№ 8497
гр. София, 23.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110106822 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „П.Л БГ“ ЕООД, чрез адв. Ш., срещу Т. И.
И., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на суми по договор за финансов
лизинг.
В исковата молба ищецът изрично е посочил, че тъй като ответникът действа в
качеството си на физическо лице, за нея лизингодателят прилага своите Общи условия за
лизинг за потребители, които Т. И. И. е приела с подписа си върху тях.
Видно от изложеното в исковата молба, както и от данните по делото, искoвете са
предявени срещу лице, което се явява потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно
легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители, поради което намира
приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги, когато тези
услуги да не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност (в
този смисъл е Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о.). Също
така, съгласно константната практика на ВКС, физическото лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, не губи качеството си потребител, когато търси защита на правата
си на извъндоговорно основание, както и други свои права извън основанията по съответния
специален закон – в този смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017
г. по описа на ВКС, IV г.о.
В Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. ВКС и
Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр.д. № 2819/2023 г. на ВКС, III ГО, се приема, че
съобразно ЗЗП само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството
потребител на едно физическо лице.
В случая както от посоченото от ищеца, чрез процесуалния му представител, така и от
изисканата справка за адресна регистрация се установява, че настоящият и постоянният
адрес на Т. И. И. са в гр. Велико Търново.
Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото
да бъде изпратено на Районен съд – Велико Търново.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6822/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Велико Търново.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд
– Велико Търново.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2