№ 1504
гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100500440 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е след като Върховният касационен съд е постановил
Решение № 106 от 25.02.2025 г. гр. д № 4828 по описа 2023 г., с което е
отменил въззивно решение № 960 от 31.07.2023 г. постановено по в. гр.д №
856/2023г по описа на ВОС и е върнал делото за нова разглеждане със
задължителни указания въззивният съд да събере поисканите с въззивната
жалба доказателства.
Подадена е въззивната жалба с вх. № 19548/14.03.2023 г. С. И. Н. ЕГН
********** от гр. Белослав, ул. **********, против решение №
509/17.02.2023г. по гр.д. № 11113/2021г. на 49-ти състав на ВРС, с което е
отхвърлен иска й, насочен срещу Г. И. Г., ЕГН **********, Варна,
*********** за приемане за установено, че тя е собственик по силата на
давностно владение, упражнявано в периода от м.декември 2003г. до
м.ноември 2020г. на следния недвижим имот: 1/6 идеална част от дворно
място, цялото от 669 /шестстотин шейсет и девет/ кв м, находящо се в гр
Белослав, на ********, представляващо ПИ с идентификатор №
*********.503.717 по КК и КР на гр. Белослав, при граници: ПИ с
идентификатори *********.503.719, *********.503.718, *********.503.6101,
*********.503.713, *********.503.714, *********.503.715,
*********.503.716, заедно с 1/6 /една шеста/ идеална част от построената в
същото дворно място самостоятелна едноетажна еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ 120 /сто и двадесет/ кв. м представлаща имот с
идентификатор № *********.503.717.1 по КК и КР на гр. Белослав, като
неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК и е осъдена да
заплати на Г. И. Г., ЕГН **********, Варна, *********** сумата от
1
600лв/шестстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Счита, че решението на ВРС е неправилно, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изводите на съда не
кореспондират със събраните доказателства, или решението е необосновано.
Сочи, че съдът нененужно голямо внимание отделя на подписаната от
нея декларация от 11.06.2004г. Завладяла е целият имот след изявлението на
сестра си на помена на 40-тия ден от смъртта на майка им, че спорният имот
не я интересува, не представлява интерес и за децата й, затова да прави
каквото иска. Допълненото име на сестра й не е изписано от нея. Сестра й не е
подавала декларация за наследеното от нея, не е плащала данъци. Със
спестените до пенсиониране средства тя и с помощта на съпруга й направили
основан ремонт на кащата, преобзавели я и поддържали двора. Сестра й и
дъщерите й никога не са имала ключ за имота. Не са съхранявали свои вещи
там. Сестра й идвала като гостенка.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с
което исковата й претенция да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски
за двете инстанции.
Иска да бъде назначено вещо лице-ключар, което да оглед ключалките
на вратите на двора и къщата и в присъствието на сестра й Г., която му даде
ключовете си, да пробва дали те стават за ключалките и дали отключват
вратите, а също така вещото лице да огледа ключалките и бравите и да
констатира дали са стари или нови, дълго ли са използвани, има ли следи от
скорошна подмяна и ако може да определи от колко години са тези брави и
ключалки.
Иска да бъде задължена Г. И. Г. да представи телеграфното писмо,
изпратено от нея с известие за доставяне и заверка верността на текста, за да
се разбере за какво са разговаряли двете сестри.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. И. Г.
ЕГН ********** от гр. Варна, ***********, чрез адв. Д.Б., в който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Изложените доводи за неправилност,
поради допуснати от съда процесуални нарушения и такива на материалния
закон са неоснователни.
След смъртта на баща им И.Г.И тя е придобила по наследство 1/6ид.ч. от
процесния недвижим имот. Позовавайки се на трайноустановената практика
на ВКС, сочи, че ползването на целия имот от един сънаследник не доказва
намерение за своене. Извършването на необходими или полезни разноски
също не означава своене. Освен това твърдяните от сестра й действия не са й
станали достояние. Няма доказателства по делото за заплащане на целия
дължим размер на данъците за имота. Няма никаква настъпила промяна по
отношение на имота след 2004г., както правилно е приел и ВРС. Ползването е
продължило, както е установено от години преди това и без спорове. От
2
анализа на събраните доказателства не се установява С. И. де е демонстрирала
явно и недвусмислено намерение да свои нейната ид.ч.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
По доказателствените искания:
Предвид, че в отговора на исковата молба не са наведени твърдения, че
ответницата е притежавала ключове от процесната сграда, а такива твърдения
са заявени в показания на водените от ответницата свидетели. Съдът като
съобрази задължителните указания на ВКС, че ако от свидетелските
показания се установяват факти, които ответникът не е твърдял в отговора на
исковата молба, които са относими към фактите, твърдяни от ищеца,
последният има възможност да ангажира допълнителни доказателства за
опровергаването им, като в този случай преклузията по чл. 266, ал. 1 от ГПК
не настъпва.
С оглед на изложеното следва да бъде съдебно – техническа и
трасологична експертиза със следната задача:
Вещото лице в присъствието на страните, след като въззиваемата Г. И. Г.
му предаде ключовете които твърди, че притежава от процесния имот, да
установи дали с тези ключове може да се отключи дворната врата и вратата от
къщата.
Вещото лице да огледа ключалките и бравите и да констатира дали са
нови или стари, дълго ли са използвани, имали следи скоро да е извършвана
смяна, да определи от колко години са тези брави и ключалки.
Определя за вещо лице Е. А. А. при възнаграждение от 400 лева, което
следва да бъде внесено от въззивника - С. И. Н. в едноседмичен срок от
съобщението.
Искането за задължаването по реда на чл. 190 от ГПК Г. И. Г. да
предостави писмо от Телепоща от 11.02.2021 г., изпратено от Г. И. Г. до С. И.
Н., е основателно и следва да бъде уважено.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на С. И. Н. ЕГН
********** от гр. Белослав, ул. **********, против решение №
509/17.02.2023г. по гр.д. № 11113/2021г. на 49-ти състав на ВРС.
ДОПУСКА на основание чл. 195 от ГПК съдебно – техническа и
трасологична експертиза със следната задача:
Вещото лице в присъствието на страните, след като въззиваемата Г. И. Г.
3
му предаде ключовете които твърди, че притежава от процесния имот, да
установи дали с тези ключове може да се отключи дворната врата и вратата от
къщата.
Вещото лице да огледа ключалките и бравите и да констатира дали са
нови или стари, дълго ли са използвани, имали следи скоро да е извършвана
смяна, да определи от колко години са тези брави и ключалки, при
първоначален депозит в размер на 400 /четиристотин/ лева, вносим от
въззивника - С. И. Н. в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Е. А. А., като същото да се призове след
внасяне на депозита в пълния му размер. Задължава вещото лице да представи
заключението си в срок поне една седмица преди датата на съдебното
заседание.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата Г. И. Г., в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи по делото писмо от Телепоща от
11.02.2021 г., изпратено от Г. И. Г. до С. И. Н..
УКАЗВА на страните, че съдът на основание чл. 161 от ГПК съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.
НАСРОЧВА производството по въззивно гражданско дело № 440/2025
г. по описа на Окръжен съд – Варна за 13.05.2025 г. от 14:00 часа, за която
дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4