№ 106
гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
търговско дело № 20214001000076 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. С., чрез адвокат П.К.,
против определение № 260003 от 06.01.2021 г., постановено по т.д. № 8/2020
г. на Окръжен съд-Плевен, с което производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, до приключване на наказателното
производство по досъдебно производство № Д 2011/2019г. по описа на
Районна прокуратура-Плевен, с влязла в сила присъда или влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Оплакванията са за неправилност на постановения акт, тъй като по
делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се установяват
престъпни обстоятелства и по образуваното досъдебно производство няма
данни да е повдигнато обвинение. Поддържа се довод, че независимо от
наказателното производство, съдът по гражданското дело, е длъжен да го
разгледа в рамките на въведените спорни въпроси, като без значение е дали
има влязла в сила присъда или наказателното производство е прекратено.
Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на
първостепенния съд за разглеждането му.
В срока за отговор, насрещната страна ЗК «Бул Инс» АД заема
становище за неоснователност на депозираната частна жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Окръжен съд Плевен е сезиран с иск по чл.432 ал.1 от КЗ, предявен от
Г. А. С. против ЗК „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди от причинени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 08.07.2019г. в гр.Плевен. Изложени са обстоятелства, че
водачът на лек автомобил „Рено Модус“, с ДК № ЕН 12**** е нарушил
правилата за движение по пътищата като при отваряне вратата на
паркираното МПС е блъснал движещия се велосипедист Г.С., в резултат на
което С. е получил телесни увреждания-счупване на тазобедрена кост и
кръвонасядания и охлузвания по глава и тяло. Претендира се заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от телесните
увреждания при настъпилото ПТП и обезщетение за причинените
имуществени вреди във връзка с проведеното лечение и възстановяване.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и
размер. Направено е искане за спиране на производството по делото до
постановяване на решение по наказателното производство.
Първостепенният съд е изискал данни от РП-Плевен за това
приключило ли е досъдебно производство № 4698/2019г. От Районна
прокуратура-Плевен е постъпил отговор, от който е видно, че за настъпилото
ПТП на 8.07.2019г. в гр.Плевен, при което е причинена средна телесна
повреда на Г. А. С., изразяваща се в счупване на тазобедрена кост и охлузни
рани по главата и тялото-престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. с чл.342 ал.1
от НК е образувано досъдебно производство, което не е приключило. От
приложеното към отговора на прокуратурата постановление за образуване на
досъдебно производство се установява, че досъдебното производство е
образувано на 31.12.2019г. за станалото произшествие на 8.07.2019г. в
гр.Плевен, при което е пострадал Г. А. С..
С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е спрял
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до
окончателното приключване на досъдебно производство № Д 2011/2019г. по
описа на Районна прокуратура-Плевен.
Първостепенният съд в обжалваното определение е приел, че предмета
на делото включва установяване на факта на престъпление, който не може
самостоятелно да бъде изследван от гражданския съд, поради идентичността
на деянието, предмет на образуваното досъдебно производство,
представляващо престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК,
както и че следва да бъде съобразена евентуална присъда или споразумение
по наказателното производство, които на основание чл.300 от ГПК са
задължителни за гражданския съд.
Съгласно чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК съдът спира производството, когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства,
2
от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. В
разглеждания случай тази хипотеза е налице.
По делото се претендират обезщетения за причинени вреди от
настъпило ПТП, като се излагат обстоятелства за виновно противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Рено Модус“, с ДК № ЕН 12**** Р.
В. Г., застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество. Отговорността на застрахователя по прекия иск на
увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност на
застрахования. При установяване на гражданския деликт елементите от
фактическия състав – противоправно поведение на водача, настъпила вреда в
пряка причинно следствена връзка с поведението, както и вината на
делинквента, са идентични с тези, които са предмет на изследване в
наказателното производство, т.е. конкретното вредоносно деяние
осъществява състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. с чл.342 ал.1 от
НК, наказателното производство за което на този етап не е приключило.
Установяването на престъпни обстоятелства от значение за едно гражданско
правоотношение от гражданския съд е допустимо само в предвидените от
закона случаи – чл. 124, ал. 5 ГПК, каквато хипотеза в случая не е налице.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че на основание чл. 229,
ал. 1 т. 5 ГПК гражданското дело следва да бъде спряно до приключване на
наказателното производство, в какъвто смисъл са и мотивите към ТР
5/05.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС. При постановяване на присъда
гражданският съд е длъжен да се съобрази с постановеното от наказателния
съд, съгласно изискването на чл. 300 ГПК. В случай на прекратяване на
наказателното производство, гражданското дело подлежи на възобновяване.
Позоваването от частния жалбоподател на принципа за разглеждане на
делата в разумни срокове като основание за отмяна на спирането, не може да
бъде споделено. Бързината на производството не може бъде постигана за
сметка на законосъобразното разглеждане на делото, включващо и прилагане
на основанията за спиране на същото, когато предпоставките за това са
налице.
Въззивният съд споделя съдебната практика, на която се е позовал
първостепенния съд в обжалваното определение.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
определение за спиране на т.д. № 8/2020г. по описа на ПОС на основание
чл.229 ал.1 т.5 от ГПК следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260003 от 06.01.2021 г., постановено
по т.д. № 8/2020г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което е спряно
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1 т. 5 ГПК, до
приключване на наказателното производство по досъдебно производство № Д
2011/2019г. по описа на Районна прокуратура-Плевен, с влязла в сила присъда
или влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното
производство.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4