РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Бургас, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120106224 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на А. В. С., род. на ..... год.,
руски гражданин, със съдебен адрес в гр. ...., с която претендира осъждане на
ответника Е. Н. Г., от гр. ...., да заплати на ищеца сума в общ размер от 1450 лева,
представляваща обезщетение за увредените от ответника движими вещи – телевизор,
холна масичка, перде, корниз и комарник, находящи се в наетия от ответника обект –
ап. 17 в гр. ..., кв. ....., предоставени й от ищеца на основание писмен договор за наем от
27.09.2020 год., както и сумата от 212,68 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата от деня на узнаване за увреждането – 08.07.2022 год., до 18.10.2023 год.,
както и обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, начиная
от подаване на исковата молба – 19.10.2023 год., окончателното изплащане.
Размерът на акцесорния иск за обезщетение за забава за периода до подаване на
исковата молба е посочен в писмена молба на ищеца от 15.01.2024 год.
В проведеното по делото на 13.02.2024 год. открито съдебно заседание ищецът
е изменил главния си иск, като е намалил размера му от 1450 лева до 1198 лева.
В обстоятелствената част на молбата си ищецът e изложил следните твърдения:
собственик е на недвижим имот в гр. ..... в комплекс „......“, който отдава под наем –
чрез пълномощника си З..Г..Т..; на основание писмен наемен договор от 27.09.2020 год.
имотът е бил предоставен на ответницата Е. Н. Г., ведно с обзавеждането, включващо
и телевизор марка „JVC“, закупен за сумата от 849 лева, холна маса на стойност от 320
1
лева, перде, корниз и комарник на обща стойност 281 лева; на 08.07.2022 год.
пълномощникът З..Т..е получила известие, че Е. Г. напуска наетия имот, и е
констатирала, че намиращите се в жилището телевизор, холна маса, корниз, перде и
комарника са увредени при инцидент от 11.12.2020 год. – домашен битов скандал
между наемателя Г. и допуснатия от нея да живее в имота Д..И..З..; наемателят Г. не е
поправила или заместила увредените вещи с нови, поради което дължи обезщетение за
щетите, нанесени през времетраене ползването на наетия имот.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове
са чл. 233, ал. 1, изр. второ, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131, ГПК ответникът Е. Г. не е представила
писмен отговор на исковата молба; не е изразила становище по делото и не е
ангажирала доказателства.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори между страните, а и се установява от писмените
доказателства, че, считано от 27.09.2020 год., страните са били обвързани с наемно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника ползването на
недвижим имот – жилище, представляващо апартамент № ...в гр. ...., в комплекс „......“.
По делото е разпитан свидетелят З..Т.., без родство със страните, която сочи,
че, в качеството си пълномощник на наемодателя А. С., е предала на ответника
фактическата власт върху наетия имот, с изправно движимо имущество в него, а
впоследствие установила счупената холна маса, повредения телевизор JVC, скъсаните
перде и мрежа на вратата за терасата, както и счупения корниз. Свидетелят сочи, че
тези увредени вещи останали в имота и след напускането на наемателя, поради което
свидетелят е организирала и заплатила ремонта на увредените вещи, за което са й
издадени документи.
За увреждането на движимите вещи ответникът Е. Г. е признала при разпита си
по ДП ..... год. на 05 РУ, съгласно представения протокол от 23.11.2021 год.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния
иск за доказан по основание. Представените по делото доказателства мотивират съда
да приеме, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 45 във вр. с чл. 233, ал. 1
изр. второ и трето, ЗЗД за уважаване на деликтната претенция – ищецът е легитимиран
като изправна страна по валиден договор за наем; предал е на наемателя-ответник
наетото жилище и обзавеждането в него в изправно състояние; част от това
обзавеждане е увредено през периода на действие на наемния договор; наемодателят е
направил разноски за отстраняване на щетите. По делото няма данни за възражения на
наемателя срещу състоянието на предадените му наети вещи, съгл. чл. 4, ал. 2 от
договора, поради което следва да се приеме, че имотът е предаден в надлежно
2
състояние – и поради необорената презупция по чл. 233, ал. 1, изр. четвърто, ЗЗД. При
прекратяване на договора, обаче, и при връщане на наетата недвижима вещ част от
обзавеждането било увредено, и то през време на действие на наемното
правоотношение. Този извод на съда се подкрепя от признанието на ответника в
досъдебното производство, от показанията на разпитания свидетел З..Т..и от
представените фискален бон и разходни касови ордери за заплатени суми за перде,
релса (корниз) и монтаж – 129 лева, и ремонт на комарник – 120 лева. Срещу тези
твърдения на ищеца и ангажирани от него доказателства ответникът не е направил
възражения и не е провел насрещно доказване, поради което съдът приема, че
уврежданията не се дължат на причина, за която наемателят не отговаря. Ответникът
не е изпълнил договорните си задължение по чл. 11 от съглашението, както и
законовото си задължение по чл. 233, ал. 2, ЗЗД – за уведомяване на контрахента за
повредите върху наетата вещ, поради което наемателят Е. Г. е легитимирана като
неизправна страна по наемния договор.
Стойността на увредения телевизор съдът определя възоснова представения
фискален бон за закупуването му – 849 лева, а стойността на холната масичка –
възоснова показанията на свидетеля за заплатена цена от не по-малко от 100 лева.
Изложените съображения обосновават извода на съда, че главният иск следва да бъде
изцяло уважен, за сумата от 1198 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, начиная от подаване на исковата молба – 19.10.2023 год., до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира за основателен и иска за обезщетение за забава за периода преди
подаване на исковата молба. Съгласно чл. 84, ал. 3, ЗЗД, при непозволено увреждане
забавата на длъжника настъпва от деня на деликта. В разглеждания казус ищецът
претендира обезщетението от по-късна дата – от узнаването за повредените вещи, т. е.
от момент, в който ответникът вече е бил в забава. В изпълнение задължението си по
чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно размера на акцесорното вземане и констатира,
че той възлиза на 175,72 лева. За този сума искът е доказа и следва да бъде уважен, а
отхвърлен за горницата му до 212,68 лева.
Частичната основателност на акцесорния иск налага в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените деловодни разноски в съответен размер – 587 лева (чл. 78, ал. 1
във вр. с чл. 80 и чл. 81, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Е. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл. 45, ал. 1
във вр. с чл. 233, ал. 1, изр. второ и трето, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на А. В.
С., род. на ... год., гражданин на ...., със съдебен адрес гр. ....., следните суми: 1198
(хиляда сто деветдесет и осем) лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди, състоящи се в повреждане на движимо имущество – LCD
телевизор марка „JVC“, холна масичка, врата-комарник за тераса, корниз и перде,
находящи се в предоставено от ищеца в полза на ответника жилище под наем в гр. .....,
на основание договор за наем от 27.09.2020 год., и 175,72 лева – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 08.07.2022-18.10.2023 год., ведно със
законната лихва върху главницата от 1198 лева, начиная от подаване на исковата молба
– 19.10.2023 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за
мораторна лихва, в частта му за горницата над 175,72 лева до 212,68 лева.
ОСЪЖДА Е. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1,
ГПК, да заплати на А. В. С., род. на .... год., гражданин на ....., със съдебен адрес гр. ...,
деловодни разноски в размер от 587 лева.
Решението може да бъде обжалвано по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4