Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен
състав на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
При секретаря Цв.Добрева като
разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 4560 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 16.07.2018 г. по гр.д. №
26017/15 г., СРС, ГО, 58 с-в ОБЯВЯВА, на осн. чл. 135
ал.1, вр. ал.2 от ЗЗД, ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА НА ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛОВЕ, СКЛЮЧЕН
НА 24.04.2013 г. между г-н К.Д.К. /продавач/ и неговата дъщеря г-жа И.К.К. /купувач/, за продажба
на 50 дяла от дружество, за цена от 5000 лв., ЗА
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН- спрямо В.Е.М.Б.Х. ЕООД.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ТПК г-н К.Д.К.
ЕГН ********** *** и г-жа И.К.К. ЕГН ********** ***
/с адвокат и на двамата-адвокат Г.В. ***/ да заплатят на В.Е.М.Б.Х. ЕООД,
Австрия гр. Виена, ул. ******/с адвокат и съдебен адрес Адвокатско дружество „З.и М.“ София ул. ******, адв. Я.М., адв. М.П./ разноски по делото
от 1015 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенциите, по чл. 78 ал.З от
ТПК на г-н К.Д.К. и г-жа И.К.К.
/с адвокат и на двамата-адвокат Г.В. ***/ срещу В.Е.М.Б.Х. ЕООД, като неоснователни.
Решението се
обжалва от ответника като недопустимо,по същество неправилно –незаконосъобразно ,в
нарушение на процесуалните правила и необосновано.В жалбата си въззивникът
твърди,че решението
е недопустимо като постановено по недопустим иск-ищецът нямал качеството на
кредитор спрямо някои от ответниците.Вземането трябва
да е действително.Ищецът нямал действително вземане спрямо първия
ответник,съответно нямал качеството на кредитор към момента на сключване на
договора.На второ място предявяването на този иск било злоупотреба с права.
Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска .Претендира
разноски.
По жалбата не е постъпил отговор от въззиваемата
страна,но в съдебно заседание същата се оспорва.Претендират се разноски.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,приема
за установено следното:
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от
настоящите мотиви.За пълнота:
Предявен конститутивен иск, с който ищецът
цели да възстанови състоянието на имуществото на длъжника си във вид, в който е
било към момента на сключване на сделка между тях, по която сделка ищецът има право на
изпълнение.
С отменителния
иск по чл.135 от ЗЗД е
дадена възможност на един кредитор да отмени действия на своя длъжник, които
увреждат неговия интерес. Съгласно чл.133 от ЗЗД, длъжникът отговаря пред своя
кредитор с цялото имущество, с което е разполагал към момента на възникването
на задължението му, ето защо разпореждането с това имущество винаги дава
възможност на кредитора да защити интереса си чрез иска по
чл.135 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да
докаже качеството си на кредитор,
извършване на сделка от длъжника,
след възникване на задължението, която да го
уврежда и с оглед твърдението за сключена възмездна сделка и знание за увреда у втория
ответник, което знание се предполага
когато трето лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника съгласни чл.135, ал.2 от ЗЗД, какъвто е и конкретния случай — двамата ответници са баща
и дъщеря, поради което в тежест на ответникът е да обори тази
законова презумпция.
По делото е установено
със сила на пресъдено нещо,
че К.К. дължи на ищцовото дружество
заплащане на 100 000 евро, в изпълнение на неустоечно задължение,
съгласно представено по Делото Решение
№144 от 28.02.2020 год.,
постановено по търговско дело №167/2019 год. по описа на Върховен касационен
съд, ТК, 1 Отделение. Няма твърдения и доказателства, че това вземане на Ищеца
е удовлетворено или погасено. От това следва, че Ищецът е кредитор
на първия ответник.
Установява се още, че вземането на Ищеца е възникнало поради неизпълнение на договорно задължение от страна на първия ответник, като изпълнението на това задължение се е дължало за периода от 26.11.2009 год. до 26.11.2010 год. Следователно вземането на Ищеца е възникнало най-късно към 26.11.2010 год. Същото това вземане ищецът е заявил съдебно с иск, предявен на 08.08.2012 год., което се установява от диспозитива на Решение №144 от 28.02.2020 год., постановено по търговско дело №167/2019 год. по описа на Върховен касационен съд, ТК, 1 Отделение. Процесната разпоредителната сделка извършена между ответниците с имущество на длъжника - пръв ответник, е извършена в хода на висящия исков процес — на 24.04.2013 год., и представлява продажба на дружествени дялове от капитала на Нортек ЕООД.
С
предявяването на исковата молба за събиране на
дължимото му се неустоечно вземане
Ищецът заявява на ответника своята
претенция. Ако до този момент
ответникът не е бил наясно с търсеното
от него изпълнение
за плащане на неустойка, след
предявяването на исковата молба вече първият ответник
знае за съществуването
на търсено от него изпълнение
на парично задължение. След възникването на твърдяното задължение за първия ответник
и узнаването на този факт от
него той се разпорежда възмездно
със свое имущество, в случая дружествени дялове от капитала на
Нортек ЕООД.
От изложеното
следва, че
задълженията на първия
ответник са възникнали преди изповядване на процесната
сделка и след като длъжникът е узнал за твърдяното свое задължение. Простото
узнаване за претенцията към него е достатьчно за да
се приеме, че длъжникът има знание за факта, че се разпорежда със свое
имущество, с което обезпечава неудовлетворен интерес на свой кредитор и че това
представлява засягане на интереса на кредитора. Умисъл за увреждане законът не
изисква. Въпреки че при възмездните сделки знание за увреждането
от страна на длъжника е необходимо да се изследва, в настоящия по случай
силата на чл.135, ал.2 от ЗЗД знанието за увреждане се презумира,
тъй като в приобретателя на дяловете е дъщеря на
длъжника и по отношение на нея действа презумпцията по чл.135,а л.2 от ЗЗД,
която не бе оборена от страна на
ответниците.
Предвид изложеното
в случая се установява
увреждащо действие от длъжника, като
е без правно значение дали последния
разполага с друго имущество, с което да удовлетвори кредитора. В рамките на производството по чл.135 от ЗЗД
съдът не изследва общото имущество на длъжника и не прави изводи дали разполага
с достатьчно имущество. Това е така, защото
имуществото на длъжника към момента на възникване на неговото задължение е и
обезпечение на интереса на кредитора, и кредиторът може да иска от длъжника да
пази своето имущество в това състояние, в каквото е било към момента на възникване на
задължението. Обстоятелството,
че длъжникът има и друго имущество,
по отношение на което ищецът е завел
други искове по чл.135 от ЗЗД е без отношение към
спора, предмет на делото. Кредиторът има право да се
удовлетвори от цялото имущество на длъжника в състоянието, което е било към
момента на възникване на задължението и всяко негово намаление
уврежда интересите му.
Предвид изложеното
предявения иск се явява
доказан по отношение на твърдението на ищеца, че неговите
права на кредитор на задължението на ответника за заплащане на договорна
неустойка са застрашени от извършеното между ответниците
възмездно прехвърляне на имущество - продажба на дялове от капитала на Нортек ЕООД, което води до извод, че
предявеният иск по чл.135 от ЗЗД се явява основателен.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени
в размер на 580 лв.,които следва да бъдат присъдени.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението 16.07.2018 г. по гр.д. № 26017/15 г., СРС, ГО, 58 с-в
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК К.Д.К.
ЕГН ********** *** и И.К.К. ЕГН **********
*** да заплатят на В.Е.М.Б.Х. ЕООД, Австрия гр. Виена,
ул. ******/с адвокат и съдебен адрес Адвокатско
дружество „З.и М.“ София ул. ****** разноски по делото
от 580 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.