№ 268 / 28.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
28.07.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-.ти граждански състав, в съдебно заседание при закрити врата от 23.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА,
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс.
Приет е за съвместно разглеждане НАСРЕЩЕН ИСК по чл.49 ал.1 от СК, за установяване вина на съпругата за настъпилото дълбоко е непоправимо разстройство в брака.
На основание чл.49 ал.4 от Семейния кодекс и по реда на чл.321 ал.5, във връзка с чл. 330 ал.1 от ГПК производството е преминало към развод по взаимно съгласие.
Молителите Т.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx, и Р.А., Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат М. xxx, твърдят, че имат сключен граждански брак от 2016 година – Акт за граждански брак № 0039 от 23.04.2016 г., издаден от Община Монтана, който е първи и за двама им. От брака имат родено едно дете – Д. Р. Р., роден на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx, който понастоящем посещава детска градина „Буратино” в град Монтана.
Повече от година и шест месеца вече са във фактическа раздяла.
В тях е налице сериозно и непоколебимо решение да се прекрати бракът им с развод по заявеното взаимно съгласие, като се утвърди постигнатото между тях споразумение.
Молят съда да постанови решение, с което се допусне развод и се прекрати брака им с развод.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:
Молбата е допустима и основателна.
Молителите са съпрузи, сключили граждански брак на 23.04.2016 година, признат единствено за официален такъв в Република България, съгласно Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0039 от 23.04.2016 година на Община Монтана. При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си отделено от нейното фамилно име с тире, Р..
От брака имат родено ненавършило пълнолетие дете – син – Д., роден на xxx г., видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0132 от 08.11.2016 година на Община Берковица.
Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите за прекратяването му, е налице.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от изложените обяснения на двамата молители, дадени непосредствено пред съда. Молителите са категорични, че решението им да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо, добре обмислено и преценено, известни са им последиците от прекратяването на брака с допускането на развод и постигнатото между тях споразумение по предвидения в чл.51 от СК ред не противоречи на закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на Р.А.Р. и Т.Д. П. -. Р. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което да се допусне развод, без да е необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване по повод настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението и обичта, което и обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.
Постигнато е споразумение, с което са изпълнени законовите изисквания. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака. С него, в най-.голяма степен е защитен и интереса на ненавършилото пълнолетие дете.
Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Т.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и Р.А.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 23.04.2016 г. в град Монтана, с Акт № 0039 от 23.04.2016 г. на Община Монтана, при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето и издръжката му:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете Д. Р. Р., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, на майката Т.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д. Р. Р., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, да е при майката Т.Д., на адрес: xxx.
Режимът на лични контакти между Д. Р. Р., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx и бащата Р.А.Р., да е както следва: Всяко втора и четвърта седмица от месеца, от петъчния ден, след като майката е прибрала детето от детска градина, от 17.00 часа до неделния ден – 20.00 часа, с преспиване петък и събота, като го връща отново на майката; през лятото, на два пъти по 10 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; както и във всички други случаи по желание на детето и по споразумение между родителите, като бащата е длъжен да предупреди майката, че ще взема детето два дни предварително.
Бащата Р.А., Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ПРИЕМА И СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплаща на Т.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като майка и законен представител на малолетното дете Д. Р. Р., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка от 155.00 лв., до 30-.то число на текущия месец, считано от 28.07.2020 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска да настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяване на същата.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
Двамата съпрузи са категорични, че няма да си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака, дори и ако обстоятелствата налагат даването на такава.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Молителите – съпрузи заявяват, че по смисъла на закона нямат семейно жилище.
ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Молителите заявяват, че не са придобили със съвместен принос парични влогове и всеки от тях може да се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове, на които е титуляр.
Движимите вещи, придобити по време на брака са поделени извънсъдебно и доброволно и нямат претенции един към друг.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА
След прекратяването на брака, Т.Д. П. -. Р., ще носи предбрачното си фамилното име – П., като отпада фамилното име Р., отделено от нейната фамилия с тире.
ОСЪЖДА Р.А.Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за допускането на развода и прекратяването на брака в размер на 25.00 лв.; 111.60 лв. за договорения размер на месечната издръжка за малолетното дете и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: