№ 1948
гр. Пазарджик, 18.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220100939 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Ищците Д. Х. Х. и П. Х. Х. - редовно призовани чрез процесуалния си
представител, се явяват лично и с адв. Н. М. от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощена с ИМ.
Ответникът Д. И. Г. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява. За него се явява адв. П. Г. от АК-Пазарджик -
надлежно упълномощена с ОИМ.
Постъпила е молба с вх. № 25542/16.10.2024 г. от адв. П. Г.,
пълномощник на ответника, с която е направено доказателствено искане по
реда на чл. 192 от ГПК. Молбата е придружена с препис за третото
неучастващо по делото лице.
Вещото лице Е. П. Т. А. – редовно призована, не се явява. Постъпила е
молба от същата с вх. № 25393/15.10.2024 г., в която сочи, че към момента се е
запознала с приложените в ел. папка документи по делото, но е в
невъзможност да изготви заключението си поради заболяване. Моли да й бъде
предоставено допълнително време за изготвяне на СТЕ. Към молбата е
приложен болничен лист № ***** за период от 25.09.2024 г. до 14.10.2024 г.,
включително. В молбата е обективиран списък с датите на служебна заетост
на вещото лице с оглед следващо насрочване на делото.
В залата присъстват Лушка Г.а – съпруга на ответника и нейната сестра
М. Ч..
1
АДВ. М.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба. Във връзка с представения ОИМ
оспорвам изложеното в него. По отношение на правата на ищците считам, че
след като не са описани в НА, приложен и приет по делото, то равни права
притежават и двамата. Относно квадратурата, по която се възразява,
представям и моля да приемете Протокол № 672/04.05.1999 г. на комисията по
чл. 265 от ППЗТСУ, молба до РС-Пазарджик с вх. № 1000/18.10.1999 г. ат
Кмета на с. И., Декларация № 937/29.09.1999 г. на Кметство с. И., Декларация
№ 814/22.07.1999 г. на Кметство с. И. във връзка с регулационни изменения,
които документи също са описани в приложения по делото НА № 131, том І за
придобиване на собственост по регулация. Същият е представен още с ИМ.
Представям копие за ответната страна. В тази връзка имам възражения,
представям молба, с която прилагам молба по чл. 192 от ГПК. Същите тези
доказателства да бъдат изискани от Община Пазарджик в заверени копия. По
отношение постъпилите от Общината оригинали на скица, ще се ползваме от
същите и молим да бъде приета по делото. Държим на изслушването на
експертизата. Във връзка с възражението в ОИМ относно квадратурата, за
която се твърди, че не е доказана, тези документи са описани в НА, който ние
сме приложили за придобития в регулация имот.
АДВ. Г.: Тази заповед, която Община Пазарджик е представила и
скицата е предоставена в оригинал 1990 г., с която твърдите, че Г. е дал
съгласие за изменение на вътрешната регулационна граница между двата
имота, това изменение каква част от вашия имот и от имота на Г. касае?
АДВ. М.: Тази заповед, която ние сме изискали това е изменението на
регулацията, където те са искали да се измени регулацията. Ние твърдим, че
2
там няма придаваеми места и това е изменението на което те са се съгласили
доброволно и са се отказали от предишното положението, което е било. Това
има отношение от придаваеми места и не касае имота на ответниците, това
касае квадратурата само на имота на ищците.
АДВ. Г.: Това, което представяте сега, а това, което е приложено към ИМ
и касае дворищната регулация между имота на Г. и имота на Х.и. Това
изменение в какво се изразява, предходния план от 1968 г.? През 1990 г. с тази
Заповед се изменя дворищната регулация между двата парцела. Каква е
промяната?
АДВ. М.: По взаимно съгласие. Промяната е отразена в скицата и в
самата преписка, че те се съгласяват на измененията по червената линия. Това,
което представям е в отговор на вашия ОИМ по отношение на квадратурата.
АДВ. Г.: Поддържам подадения писмен отговор. Оспорвам исковата
молба. Изложили сме твърдения, че даденото съгласие е всъщност
регулационно изменение, по силата на което около 40 кв. от имота на Г.
преминават в имота на Х.и. Подписът не е положен от него и в тази връзка сме
формулирали искане за СГЕ. Оспорваме съдържанието на скицата, която е
представена от Община Пазарджик. На следващо място ще ви моля по реда на
чл. 190 от ГПК да задължите ищцовата страна да представи Протокол за въвод
за тези 45 кв. м., така както са определени от ищцовата страна, съответно
оценителен протокол на комисията по чл. 256 от ППЗТСУ. Поддържаме
искането за експертиза и да се даде възможност на вещото лице. Тъй като за
нас с адв. Левичаров все още не става ясно тези 45 кв. м., доколкото 1989 г.
има в тази насока изложени твърдения в отговора, съответно приложени
писмени доказателства, че Г. и съпругата му към този момент купуват този
имот и преди твърдяното и поддържано от ищцовата страна изменение на
вътрешната регулационна линия между двата парцела, същият има издадени
строителни книжа и поставена на място ограда, която материализира
регулационната граница от плана от 1968 г. като имотна, дали те поддържат,
че тези 45 кв. м. с придаваемо място по силата на изменение на регулацията в
сила от 1990 г. Това не ни стана ясно и в тази насока сме поискали излагане на
всички регулационни планове. Не само площта на двата парцела и как е
формирана тя, но и това спорно място, тъй като няма изложени твърдения от
ищцовата страна към 1990 г. към кой имот е било включено това спорно място
3
от 45 кв. м.? Но, ако твърдят, че е придаваемо място си поддържам искането
по чл. 190 от ГПК, както се представи за придаваемото място от другия имот
№ 7. Поддържав искането за свидетели, не водим за днешното с. з., тъй като с
адв. М. се чухме преди делото и тя каза, че техните, а и нашите свидетели са
възпрепятствани, поради което държим на съвместен разпит.
АДВ. М.: Ние твърдим, че с изменението, което е извършено 1990 г.,
Заповедта и цялата преписка няма придаваеми места. Тук страните са се
съгласили да се измени регулацията по този начин, като са оставили
предишното положение. Предишното положение е отразено по плана, който е
бил действащ тогава - 1968 г. Твърдим, че няма придаваеми места. Твърдим, че
самата къща не е изпълнена така както е трябвало да бъде по визата за строеж.
Твърдим, че не е представено разрешение. Не оспорваме да бъде изискано
това доказателство, като считам, че допуснатото вещо лице, на което са
възложени редица задачи ще внесе яснота по отношение на нашите твърдения
и съответно твърденията на ответната страна.
АДВ. Г.: Като се види скицата от 1968 г. и скицата от 1990 г. и границата
й се наложи в оригинал. В крайна сметка едно изменение се прави, за да има
изменение. Ако приемем, че дворищната регулация от 1968 г. не е променяна,
защо е правена процедурата за това изменение? Какво се изменя?
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че двамата ищци, по силата
на Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан под Акт №176, том
XVII, Вх.рег.№6734/09.11.2005 г., дело №4616/2005 г. на Агенция по
вписвания - Служба по вписвания - Пазарджик, са собственици с права по ½
идеална част за всеки един от нас на УПИ, означен на скицата като парцел
ХХ-438 / двадесет за имот четиристотин тридесет и осем/, с площ от 769 /
седемстотин шестдесет и девет / кв.м., в квартал 34 / тридесет и четири/ по
плана на с. И., Пазарджишка област, при съседи: улица ;УПИ -438; ХХХ1-440;
XXIII- 441; и IX-431, 338/ сгласно описания по цитирания по-горе нотариален
акт/, а съгласно описание по скица на поземлен имот № 15-1400763-01.12.2022
г. на СГКК -Пазарджик- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор 32010.501.658
по кадастралната карта карта и кадасталните регистри на с.И., община
Пазарджик, област Пазарджик, одобрени със Заповед РД -18-245/13.07.2020 г.
на изпълнителен директор на АГКК.Последно изменение на кадастаната карта
4
и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за
изенение. Адрес на поземления имот: с. И., ул.” Единадесета” №52, с площ от
844 кв.м., с трайно предназначение на територията/ Урбанизирана. Начин на
трайно ползване: Ниско засторяване/до 10т/. Предишен идентификатор: няма.
Номер попредходен план: 438, квартал: 34, парцел: ХХ-438, при съседи:
32010.501.661,32010.501.659, 32010.501.1253,32010.501.657,32010.501.662.
Твърди се, че не могат да ползват част от около 45 кв.м, от имота си в
югозападната му част, тъй като собственикът на съседния поземлен имот с
идентификатор 32010.501.661 по кадастралната карта и кадасралните
регистри на с.И. е построил сграда и е навлезнал в собствения ни имот със
застроена и незастроена част, като има поставена мрежа върху бетонова
основа и стоманобетонови колове, навлизащи в имота им, поради което им
създава пречки да упражняваме правото си на собственост в пълен обем.
Твърди се, че са правени са геодезически заснемания, при които също се
установи, че има навлазане в имота им.
Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на дворно
място от около 45 кв.метра, находящо се в югозападната част на имота им, при
съседи: запад-поземлен имот 32010.501.662, юг- поземлен имот 32010.501.661,
север-част от имота ни с поземлен имот 32010.501.658.
Да бъде осъден ответникът да ни предаде владението върху дворно
място от около 45 кв.метра, находящо се в югозападната част на имота ни.
Да бъде осъден ответникът да премахне част от сградата, навлизащи в
имота им, както и оградата /мрежа на бетонова основа със стоманобетонни
колове/ в частта, навлизаща в имота им от около 45 кв. метра, находящо се
югозападната част на имота им.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита, че предявените искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са допустими, но
неоснователни.
Изразява подробно становище за нередовност на предявената ИМ.
В обстоятелствената част на ИМ няма фактически твърдения за правата
5
на собственост на страните , а единствено се сочат размерите в квадратни
метра на имотите отразени по КК приета със Заповед от 13.07.2020г. на ИД на
АКГК, Въпреки, че са приложени нот.актове не става ясно какви са правата на
собственост на двамата ищци по действащите и предшестващите
регулационни планове на с. И.. Подобни твърдения няма изложени и за
правата на собственост и за моя имот. Фактически обстоятелства за иска по
чл. 109 няма изложени, а се твърди голословно , че съм навлязъл в имота им й,
като съм построил ограда и им преча. В тази връзка поддържам, че ИМ е
нередовна и неконкретизирана и оспорвам изцяло всички твърдения, тъй като
не отговарят на действителното положение и на притежаваните документи за
правото ми на собственост.
Твърди се, че със съпругата му Лушка Тодорова Г.а, на 31.08.1989 г. са
закупили следния недвижим имот: празно дворно място (неурегулирано)
находящо се в с. И. , представляващо парцел ХХШ-441 в кв. 34 по
регулационния план на с. И. от 1968 г., одобрен със Заповед № 3371 от
23.07.1968г , като поземлен имот с пл. № 441 участва в парцел ХХШ-441 с 410
кв.метра , при съседи на имота: Владимир Ангелов Коцев, Николина Тодорова
Г.а, Тодор Тилов и улица, а съгласно КККР на с. И., община Пазарджик, област
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-245/13.07.2020г. на ИД на АГКГ,
поземлен имот с идентификатор 32010.501.661, с адрес на поземления имот: с.
И., с площ от 558 кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м),
предишен идентификатор: няма и с номер по предходен плат 441, квартал 34,
парцел: XXIII - 441 при съседи: 32010.501.660; 32010.501.659; 32010.501.658;
32010.501.662 и 32010.501.1252;, ведно с построената сграда с идентификатор
32010.501.661.1 със застроена площ от 103 кв. метра, брой етажи два, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни с предназначение- жилищна
сграда - еднофамилна.
Твърди се, че непосредствено след закупуването на описания по-горе
парцел (празно дворно място), на 26.09.1989г. ответникът се е снабдил със
скица с виза, за да построи жилищната им сграда.
Първоначално оградил парцела си, като изградил ограда на бетонна
основа с бетонни колове и мрежа между неговия имот (ХХІІІ-441) и имота на
ищците (ХХ-438), а след това построил и жилищната си сграда, като за целта
6
се е снабдил и с архитектурен и конструктивен проект.
Твърди се, че при построяването на оградата с труд му е помагал и
бащата на двамата ответника Христо Х.. Тази ограда съществува и по
настоящем и същата е и имотна граница между двата имота, за което
обстоятелство прилага снимки като веществено доказателства и от
построяването й до настоящия момент тя е непроменена.
Твърди се, че още през октомври на 1989 г. ответникът е предприел
действия и по реда на чл. 265 и сл. от ППЗТСУ (отм.) за уреждане на
регулационните отношения със собствениците на съседни имоти, от чийто
дворни места се придаваха части към неговия парцел - ХХІІІ-441 в кв. 34 по
регулационния план на с. И. от 1986 г. и след като им заплатил определеното
от Комисията по чл. 266 от ППЗТСУ (отм.) обезщетение и се снабдил с КНА
за собственост върху недвижим имот придаден по регулация № 19, том III,
нот. дело 930 от 1990 г. на нотариус при Пазарджишки районен съд. По силата
на посочения нотариален акт към неговото дворно място се придадоха: - 6
(шест) квадратни метра от имот с пл. № 442 - собственост на Георги Тилов; -
81 (осемдесет и един) кв. метра от имот с пл. № 440 - собственост на Тодор
Тилов; - 32 (тридесет и два) кв. метра, представляващи придаваемо място от
имот с пл. № 338 към неговия имот, собственост на Пенчо Николов Кръстев и
дворно място от 19.50 кв.метра, част от имот 439 - собственост на Иван Х.
Тилов, като дворното му място, представляващо ХХІІІ 441 в кв. 34 след
прилагане на регулационния план и заплащане от негова страна на
придаваемите места на собствениците на съседните имоти е с площ от 548,50
кв. метра.
От изграждането на оградата през октомври на 1989 г. между парцел
ХХШ-441 и парцел ХХ-438 в кв. 34 по регулационния план на с. И. от 1968г,
одобрен със Заповед № 3371 от 23.07.1986г до настоящия момент същата
ограда служи и като имотна граница между двата имота, тъй като спорната
част се владее постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително от
мен, като част от моя имот и се ползва единствено и само от мен и никога не
са ми оспорвани правата от ищците или техния баща.
Твърди се, че от друга страна спорната част не е придобита от ищците по
силата на регулационния план, тъй като същият не е приложен, не е заплатено
от ищците обезщетение на него като собственик, регулационните отношения
7
между него и съпругата му от една страна, и собствениците на ХХ-438 в кв. 34
на с. И., от друга, не са уредени и придаваемото място от неговия парцел към
парцела на ищците не е заето от тях.
Твърди се, че след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 (които срокове
са изтекли още през 2001 г.) отчуждителното действие на влезлите в сила, но
неприложни дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
Следователно на спорното дворно място ответникът е собственик на
основание § 8 , ал. 2, т. 3 от ПЗР на ЗУТ.
Твърди се, че ответникът е собственик и на ПИ 32010.501.659, ведно с
построените жилищна сграда и сгради на допълващо застрояване.
На следващо място оспорва поддържаното в ИМ твърдение, че имотът
не ищците се състои от 844 кв. метра, тъй като е заснет като поземлен имот с
идентификатор 32010.501.658 с площ от 844 кв. метра от административния
орган. Видно обаче от приложените документи за собственост към ИМ -
Нотариален акт за дарение на недвижим № 130, том IV, рег. № 5499, нот.дело
№ 611 от 2005г. на нотариус Хайтова и Нотариален акт за собственост
придобит по регулация № 131 , том I , рег. № 4415, нот. дело № 566 от 1999г.,
площта на имота на ищците е 769 кв. метра. Заснемането на имотите в
кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за
последица промени в правото на собственост. Такова действие нямат и
плановете, одобрени при действието на ЗУТ, при възприетия от този закон
принцип за ненамеса на администрацията в правото на собственост върху
поземлените имоти.( Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. №
8/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГК). Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От
тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в
чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване
на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване
на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани
в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да
бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или
8
наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има
доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на
актовете за собственост. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните
линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната
карта като имотни граници на поземления имот.
Твърди се, че в производството по иск за собственост подлежи на
изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването
на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията
по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в
имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия
между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително
притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по
делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищно регулационните планове, съответно -
прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на
ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г.
на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
На следващо място, поддържа, че не са давали ответникът и съпругата
му Лушка Тодорова Г.а, като собственици на описания по-горе имот, писмено
съгласие с нотариална заверка, на основани чл. 32, ал.2 от ЗТСУ (отм ) и чл.
93 от ППЗТСУ ( отм), за изменение на регулацията за парцели VIII - 438 , XX -
438 и XXIII - 441 в кв. 34 по плана на с. И., поради което приложената към ИМ
Заповед № 29 от 12.03.1990г подписана от гл. Специалист към ОНС
Пазарджик е незаконосъобразен издаден адм. акт в производство без негово
участие, поради което моли съдът да упражни косвен съдебен контрол върху
законосъобразността на адм. акт и установите тази незаконосъобразност в
мотивите на съдебния акт, с който разрешите спора по същество.
Сочи се, че разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК изрично предвижда
гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол по законосъобразност
(действителност) на административен акт, когато този адм.акт се
противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването
на акта и по неговото обжалване. Съгласно константната практика на ВКС
(Решение № 6 от 16.03.2011 г по гр.д. № 925/2011 г, II г.о на ВКС; Решение №
9
88/09.03.20212г. по гр.д. № 1131 /2011 г. II г.о на ВКС и др.) е прието, че
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е отречена възможността граждански съд,
разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на
административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се
противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването
на акта и по неговото обжалване. Последното следва да се тълкува, че
страната, която не е била в страна в производството по обжалването на
административния акт може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по
законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в
производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат
твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на
правен интерес от това оспорване. Произнасянето на граждански съд по
законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно
решение, влязло в сила, постановено от административен съд по
административно правен спор, е допустимо в този случай, като съдът е
длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност, тъй като тази
възможност е допустима, предвид разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК.“
В тази връзка ответникът счита, че Заповед № № 29 от 12.03.1990 г.
подписана от гл. Специалист към ОНС Пазарджик е незаконосъобразна, като
постановена от некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални
нарушения по издаването й (неучастие на всички заинтересовани страни
(собственици) в производството по издаването й) и поради противоречието й с
материалния закон - липса на дадено съгласие от всички собственици на
засегнатите от регулационното изменение имоти (парцели).
На следващо място, оспорва и съдържанието на скица с изх. № 137 от
06.02.1990 г., издадена от кметство И., в частта в която е записан, че
ответникът е „съгласен с така направеното изменение по червените
защриховани черти“, както и положения срещу неговото име подпис. Твърди
се, че това не е неговия подпис и не е давал подобно съгласие за частично
изменение регулационния план. Твърди се, че съпругата като съсобственик на
парцел ХХШ-441 също не е давала съгласие за изменение на регулацията.
Оспорва се съдържанието на тази скица, като се моли съда да откриете
производство по оспорване на официален документ по реда на чл. 193 от ГПК
и да се задължат ищците да представят оригиналната скица. Ако страната ще
10
се ползва от този документ ще бъде поискано допускане на СГЕ, като
конкретните задачи ще бъдат формулирани допълнително.
Направено е искане за конституиране като страна съпругата на
ответника Лушка Тодорова Г.а, по което искане съдът се е произнесъл с
Определение № 1922/02.07.2024 г.
Ответникът изказва несъгласие с представеното геодезическо заснемане
извършено от инж. Огнян Василев, тъй като е изследван имота по
кадастралната карта и действително е посочил неговата ограда, като имотната
граница, но не са анализирани неговите документи и права на собственост,
както и не са изследван и регулационните планове за двата имота, преди
оспорената от мен Заповед № 29/17.03.1990 г. издадена на основани чл. 32, ал.
2 от ЗТСУ и чл. 97 от ППЗТСУ.
Моли се съдът с оглед на всичко гореизложено да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на разноските
по делото.
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО И КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ
ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ и по двата иска е изцяло на
ищцовата страна.
По иска по чл. 108 от ЗС ищцовата страна следва да установи
кумулативната наличност и нейните предпоставки: че е собственик на
процесния имот, че процесния имот се владае от ответника без правно
основание.
По иска по чл. 109 от ЗС ищцовата страна следва да установи, че е
собственик на процесния имот и че с конкретно твърдените неоснователни
действия и заложената фактология в ИМ му се пречи да упражнява правото си
на собственост в пълен обем.
Ответната страна следва да установи възраженията си.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
11
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ докладва писмо с вх. № 22574/12.09.2024 г. от Община
Пазарджик, с което приложено изпращат оригинал на скица № 137/06.02.1990
г. на парцел XXIIІ-441 в кв. 34 по плана на с. И., представляваща графична
част на Заповед № 29/12.03.1990 г. за изменение на регулацията, ведно с копие
на текстовата част на същата заповед.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес представените от
адв. М. преписи на писмени документи, а именно Протокол № 672/04.05.1999
г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, молба до РС-Пазарджик с вх. №
1000/18.10.1999 г. ат Кмета на с. И., Декларация № 937/29.09.1999 г. на
Кметство с. И., Декларация № 814/22.07.1999 г. на Кметство с. И. във връзка с
регулационни изменения, както и депозираната с писмо с вх. №
22574/12.09.2024 г. от Община Пазарджик оригинал на скица №
137/06.02.1990 г. на парцел XXIIІ-441 в кв. 34 по плана на с. И.,
представляваща графична част на Заповед № 29/12.03.1990 г. за изменение на
регулацията, ведно с копие на текстовата част на същата заповед.
Следва да се уважи днес направеното от пълномощника на ищцовата
страна доказателствено искане по реда на чл. 192 от ГПК, формулирано в
нарочна молба с препис за Община Пазарджик като трето неучастващо по
делото лице.
Следва да се уважи днес направеното от пълномощника на ответната
страна доказателствено искане по реда на чл. 192 от ГПК, формулирано с
нарочна молба с препис за Община Пазарджик като трето неучастващо по
делото лице.
Воден от горното Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК Община Пазарджик като
трето неучастващо по делото лице да представи заверени копия от цялата
преписка във връзка с придаваеми места – предмет на нотариален акт за
12
собственост върху недвижим имот придобит по регулация, вписан под № 115,
том ХІ, нот. дело № 3941/1999 година на Служба по вписванията - Писмо -
искане №1000 от 18.10.1999 г. на Кметство-с.И.; Протокол № 672/04.05.1999 г.
на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ; Декларация № 814/22.07.1999 г.на
Кметство-с.И.; Декларация № 937/29.09.1999 г. на Кметство-с.И.; Скица №
76/18.10.1999 г. на Кметство-с.-И./, както и всички други документи
съдържащи се в преписката.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК Община Пазарджик като
трето неучастващо по делото лице да представи следните писмени
доказателства: Разрешение за строеж издадено на Д. И. Г. за УПИ XXIII - 441 в
кв. 34 по плана на с. И. от 1968 г. (по настоящем за поз. имот с идентификатор
32010.501.661); Архитектурен проект за жилищната сграда на ответника, Д. И.
Г.; Протокол за строителна линия на Д. Г. и Протокол на Комисията по чл. 265
от ППЗТСУ (отм.) за предаваемите места описани подробно в НА № № 19,
том III, нот. дело 930 от 1990 г. на нотариус при Пазарджишки районен съд.;
УКАЗВА на третото лице помагач, че при непредставяне на поисканите
документи до датата на следващото съдебно заседание без основание, носи
отговорност по чл. 87 от ГПК, във връзка с чл. 91, ал. 1 от ГПК.
АДВ. М.: Ще се ползвам от скицата.
Във връзка с изричното заявление на ищцовата страна, че ще се ползва
от оригинал на скица № 137/06.02.1990 г. на парцел XXIIІ-441 в кв. 34 по
плана на с. И., представляваща графична част на Заповед № 29/12.03.1990 г. за
изменение на регулацията и направеното с ОИМ оспорване на съдържанието
и на подписа.
Във връзка с горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 193 от ГПК открива производство по оспорване.
Тежестта е на оспорващата страна.
Във връзка с оспорването ответникът е направил искане за допускане и
изслушване на съдебно-графологическа експертиза, която да отговори на
поставения в ОИМ въпрос.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
13
ДОПУСКА изслушването на съдебно-графологическа експертиза, която
да отговори на поставения в ОИМ въпрос.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по делото инж. Н. С. Н..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200
лева, платим от ответника в едноседмичен срок от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, след внасяне на депозита, С
УКАЗАНИЕ за представяне на заключението най-малко една седмица преди
датата на насроченото съдебно заседание и представяне на Справка-
декларация по чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № Н-1 от 14.02.2023г. на МП за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Страните /по отделно/: Нямаме други доказателствени искания на този
етап.
За събиране на днес допуснатите доказателства - изслушване на
заключенията на вещите лица и за разпит на свидетели, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 17.01.2025 г. от 10:30 часа, за която
дата и час ищците – уведомени лично от днес, ответникът – уведомен от днес
чрез процесуалния си представител.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Е. П. Т. А., като в призовката й се укаже
да изготви заключението си в законоустановения срок по ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. Н. Н. след внасяне на депозит по
делото.
ДА СЕ ПИШАТ писма в горепосочения смисъл.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12:10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14