Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 146 17.11.2021 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 130 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на „БЕТА– ИНШ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул.
„Осъм” № 10а, оф. 1, срещу Решение № 1012-16-47/1 от 21.04.2021 год. на
ръководителя на ТП на НОИ. С него е потвърдено Разпореждане № 9 от 17.03.2021
год. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Разград, издадено на основание чл.
60, ал. 1 от КТ, с което злополуката, декларирана с декларация вх. № 5101-16-7
от 10.03.2021 год. от осигурителя
„БЕТА-ИНШ” ООД с ЕИК *********, станала на
19.06-2018 год. с И. М. Б. с ЕГН ********** се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. В жалбата се твърди, че оспореният
акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган неправилно е приел,
че пострадалият е получил уврежданията
по време на работа, която е част от задълженията му на работник в дружеството, както и в интерес на
осигурителя и е налице йерархична и функционална
зависимост между трудовите функции и настъпилото увреждане. В случая от
работата на пострадалия по време на произшествието липсвал какъвто и да е
интерес за осигурителя „Бета-инш” ООД. Оспорващият иска от съда да отмени
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна – ръководителят на ТП на
НОИ, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да
я отхвърли.
Заинтересованата страна – И. М. Б., чрез процесуалния си представител – адв. Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Претендира за направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на
чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Със заповед № Ц-1015-16-9 от 08.04.2020 год. /л. 36/ ръководителят на ТП на НОИ -Разград е разпоредил на основание чл. 58, ал. 1 от КСО
да се извърши разследване на злополуката, настъпила на 19.06.2020 год. с И. М. Б. в „БЕТА ИНШ” ООД гр. Разград с ЕИК *********. Назначил е комисия в председател - инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ – Разград и
членове - двама главни инспектори
от Дирекция „Инспекция по труда” – Разград.
Резултатите от извършеното разследване на злополуката
комисията оформила в Протокол № 3 от 29.04.2020 год. /л. 27-33/. В протокола е
посочено, че И. М. Б. работил в
„БЕТА ИНШ” ООД гр. Разград на длъжност „Кофражист”, при условията на 8
часов работен ден, до завършване на определена работа, съгласно Трудов договор
№ 20 от 30.05.2018 год. Бил освободен на
05.09.2018 год. Работното му място се
определяло от ръководството на предприятието, в зависимост от възложените за
изпълнение строителни обекти. В представената от работодателя му длъжностна
характеристика за длъжност „Кофражист” /л. 49/ били отразени основните му
функции и задължения. В хода на проверката Б. дал обяснения, че в качеството си на „кофражист” във
фирма „БЕТА ИНШ” ООД с управител Б. Х. на 19.06.2018 год. при изпълнение на трудовите си
задължения е работил на обект в с. Ясеновец, където към 15:50 часа бил поразен
от токов удар. От представен от осигурителя договор за техническо ръководство
било видно, че на Х. е възложено да изпълнява функциите на „технически
ръководител” на строеж „Двуетажна фамилна жилищна сграда”, находяща се на адрес
с. Ясеновец, област Разград, ул. „Първи май” № 47, УПИ XXII-1090, в кв. 31 по плана на селото. Комисията установила,
че в началото на м. юни 2018 год. се пристъпило към полагане на бетонова смес,
поръчвана от Х. Бетонът се изливал, като И. Б. държал маркуча на стрелата на
бетон-помпата и изливал бетона в кофража, а до него бил друг работник – Е. Ч.,
за да му помага, ако се наложи. В близост до обекта се намирал въздушен
електропровод под напрежение 20кV. Сутринта на
19.06.2018 год. Б. Х. обяснил на работниците си Б. и Ч. какво следва да
извършат през деня и си тръгнал. Към 15:50 часа Б. държал маркуча на стрелата
на бетон-помпата и изливал бетон в кофража на обекта в с. Ясеновец, когато
внезапно възникнала волтова дъга между електропровода и бетон помпата и Б. бил
поразен от електрически ток. Бил настанен за лечение в ОАИЛ към МБАЛ Разград с диагноза „Травматичен шок.
Електрокуцио. Комбустио IIБ ст. 25 %
изгаряне” /епикриза л. 143-144/. На 22.06.2018 год. бил транспортиран за
лечение във ВМА-Варна в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и
естетична хирургия”. В издадената епикриза
/л. 141-142/ му била поставена диагноза „Електрошок. Електрическо
изгаряне на лице, шия, тяло и крайници II-III ст. 25
%. По повод на лечението са били издадени три болнични листи общо за времето от
19.06.2018 год. до 31.08.2018 год. Към протокола са приложени и събраните при
проверката писмени доказателства /л. 34-146/.
Въз основа на
установените от комисията факти, тя направила извода, че И. Б., назначен
в „БЕТА ИНШ” ООД като „кофражист” и работещ на строеж „Двуетажна еднофамилна
жилищна сграда”, находяща се в с. Ясеновец, област Разград, ул. „Първи май №
47, пряко подчинен на техническия ръководител, е получил уврежданията си през
време на извършване на работа, която е част от задълженията му, както и в
интерес на осигурителя и е налице функционална зависимост между изпълнението на
трудовите функции и настъпилото увреждане, поради което в случая е осъществен
фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО. Протокола е връчен на осигурителя,
пострадалия и Д „ИТ – Разград“.
Осигурителят „БЕТА ИНШ” ООД е направил възражения
срещу така съставения протокол с твърдение, че в случая липсва трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като не били налице
фактическите основания, посочени в тази разпоредба/ л. 24-26/.
Въз основа на така изготвения протокол контролен орган
при ТП на НОИ – Разград издал задължително предписание № ЗД-1-16-00753259 от 12.05.2020 год., което
задължило осигурителят „БЕТА-ИНШ” ООД с ЕИК ********* да декларира пред ТП на НОИ – Разград злополуката, станала на 19.06.2018 год. с И. М. Б. по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, тъй като е
установено, че злополуката има характер на трудова злополука.
Така постановеното задължително предписание е било
обжалвано пред ръководителя на ТП на
НОИ, който с Решение № Ц 1012-16-26/1 от 11.06.2020 год. /л. 9-11 от адм.д.
№137/2020 г./ отхвърлил жалбата и
потвърдил задължителното предписание. Решението било обжалвано пред
Административен съд – Разград, който с решение № 118 от 26.10.2020 год. по адм.д. №
137/2021 год. на Административен съд – Разград, оставено в сила с Решение №
2317 от 19.02.2021 год. по адм.д. №
158/2021 год. на ВАС, Шесто отделение, отхвърлил жалбата на „БЕТА-ИНШ”
ООД с ЕИК *********, срещу Решение № Ц
1012-16-26/1 от 11.06.2020 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград.
На 10.03.2021 год. управителят на оспорващото
дружество е подал декларация вх. № 5101-16-7 от 10.03.2021 год. за трудова злополука /л.15-16/ в която е
посочил, че от злополуката е пострадал И. М. Б., същата е
настъпила на 19.06.2018 год. в с. Ясеновец, ул. „Първи май” № 47 на случайно
работно място. В декларацията злополуката е квалифицирана като трудова по чл.
55, ал. 1 от КСО и е довела до временна неработоспособност.
С разпореждане № 9 от 17.03.2021 год. началникът на отдел „”КПК” при ТП на НОИ –
Разград като се е позовал на подадената декларация за трудова злополука и
материалите по досието от разследването на трудовата злополука е приел, че
декларираната с вх. № 5101-16-7 от 10.03.2021 год. от „БЕТА ИНШ” ООД злополука, станала на 19.06.2018 год. с И. М. Б. е трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Разпореждането е връчено на оспорващия на 22.03.2021
год., съгласно известие за доставка л. 10 и е обжалвано пред ръководителя на ТП
на НОИ с жалба от 26.03.2021 год.
С Решение № 1012-16-47/1 от 21.04.2021 год. ръководителят на ТП на НОИ – Разград е
оставил жалбата без уважение и е потвърдил разпореждането. Решението е връчено на 27.04.2021 год., а
жалбата срещу него е подадена на 10.05.2021 год.
В хода на съдебното производство като свидетел е
разпитан Е. А. Ч. – очевидец на
злополуката. Същият заявява в показанията си, че той и пострадалия Б. по време на злополуката са били работници на „БЕТА
ИНШ” ООД. На обекта в Ясеновец ги изпратил Б., който бил техник в „БЕТА ИНШ” ООД. След инцидента го
накарали да подпише документ, че е в
платен отпуск. Документът за И. го подписал
синът на Б. Същият казал на свидетеля, че се подписва за неплатен отпуск, че
трябва да го подпише и той се подписал.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118
ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания.
В производството по издаване на оспорения административен
акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Спазени са правилата, регламентирани в чл. 58 и 59 от КСО, както и в
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки / ДВ бр. 6/2000 г./
Оспореният административен акт съответства на
материалния закон и целите на закона.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Следователно, за да е изпълнен фактическият състав
на тази разпоредба, е необходимо едновременно да са налице всички посочени в
нея предпоставки, а именно: увреждане на
здравето на осигурено лице; това
увреждане да е настъпило внезапно; увреждането да е причинило неработоспособност
или смърт на пострадалия; наличие на
причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; увреждането
да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както
и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и функционална
зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането. Настоящият
съдебен състав счита, че в процесния случай посочените по-горе предпоставки са
налице.
В случая е безспорно, че оспорващият е осигурено лице
по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Няма съмнение, че увреждането на
здравето му е настъпило внезапно, че е
довело до временна неработоспособност на оспорващия и че е налице причинна
връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност.
Спорни между страните са въпросите дали
увреждането е станало през време, във
връзка или по повод на извършваната работа или при работа, извършена в интерес
на осигурителя, както и дали е налице функционална зависимост между
изпълнението на трудовите функции и увреждането.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства е
безспорно установено, че злополуката е станала по време на извършвана работа в
интерес на осигурителя.
Недоказано остана твърдението на оспорващия, че Б. е пострадал по време, когато е бил в неплатен отпуск,
съгласно приложеното към преписката копие
на заповед № 1 от 01.06.2018 г./л.52/ и по време на строителни работи, които той сам е договорил.
В хода на съдебното производство /виж протокол л. 181 последния абзац/ съдът
изиска на основание чл. 183 от ГПК оспорващият да представи оригинала на същата
заповед или ако тя се намира в друг орган на съдебната или изпълнителна власт
да уведоми съда за местонахождението му, с предупреждение за последиците при
неизпълнени на указанията. Оспорващият не представи оригинала, нито посочи
евентуалното му местонахождение, поради което
цитираната заповед се изключва от доказателствения материал. Наред с
това разпитаният по делото св. Е. Ч. заяви, че
молбите за неплатен отпуск за него и пострадалия Б. и заповедите, с които
този отпуск е разрешен са изготвени след
настъпване на злополуката от сина на управителя на оспорващото
дружество.
Съдът счита за безспорно установено, че злополуката с
Б., от 19.06.2018
год. е настъпила по време на работа, възложена му от Б. М. Х. - управител на „БЕТА ИНШ” ООД и технически
ръководител на строежа, на когото е непосредствено подчинен, съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „кофражист” /л. 49/ т.е. работа в
интерес на осигурителя „БЕТА ИНШ” ООД и е налице функционална зависимост между
изпълнението на трудовите функции от Б. и увреждането му.
Твърдението на оспорващия, че Б. е пострадал по време на полагане на личен труд, по
лично договорена от него работа, когато е бил в неплатен отпуск,т.е. не в
интерес на осигурителя е недоказано. Съдът прие за недоказано твърдението, че
на 19.06.2018 год. Б. е бил в неплатен отпуск. От приложения към административната преписка
списък на наетите лица в „БЕТА ИНШ” ООД
и списък на лицата, работещи на строителен обект в с. Ясеновец, ул. „Първи май”
№ 47 / л.60/, представен от оспорващото дружество по искане на ТП на НОИ
Разград с писмо изх. № 1029-16-7/1 от 13.03.2020 год., е видно, че
пострадалия Б. е наето лице в дружеството и работи на строителния обект в
с. Ясеновец. Следва да се има предвид, че Б. не е бил длъжен да преценява дали възложената му от
непосредствения ръководител работа е в интерес или не е в интерес на
работодателя. По силата на чл. 126, т 7 от КТ той е длъжен да изпълнява
законните разпореждания на работодателя, в случая дадени от непосредствения му
ръководител. Не е била налице и хипотезата на чл. 283 от КТ, за да откаже
изпълнението на възложената му работа, тъй като не е била възникнала сериозна и
непосредствена опасност за живота или здравето му.
Ето защо съдът
приема, че увреждането на И. М.
Б. е станало през
време на извършване на работа, която е част от задълженията му, както и в
интерес на осигурителя „БЕТА ИНШ” ООД и
е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и
настъпилото увреждане. Поради това настоящият случай осъществява фактическия
състав на чл. 55, ал. 1 от КСО и злополуката, настъпила на 19.06.2018 год. при която е пострадал
оспорващият Б. е трудова. Като е стигнал до същия извод административният
орган е постановил административен акт,
който съответства на материалния закон.
След като административният акт съответства на
материалния закон и постановеното с него е единственото възможно, предвидено в
закона, той съответства и на целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение
на ръководителя на ТП на НОИ – Разград е валиден административен акт и не са
налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи неговата отмяна,
поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, искането за присъждане на
направените по делото разноски на заинтересованата страна, за която оспореният
акт е благоприятен, като своевременно
направено, е основателно и доказано
в размер на 600 лв., съгласно договор за
правна помощ /л. 165/ за договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „БЕТА – ИНШ“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, ул. „Осъм” № 10а, офис 1, срещу Решение №
1012-16-47/1 от 21.04.2021 год. на ръководителя на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Разград, с което е потвърдено Разпореждане
№ 9 от 17.03.2021 год. на Началник отдел „КПК” при ТП на НОИ – Разград.
ОСЪЖДА „БЕТА - ИНШ” ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Разград, ул. „Осъм” № 10а, офис 1 да заплати
на И. М. Б. с ЕГН ********** от
гр. Ц. К., област Р. сумата от 600 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд чрез Разградския административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните
Съдия:/п/