Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260446
гр.Бургас, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на трети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4005 по описа на БРС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба (наименувана възражение) на В.Ц.В. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно
постановление №824-F544050/02.06.2020г., издадено от заместник
директор на ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО, във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/ от
2019г. на МФ (Наредбата) и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя,
в качеството му на самоосигуряващо се лице, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се спори относно фактите,
изложени в наказателното постановление, но се посочва, че жалбоподателят е
пенсионер, с влошено здравословно състояние, който винаги си е плащал дължимите
данъци и осигуровки и никога не е бил санкциониран.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в
нея доводи. Представя писмени доказателства за влошеното си здравословно
състояние, като изтъква, че сам е констатирал пропуска си и се е явил в НАП, за
да го коригира.
За административнонаказващият
орган се явява юрисконсулт Янчева, която оспорва жалбата и счита наказателното
постановление за правилно и законосъобразно. Пледира за потвърждаване на
санкционния акт и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от
разписката на л. 4 гръб, НП е връчено на жалбоподателя на 18.06.2020г., а
жалбата е депозирана още на същия ден. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
по следните съображения:
На 15.04.2020г. В.В., в качеството му на самоосигуряващо се лице,
подал в ТД на НАП декларация Образец 1 за месец декември 2019г. с вх.№ 023582002813734, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО,
УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗОДФЛ. В
случая декларацията е следвало да се подаде до 27.01.2020г.,
който срок не бил спазен от жалбоподателя.
Свидетелката С.Х. -
инспектор по приходите в ТД НАП - гр.Бургас, установила, че не е спазен
законоустановения в Наредба Н-13 от 2019г. на МФ срок за подаване на декларация
Образец 1 и съставила АУАН за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. с чл.
2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН В. депозирал писмени възражения (л.
6), в които изтъкнал, че не е спазил срока поради влошено здравословно състояние
и неупражняване на дейността на земеделски производител.
Административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на
изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно
установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н-13 от 2019г. и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на жалбоподателя
„Глоба” в размер на 50 лева.
Видно от приложените по
медицински документи жалбоподателят страда от заболяване на простатата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от
оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
Съгласно чл.
355, ал. 1 от КСО - който
наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на
нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в
срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се
лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица
в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Според
разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от Наредбата - декларация Образец 1
се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от осигурители и техните клонове и поделения – за всеки
календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните. По делото не се
спори, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице, както и че не е изпълнил
задължението си да подаде в установения от закона срок до 27.01.2020 г. (25-ти
е неприсъствен ден) описаната декларация Образец № 1 за месец декември 2019 г.,
поради което и формално деянието му представлява административно нарушение.
Въпреки
това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла
на чл.
28, ал.1, б."а" от ЗАНН, тъй като макар и след предвидения
за това срок, жалбоподателят е подал декларация Образец № 1, т.е. изпълнил е
вмененото му задължение като самоосигуряващо се лице, а от нарушението няма
настъпили никакви общественоопасни последици.
Съгласно
ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, с което е нарушил чл.
53, ал. 1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл.
93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.
11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл.
93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл. 28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на
предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на
административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и
съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл.
93, т. 9 НК, във вр. с чл.
11 ЗАНН.
Действително
деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното
постановление административно нарушение. В конкретния случай обаче от това
нарушение не са могли да възникнат никакви вредни последици за фиска, а към
момента на съставяне на АУАН нарушението е било отстранено. Същевременно няма
данни жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради
което и съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. От друга
страна, жалбоподателят е ангажирал доказателства, че страда от заболяване,
което неминуемо е създало пречки пред него и е способствало за пропускане на
законоустановения срок. Не следва да се
подминава, че до констатиране на нарушението не се е стигнало благодарение на
активността на контролните органи, а единствено заради добросъвестното
поведение на жалбоподателя, който след като е констатирал забавянето си, без да
чака да бъде поканен, сам се е явил в ТД на НАП и е подал декларацията. Не може
да остане встрани от преценката на съда и обстоятелството, че санкционираният е
пенсионер, за когото глобата от 50 лева не е незначителна.
Горните
обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, разкриват значително по-ниска степен на общественаопасност в сравнение
с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин
маловажност на случая на административно нарушение. Изрично в този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1206/2016 г.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че
административното нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и
като такова е маловажно и е било налице основание за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган не е съобразил
посочената разпоредба и е издал наказателното постановление в нарушение на чл.
53, ал.1 от ЗАНН, поради което, според настоящия съдебен състав,
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94
от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК,
който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор, принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя. Той обаче
не е направил искане за присъждането им (а и не е ангажирал доказателства, че
реално е сторил такива), поради което и съдът не може служебно да се произнесе
по тях.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №824-F544050/02.06.2020г., издадено от
заместник директор на ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО, във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н-13/ от 2019г. на МФ и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на В.Ц.В. с ЕГН: **********,
в качеството му на самоосигуряващо се лице, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.