Решение по дело №9710/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1740
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20211110209710
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1740
гр. С 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ал
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110209710 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-003704/31.03.2021 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София
към Главна Дирекция „Инспектиране на труда", на „фирма гр.С с ЕИК ххх в
качеството му на работодател, са наложени общо 11 бр. имуществени
санкции в размер от по 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ за нарушения
на чл. 415 ал. 1 КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ,
което в жалбата си излага доводи за нищожност на дадените с протокол за
извършена проверка №2019173 предписания и които се атакуват пред АССГ.
В с.з. жалбата се поддържа от адвокат а който представя вече окончателен
съдебен акт – Решение №3624/15.04.2022 г. по адм.дело №11698/2022 г., с
което е оставено в сила Решение на АССГ, с което протокол №ПР №
2019173/18.08.2020 г. е обявен за нищожен. Предлага на съда да отмени НП,
претендира разноски.
Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт Иванов предлага
на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
1
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като
мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:


При извършена последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство от контролните органи на въззиваемата страна на 25.01.2021
г. за изпълнението на предписания, дадени с Протокол за извършена проверка
№ПР 2019173/18.08.2020 г., връчен на 20.08.2020 г.
Било установено неизпълнение на предписания под номера 25, 26, 27,
28, 29, 30, 31, 32, 33, 35 и 36, а именно:
25/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на МПГ, с ЕГН ********** за положения труд през месец
март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
26/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на СГС с ЕГН ********** за положения труд през месец
март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
27/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на ИИХ с ЕГН ********** за положения труд през месец
март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
28/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на ФФВД, с ЕГН ********** за положения труд през месец
март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
29/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Атанас Атанасов Янчев, ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
30/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Илиян Емилов Методиев, с ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
31/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Джонатан Едуард Струп, с ЛНЧ ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
32/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
2
възнаграждение на Филип Земан, с ЛНЧ ********** за положения труд през
месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
33/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Теодор Николаев Халачев, с ЕГН ********** за
положения труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
35/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Елена Лъчезарова Лазарова, с ЕГН ********** за
положения труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
36/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Мартин Бойков Нинов, с ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ."
Контролните органи приели, че са налице нарушения по смисъла на чл.
415 ал. 1 КТ, осъществени чрез бездействие от началния момент на
неизпълнение на предписанието със срок до 21.09.2020 г., като нарушението е
налице от деня, следващ този, на който е изтекъл определения срок за
изпълнение - 22.09.2020 г
Свидетелката С.А. Мулешкова, на длъжност „главен инспектор" при
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София
към Главна Дирекция „Инспектиране на труда" съставила и връчила
надлежно на пълномощник АУАН №23-003704/25.01.2021 г.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, с което на дружеството били наложени общо 11 бр.
имуществени санкции в размер от по 1 500 лв. или общо 16 500 лв. на
основание чл. 416 ал. 5 КТ за нарушения на чл. 415 ал. 1 КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства, събраните гласни
доказателства - показанията на свидетели С.А. Мулешкова и В.И. Първанова,
които съдът кредитира в цялост като логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:

При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл.
3
57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, предявяване на
АУАН, както и сроковете за това.
Налице са обаче абсолютни основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Протокол за извършена проверка №ПР
2019173/18.08.2020 г., респ. дадените с него 60 бр. предписания между които
и настоящите 11 бр., е бил обжалван по реда на чл. 145 и сл. АПК пред АССГ
и било образувано дело №2/2021 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 39
състав.
С Решение №5447/ 24.09.2021 г. АССГ е прогласил нищожността на
Протокол за извършена проверка №ПР2019173/18.08.2020 г., издаден от
гл.инспектори Севина Цветанова Джая и Катерина Георгиева Кулева, като е
приел, че актът е издаден от материално, но не и териториално компетентен
орган. Мотивирал се е с императивната разпоредба на чл.16 ал.2 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ", според която Дирекциите
„Инспекция по труда", част от структурата на която са главните инспектори,
осъществяват дейността си на територията на съответната област. По този
начин двамата инспектори имат правомощия само на територията на София
област, а заповедта, която ги оправомощава е нищожна, тъй като противоречи
на чл.16 ал.2 и е издадена при неправилно тълкуване съдържанието на чл.6
ал.2 т.14 от Устройствения правилник.
С решение №36248/15.04.2022 г. на Върховният административен съд на
Република България, Шесто отделение, по адм. дело № 11698/2021 г.,
решението на АССГ е оставено в сила. Съдът е споделил изцяло мотивите на
съдията от АССГ, че оспореният протокол е материално незаконосъобразен
до степен на нищожност - издаден от орган, който няма териториални
правомощия по закон или по делегация, респ. издаден е от териториално
некомпетентен орган, действал извън териториалния обхват по чл.16 ал.2 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ".
С оглед тези обстоятелства съдът намира, че дадените с този протокол
предписания не са породили целеното с тях правно действие и не
представляват годно основание, на основание на което да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя-ЮЛ. Това
налага цялостна отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на същото на основание
чл.63д ал.2 ЗАНН. Видно от договор за правна защита и съдействие /л.141А
4
от делото/, заплатеното от жалбоподателя в брой адвокатско възнаграждение
на адв. Кирил Арнаудов е в размер на 1 000 лв.
Като съобрази възражението, материалния интерес, /11 бр. имуществени
санкции в размер от по 1 500 лв. или общо 16 500 лв./, и в съотвествие с чл.8
ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, /при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв./, съдът установи, че заплатеният адвокатски
хонорар е в размер на 1 000 лв., т.е., под минималния изискуем по наредбата
от 1 025 лв., респ. съдът приема, че възражението за прекомерност по смисъла
на чл.63д ал.2 ЗАНН е неоснователно и възнаграждението следва да бъде
присъдено в пълния му размер от 1 000 лв.
Воден от горното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-003704/31.03.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище
гр. София към Главна Дирекция „Инспектиране на труда", с което на „фирма
гр.С с ЕИК ххх в качеството му на работодател, са наложени общо 11 бр.
имуществени санкции в размер от по 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ
за нарушения на чл. 415 ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" да заплати
на „фирма гр.С с ЕИК ххх сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-003704/31.03.2021 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. С. към
Главна Дирекция „Инспектиране на труда", на ФИРМА гр.С., с ЕИК ХХХ, в
качеството му на работодател, са наложени общо 11 бр. имуществени
санкции в размер от по 1 500 лв. на основание чл. 416 ал. 5 КТ за нарушения
на чл. 415 ал. 1 КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ,
което в жалбата си излага доводи за нищожност на дадените с протокол за
извършена проверка №2019173 предписания и които се атакуват пред АССГ.
В с.з. жалбата се поддържа от адвокат А., който представя вече окончателен
съдебен акт – Решение №3624/15.04.2022 г. по адм.дело №11698/2022 г., с
което е оставено в сила Решение на АССГ, с което протокол №ПР №
2019173/18.08.2020 г. е обявен за нищожен. Предлага на съда да отмени НП,
претендира разноски.
Въззиваемата страна, представлявана от юрисконсулт И предлага на
съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като
мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:


При извършена последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство от контролните органи на въззиваемата страна на 25.01.2021
г. за изпълнението на предписания, дадени с Протокол за извършена проверка
№ПР 2019173/18.08.2020 г., връчен на 20.08.2020 г.
Било установено неизпълнение на предписания под номера 25, 26, 27,
28, 29, 30, 31, 32, 33, 35 и 36, а именно:
25/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Майкъл Петров Гелков, с ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
26/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Стелияна Георгиева Сталева, с ЕГН ********** за
1
положения труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
27/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Иво Ивайлов Христов, с ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
28/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Фани Валериева Димова, с ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
29/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Атанас Атанасов Янчев, ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
30/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Илиян Емилов Методиев, с ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
31/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Джонатан Едуард Струп, с ЛНЧ ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
32/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Филип Земан, с ЛНЧ ********** за положения труд през
месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
33/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Теодор Николаев Халачев, с ЕГН ********** за
положения труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
35/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Елена Лъчезарова Лазарова, с ЕГН ********** за
положения труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ.
36/ Работодателят да изплати в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение на Мартин Бойков Нинов, с ЕГН ********** за положения
труд през месец март 2020 г., съгласно чл. 128 т. 2 КТ."
Контролните органи приели, че са налице нарушения по смисъла на чл.
415 ал. 1 КТ, осъществени чрез бездействие от началния момент на
неизпълнение на предписанието със срок до 21.09.2020 г., като нарушението е
налице от деня, следващ този, на който е изтекъл определения срок за
изпълнение - 22.09.2020 г
Свидетелката С.А. Мулешкова, на длъжност „главен инспектор" при
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. С. към
Главна Дирекция „Инспектиране на труда" съставила и връчила надлежно на
пълномощник АУАН №23-003704/25.01.2021 г.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, с което на дружеството били наложени общо 11 бр.
имуществени санкции в размер от по 1 500 лв. или общо 16 500 лв. на
основание чл. 416 ал. 5 КТ за нарушения на чл. 415 ал. 1 КТ.
2
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства, събраните гласни
доказателства - показанията на свидетели С.А. Мулешкова и В.И. Първанова,
които съдът кредитира в цялост като логични, последователни,
вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:

При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и
чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, предявяване на
АУАН, както и сроковете за това.
Налице са обаче абсолютни основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Протокол за извършена проверка №ПР
2019173/18.08.2020 г., респ. дадените с него 60 бр. предписания между които
и настоящите 11 бр., е бил обжалван по реда на чл. 145 и сл. АПК пред АССГ
и било образувано дело №2/2021 г. по описа на АССГ, Второ отделение, 39
състав.
С Решение №5447/ 24.09.2021 г. АССГ е прогласил нищожността на
Протокол за извършена проверка №ПР2019173/18.08.2020 г., издаден от
гл.инспектори Севина Цветанова Джая и Катерина Георгиева Кулева, като е
приел, че актът е издаден от материално, но не и териториално компетентен
орган. Мотивирал се е с императивната разпоредба на чл.16 ал.2 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ", според която Дирекциите
„Инспекция по труда", част от структурата на която са главните инспектори,
осъществяват дейността си на територията на съответната област. По този
начин двамата инспектори имат правомощия само на територията на С.
област, а заповедта, която ги оправомощава е нищожна, тъй като противоречи
на чл.16 ал.2 и е издадена при неправилно тълкуване съдържанието на чл.6
ал.2 т.14 от Устройствения правилник.
С решение №36248/15.04.2022 г. на Върховният административен съд на
Република България, Шесто отделение, по адм. дело № 11698/2021 г.,
решението на АССГ е оставено в сила. Съдът е споделил изцяло мотивите на
съдията от АССГ, че оспореният протокол е материално незаконосъобразен
до степен на нищожност - издаден от орган, който няма териториални
правомощия по закон или по делегация, респ. издаден е от териториално
некомпетентен орган, действал извън териториалния обхват по чл.16 ал.2 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ".
С оглед тези обстоятелства съдът намира, че дадените с този протокол
3
предписания не са породили целеното с тях правно действие и не
представляват годно основание, на основание на което да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя-ЮЛ. Това
налага цялостна отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на същото на основание
чл.63д ал.2 ЗАНН. Видно от договор за правна защита и съдействие /л.141А
от делото/, заплатеното от жалбоподателя в брой адвокатско възнаграждение
на адв. К. АРН. е в размер на 1 000 лв.
Като съобрази възражението, материалния интерес, /11 бр. имуществени
санкции в размер от по 1 500 лв. или общо 16 500 лв./, и в съотвествие с чл.8
ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, /при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 %
за горницата над 10 000 лв./, съдът установи, че заплатеният адвокатски
хонорар е в размер на 1 000 лв., т.е., под минималния изискуем по наредбата
от 1 025 лв., респ. съдът приема, че възражението за прекомерност по смисъла
на чл.63д ал.2 ЗАНН е неоснователно и възнаграждението следва да бъде
присъдено в пълния му размер от 1 000 лв.
4