Р Е Ш Е Н И Е
№. 1922
гр. Пловдив, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД - XXV наказателен състав в
публично заседание на пети септември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при секретаря: СИЙКА РАДЕВА,
като разгледа АНД №
4025/2019 г. по описа на ПРС, XXV наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 561
от 30.04.2019, издадено от З. И. В. – З. – к. „Т.” в Община Пловдив, с което на
П.Д.К., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив
/НРСППППСТГП/, за нарушение на чл.4а от НРСППППСТГП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в
жалбата и в съдебно заседание чрез процуалния си представител – адв. С.П., моли
съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Община Пловдив, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от юрк. К. М., която излага
доводи за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
При извършена
служебна проверка от свид. Х.Т., на длъжност „с. п.” при сектор „Общинска
полиция” Пловдив, на 02.02.2019г. около 11:00ч. в гр. Пловдив, на ул. „Кръстьо Пастухов”
срещу № 34, било установено, че жалбоподателят П. Д.К., с. и водач на лек
автомобил „Ауди”, с рег. № …, е извършил нарушение, като е паркирал гореописания автомобил в
зоната на действие на пътен знак „В27”. За констатираното срещу жалбоподателя
бил съставен фиш № **********/02.02.2019г. в негово отсъствие и наложена глоба
в размер на 20 лв. за нарушение на чл.4а
от НРСППППСТГП. Фишът бил обжалван пред Районен съд – Пловдив и с Разпореждане
на съда № 4373/27.02.2019г. по АНД № 1280/2019г., жалбата е оставена без разглеждане.
На 25.03.2019г., свид. Т. предоставил възможност на жалбоподателя да попълни
декларация за действителния водач на
МПС. Жалбоподателят попълнил такава, като заявил, че всъщност не си спомня кой
е управлявал автомобила му. Вследствие на това, бил съставен АУАН с бл. №
037115/25.03.2019г. за същото нарушение и идентична квалификация.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление, с което на П. Д.К.,
било наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на
основание чл.43, ал.4 от НРСППППСТГП за
нарушение на чл.4а от НРСППППСТГП.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от свидетелските показания на св. Х. Т., от приобщените по делото писмени
доказателства - АУАН, фиш №
**********/02.02.2019г., оправомощителни заповеди, които съдът кредитира с
доверие.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдебния
състав счита за безспорно установено от доказателствата по делото извършеното
от жалбоподателя П. Д.К. нарушение по чл.4а от НРСППППСТГП, а именно, че на 02.02.2019г.
около 11:00ч. в гр. Пловдив, на ул. „Кръстьо Пастухов” срещу № 34, като
участник в движението не е съобразил поведението си с пътен знак В 27,
паркирайки в зоната на последния лек
автомобил лек автомобил „Ауди”, с рег. №
….
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя
за неправилно ангажиране на отговорността му, поради недоказано авторство. В
тази връзка настоящият съдебен състав поставя внимание върху всеизвестната
процедура по съставяне на фишове за неправилно паркиране в отсъствие на водача,
в която посока са и показанията на актосъставителя, а именно, че контролният
орган залепва екземпляр от съставения фиш върху автомобила за информация на
водача, а друг се изпраща в службата по контрол за установяване собственика на
автомобила и едва тогава се изпраща талон с глобата и данни за нарушителя. От
изложеното става ясно, че е невъзможно, да се установи самоличността на
нарушителя, когато последният отсъства. Житейски логично е в повечето случаи
след паркиране на автомобила, водачът да го е напуснал. На следващо място
разпоредбата на чл.39, ал.2 от НРСППППСТГП изрично сочи, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи лице, на което е предоставил ползването на моторното
превозно средство. В този смисъл е и предвиденото в чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая не се ангажираха доказателства за депозирана декларация,
в която жалбоподателят да е заявил, че на процесната дата и място е предоставил
управлението на автомобила на друго лице – с конкретни данни за него. Що се
отнася до наличната такава по делото от дата 25.03.2019г., в която жалбоподателят
просто е отразил, че „не си спомня”, настоящата инстанция намира, че същото е
развносилно на липса на горепосочената декларация, доколкото изрично е установеното в наредбата и закона –
посочване на друго лице. С отразяване на подобно основание в декларацията - за липса на спомен, би се създала порочна
практика за освобождаване от отговорност на нарушителите, заобикаляйки се законодателния замисъл за
търсене на действителния автор на нарушението. Нещо повече, несериозно за съда
звучи и това, че собственикът на един личен автомобил не си спомня, дали преди два месеца въобще е
предоставял управлението му на друго лице и на кое точно. Ето защо, от установената
от закона и наредбата презумция,че при запознаване
със съставения фиш, ако не е подадена
писмена декларация с данни за конкретно лице, осъществило нарушението, то се
формира изводът, че именно собственикът на МПС е извършител на нарушението.
На следващо място, съдът
не споделя и твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване
на НП. На първо място, посочени са всички елементи, изпълващи състава на
нарушението, поради което описанието на нарушението е достатъчно пълно, точно, недвусмислено
и отразено, така че жалбоподателят е разбрал за какво точно нарушение е
ангажирана отговорността му, Същият е
бил наказан като водач и собственик на просното МПС и тези обстоятелства не са
в противоречие едно с друго.
На следващо място, освен правилно определената
материална норма на нарушението, коректно е посочена и съответстващата на него санкционната
разпоредба – чл.43, ал.4 от НРСППППСТГП, поради което съдът не споделя и
наведените в тази посока възражения. Цитираната норма предвижда наказание глоба
в размер на 20 лева на водач, нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2,
т. 3, т. 6 и т. 7 и чл. 4, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5, чл. 4а /както в случая/ и
чл. 4б от НРСППППСТГП. Така наложеното
наказание е във фиксирания от подзаконовия нормативен акт размер, поради което
не подлежи на редуциране от страна на
съда.
АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове и
от компетентни лица, в рамките на възложените им правомощия, за което се съди
от приложените по делото опрамощителни заповеди.
Настоящият случай не може да бъде определен като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установи по-ниска степен
на обществена опасност на нарушението от типичната такава за нарушенията от
същия вид.
При извършената служебна проверка съдът не установи
при съставяне на АУАН и издаване на НП да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, кито да бъдат основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 561
от 30.04.2019, издадено от З. И. В. – З. – к. „Т.” в Община Пловдив, с което на
П. Д.К., ЕГН **********, е било наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева на основание чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив
/НРСППППСТГП/, за нарушение на чл.4а от НРСППППСТГП.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.