Р Е Ш Е Н И Е
№ …./…….01.2017г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1833 по описа за 2014г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. чл.415 от ГПК от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, чрез адв. Деян Д. от САК, за приемане за установено между страните, че ответниците В.П.С., ЕГН **********, К.В.П., ЕГН **********, и Р.Д.С., ЕГН **********, дължат на ищеца, въз основа на анекс №2 от 05.10.2012г. към Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г., сума в размер на 70 398.11 евро, от която: 65 099 евро – непогасена главница, договорна лихва за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 19.28 евро, лихва върху просрочена главница за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 1579.51 евро, лихва за гратисен период – 1845.55 евро и наказателна лихва за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 1854.52 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-29.11.2013г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед № 10216/03.12.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 03.12.2013г. по ч.гр. д. № 17570/13г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба, че на 12.11.2008г. между банката-ищец от една страна и В.П. – кредитополучател и Р.С. и К.П. – солидарни длъжници от друга, е подписан Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит за покупка на недвижим имот и довършителни дейности в гр. Варна в размер на 66 240 евро, при задължение на кредитополучателя да заплаща анюитентни вноски по лихвен план до 20-то число от месеца, считано от 20.12.2008г. до 20.05.2033г. Сочи се, че с последващ Анекс от 29.09.2011г. се предоговарят част от условията по договора, като с последния анекс № 2 се реструктурират задълженията по договора. Излага се, че договорът, ведно с всички анекси към него са подписани от името и за сметка на солидарните длъжници от пълномощника им В.П.С.. Поради неплащане на дължимите вноски банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 24.07.2013г. с писмо от 07.08.2013г., изпратено на посочения в договора адрес на кредитополучателя и солидарните длъжници. Подробно обосновава размера на задължението по отделните пера. Излага се, че във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, на 29.11.2013г. ищецът е подал заявление по реда на чл. 417 ГПК и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 03.12.2013г. по ч.гр.д. №17570/2013г. на РС Варна, въз основа на което е образувано изпълнително дело № 86/2014г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я.. С подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК от страна на ответниците, се мотивира интереса на ищеца да предяви иск за установяване на вземането.
Ответникът Р.Д.С. в срока по чл. 367 от ГПК депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта и основателността на иска. Релевира възражение за местна неподсъдност на спора. Навежда доводи за недопустимост на иска предвид несъвпадане на претендираните в исковото производство и заповедното производство суми. Съображенията й срещу основателността на исковата претенция се основават на липса на положен подпис на ответницата на договора за б. кредит и анекса към него, ограничена представителна власт в изложените в пълномощното, предоставено от ответницата на другия ответник В.С., както и че не е налице потвърждаване на действията на лице без представителна власт от упълномощителя. Счита, че не следва да се ангажира отговорността на тримата длъжници, поради негодност на документа от външна страна за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Оспорва иска по основание и размер с доводи, че претендираните лихва върху просрочена главница, гратисен период и наказателна лихва са за един и същ период 20.01.2013г. – 28.11.2013г., като сбора им надхвърля 20 %, явяващ се прекомерен, а договорните текстове са недействителни клаузи по смисъла на директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европа. Сочи се също, че тройно олихвяване не е договаряно между страните, както и че лихвата по т. 4.3 от договора и анекса е недължима предвид непросрочена част от главницата. Излага съображения за капитализирани суми по договора за кредит и платена главница в размер на 1462.59 евро. Оспорва претендираната наказателна лихва, доколкото липсва договорена такава между страните. Счита, че отговорността й не следва да се ангажира и поради липсата на обвързаност с ОУ към договора.
Ответникът К.В.П. в законоустановения срок депозира отговор с идентично съдържание с подадения от Р. С. отговор, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. В допълнение към изложението на отговора са наведени твърдения за оттегляне на пълномощията на В.С. от страна на ответницата К.П., поради което сключения с банката три дни по-късно анекс №2 е без представителна власт и съответно не произвежда действие спрямо нея. Навежда идентични доводи относно същността на предоставените на третия ответник пълномощия относно възможността за задължаването на упълномощителя по договор за кредит, доколкото предоставените правомощия са ограничени до придобиване на нейно име и за нейна сметка по ипотечен кредит на недвижим имот в Р. България, но не и да се задължава като солидарен длъжник на кредит, получен и ползван от пълномощника.
Ответникът Владимиров С., чрез особен представител адв. Н., в депозирания отговор навежда твърдения, че претендираните суми не представляват реално дължимия размер на главница и лихва, поради неприспадане на извършените от кредитополучателя плащания и начисляване на неуговорени наказателни лихви. Навежда доводи за неяснота относно формиране на сумите на лихвата за гратисен период и наказателната лихва. Позовавайки се на Директива №93/138/ ЕИО възвежда твърдения за недействителност по отношение на лихвения процент, съгласно погасителния план към анекс №2, надхвърлящ 20 % и прекомерен за периода м.01.2013г. – м. 11.2013г. Сочи, че липсват доказателства за уведомяване на ответника С. за прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем. Противопоставя се на наведените в отговорите от другите двама ответници твърдения за извършване на действия извън предоставените му пълномощия с доводи за липса на ограничения в обема на представителната власт за предоставяне на кредит и условията по същия. Възразява, че оттеглянето на пълномощията следва да се преценява с оглед момента на уведомяването на пълномощника.
С допълнителните искови молби на ищеца, депозирани във връзка с отговорите на ответниците Р.С. и К.П., излага становище във връзка с отвода за местната неподсъдност на спора, като обосновава избора на местна подсъдност по постоянен адрес на един от ответниците. Репликира възражението на ответниците С. и П. за липса на представителна власт у упълномощения представител С., позовавайки се на обема на представителната власт съгласно представените по делото нотариално заверени пълномощни. Излага подробни съображения за редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Счита, че в постигнатите съглашения между страните не са налице неравноправни клаузи по смисъла на европейската директива. Сочи се, че предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от чл.15.4 от Анекс 2 към договора за ипотечен кредит, определящ пределите на отговорността на страните по него. Излага твърдения, че във връзка с разпоредбите на договора, при подписване на Анекс 2 на страните са предоставени ОУ.
По депозирания отговор на исковата молба от особения представител на ответника В.С. не е постъпила допълнителна искова молба.
В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът Р.С. поддържа становището си за неоснователност на предявените искове. Сочи, че допълнително представените по делото ОУ също не носят подписите на ответницата и на пълномощника В.С. в рамките на предоставените му пълномощия. Излага съображения за недопустимост на иска с възвеждането на ОУ като ново основание спрямо заповедното производство за търсене на процесните суми. Навежда доводи за недопустимост на иска и с оглед търсене на разделна отговорност от задължените лица несъответстваща на обоснованата солидарна отговорност в заповедното производство. Излага допълнителни съображения, че нито един от ответниците не е редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, както и по отношение размера на претендираните лихви. Релевира възражения по присъдените в заповедното производство разноски.
В отговора на допълнителната искова молба, депозирана от ответника К.П., са направени възражения за недопустимост на исковите претенции, доколкото с допълнителната искова молба отговорността на ответниците К.П. и Р.С. се основава на различни основания – договор за потребителски кредит на физически лица по отношение на Р.С. и ипотечен кредит на физически лица по отношение на К.П.. Обоснова се, че посоченото обстоятелство не може да ангажира солидарната отговорност на ответниците. Също се противопоставя на представените с допълнителната искова молба ОУ, предвид липсата на подпис от нейна страна и нейния представител, както и възвеждаването на този етап в процеса на ОУ като недопустимо изменение на исковата претенция. Излага идентични с изложените в отговора на допълнителната искова молба от Р.С. съображения за липса на уведомяване на длъжниците, претенцията за лихва и разноските. Релевира възражение за прихващане и погасяване по давност на суми, които счита, че се оказват недължими във връзка с недействителността или недължимост на лихви или неправилно усвояване на внесена сума, без да конкретизира сумите по период и размер.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление, подадено от „УниКредит Булбанк“ АД по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 03.12.2013г. по ч.гр.д. №17570/2013г. на РС Варна, с която са осъдени В.П.С., ЕГН ********** като кредитополучател и К.В.П., ЕГН **********, и Р.Д.С. като солидарни длъжници, ЕГН **********, да заплатят на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, въз основа на анекс №2 от 05.10.2012г. към Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г., сума в размер на 70 398.11 евро, от която: 65 099 евро – непогасена главница, договорна лихва за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 19.28 евро, лихва върху просрочена главница за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 1579.51 евро, лихва за гратисен период – 1845.55 евро и наказателна лихва за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 1854.52 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-29.11.2013г. до окончателно изплащане на задължението. В срока по чл.414 от ГПК са постъпили възражения от длъжниците, с което ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Приет е като доказателство по делото договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г., сключен между банката-ищец от една страна и от друга В.П. като кредитополучател и Р.С. и К.П. като солидарни длъжници, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит за покупка на недвижим имот и довършителни дейности в гр. Варна в размер на 66 240 евро, при задължение на кредитополучателя да заплаща анюитентни вноски по лихвен план до 20-то число от месеца, считано от 20.12.2008г. до 20.05.2033г. Представени са и Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя потребителски кредити на физически лица, както и Общи условия за предоставяне ипотечни кредити на физически лица.
Представени са Анекс №1 към договора, сключен на 29.09.2011г. и Анекс №2 към договора, сключен на 05.10.2012г., по силата на който се изменя съдържанието на договора и в чл.15.4 се предвижда възможност за банката да обяви ползвания кредит ведно с лихвите за просрочие за незабавно предсрочно автоматично изискуем при неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ.
Видно от представената по делото декларация с нотариална заверка от 02.10.2012г. на нотариус в района на ВРС, рег. №484 на НК К.В.П. е оттеглила пълномощно, издадено на В.П.С. за закупуване на недвижим имот и представителство пред „УниКредит Булбанк“ АД за сключване на договор за ипотечен кредит.
Видно от нот.акт №113 от 13.11.2008г. К.В.П., чрез пълномощника си В.П.С., е сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ателие №2Б, находящо се в гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ №14, вх.Б, ет.6, с обща площ 48,48 кв.м.
Видно от нот.акт №114 от 13.11.2008г. К.В.П., чрез пълномощника си В.П.С., е сключила договор за учредяване на договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк“ АД върху недвижим имот, представляващ ателие №2Б, находящо се в гр.Варна, ул.“Евлоги Георгиев“ №14, вх.Б, ет.6, с обща площ 48,48 кв.м., за обезпечение на б. ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г.
Назначена и приета по делото е
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда
като изчерпателно и обективно дадено, се установява, че на името на
кредитополучателя В.П.С. е открита разплащателна сметка в „УниКредит Булбанк“
АД и по нея е усвоена сумата по процесния кредит по договор №
-TR73093180/12.11.2008г. в размер 66240 евро; от тази сметка е заплатена цената
за покупката на недвижим имот ателие 2Б и дължимите такси за администриране на
кредит; анюитетните вноски по процесния ипотечен кредит са се погасявали през
периода от 20.12.2008г. до 18.11.2013г. от разплащателната сметка на солидарния
и ипотекарен длъжник К.В.П. /т.7 от Анекс 1 и 2/; направени са следните
погашения от солидарния длъжник по договора за ипотечен кредит: 43 бр.вноски от
чужбина в общ размер 26250 евро, 25 бр.междубанкови преводи в общ размер
4771,55 евро 8 бр. вноски на каса в общ размер 5967,55 евро; размера на
неизплатеното задължение на кредитополучателя, вкл.главница и лихви по Договор
за б. ипотечен крезит на физическо лице от 12.11.2008г. и Анекс №2 от
05.10.2012г. е 66940,80 евро, от които главница в размер 65009,25 евро и лихва
в размер 1845,55 евро.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответниците се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за кредит, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г. е сключен между „УниКредит Булбанк“ АД от една страна като кредитополучател и от друга В.П. като кредитополучател и Р.С. и К.П. като солидарни длъжници. Съществуването и действителността на процесния договор не се оспорва от ответника В.П.. Възражения относно действителността на договора са наведени от страна на солидарните длъжници – твърди се, че е сключен при липса на представителна власт, тоест че не са положили подпис на договора и анексите към него, като същевременно поемането на задължение по договор за кредит като солидарни длъжници е извън обема на ограничената представителна власт, предоставена на пълномощника. Ответникът К.П. твърди също, че е оттеглила пълномощията на В.П. преди сключването на анекс №2.
Видно от формулировката в пълномощното на Р.С., същото е предоставено за извършване на определени конкретни действия – закупуване на жилищен имот от името и за сметка на упълномощителя, който да бъде заплатен със средства, получени чрез договор за ипотечен кредит от „УниКредит Булбанк“ АД. Представителната власт на пълномощника е ограничена от изричното изброяване в пълномощното, а именно сключване на договор за покупка на недвижим имот от името и за сметка на упълномощителя и сключване на договора за кредит с цел изплащане на цената на закупения имот. Процесният договор за кредит е сключен от пълномощника с цел закупуване на недвижим имот на друго лице – К.П., което определя поемането на задължение като солидарен длъжник от името на Р.С. като действие извън представителната власт на пълномощника. Съобразно ТР №5 от 12.12.2016г. на ВКС по тълк.дело №5/2014г. на ОСГТК обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. В случая волята е изрично насочена към придобиване на недвижим имот на името на упълномощителя и поемане на задължение по договор за кредит с оглед именно изплащане на този имот, което води до извода, че процесният договор за кредит е подписан от името на Р.С. като солидарен длъжник без представителна власт. Не са ангажирани доказателства за наличие на потвърждаващи действия по смисъла на чл.42, ал.2 от ЗЗД, като липсват и твърдения в този смисъл. Въз основа на изложеното и при наличието на изрично възражение в този смисъл от страна на активно легитимираното лице, от чието име е сключен договор без представителна власт следва да се приеме, че висящата недействителност на сключената без представителна власт сделка по отношение на Р.С. се е трансформирала в окончателна. С отказа си да потвърди договора, мнимо представляваната се е позовала на установената в нейна полза недействителност и така отклонява произтичащите от договора права и задължения от своята правна сфера.
Пълномощното от К.П. също е предоставено за извършване на определени конкретни действия – закупуване на конкретен жилищен имот от името и за сметка на упълномощителя, получаване на кредити за суми в неограничен размер, вкл. ипотечен кредит от „УниКредит Булбанк“ АД. Действително формулировката по т.2 и 3 от пълномощното по-скоро навежда към сключване на кредит от името на упълномощителката като кредитополучател, но това не е изрично изразено. Предвид разширеното формулиране на обема на представителна власт: „във връзка с получаване на кредити за суми в неограничен размер“, „да поема нови задължения по договори за кредит и от мое име и да встъпва в дълг“, „във връзка с ипотечен кредит“, тълкувано в контекста на ТР №5 от 12.12.2016г. на ВКС по тълк.дело №5/2014г. на ОСГТК следва да се приеме, че при така общо изразената воля за упълномощаване относно поемане на кредитни задължения обхваща и поемане на задължение в качеството на солидарен длъжник. В случая, за разлика от упълномощаването на Р.С., сключването на договор за кредит не е поставено в зависимост от закупуването на недвижим имот, като същевременно конкретно посочения в пълномощното недвижим имот е закупен от пълномощника на името на упълномощителя и процесния договор за кредит е сключен именно с цел изплащането на дължимата за него цена, което не се оспорва от ответника. Предвид изложеното, както и с оглед идентичността на поемано по договора за кредит задължение, независимо дали в качеството на кредитополучател или в качеството на солидарен длъжник, съдът приема, че в случая пълномощникът е действал в рамките на учредената с пълномощното представителна власт.
Възраженията за оттегляне на пълномощното касаят само анекс №2, сключен 3 дни след датата, на която декларацията за оттегляне на пълномощното е нотариално заверена. Предвид нормата на чл. 38, ал. 2 ЗЗД упълномощителят има право винаги да оттегли пълномощията си, с което на основание чл. 41 ЗЗД пълномощието се прекратява. Упражняването на потестативното право по чл. 38, ал. 2 ЗЗД за оттегляне на пълномощия от пълномощник следва да бъде извършено с едностранно изявление от упълномощителя, което да достигне до пълномощника, за да се прояви преобразувателния ефект по чл. 41 ЗЗД - прекратяване на пълномощията. В случая не са ангажирани доказателства, че оттеглянето на пълномощното е било съобщено на пълномощника преди сключването на анекс 2. Освен това съобразно разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗЗД прекратяването на пълномощието е непротивопоставимо на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено. При липса на посоченото в цитираната разпоредба изключение своевременно въведеното от ищеца с допълнителната искова молба твърдение за непротивопоставимост на оттеглянето следва да се приеме за основателно.
Направено е и възражение от ответниците, основано на твърдения за „разкъсване“ на връзката между договора и анекс №2 поради непредставянето на анекс №1 към заявлението по реда на чл.417 от ГПК. Анексите са предназначени да изменят или допълнят съдържанието на основния договор, поради което се считат за неразделна част от него, като в този смисъл е налице и изрична договорка. Липсата на един от анексите към заявлението не води до промяна на основанието на иска, което би било недопустимо с оглед характера на установителния иск като продължение на заповедното производство. Основанието на иска е договора за кредит, неразделна част от който са сключените между страните анекси, като представянето само на един от тях към заявлението по чл.417 от ГПК е обусловено от позоваването на конкретна обективирана в него клауза.
Въз основа на изложеното съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че ответниците В.С. като кредитополучател и К.П. като солидарен длъжник са обвързани по силата на валидно сключен договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г.. По отношение на ответника Р.С. с оглед установената недействителност на сключения без представителна власт договор, искът се явява неоснователен само на това основание.
В заключението си вещото лице по приетата СЧЕ установява, че кредитът е усвоен изцяло, с еднократен превод в размер на цялата договорена сума, извършен на датата на сключване на договора. Следователно доказано се явява и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя.
На следващо място подлежи на разглеждане възражението на ответните страни за липса на доказателства за извършено редовно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост. Ангажирани са в тази връзка от ищцовата страна доказателства за изпратени покани за доброволно изпълнение до кредитополучателя и солидарните длъжници, в които е обективирано изявление, че предоставеният кредит по договор № -TR73093180/12.11.2008г. е обявен за предсрочно изискуем на дата 24.07.2013г.
Уведомяването на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на задължението се твърди да е извършено посредством писма, изпратени чрез „Български пощи“ ЕАД и върнати с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“ за В.С. и Р.С., а за К.П. – „получателят е в чужбина“. Не са налице данни от кого е предоставена тази информация, кога и колко пъти е посетен адреса. Действително по силата на чл.50 ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.37-58 ГПК. Предвидената в тази разпоредба законова възможност за делегиране на компетентност не следва да бъде тълкувана разширително по начин, включващ и служители на дружества, осъществяващи куриерски и пощенски услуги.
Видно от представената разписка не е изпълнена предвидената в ГПК процедура – изобщо не се установява да е залепяно уведомление по чл.47 от ГПК, представеното известие съдържа единствено отбелязване за непотърсена пратка или че получателят е в чужбина. Съдът намира за неприложимо в случая и разрешението в съдебна практика по чл.290 от ГПК, предвиждащо връчването да се счита редовно при наличието на достатъчно положени усилия от страна на кредитора. В цитираното решение на ВКС изрично е предвидено, че при всеки конкретен случай съдът следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата. В настоящия случай е изпратено само едно уведомление до длъжника на посочения в договора адрес, което не отговаря на предвидените в чл.47 от ГПК изисквания.
Тези действия настоящият състав преценява за недостатъчни като положени от страна на кредитора усилия за връчване на уведомлението на длъжника, като се има предвид неизползването на всички посочени в договора възможности за контакт, както и неприлагането на процедурата за връчване по реда на чл.47, ал.1 от ГПК от съответните нотариални органи, единствено разполагащи с делегирана компетентност за това, която освен това като законово предвидено изключение от принципа за лично връчване се прилага само в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
Въз основа на изложеното се налага извода, че не е налице надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по представения договор за кредит. Съобразно разясненията на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането, предмет на установителния иск, не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Съобразно задължителната съдебна практика,
обективирана в решение
№114/07.09.2016г. по търг.дело № 362 по описа за 2015г. на ВКС, ІІ ТО уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може
да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението,
а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В тази връзка съдът намира, че не са доказани елементите от фактическия състав на чл.422, ал.1 от ГПК, а именно наличието на изискуемо вземане, поради което предявеният на това основание установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид изхода от спора и въз основа на направеното искане на ответника К.П. следва да бъде присъдена сумата от 1600 лв. разноски по делото за внесен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение съобразно представените по делото писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. чл.415 от ГПК, предявен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****** срещу В.П.С., ЕГН **********, К.В.П., ЕГН **********, и Р.Д.С., ЕГН ********** за приемане за установено между страните, че ответниците дължат на ищеца, въз основа на анекс №2 от 05.10.2012г. към Договор за б. ипотечен кредит на физическо лице № -TR73093180/12.11.2008г., сума в размер на 70 398.11 евро, от която: 65 099 евро непогасена главница, договорна лихва за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 19.28 евро, лихва върху просрочена главница за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 1579.51 евро, лихва за гратисен период 1845.55 евро и наказателна лихва за периода от 20.01.2013г. до 28.11.2013г. в размер на 1854.52 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 29.11.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 10216/03.12.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 03.12.2013г. по ч.гр. д. № 17570/13г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****** ДА ЗАПЛАТИ на К.В.П., ЕГН **********,*** сумата 1600 лв. (хиляда и шестотин лева) разноски в настоящото производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: