№ 260036
град Първомай, 19.05.2021
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 193 по описа на Съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвани са наказателни постановления
на Началника на Районно управление „Полиция“ към Областна
дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Асеновград, както следва:
o Наказателно постановление № 20-0239-000128
/ 16.04.2020 година, с което на Д.Д.А., ЕГН **********,***, са наложени:
·
глоба
в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата за нарушение по чл.
150а, ал. 1 от същия Закон;
· глоба
в размер на 150 (сто и петдесет) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4,
предложение 1 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 2 от същия Закон;
В съдебно заседание Д.Д.А. излага доводи за незаконосъобразност и
неправилност и на двете Наказателни постановления и иска да бъдат отменени.
Въззиваемата страна Районно управление
на МВР - Асеновград, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител.
С Молба-становище, с която са представени административнонаказателните преписки,
без конкретни уточнения моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване
на наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Всяка от Жалбите
срещу процесните Наказателни постановления е депозирана в срока по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа
страна:
От 18.01.2020 година до 19.01.2020
година на територията на град Първомай, област Пловдив, се провежда
специализирана полицейска операция със сили на реда от структурни звена на Областна
дирекция на МВР - Пловдив, като по проведения инструктаж и разпределение на
задачите правоохранителните органи (униформени, със светлоотразителни жилетки,
със служебни автомобили със сигнална уредба и отличителни знаци на Полицията)
трябва да са в движение и приоритетно да спират за проверка моторни превозни
средства в малките улички на населеното място.
На 18.01.2020 година И.Т.А. (майка на
жалбоподателя) е на работа в клуб на „Еврофутбол“ в квартал Дебър на град
Първомай, когато към 22:00 часа пристигат мъжът й и двамата й синове с лек автомобил „Ситроен Ксара“ с ДК № ***, собственост на С.Д.Д..
Малко по-късно Д.Д.А. си тръгва с колата и около 22:30 часа на улица „Княз
Борис І“ до № 41 е спрян за проверка от младши инспектор в Група „Сигма“ към Сектор „Специализирани
полицейски сили“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив Д.Н.Ж., който чрез
справка с мобилния си телефон в сайта на Гаранционния фонд констатира, че за автомобила
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и съставя на
жалбоподателя Акт от 18.01.2020 година (бланка серия
АА № 028873) за установяване на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса
за застраховането, с който иззема свидетелството му за управление и контролния
талон към него. Описва в Акта и че с него е иззето и свидетелството за
регистрацията на моторното превозно средство (част ІІ), само че това не е
сторено реално, а то остава у водача.
Притеснен от случилото се, Д.А. телефонира на майка си, за да й разкаже, но с
връчването на Акта Д.Ж. му обяснява, че с този документ спокойно може да шофира
до 12 чàса, за да има възможност да се прибере, и необезпокояван,
жалбоподателят отново се качва зад волана и потегля към дома си. През това
време, обаче, с него се свързват родителите му и молят да ги вземе, защото
работното място на И.А. му е по път, и Д. се съгласява, след което цялото
семейство със ситроена се отправя към адреса си на булевард „***“ № * в град
Първомай.
Минава полунощ и А. са в непосредствена
близост до дома си, когато до № 41 на булевард „****“ със звуков и светлинен
сигнал на патрулен автомобил Д. отново е спрян за проверка, този път от младши автоконтрольор в РУ на МВР -
Асеновград Х.Х.К.. Жалбоподателят му представя съставеният му преди малко Акт
бланка серия АА № 028873 и обяснява
каква е ситуацията, включително и че колегите му от Пловдив са му казали, че
може да си тръгне с автомобила след тяхната проверка.
Полицаят води разговори по телефона с
началник-смяната си, чрез мобилното устройство проверява и в сайта на
Гаранционния фонд, след което по отразените в Акта от 18.01.2020 година обстоятелства
за иззетите документи, прави извод, че Д.А. вече е лишен от право да управлява
моторно превозно средство и ксарата с рег. № *** е спряна от движение и съставя
и връчва на жалбоподателя Акт от 19.01.2020 година (бланка серия АА № 621730)
за установяване на административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 и по чл. 5, ал.
3, т. 2 от Закона за движението по пътищата, като с този Акт са свалени и
иззети регистрационните табели на ситроена и е иззет и Акт бланка серия АА №
028873.
Поради липса на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ младшият
автоконтрольор съставя и връчва на жалбоподателя и Акт от 19.01.2020 година (бланка серия АА №
621731) за установяване на административно нарушение по чл. 638, ал. 3
от Кодекса за застраховането, след което му разяснява да заплати застраховка за
автомобила и да се яви в работно време в Районно управление - Асеновград, в
което ще остави съставените от него, и да се проведе консултация с административнонаказващия
орган с цел изясняване на въпроса за отговорността.
Още през деня на същата дата за лек
автомобил „Ситроен Ксара“ с ДК № *** е сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ с валидност от 17:05 часа на 19.01.2020 година до 23:59
часа на 18.01.2021 година и А. отиват до РУ на МВР - Асеновград, за да я
представят, да се срещнат с Началника и да получат обратно регистрационните
табели за автомобила си, но нищо от това не се случва. Съобщено им е, че ще
бъдат без номера 6 месеца, след което ситроенът е прибран в семейния гараж и,
поради неплащане на дължима вноска за застраховката му, на 05.05.2020 година
задължителната „Гражданска отговорност“ е прекратена.
По съставения Акт
от 18.01.2020 година (бланка серия АА № 028873) за установяване на
административно нарушение на 24.01.2020 година от Началник-група
към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, е издадено Наказателно
постановление № 20-1030-000087, по което на 29.05.2020 година глобата е
платена.
Въз основа на Акта от 19.01.2020 година
(бланка серия АА № 621730) е издадено Наказателно постановление № 20-0239-000128
/ 16.04.2020 година, а въз основа на Акт
от 19.01.2020 година (бланка серия АА № 621731) – Наказателно
постановление № 20-0239-000129 / 16.04.2020 година.
Горната фактическа обстановка е
безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на
въззивната инстанция свидетели, от приетите по съответния по НПК ред представени
от жалбоподателя и изискани служебно от Съда писмени доказателства и приложените
административнонаказателни преписки, която доказателствена съвкупност се
кредитира като логична, непротиворечива и взаимнодопълваща се.
От правна
страна:
И двата акта на наказващия орган
подлежат на отмяна – първият като незаконосъобразен, а вторият като
необоснован.
С Наказателно постановление № 20-0239-000128
/ 16.04.2020 година Д.Д.А. е наказан за нарушение по чл.
150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата: За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено, както и за нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 2 от същия Закон: На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство, спряно от движение.
Видно от разпоредбата на чл. 150а, ал. 1
от Закона за движението по пътищата, забраната да се управлява моторно превозно
средство, след като водачът е лишен от това право по административен или
съдебен ред е една от изрично посочените хипотези, като от законодателя се има
предвид наказание по чл. 13, буква В от ЗАНН или такова по чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, наложено със съответния акт на наказващия орган в предвидените от закона
случаи.
След неколкократно изискване от
настоящия съдебен състав за нуждите на производството от Началника на РУ на МВР
- Асеновград да се представи влезлият в сила преди инкриминираната дата документ,
с който такова наказание е наложено на жалбоподателя, разпореждането не е
изпълнено, защото очевидно такъв акт липсва, за което и логично не е описан в
обстоятелствената част на Наказателно постановление № 20-0239-000128 в
съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Отчита се, че от наказващия орган е
депозирана Заповед № 20-1030-000081 / 18.01.2020 година на Началник-група към
Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, но тя касае прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква Е от Закона за
движението по пътищата: временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство
без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и то до
предоставяне на сключена валидна застраховка.
Само че за неизпълнение на императива да
не се управлява моторно превозно средство при такава мярка в чл. 150а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата е предвидена отделна хипотеза и не за такова
нарушение е наказан Д.Д.А.. Отделно буди съмнение създаването на Заповед №
20-1030-000081 в промеждутъка между 22:30 часа на 18.01.2020 година и 0:05 часа
на 19.01.2020 година (времето между установяване на отделните нарушения от младшия
инспектор в Група „Сигма“
към Сектор „Специализирани полицейски сили“ при Областна дирекция на МВР -
Пловдив и младшия автоконтрольор в РУ
на МВР - Асеновград), за да породи индивидуалният административен акт със
съществуването си юридическите последици спрямо жалбоподателя, защото
фактическото отнемане на свидетелството му за правоуправление и контролния
талон към него не е нито прилагане на принудителна административна мярка, нито
налагане на административно наказание. А и Х.К. в показанията си сочи: „В този късен час аз не мога да знам
как ще се процедира във връзка с акта на колегите от Пловдив, с който му е
отнето свидетелството за правоуправление, и затова съставям и акт за това, че
той вече е лишен от право да управлява моторно превозно средство“.
По подобен начин стоят нещата и с
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно текста на
чл. 40, ал. 1 от Наредба № I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства превозните средства временно се спират от движение при
условията и по реда на чл. 171, т. 2 от Закона за движението по пътищата (т. 1),
по служебно попълнено и подписано от собственика заявление (т. 2) и служебно по
уведомление от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за установена
опасна техническа неизправност при извършване на периодичен технически преглед
(т. 3).
От своя страна, в осем случая към
инкриминираната дата – по букви А, Б, В, Д, Е, Л, К и М – на чл. 171, т. 2 от
Закона за движението по пътищата се предвижда като принудителна административна
мярка временното спиране от движение на пътно превозно средство.
Но в случая както за нарушението по чл.
150а, ал. 1, така и за това по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по
пътищата липсва представен от административнонаказващия орган документ – по чл.
171, т. 2 от Закона за движението по пътищата или по чл. 40, ал. 1, т. 2 и т. 3
от Наредба № I-45 / 24.03.2000 година, – обосноваващ спирането от движение на лек
автомобил „Ситроен Ксара“ с ДК № ***.
Отделно от гореизложеното, настоящият
съдебен състав счита, че това Наказателно постановление е издадено и от
некомпетентен орган.
Видно от представената с
административнонаказателната преписка Заповед рег. № 8121з-515 / 14.05.2018
година на Министъра на вътрешните работи, определени да издават наказателни
постановления по Закона за движението по пътищата са и началниците на Районно
управление при съответната Областна дирекция на МВР, но на обслужваната
територия (т. 2.8.).
В случая нарушението е установено на
обслужвана от Районно управление на МВР - Първомай територия и компетентен да
издаде наказателно постановление не е Началникът на Районно управление на МВР -
Асеновград, а на местното Полицейско управление.
С Наказателно постановление № 20-0239-000129
Д.Д.А. е санкциониран по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането: Лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от
400 лв., като нормата инкорпорира в себе си както задължителното правило на
поведение, така и следващата се за неизпълнението му санкция, а управляваният
от жалбоподателя „Ситроен Ксара“ с ДК № ***, на който не е собственик, към 18/19.01.2020
година няма активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, видно от
сайта на Гаранционен фонд (http://guaranteefund.org/bg/).
Само че това нарушение не може да се
вмени в отговорност на лицето.
По разпоредбата на чл. 7 от ЗАНН обявеното за
административно нарушение деяние е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо (ал. 1), а не се наказват непредпазливите деяния само в изрично
предвидените случаи (ал. 2).
Към 19.01.2020 година, след като вече му
е съставен Акт от 18.01.2020 година (бланка серия АА № 028873) за установяване
на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, жалбоподателят
не е искал настъпването на обществено опасните последици от деянието си на
просто извършване отново да управлява моторното си превозно средство без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но не е могъл и да
ги предвиди, защото младшият инспектор в Група „Сигма“ към Сектор „Специализирани
полицейски сили“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив Д.Ж. лично го е уверил,
че няма проблем да шофира с цел да се прибере в дома си, накъдето се е отправил
след това Д.А., без съмнения за достоверността на обясненото му от униформен
контролиращ орган от структурата на МВР.
В административнонаказателното
производство при обжалване пред Съда на акта на наказващия орган единствено и
само върху него лежи тежестта с предвидените по
закон процесуални способи и средства да докаже: 1) че е установено извършване
на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено
като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или
ЕТ); 3) че нарушителят го е извършил виновно, а когато
административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно
посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното
постановление.
С оглед на всичко изложено и двете атакувани
Наказателни постановления следва да се отменят, а предвид изхода на спора в
съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК във връзка с препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН разноските за явяване на свидетел в съдебно заседание
остават за сметка на държавата.
Мотивиран от посоченото и на основание
чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя
Наказателно
постановление № 20-0239-000128 / 16.04.2020 година, с което на Д.Д.А., ЕГН **********,***,
са наложени:
o глоба в размер на 100 (сто) лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение
по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата;
o глоба в размер на 150 (сто и петдесет) лева
на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предложение 1 от Закона за движението по
пътищата за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Отменя
Наказателно постановление № 20-0239-000129 / 16.04.2020 година с което на Д.Д.А.,
ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането за
нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ