Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 16.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на осемнадесети април, две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Йорд. Петрова, като разгледа докладваното
съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №
5164 по описа за 2021г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 20035540/08.02.2021г. по гр.д. № 13788 по описа за 2020г. на
Софийски районен съд, 150-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса за
застраховане и чл. 86 от ЗЗД, че С.о.,
Булстат *****с адрес: гр. София, ул. „*****дължи
на Д.з.”АД, ЕИК *****с адрес: *** заплащане на сумата от 1635,29лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 05.12.2019г.,
до изплащането й, представляващи регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ********* за вреди от ПТП, настъпило
на 11.04.2018г. в гр. Нови Искър при движение на автомобил „Ситроен Берлинго”, рег. № ***** по ул. „Момина сълза” –преминаване
през необезопасена отводнителна шахта с незатворен и подвижен капак; сумата от 213,06лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от
09.08.2018г. до 20.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение
по заповедно дело № 70894/2019г. на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени исковете за горница над 213,06лв. до предявен размер от 213,91лв. и за периода от 07.08.2018г.
до 08.08.2018., като С.о.е осъдена да заплати на Д.З.”АД,
ЕИК *****съдебни разноски от 396,30лв.
по заповедно дело и 709,54лв. по
исково дело, Д.З.”АД, ЕИК *****е осъдено
да заплати на С.о.съдебни разноски от 0,03лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25033688/24.02.2021г.. по регистъра на СРС от
ответника по исковете С.о.в
частта, с която исковете са уважени. Навело е твърдения, че решението е
неправилно. Посочило е, че невъзможно било всяко препятствие на пътя да бъде отстранено незабавно след
появата му, за да се ангажира отговорността му следвало да се установи, че
служители на СО са бездействали, а това не било установено по делото. Не било установено дали има бездействие или
обективна невъзможност за узнаване за наличие
и съответно предприемане на действия по ремонт. Неправилно било прието, че щом шахта не е
включена в активи на с.в.”АД, то отговорност за изправността й носи СО. Почистването и поддържането на
водосъбирателните шахти било задължение на С.в.”АД. Съгласно чл. 47 и чл. 50 от
ППЗП поддържането включвало полагането на системни грижи за осигуряването на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и , съоръженията и принадлежностите
му, наредба определя изискванията за необходимите работи. Съгласно чл. 2, ал.2
от Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012г. поддържането зависело от целите. Тази
уредба разграничавала задълженията на СО за текущо и превантивно поддържане, че
следва да има определен период на
бездействие на СО, за да се ангажира отговорността й. Противоправното
бездействие не се предполагало, не било установено по делото. Заключението по авто-техническата експертиза установявало, че е възможно вреди да са настъпили в по-ранен
момент и на друго място. Протокол за ПТП не доказвал механизъм, защото актосъставителя не възпирел
настъпването на вредите. Представената
полица не носела подписи, не бил представен оригинал на същата, независимо от
искането . Не било установено валидно правоотношение по застраховка „Каско” между въззиваемия и собственика на увредения автомобил. Неправлино било прието от СРС, че при оспорване от ІІІ-то
лице на действителността на договора за застраховка поведението на страните по договора може да обоснове извод, че такъв договор е
сключен. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия
за разноски по делото
Въззиваемият- ищец Д.з.”АД, ЕИК *****е оспорило жалбата.
Изложил е съображения, че решението било правилно в обжалваната част. Посочило е, че основанията за ангажиране на
отговорността на ответника били установени по делото. Заключението по
техническата експертиза не било оспорено, посочената възможност за настъпване
на вреди по друго време и на друго място
не било установено да е осъществена.
Събраните писмени доказателства установявали механизма на ПТП. Заверено
копие от подписана полица е представена пред СРС, отделно правилно било прието
от СРС че неподписването на такава не води автоматично до извод за нищожност на
застрахователен договор. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната
на въззивника С.в.”АД
ЕИК *****не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2005522/12.03.2020г. по регистъра на СРС от Д.з.”АД, *** община, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от Кодекса за
застраховане вр. с чл. 49 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че С.о.дължи на Д.з.”АД, ЕИК *****заплащане
на сумата от 1635,29лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 05.12.2019г., до изплащането й, представляващи регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ********* за вреди от ПТП,
настъпило на 11.04.2018г. в гр. Нови Искър при движение на застрахован при Д.з.”АД
по имуществена застраховка „Каско” полица №
0320170801026652 автомобил „Ситроен Берлинго”, рег. №
***** по ул. „Момина сълза” – преминаване през необезопасена отводнителна шахта
с незатворен и подвижен капак; сумата от 213,91лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода
от 07.08.2018г. до 20.11.2019г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 70894/2019г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че към 11.04.2018г. бил обвързан от валидно
правоотношение по застраховка „Каско” за автомобила „Ситроен”,
същият преминал през необезопасена
отводнителна шахта с незатворен и подвижен капак на ул. Момина сълза, гр. Нови Искър , в
следствие на което по автомобила били нанесени вреди за възстановяването им
ищецът платил сумата от 1620,29лв., направил ликвидационни разноски от 15лв.,
ответникът съобразно чл. 31 от Закона за Пътищата носел отговорност за
възстановяването им и ищецът го поканил на 01.08.2018г. да плати сумата, но
това не било направено.
Ответникът С.о.в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че
шахтите на пътно платно са тези за отвеждане на дъждовни води и те са заприходени като актив в капитала на С.в.”АД по силата на
концесионен договор от 23.12.1999г., който е публичен. Съгласно чл. 19 от
Закона за водите шахтите не са публична общинска собственост, когато са
включени в имуществото на търговско дружество , различно от ВиК
оператор с общинско участие в капитала. Съгласно чл. 5.2.3. от концесионния
договор С.в.”АД експлоатира и поддържа публичните активи Съгласно чл. 17.1 от
договора С.в.”АД експлоатира и поддържа съществуващите активи и тези, с които
са заменени. Съгласно чл. 42 от наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, операторите са длъжни да
поддържат същите. Представената полица не носела подписи и била нищожен
договор. Премията по полицата не била платена изцяло, не било установено да е
направено прихващане между вноски и обезщетение. Не било доказано, че вреди са
настъпили по посочен в исковата молба механизъм, че ПТП се дължи на противоправно поведение на служители на СО. Актосъставителят не бил възприел начин на настъпването на
вредите. Размер бил прекомерен, водач на автомобил допринесъл за настъпването
на вредите, като се движел с несъобразена с пътна обстановка скорост.
Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника по исковете -С.в.”АД ЕИК *****не е изразило становище
По делото е приложено заповедно
дело № 70894/2019г. на Софийски районен съд, съгласно което по
заявление от 05.12.2019г. издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено С.о.за
заплати на Д.з.”АД, ЕИК *****сумата от 1635,29лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 05.12.2019г.,
до изплащането й, представляващи регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № ********* ; сумата от 213,91лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от
07.08.2018г. до 20.11.2019г., съдебни разноски от 396,42лв., длъжникът е уведомен за заповедта на 21.01.2020г. и на 28.01.2020г. е подал
възражение срещу заповедта, на 25.02.2020г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 12.03.2020г.
По делото е прието заверено от
ищеца копие на застрахователна полица № 0320170801026652, носеща подписи за
страните по нея , съгласно която Д.з.”АД на 15.12.2017г. е сключило с „А.А.” ООД договор за
застраховка Каско
за автомобил „ Ситроен Берлинго”, рег. № ***** за
период от 01.01.2018г.
до 31.12.2018г. за територия, включваща тази на Република България за автомобил
при застрахователна премия от 723,40лв.
платима на вноски, застрахователна сума от 16687,58лв.
По делото е приет протокол за ПТП
№ 1690554/11.04.2018г.., съставен от
служители на КАТ, посетили местопроизшествие , съгласно който на 11.04.2018г. е настъпило ПТП в гр. София, ул.
Момина сълза” при което Ситроен Берлинго”, рег. № *****
е преминал през отводнителна шахта с незакрепен капак, при което са понесени
вреди по долна част на купето, има теч.
По делото е приета преписка по застрахователна щета №№
*********, съгласно която същата е образувано по уведомление от 12.04.2018г. на
застрахования „А.А.”ООД за обезщетение на вреди по
Ситроен Берлинго”, рег. № ***** по полица № 0320170801026652/01.01.2018, настъпили на 11.04.2018г. в гр. Нови Искър
при преминаване пред капак на отводнителна шахта, който не бил закрепен,
представители на ищеца са огледали
МПС и установили, че
е увредена термощит, предпазна кора, щети са
оценени за 1944,35лв. по фактура на официален вносител, застраховател е приел,
че същите са за 1620,29лв. , начислил 15лв. ликвидационни разноски и на
01.08.2018г. поканил ответника да му ги заплати.
Приета е молба от С.в.”АД, с
която е посочила, че публичните активи са собственост на СО, канализационната
мрежа на ул. Момина сълза, гр. Нови Искър била с удостоверение за търпимост от
17.04.2012г., поради което и процесните шахти били публична собственост, не били заприходени като актив на С.в.”АД, утаителната шахта била
част от пътя по смисъла на чл. 5 от Закона за Пътищата вр.
с § 1,т.3 от ДР на ЗП, дъждоприемателни шахти били
част от пътя, а не от канализационна система-аргумент от чл. 8 и чл. 5 от Закона за Пътищата.. Съгласно чл.
25, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004г. дъждоприемателните
шахти се почиствали от лицата, отговарящи за чистотата на улиците.
Прието е удостоверение за
търпимост от 17.04.2012г. за за канализационна мрежа
на кв. Курило, кв. Славовица , гр. Нови Искър.
С приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-авто-техническата
експертиза, което съдът кредитира като задълбочено и неопровергано от другите
събрани по делото доказателства, вещото лице е посочило, че процесните
вреди могат да настъпят от преминаване през
незакрепен капак на отводнителна шахта пазарна стойност за отстраняването
на тези вреди била 1944,35лв., обичаен размер на ликвидационни разноски не бил
по-малък от 15лв. Хипотетично било възможно автомобил да е увреден в по-ранен
момент. При такъв удар се увреждал реагент, който се ползва за пречистване на
изгорели газове, намиращ се в долна част на автомобила, при такава увреда автомобил можел да се придвижи само още няколко
километра.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2018г. то
съдът приема, че приложимият материален закон за процесния
случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г..
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 410 от КЗ вр. с чл.
86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е
да установи деликтна отговорност на ответника по
отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 вр.
с чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр.
с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението му по
закон, а и като собственик, да поддържа
пътища, в следствие на който деликт, който
представлява и причиняване на застрахователно събитие, са настъпили вреди, последвало е плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по валидно застрахователно правоотношение в
размер на пазарната им стойност към настъпване на събитието, за които
предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване..
С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу
застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска
от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по
„Гражданска отговорност”, след плащането на застрахователното обезщетение, е
право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само
застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и
произтичащото от закона право на регрес – чл. 410 и чл. 411от КЗ. Именно с оглед на това плащане
застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата
на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези,
които има застрахования срещу третото
лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна отговорност на ІІІ-то лице по отношение на
увредения-застрахован по смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя.
Плащането на застрахователно
обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към
момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установени по делото онези предпоставки, които обуславят
основание за ангажиране отговорността на ответника – деликт, извършен от
общината съобразно разпоредбата на чл. 49 и сл. от ЗЗД вр.
чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за
общинска собственост - неизпълнение на задължението й по закон, а и като собственик
да поддържа пътища, в следствие на който деликт
на 11.04.2018г. застраховано при ищеца лице по
имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди - увреждания по термощит, предпазна кора, за обезщетение на които ищец е
заплатил сумата от 1620,29лв. и е направил
ликвидационни разноски от 15лв. Плащането на застрахователното обезщетение от
застрахователя не еспорно
по делото.
Неоснователни са доводите на въззивника, че по делото не било установено валидно правоотношение
по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на Ситроен
Берлинго”, рег. № ***** Приетата по делото полица носи подпис за
страните по нея, същата е заверена от
адвоката на ищеца по реда на чл. 183 от ГПК, пред СРС не
е твърдяно, че не съществува оригинал на такава полица, поради което и
правилно не е уважено искането от районния съд за представяне на оригинал на
тази полица. Доколкото е приет подписан
от страните по договора за застраховка препис на полицата, то доводите на въззивника, обосновани с неподписана полица са
неоснователни.
Съдът приема за неоснователни
твърденията на ответника, че вреди не са настъпили по начина, посочен в
исковата молба. Приетият протокол за ПТП е съставен и носи подпис за служители
на КАТ, посетили местопроизшествието и установили наличие на шахта с подвижен и необезопасен капак, както и
уврежданията по задна лява гума на автомобила. Приетото по делото заключение по
автотехническата експертиза установява, че вредите
могат да настъпят по механизма, посочен в протокола за ПТП, че при такова
увреждане автомобил не може измине
повече от няколко километра. При така събраните доказателства и като съобрази
липса на твърдения и доказателства увреждането да настъпил по друг начин и в друг момент, съдът
приема за установено по делото, че процесните вреди
са настъпили от преминаване на автомобила
по ул. „Момина сълза” гр. Нови Искър през необезопасен подвижен капак на шахта
на пътно платно. Действително, вещото
лице е посочило, че хипотетично вреди е
можело да настъпят и в по-ранен момент. По делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на тази хипотеза, поради което и същата е недоказана
по делото.
Неоснователни са доводи на
ответника , че поведението на водач на МПС е допринесло за настъпване на вреди.
По делото доказателства за обстоятелства, които да обусловят такъв извод, не са
ангажирани, а в тежест на ответника е било да го направи по делото.
Размер на вредите е установен от
заключението по авто-техническата експертиза –
194435лв, по делото не с спори, че ищецът е платил 1620,29лв., че е направил
ликвидационни разноски от 15лв., поради което
и правилно районният съд е приел, че за ищеца се е породило вземане към
ответника за плащане на сумата от 1635,29лв.
Неоснователни са доводите на
въззивника, че отговорност за поддържането на шахтата
носи С.в.”АД. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от Закона за водите публична общинска собственост са
водоснабдителни системи или части от тях, освен тези, които са включени в
имущество на търговски дружества, различни от ВиК
оператори с държавно или общинско участие в капитала или на сдружения за
напояване и които се изграждат със средства и кредити на търговски дружества
или на сдружения за напояване, включително мрежи и съоръжения за отнемане,
пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които
се доставя вода за потребителите на територията на общината, освен тези които
за потребители на територия на повече от една община, както и тези до
измервателни уреди в имотите на потребителите; улични канализационни мрежи и дъждоприемни шахти в урбанизирани територии отвеждащи
канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателни станции,
обслужващи потребители на територия на една община.
Съгласно разпоредбата на чл. 141 от Закона за водите
собствениците на водостопански системи са длъжни да
ги поддържат в техническа изправност.
В случая по делото не
е установено отводнителната
шахта да е включена в имуществото на Софийска нода”АД, поради което отговорността на
последното не е установено, че може да се ангажира по начин, освобождаващ
ответника от отговорност за обезщетяване
на процесните вреди. Отделно, съгласно чл. 5 вр. с §1,т.3 от
ДР на Закона за пътищата водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения са пътно съоръжение
и са част от пътя. Утаителната
шахта, разположена в обхвата на пътя, в която
чрез пътните окопи постъпват повърхностните води от платно съгласно § 1 от ДР на ППЗПътищата е пречиствателно съоръжение. При така установеното съдът приема, че отводнителната шахта на пътно
платно е част от пътя, а не от канализационна система. В подкрепа на извода на
съда е и разпоредбата на чл. 25, ал. 3, изр. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условия и ред на
присъединяване на потребители и за ползване на ВиК
системи /Наредба №4/2004г/ съгласно която лицата, които отговарят за чистотата на
уличната мрежа, поддържат и почистват дъждоприемните шахти, а операторите на водоснабдителните и канализационните системи поддържат и почистват връзката между дъждоприемната шахта и уличната канализация. В случая претенцията за вреди
е за поведение представляващо неподдържане в изправно и безопасно състояние на
отводнителна шахта на пътно платно, а не такова за връзка между шахта и
канализация, поради което и съдът
приема, че ответникът носи отговорност за обезщетяване на процесните
вреди.
За пълнота на изложението следва
да се посочи , че обстоятелството, че поддържане на ВиК
системите е възложена от СО по договор за концесия на ІІІ-то лице не е от
естество да освободи ответника от отговорност пред ищеца. Това е така, защото
последното е възможно само ако е предвидена възможност за делегиране на
контрола върху тези дейности от СО върху С.в.”АД и че съглашение за такова
делегиране е постигнато между тях. Доказателства за тези обстоятелства по
делото не са ангажирани и съдът приема, че същите не са установени по делото.
Неоснователни са доводите на въззивника, че в случая не носи отговорност за обезщетяване
на вредите поради недоказаност, че е имал обективна възможност да отремонтира капак на шахта. Обективният факт на повреден и
необезопасен капак на отводнителна шахта на пътно платно е установен по делото.
В тежест на въззивника е било да установи по делото
обстоятелства, които го освобождават от отговорност за настъпилите процесни вреди, но това не е направено по делото.
При така възприето съдът приема,
че отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от увреждането може да
се ангажира.
С оглед гореизложеното и при установени размер
на вреди и на ликвидационни разноски, плащане на обезщетение от ищеца на
застрахования, то съдът приема, че решението на СРС е правилно в частта за
главницата и следва да бъде потвърдено.
С въззивната
жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд по
иска за лихва за забава, при обосноваване на същите районният съд не е допуснал
нарушение на императивна материално-правна норма, поради което и при
съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че и в тази част
решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски във въззивното
производство:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 323,45лв. разноски за възнаграждение
за адвокат.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20035540/08.02.2021г. по гр.д. № 13788 по описа за
2020г. на
Софийски районен съд, 150-ти състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА С.о., Булстат *****с адрес: гр. София,
ул. „*****да заплати на Д.з.”АД, ЕИК
*****с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 323,45лв. (триста двадесет
и три лева и 0,45лева), представляващи съдебни разноски, направени в
производството пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на въззивника
- С.в.”АД ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.