснователно възражението на ответника Иляз А. за придобиването на имотите по давност.
18. При
това положение съдът счита, че предявените искове се явяват основателни и
делбата следва да бъде допусната при квотите на съделителите, посочени в т. 14.
19. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следните имоти:
I. Дворно място с площ от 1 216 кв. м., находящо се в с. З. на
ул."Първа" 24, съставляващо УПИ II – 59 (парцел втори, отреден
за имот петдесет и девети), в квартал 12 (дванадесет) по регулационния план на
селото, одобрен със заповед № 302 от 29.06.1960 г., при съседи (описани в
посока север – изток – юг - запад): улици от три страни, УПИ III-58,59 и УПИ I-57,58 (съгласно Скица № 167/12.09.2014
г., изд. от ОСЗ - гр. Га), заедно с построените в него:
1. Полумасивна жилищна сграда (едноетажна полумасивна) със застроена площ от 80 кв. м.;
2. Пристройка - лятна кухня, със застроена площ от 30 кв. м. и
3. Стопанска сграда със застроена площ от 33 кв. м.;
между изброените лица, придобили всички собствеността върху имота по наследство от А.А. С, с ЕГН **********, починал на 19.06.2003 г., а именно:
1. Ю.А.А., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес:***, при квота: 1/4 (една четвърта) ид. ч. от правото на собственост;
2. Г.Х.И., с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес: гр. И., ул.”Ахинора” № 62, при квота: 1/4 (една четвърта) ид.
ч. от правото на собственост;
3. И.Х.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес:***, при квота: 1/4
(една четвърта) ид. ч. от правото на собственост;
4. Е.А.А. с ЕГН **********, с
посочен по делото адрес:***, при квота: 1/4 (една четвърта) ид. ч. от правото на собственост.
ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по
вписванията – гр. Т. на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - гр. С..
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на съдията след влизането в сила на решението за продължаването на съдопроизводствените действия по втората фаза на делбеното производство.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: