Решение по дело №691/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./26.11.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА                                                            

при секретар Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 691 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК, да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника, като взискател по изп.д. 20187120400353 по описа на ЧСИ И.С.общо сумата от 36 391,40 лв., от които по изпълнителен лист от 02.08.2019г., издаден по ч.гр.д. 11340 / 2010г. по описа на ВРС за сумата от 12 000 лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 14.07.2010г. с падеж 20.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 22.07.2010г. до изплащането и сумата от 930 лв. – разноски по делото и по изпълнителен лист от 11.09.2012г., издаден по гр.д. 11342 / 2010г. за сумата от 22 700 лв., дължими по договор за заем от 01.02.2010г. , заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 22.07.2010г. до окончателното изплащане на сумата, 355, 99 лв. – лихва за забава, начислена върху сумата от 10 000 лв. за времето от 19.03.2010г. до 21.07.2010г. и 405,41 лв. – лихва за забава върху сумата от 12 700 лв. за времето от 01.04.2010г. до 21.07.2010г., поради изтекла погасителна давност за посочените вземания.     

ИЩEЦЪТ твърди, че срещу него били издадени два изпълнителни листа - първият по ч.гр.дело № 11340/2010 година на ВРС - за главница в размер на 12 000 лева и разноски по делото от 930 лева, а вторият след приключило производство по гр.дело № 11342/2010 година по описана ВРС 31 състав, за главница в размер на 22 700 лева, мораторни лихви от 355,99 лева за част от сумата, а за друга част в размер на 405,41 лева.

Твърди, че първоначално било образувано изпълнително дело 99/2013 година при ЧСИ С.Д., по което не били предприети никакви изпълнителни действия,  след което делото било прехвърлено при ЧСИ И.С.като изп. дело № 2018712040152. Твърди, че му била изпратена покана за доброволно изпълнение от 21.05.2018 година по горепосоченото изпълнително дело.

След като получил поканата за доброволно изпълнение по това дело, възразил, че вече бил настъпил ефектът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, при което производството по него било прекратено, а порочно наложената по делото възбрана -вдигната. Още преди да влезе в сила определението за прекратяване, още преди да бъде вдигната вписаната възбрана, ЧСИ С.образувала ново, горепосоченото изпълнително дело.

Преди това кредиторката на ищеца – В С С била цедирала вземанията си на лицето Д. Т. Д., като прехвърлянето било извършено съобразно договор от 11.04.2016 година, който не бил съобщен на ищеца.

От своя страна купувачът на вземането, който бил конституиран като взискател в предходното изпълнително производство с договор за цесия от 19.04.2018 година бил прехвърлил същите вземания на сегашния взискател и ответник по иска.

По -рано предприетите изпълнителни действия по другото изпълнително дело, което не било довело до никакъв резултат, включително и сама по себе си каквато и да е молба на взискателя не може да произведе никакъв ефект. Твърди, че по първоначално образуваното изпълнително дело не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което нямало и прекъсване на давността.

Твърди, че всяко едно от вземанията ставало изискуемо от момента, определен от закона - когато субективното право било вече изпълняемо, а това ставало след като имало основание за издаване на изпълнителен лист, затова макар и съдебните решения по двете производства да били постановени значително време по-късно, изпълняемото право се обективирало в издадения изпълнителен лист и от неговото издаване започвала да тече погасителна давност - защото правото било вече изпълняемо.

Дори и за главницата това да не било така, то по отношение на присъдените законни лихви върху всяко едно от двете главни вземания безспорно била налице хипотезата на чл.111 ЗЗД, тъй като от датата на падежа на всяко едно от вземанията до настоящия момент / или до датата на образуване на новото изпълнително производство/ бил изминал период от над три години, при което вземанията за лихви били погасени по давност, дори и главните вземания да не били погасени.

Затова към датата на порочното образуване на новото производство - преди постановлението за прекратяване на старото да е влязло в законна сила / което прави и новата възбрана порочна/ бил настъпил ефектът на чл.110 ЗЗД, като вземанията по двата изпълнителни листа били погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА не е постъпил отговор на исковата молба. Преди датата на първо съдебно заседание депозира становище, което поддържа в о.с.з, като оспорва фактите, изнесени в исковата молба. Твърди, че претенцията е неоснователна. Излага, че изпълнителните листи,  въз основна на които е образувано изпълнителтното дело били издадени както следвало: на 02.08.2012г. - по ч.гр.д. № 11340/2010г. на PC Варна, а на 11.09.2012г. -по в.г.д. № 2544/2018г. на ОС Варна. Изпълнителното дело по тези изпълнителни листи било образувано на 15.01.2013г. под № 99/2013г. на ЧСИ С.Д.- ОС Варна, което в последствие било прехвърлено при ЧСИ Илияна С.под № 20187120400152, по искане на взискателя.

По изпълнително дело № 99/2013г. на ЧСИ С.Д.бил наложен запор върху три броя МПС-та на длъжника М.Д. със запорно съобщение изх. № 2741/06.02.2014г. От МВР Сектор ПП Варна било изпратено потвърждение за наложените запори с per. № 7204/13.02.2014r. С това изпълнително действие се прекъсвала давността за вземането на основание чл. 116, буква „в" от ЗЗД. Съгл. чл. 117 ЗЗД с прекъсването на давността започвала да тече нова давност. В случая вземанията по двата изпълнителни листа били съдебно установени и новата давност била 5 години - съгл. чл. 117, ал.2 от ЗЗД. По изпълнително дело № 99/2013г. на ЧСИ С.Д.били наложени три броя възбрани върху недвижими имоти на длъжника - съответно вх. per. № 9845/26.04.2017г. на СлВп Варна, вх. per. № 1026/04.05.2017г. СЛВп Балчик и вх. per. № 1027/04.05.2017г. на СЛВп Балчик.

По изпълнително дело № 99/201 Зг. на ЧСИ С.Д.бил насрочен опис и оценка за 09.06.2017г. на три недвижими имота на длъжника, посробно описани в призовка за принудително изпълнение изх. № 12853/29.05.2017г. Изпълнително дело 20187120400152 на ЧСИ Илияна С.било прекратено на 21.05.2018г., а изпълнително дело № 20187120400353 на ЧСИ Илияна С.било образувано на същата дата 21.05.2018г., въз основа на същите изпълнителни листи цитирани по-горе.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 11340 по описа за 2010г. на Варненски районен съд, 26 състав, от което е видно, че на 22.07.2010г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от В С С срещу длъжника М.П.Д..  Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение No 6684 от  24.07.2010г. за сумата от 12000 лева, неизплатена главница по запис на заповед от 14.07.2010г.  с падеж 20.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 22.07.2010г. до изплащането и сумата от 930 лв., разноски по делото, в т.ч. и адв. хонорар. В срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник – М.П.Д. е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си. С решение от 22.12.2011г., постановено по гр.д. 18735/ 2010 г.  на ВРС, 9-ти състав, е отхвърлен искът,  а с решение No 1620 / 16.11.2012г., постановено по в.т.д. 770 /2012г. по описа на ВОС, решението на ВРС е отменено, като е прието за установено между страните, че М.П.Д. дължи на В С С сума в размер на 12000 лева, неизплатена главница по запис на заповед от 14.07.2010г.  с падеж 20.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 22.07.2010г. до изплащането й, по издадената Заповед за изпълнение No 6684 от  24.07.2010г. по ч.гр.д. 11340 / 2010г. на ВРС, 26 състав. С определение No 557 /02.10.2014г., постановено по т.д. 1351 / 2013г. на ВКС,  не е допуснато касационното обжалване на решението на ВОС, с което и същото е влязло в законна сила на 02.10.2014г.

По делото е присъединено гр.д. № 11342 по описа за 2010г. на Варненски районен съд, 31 състав, от което е видно, че с решение No 2335 / 27.05.2011г., постановено по същото първоинстанционно дело, М.П.Д. е осъден да заплати на В С С сумата от 22 700 лв., дължими по договор за заем от 01.02.2010г. , заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 22.07.2010г. до окончателното изплащане на сумата, 355,99 лв. – лихва за забава, начислена върху сумата от 10 000 лева за времето от 19.03.2010г. до 21.07.2010г., 405,41 лв. – лихва за забава върху сумата от 12 700 лв. за времето от 01.04.2010г. до 21.07.2010г.  и сторените по делото разноски в размер на 2 830 лв.  С решение No 1612 / 24.08.2012г., постановено по в.гр.д. 2452 / 2011г. по описа на ВОС е потвърдено решение No 2335 / 27.05.2011г. на ВРС. С определение No 364 /22.03.2013г., постановено по гр.д. 1458 / 2012г. на ВКС,  не е допуснато касационното обжалване на решението на ВОС, с което и същото е влязло в законна сила на 22.03.2013г.

  По делото е изискано от ЧСИ С.К. - Д.изпълнително дело 20137180400099, като в отговор се сочи, че изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ И.С.за продължаване на изпълнитлените действия, като същото е преобразувано под No 20187120400152 и искането е препратено към ЧСИ С..

От ЧСИ С.е приложено по делото заверено за вярност копие от изп. д. под No 20187120400152, което съдът е приел като доказателство. От представеното изпълнително дело се установява следното:

Същото е образувано по искане с вх. No 1328 / 15.01.2013г. на взискателя В С С срещу длъжника М.П.Д., подадено до ЧСИ С.К. –Д.. Изпълнителното дело е образувано въз основа на приложени  два изпълнителни листи -  по ч.гр.д. 11340 / 2010г. на ВРС /издаден на 02.08.2010г./ и по гр.д. 11342 / 2010г. на ВРС /издаден на 11.09.2012г./. На 06.02.2014г. е изпратено запорно съобщение до Сектор ПП КАТ при ОД на МВР –Варна за налагане на запор на описаните в съобщението МПС /л. 26 от изпълнителното дело/, които са собственост на длъжника М.П.Д.. Видно от отговор на Началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на ВМР – Варна /л. 25 от изп.дело/, наложеният запор на МПС е регистриран в АИС – КАТ на 11.02.2014г.

С молба вх. No 5506 /25.04.2017г. до ЧСИ С.К. –Д.по изпълнително дело 99 /2013г., подадена от взискателя В. С.и кредитора Д. Д., се моли Д. Т. Д. да бъде конституиран като взискател по делото и да се заличи В. С., доколкото с договор за цесия с рег. No 1655 / 11.04.2016г. на нотариус П. С., В. С.е прехвърлила вземанията си по изпълнителните листи въз основа, на които е образувано изп.д. 99/ 2013г.   С молбата също се иска и налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти /л.31 от изп.дело/.

            Върху имоти, собственост на М.П.Д. са наложени възбрани – с искане от 26.04.2017г., вписано на същата дата в Службата по Вписвания – Варна /л. 78/, с два броя искания от 27.04.2017г., вписани на 04.05.2017г. в Службата по Вписванията – Балчик /л. 79 –лице и гръб/.

С молба вх. No  341 / 10.01.2018г. е поискано изпълнителното дело да бъде прехвърлено при ЧСИ Илияна С.. С писмо от 14.02.2018г. от ЧСИ Д.делото е изпратено на ЧСИ С.на основание чл. 427 ГПК.

С разпореждане от 18.04.2018г. на ЧСИ С.е насрочен опис на ап.27 на ул. „О.“ 34 за 22.05.2018г. /л.82 –гръб/.

Призовка за доброволно изпълнение по делото е връчена на длъжника М.П.Д. на 17.05.2018г.

С постановление от 21.05.2018г. на ЧСИ С.е прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК производството по изп.д. 20187120400152. /л.198/.

На 21.05.2018г. е изпратено запорно съобщение до Сектор ПП КАТ при ОД на МВР –Варна за налагане на запор на всички ППС, собственост на М.П.Д.. Видно от отговор на Началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на ВМР – Варна /л. 208 от изп.дело/, наложеният запор на МПС е регистриран в АИС – КАТ на 25.05.2018г. Със съобщение от 04.01.2019г. до Сектор ПП КАТ при ОД на МВР –Варна е вдигнат запора на всички ппс-та, собственост на М.Д., като всигането на запорите е отбелязано в системата на АИС – КАТ на 14.01.2019г. /л. 211/.  На 04.01.2019г. и на 10.01.2019г. са заличени наложените възбрани върху имоти на Д.. /л. 209 – 210/.

Оригиналите на двата изпълнителни листа са върнати на взискателя по негова молба /л.201/.

От ЧСИ С.е приложено по делото заверено за вярност копие от изп. д. под No 20187120400353, което съдът е приел като доказателство. От представеното изпълнително дело се установява следното:

Същото е образувано по искане с вх. No 11567 / 21.05.2018г. на взискателя М.Й.М. срещу длъжника М.П.Д., подадено до ЧСИ Илияна С.. Изпълнителното дело е образувано въз основа на приложени  два изпълнителни листи -  по ч.гр.д. 11340 / 2010г. на ВРС /издаден на 02.08.2010г./ и по гр.д. 11342 / 2010г. на ВРС /издаден на 11.09.2012г./. Взискателят е придобил вземането по силата на договор за продажба на вземане от 11.04.2016г. и 19.04.2018г. /л. 4 до л. 7 от изп.д. 353 /2018/.

С молба за вписване, отбелязване или заличаване от 21.05.2018г. на ЧСИ С.е поискано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на М.Д., като възбраната е вписана в СВ – Варна на 22.05.2018г. /л.12 –гръб/.

С молба за вписване, отбелязване или заличаване от 21.05.2018г. на ЧСИ С.е поискано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на М.Д., като възбраната е вписана в СВ – Балчик на 29.05.2018г. /л.13 –гръб/.

Призовка за доброволно изпълнение по делото е връчена на длъжника М.П.Д. на 20.06.2018г., като е насрочен и опис за 20.06.2018г. – 10 ч. на ½ ид.части от имот с идентификатор: 10135.1502.206.1.27.

Последващите действия са по осъществена публична продан на недвижим имот, приключила с постановление за възлагане от 25.02.2019г.   

 

 

 

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените от ищеца отрицателни установителни искове намират своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 439 ГПК, съобразно която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищецът се е позовал на изтекла погасителна давност по чл. 110 и чл. 111 б.“в“ ЗЗД за вземанията на ответника по изпълнителни листове, по които са били образувани изп.д. 99/2013г. на ЧСИ Д./ прехвърлено при ЧСИ С.под номер 152 / 2018г., което е прекратено поради перемпция/ и изп.д. 353/ 2018г. пред ЧСИ С.въз основа на същите изпълнителни листове.

            В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тълкувателното решение е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.С извършването на всяко едно от лимитативно определените действия се прекъсва погасителната давност на вземането, като започва да тече нова такава. Погасителната давност, която започва да тече след предприемането на съответното изпълнително действие, е петгодишна, предвид установения характер на вземането със съдебно решение.

Съобразно посоченото тълкувателно решение, перемпцията настъпва с изтичането на двугодишен срок от предприемането на последното изпълнително действие и води до прекратяване на изпълнителното производство. Това разрешение не е приложимо и няма връзка с погасителната давност за самото вземане, която тече успоредно с тази за извършването на изпълнителни действия. В този смисъл и за да се яви основателна претенцията на ищеца следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани действия по принудително събиране на вземането /тези, от категорията на прекъсващите давността/.

В настоящия случай е образувано на 15.01.2013г. изпълнително дело No 20137180400099 при ЧСИ С.К. – Д.въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2010г., издаден по ч.гр.д. 11340 / 2010г. на ВРС  и изпълнителен лист от 11.09.2012г. по гр.д.11342 / 2010г. на ВРС. Изпълнителният лист от 02.08.2010г. е издаден по реда на заповедното производство, като е проведено успешно и производство по установителен иск по чл.422 от ГПК, решението, по което е влязло в законна сила на 02.10.2014г. Решението, по което е бил осъден М.Д. да заплати сумите по издадения изпълнителен лист от 11.09.2012г. е влязло в законна сила на 22.03.2013г. От тези две дати и започва да тече нова давност, която на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД е пет години. Следва да се отбележи, че тъй като в настоящото производство ищецът оспорва вземания, установени със съдебни решения и както се посочи по-горе, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД погасителната давност за този вид вземания е петгодишна, неприложима се явява разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД,т.е. след като имаме съдебно установено вземане за лихви, то за това вземане се прилага чл. 117 ал.2 от ЗЗД и се изключва приложението на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. 

В рамките на изпълнително дело No 20137180400099 при ЧСИ С.К. – Д.са извършени следните действия, с които е прекъсната давността – наложен запор на МПС, собственост на длъжника, който е регистриран в АИС – КАТ на 11.02.2014г. След тази дата започва да тече нова петгодишна погасителна давност. Следващите валидно извършени действия, прекъсващи давността са вписването на възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжника на 26.04.2017г. и на 04.05.2017г. Доколкото между налагането на запорите на МПС и вписването на възбраните, обаче, е изтекъл двугодишен период, то и е настъпил по право ефектът на перемпцията на 11.02.2016г., като на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се счита за прекратено и съответно действията по налагане на възбраните от 2017г. са незаконосъобразно извършени. Последното валидно изпълнително действие, с което се прекъсва давността за вземанията, извършено по изпълнително дело No 20137180400099 при ЧСИ С.К. – Д./впоследствие през 2018г. прехвърлено при ЧСИ Илияна С.под номер 20187120400152 и прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК с акт на ЧСИ С.от 21.05.2018г., като изп.листове са върнати на взискателя/ е  налагането на запорите от дата 11.02.2014г.  

По молба на взискателя М.Й.М. от 21.05.2018г. е образувано нова изпълнително дело под номер 20187120400353 при ЧСИ Илияна С.въз основа на същите два броя изпълнителни листове, по които е било образувано и  изпълнително дело No 20137180400099 при ЧСИ С.К. – Д.. По изпълнителното дело, на 22.05.2018г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, като това е и първото изпълнително действие, с което се прекъсва давността, започнала да тече на 11.02.2014г. В последствие в рамките на изпълнителното производство са извършени и други действия по събиране на вземането, като е осъществена и публична продан на недвижим имот – протокол от 14.02.2019г., плащане от купувача на 25.02.2019г.,постановление за възлагане от 25.02.2019г. В този смисъл и към настоящия момент от последното валидно извършено изпълнително действие, с което е прекъсната давността и е започнала да тече нова петгодишна давност- 25.02.2019г. не е изтекъл период от 5 години.

Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото не се установи бездействие на кредитора в изискуемия по закон период и исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 Водим от горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.Й.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 439 от ГПК, да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника, като взискател по изп.д. 20187120400353 по описа на ЧСИ И.С.общо сумата от 36 391,40 лв., от които по изпълнителен лист от 02.08.2019г., издаден по ч.гр.д. 11340 / 2010г. по описа на ВРС за сумата от 12 000 лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 14.07.2010г. с падеж 20.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението в съда – 22.07.2010г. до изплащането и сумата от 930 лв. – разноски по делото и по изпълнителен лист от 11.09.2012г., издаден по гр.д. 11342 / 2010г. за сумата от 22 700 лв., дължими по договор за заем от 01.02.2010г. , заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда – 22.07.2010г. до окончателното изплащане на сумата, 355, 99 лв. – лихва за забава, начислена върху сумата от 10 000 лв. за времето от 19.03.2010г. до 21.07.2010г. и 405,41 лв. – лихва за забава върху сумата от 12 700 лв. за времето от 01.04.2010г. до 21.07.2010г., поради изтекла погасителна давност за посочените вземания, като неоснователни.     

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: