Решение по дело №3364/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 81/30.01.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тринадесети януари две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3364 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от А.П.Г. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Застрахователно дружество „Бул Инс” АД.

Ищецът твърди, че на 08.08.2018 г., около 22:30 часа, в гр. Хасково, Стоян Тодоров Стоянов, в качеството на водач на лек автомобил "Фолксваген Голф" с peг. № X 6833 ВА, при извършване маневра движение на заден ход, не се убедил, че пътят зад превозното средство бил свободен и че нямало да създаде опасност за останалите участници в движението, вследствие на което блъснал спрелия зад него лек автомобил "Ситроен Ц4" с peг. № X 3187 КН. Спрямо Стоян Стоянов било взето административно отношение, като му бил съставен АуАН № 0668572, за това че виновно причинил описаното ПТП. За пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП № 1577916/08.08.2018 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, от който било видно, че виновният водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със „ЗД Бул Инс" АД - застрахователна полица № BG/02/118000380882, валидна от 26.01.2018 г. до 25.01.2019 г. Ищецът уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие и настъпилите вреди по лекия му автомобил, за което била образувана щета № ********** по описа на "ЗД Бул Инс" АД. За установяване на щетите по автомобила, представител на ответника извършил оглед на увредените детайли, както и заснел същите с фотоапарат. Видно от извлечение от банковата сметка на ищеца, на 15.01.2019 г. същият получил банков превод от ответника в размер на 1 726,80 лв., която сума представлява стойността на определеното и изплатено застрахователно обезщетение от ответното дружество. Поддържа се, че с оглед извършеното плащане ответникът признал основателността на претенцията му, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение. Счита се, че то се явявало в занижен размер, тъй като ищецът не могъл да възстанови всички причинени вреди по автомобила със заплатената сума. След направено запитване в няколко автосервиза се установило, че необходимата стойност за възстановяването на лекия му автомобил възлизала на 5 326,80 лв., поради което застрахователят го ощетил със сумата от 3 600 лв., представляващи разликата между действителния размер на вредите и заплатеното обезщетение, в нарушение на чл. 386, ал. 2 КЗ. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 600 лева, представляваща част от разликата между дължимото и изплатеното обезщетение в общ размер от 3 600,00 лева за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП на 08.08.2018 г., в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът признава изцяло иска по основание и по размер.

В с.з. на 13.01.2020 г. ищецът, чрез пълномощника си по делото - адв. Кирил Генев от ХАК, поддържа така предявената претенция и прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца и обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска, който безспорно е допустим. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на признанието на иска.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 64 лв. за внесена държавна такса. Настоящият състав не споделя доводите на ответника за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително, от негова страна е налице признание на иска, но с поведението си той е дал повод за завеждане на делото, тъй като и до момента няма данни да е платил остатъка от дължимото обезщетение, а и ищецът не е бил длъжен да подава нова молба до застрахователното дружество. Още повече, че от съдържанието на тази разпоредба следва, че поначало от значение е поведението на ответника, а не това на ищеца. (В този смисъл вж. Решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на ВКС, IV г.о.). Следователно, в случая липсва една от двете предпоставки, чието кумулативно наличие предполага освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 342 лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на А.П.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, оф. 217, сумата от 1 600,00 лева, представляваща част от разликата между дължимото и изплатеното обезщетение в общ размер от 3 600,00 лева за причинени имуществени вреди на лек автомобил "Ситроен Ц4" с peг. № X 3187 КН в резултат на ПТП на 08.08.2018 г., в гр. Хасково, извършено от Стоян Тодоров Стоянов при управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с peг. № X 6833 ВА, застрахован в ЗД „Бул Инс" АД, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А.П.Г., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, оф. 217, сумата от 64,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на адв. Кирил Красимиров Генев от Адвокатска колегия - Хасково, с адрес на кантората: гр. Хасково, „България" № 150, ет. 2, оф. 217, сумата от 342,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.

Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: Банка – „Банка ДСК" ЕАД, IBAN: ***, титуляр: А.П.Г..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                 СЪДИЯ:

        

       /Петър Вунов/