РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 448
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110216371 по описа за 2024 година
В Софийски районен съд е постъпило постановление на прокурор
при СРП, с което е внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а
НК по отношение на обвиняемия Р. Б. М., роден на ... г. в гр. ... за
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 20.10.2023 г.,
около 10:07 часа, в гр. София, в сградата на 03 РУ СДВР, находяща се на ул.
„Индже Войвода“ № 2, в кабинет № 33, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – удари с ръка по бюрото на инспектор М. С. Д. от 01 група
„Престъпления против личността“ в сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ при 03 РУ СДВР, държал се агресивно, като й
крещял „Ква си ти! За какво трябва да ти давам обяснение къде живея! Аз съм
охрана, ти какво си мислиш!“, след което хвърлил химикалка по инспектор М.
Д. и й казал: „Няма да работиш! Ще ти се случи нещо лошо!“.
При извършената служебна проверка, досежно законосъобразното
провеждане на досъдебното производство намирам, че в предходната фаза на
процеса са допуснати съществени пороци, довели до ограничаване правото на
защита на привлеченото към отговорност лице.
По делото са налице фактически данни за отсъствието на
безпристрастност при разследващите органи, ангажирани с провеждането на
досъдебното производство, тъй като посочените лица са част от същата
1
структура на МВР, в която е назначена инспектор М. Д. – адресат на
твърдяната хулиганска проява. Интензитетът на съмненията в очертаната
насока се надгражда и от твърденията на защитника, обективирани в
протокола за предявяване на разследването, касателно упражнено полицейско
насилие спрямо неговия подзащитен във връзка с инкриминираната
деятелност, за което са образувани проверки в МВР и ПРБ.
Изискването за независимост и безпристрастност на разследващите
органи е един от фундаментите, включени в стандарта за ефективно
разследване, който въпреки липсата на обезпечаваща го адекватна национална
правна уредба, аналогична на чл. 43, т. 2 НПК, следва да се изведе по
тълкувателен път от чл. 2 и чл. 3 във вр. с чл. 1 ЕКЗСПЧОС, доколкото този
международноправен акт е неизменна част от позитивното право в страната. В
своята постоянна практика Европейският съд в Страсбург приема, че
независимостта е накърнена, когато разследващите органи и разследваните
лица са част от една и съща организационна структура и имат общ
административен ръководител /в този смисъл вж. решение по делото „Гюлеч
срещу Турция“ от 27.07.1998 г./. Според настоящия съдебен състав няма
никакви разумни основания това разбиране да не обхване и хипотезите, при
които подобна институционална връзка съществува между разследващите
органи и пострадалите лица, като в случая общият им ръководител се явява
директорът на СДВР. В тази връзка е уместно да се подчертае, че според Съда
в Страсбург подобен недостатък на разследването не може да бъде саниран
дори когато досъдебното производство е било проведено под надзора на
независим орган, какъвто по оборима презумпция е наблюдаващият прокурор
при СРП /в този смисъл вж. решение по делото „Рамсахай и други срещу
Нидерландия“ от 15.05.2007 г./.
В конкретиката на настоящия казус, липсата на институционална
независимост между разследващите органи и полицейския орган, засегнат от
твърдяната хулиганска проява, мотивира извод, че предприетите в
досъдебната фаза процесуални действия са извършени от лица, които
обективно генерират основателни съмнения за своето пристрастие и които
задължително е следвало да инициират самоотвода съгласно чл. 53, ал. 1 във
вр. с чл. 47, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 2 НПК, а това повече от очевидно
не е било сторено. Съдилищата в страната неотклонно утвърждават
2
разбирането, че предубеденият орган в наказателния процес е некомпетентен
и извършените от него действия не могат да породят предвидените в закона
правни последици. В решение № 402 от 02.12.2009 г. по н.д. № 420/2009 г., I
н.о. на ВКС, докладчик-съдия К. К. този основен принцип е изведен и за
досъдебната фаза: „провеждането на началната фаза на процеса от предубеден
и заинтересуван от изхода на делото, пряко или косвено, разследващ орган,
опорочава не само извършените от него действия, но и неизбежно рефлектира
върху последващото развитие на процеса в съдебната му фаза и в неговия
завършващ съдебен акт“. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
07.10.2022 г. по н.д. № 2/2002 на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Р. Н. -
правата на обвиняемите са винаги ограничени при некомпетентност на
съответния орган, извършил повдигане и предявяване на обвинението,
респективно разследването.
Констатираните процесуални пороци намирам за съществени, което
налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
наблюдаващия делото прокурор за надлежното им отстраняване чрез
възлагане на делото на следовател от административния ръководител на
Софийска градска прокуратура по реда на чл. 194, ал. 1, т. 4 НПК
/фактическата и правна сложност на делото е изтъквана многократно като
аргумент за продължаване на сроковете за разследването/ или чрез
определянето на друг район за провеждане на досъдебното производство от
главния прокурор по реда на 195, ал. 5 НПК, като едва след това досъдебните
органи следва да преценят по вътрешно убеждение какви действия по
разследването е необходимо да се извършат, налице ли са достатъчно
доказателства за извършено престъпление от общ характер и кое лице да
привлекат към отговорност.
Така мотивиран и на основание чл. 377, ал. 1 НПК, Софийски
районен съд, НО, 106 състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 16371/2024 г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.
3
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване
на допуснатите съществени процесуални нарушени .
ПРЕПИСИ от разпореждането да се връчат на Софийска районна
прокуратура и на обвиняемия Р. Б. М. чрез неговия упълномощен защитник –
адв. Е. Й. от САК.
Разпореждането подлежи на обжалване и/или протестиране в
седемдневен срок от връчването му, пред Софийски градски съд, по реда
на Глава Двадесет и втора от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4