Определение по дело №471/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1354
Дата: 9 април 2019 г.
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20193101000471
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……………2019г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година,  в състав:          

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д. №471/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

Производството е образувано въз основа на подадена въззивна жалба на И.Б.С., ЕГН **********, Варна, чрез особен представител адв.И М от ВАК срещу решението по гр.дело №12112/2018г. на ВРС, XLVIII състав, с което съдът е приел за установено в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че И.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***.В, ***,вх.*,ет.*,ап.** дължи на Трансфер ТВ“ООД, ЕИК ********* вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 6631/2018г. на ВРС, за сумата от 2 100 лева (две хиляди и сто лева), представляваща дължима неустойка по договор от 22.01.2018г. за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 10.05.2018г. до окончателното му изплащане ведно с присъждане и на сторените по делото разноски.

В жалбата, подадена от особен представител адв.М се излага, че постановеното решение е неправилно и необосновано. На първо място се твърди, че съдът не е обсъдил изобщо направените от ответника възражения за липса на доказателства за осъществени разходи и за неизпълнение задълженията на посредника. Представителят на ищеца поддържа направените възражения с отговора на исковата молба без оттеглените по отношение действителността на договорите, автентичността на подписа на ответника под тях и достоверността на превода на немски език. Поддържа се твърдение, че в договорите за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина не се съдържа изобщо уговорка за неустойка – нито числово, нито съдържателно. Твърди се, че не са представени от ищеца доказателства за извършване на допълнителните услуги по поемане разходите на ответника за шофьорски курс, хотел и курс по немски език, а и в съдебно заседание ищецът е направил признание, че ответникът не е ползвал обучение по немски език и за шофьорска квалификация. Твърди се, че съгласно допълнителен договор от 22.01.2018г. било постигнато съгласие разходите да се поемат от ищеца, но чрез предоставяне на сума в брой, а не чрез плащане на трети лица. Въззивникът излага, че действително ответникът е подписал запис на заповед за първата предоставена му вноска в размер на 775 лева съгласно допълнителния договор, по който е налице и уговорка за неустойка. Прави довод, че не това е основанието на претенцията на ищеца. Оспорва се изобщо необходимостта от провеждане на обучение на ответника според изискванията на работодателя в чужбина за квалиф.категория С като се позовава на чл.150, ал.2, т.9 от ЗДвП. Твърди се, че ищецът не е опровергал и направените възражения на ответника за отрицателни факти, чиято тежест на доказване лежи върху ищеца – за неизпълнение от негова страна на задълженията по раздел III  от договора, чл.4 – чл.7, т.е. че не е осъществена връзка между работника и потенциалния работодател, не са организирани преговори по конкретен договор и не е предоставен преди отпътуването на работника подписан индивидуален трудов договор с конкретен работодател с данните по чл.5, т.7 от договора както и не е предоставена информация по т.10 от същата клауза от договора. Липсват доказателства за отправена покана, респ. за изтичане на какъвто и да е срок по договора; липсват данни за конкретни дати за провеждане на обученията. Поради това, въззивникът твърди, че направените от съда изводи за доказване на претенцията, за изправност на ищеца и съответно неизправност на ответната страна, не почиват на доказателствата по делото.

С ВЖ страната сочи допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, по което съдът е приел за установени положителни факти без тяхното доказване от ищеца и при оспорването им от насрещната странаосъществени от ищеца плащания по фактури към трети лица. /при твърдения, че тези разходи са били изрично оспорени/ Прави се довод, че представянето на копия от фактуринеподписани и без данни за начина на плащане, не установява факта на извършване на разходите. Излагат се правни съображения относно това възражение. Представената от ищеца ф.№2320/25.01.2018г. не се ползва с никаква доказателствена сила тъй като не е подписана от страните по нея и е оспорена от ответника.  В тази фактура е частично посочено основание, което е отречено с признание на ищеца в съдебно заседание, че не е провеждано обучение за кв.категория С. По аналогичен начин, ф.№157/25.01.2018г., също не установява заплащане по банков път на обективираната в нея сума. Третата фактура №2739/22.01.2018г. също не е подписана, поради което не може да установи нито получаване на доставката, нито извършване на плащане по нея. С ВЖ се претендира отмяна на решението и вместо това отхвърляне на предявения иск.

В срока за отговор е постъпило становище по ВЖ на насрещната страна ТРАНСФЕР ТВ ООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.Б.З от ВАК, за неоснователност. Поддържа се, че решението на ВРС е правилно и мотивирано. Поддържа се, че всички събрани доказателства са еднопосочни, поради което няма как да доведат до различен от направения от ВРС извод по същество. Твърди се, че възраженията относно съставянето и подписването на фактурите е преклудирано, а отделно и неоснователно. Поддържа се, че ищецът е установил извършено обучение на ответника за работа в чужбина и сторени разходи в размер на 1 050 лева докато ответникът не е доказал собственото си изпълнение. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с присъждане сторените за тази инстанция разноски на въззиваемия.

Съдът намира постъпилата ВЖ за редовна и производството по нея допустимо. Жалбата е подадена в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимиран като особен представител на ответника представител. Доколкото жалбата е подадена от особен представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, по същата не се дължи предварително държавна такса.

С определение от 12.11.2018г. ВРС е назначил на ответника особен представител по делото, на основание чл.47, ал.6 ГПК. Съдът намира, че на особения представител се дължи възнаграждение във всички случаи без значение от изхода на спора. Поради това, заинтересованата страна –ищеца следва да бъде задължен да авансира депозит за заплащане възнаграждение на особения представител за въззивното производство в размер на 300 лева.

Страните не правят доказателствени искания.

Във връзка с направените от въззивника възражения за процесуални нарушения на ВРС при разпределяне на доказателствената тежест между страните, настоящият състав констатира, че въпреки разпореждането за без движение на исковата молба, по която е образувано ГД №12112/2018г. на ВРС, последната е останала неуточнена. Претенцията по иска е за връщане от ответника в двоен размер платените от ищеца като посредник суми за подготовката и обучението на възложителя И.С. за работа в чужбина. Изрично ищецът се позовава в уточняваща молба вх.№55547/22.08.2018г. на договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 22.01.2018г., където е уговорено при неизпълнение на задължението на възложителя, последния да заплати сторените разноски от посредника в двоен размер. От исковата молба, а така също и от уточняващата молба не става ясно какви твърдения прави ищеца относно заплащането на сумата от общо 1050 лева – дали сумата е заплатена за обучението на ответника на трети лица или е заплатена на възложителя С. с оглед представения допълнителен договор от 22.01.2018г. за кандидат 258 /на л.11 по делото/, където е уговорено авансиране на сумата на възложителя  /втора страна/. Не се спори, че именно въз основа на това директно плащане на възложителя, последния е подписал и запис на заповед за платената му сума от 775 лева, представляващи първа вноска по договора. Изясняване на тези обстоятелства, въпреки дадените от първата инстанция указания, не е направено от ищеца. Поради това, въззивният състав намира, че на ищеца – въззиваема страна следва да се дадат указания за конкретизиране на тези обстоятелства – каква сума, кому е заплатена и на какво основание.

Съгласно чл.127, ал.1 ГПК, ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита търси. Когато обстоятелствената част е непълна, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да даде указание за отстраняването на този недостатък /чл.129 ГПК/. Това правомощие - да се дадат указания за отстраняване на нередовност, има и въззивният съд при констатиране непълнота на обстоятелствената част на иска /ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Неизпълнението на това задължение води до постановяване на недопустимо решение по нередовна искова молба.

С оглед на изложеното, въззивният съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по искова молба, въз основа на която е образувано ГД №12112/2018г. на ВРС, съответно настоящото в.т.дело №471/2019г. на ВОС, Трети състав, като ЗАДЪЛЖАВА ищеца /въззиваем/ ТРАНСФЕР ТВ ООД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.Б.Златев, в 1 седмичен срок от уведомяването да конкретизира обстоятелствената част на исковата молба като наведе конкретни твърдения относно следното: какви суми, въз основа на кой договор /от приложените два с една и съща дата/ и на какво основание са заплатени, съответно на кое лицена ответника или на трето лице; кога се твърди, че ответника е изпаднал в неизпълнение на задължението си по договора, което е основание за претендираната договорна отговорност за неустойка, на основание чл.127, т.4 ГПК вр.чл.129 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение съдът ще има основание да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото по арг.чл.129 ГПК. 

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител адв.И М за въззивна инстанция по в.т.дело №471/2019г. на ВОС, Трети състав, в размер на 300 лева като ЗАДЪЛЖАВА ищеца "ТРАНСФЕР ТВ”ООД, ЕИК *********, Варна, на основание чл.47, ал.6 ГПК, да внесе депозита за възнаграждение на особения представител по сметка на ВОС, по в.т.дело №471/2019г. на Трети състав на ТО, ВОС.  

УКАЗВА на "ТРАНСФЕР ТВ”ООД, ЕИК *********, Варна, чрез пълномощника по делото адв.Б.Златев, че при липса на изпълнение, съдът ще постанови определение по чл.77 ГПК за събиране възнаграждението на особения представител.

ОТЛАГА насрочване на делото в открито съдебно заседание след изпълнение на дадените указания.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                       ЧЛЕНОВЕ: