Решение по дело №2053/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             29.1.2020 г.                       град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на тринадесети януари                                                 две хиляди и двадесета година               

в публично заседание в следния състав:                                                                                                                                                                                                               Районен съдия: Георги Георгиев

при участието на секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 2053 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Ю.Й.Н., с адрес: ***, против ЗД „Б. И.” АД, с адрес на управление: гр. София, бул. „Дж. Б.” № 87, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 300.00 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в щети по лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ВТ ***АК, вследствие настъпило на 21.4.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от увреждането.

Ищцата твърди, че на 21.4.2018 г. на ПП I-5 км. 106 между лек автомобил „Опел Астра”, peг. № ВТ ***АК, нейна собственост, и лек автомобил „Опел Вектра”, peг. № ЕВ ***ВА, чиято гражданска отговорност към този момент е била застрахована при ответното дружество, е настъпило пътно-транспортно произшествие. Заявява, че вина за инцидента има водачът на лек автомобил „Опел Вектра”, peг. № ЕВ ***ВА, както и че вследствие на същия по автомобила й са причинени щети. Сочи, че за случилото при ответника е заведена преписка по щета и е извършен оглед на автомобила й, но и до момента не е получила дължимото й се обезщетение.

В законоустановения срок е депозиран отговор от ответното дружеството, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Заявява се, че ищцата не е депозирала претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, с което не е изпълнила изискването на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането. По същество не се оспорва, че гражданската отговорност на лек автомобил „Опел Вектра”, peг. № ЕВ ***ВА е била застрахована при ответника към датата на ПТП, но се спори изложеният в исковата молба механизъм на ПТП, при твърдението, че същият не е подкрепен с доказателства. Прави се възражение за съпричиняване на реализиралото се ПТП, като се сочи, че водачът на лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ВТ ***АК е имал време и възможност да възприеме другия водач и да предприеме действия по избягване на ПТП.  

С определение от 20.8.2019 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран М.К.К., за който в исковата молба се сочи, че е лицето, управлявало лек автомобил „Опел Вектра”, peг. № ЕВ ***ВА при настъпване на процесното ПТП.

 

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата и процесуалния й представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.

Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на исковата претенция и моли за нейното отхвърляне.

Процесуалният представител на третото лице-помагач също оспорва претенцията при твърдението, че неговия доверител няма вина за настъпване на ПТП.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че гражданската отговорност на лек автомобил „Опел Вектра”, peг. № ЕВ ***ВА е била застрахована при ответника към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие.

Съгласно представения протокол за ПТП, на 21.4.2018 г., около 20:20 часа, на ПП I-5 км 106 се е реализирало ПТП между лек автомобил „Опел Астра”, peг. № ВТ ***АК, собственост на Ю.Й.Н. и управляван от Мирослав Николов Найденов, и лек автомобил „Опел Вектра”, peг. № ЕВ ***ВА, управляван от М.К.К..

От показанията на св. М. Н. и от обясненията на третото лице-помагач М.К. (участниците в пътния инцидент) става ясно, че процесното ПТП е настъпило на изхода на гр. Велико Търново - в посока гр. Дебелец. Според заявеното от участниците в ПТП и двата автомобила са идвали откъм ул. „Магистрална” и са включили в главния път I-5, движейки се в посока към гр. Дебелец, като първи се е движел лек автомобил „Опел Астра”, peг. № ВТ ***АК. Според заявеното от третото лице М.К., в момента, в който е имал възможност да изпревари движещия се пред него автомобил е направил опит за това, като е подал ляв мигач и се е включил в главния път, идващ от гр. Русе, започвайки маневра по изпреварване. Заявява, че водачът на движещия се пред него автомобил не е намалил, а е ускорил скоростта си, опитвайки се да го изпревари, но не е успял, което е довело до съприкосновение между автомобилите. В частта относно предприетата маневра по изпреварване заявеното от третото лице кореспондира с показанията на св. Найденов, който потвърждава, че водачът на движещия се зад него автомобил е подал мигач, за да го изпревари, но твърди, че това е станало на около 400 метра след пътния възел – на участък от ПП I-5, в който изпреварването е забранено. Т.е. противоречието в твърденията им касае мястото на инцидента.

Според заявеното от св. С.С. – служител в Сектор „Пътна полиция”, на М.К. е съставен АУАН, тъй като от обясненията на участниците в ПТП контролните органи са преценили, че именно той е виновният водач. Св. С. твърди, че пътната маркировка във въпросния участък още от пътния възел е надлъжна тип М1 – единична непрекъсната линия, както и че водачите са имали разногласие относно мястото на настъпване на ПТП, но същото е било за разлика от около 10-15 метра. Заявява, че това разногласие не е повлияло на крайния извод относно виновността на водача лекия автомобил „Опел Вектра”, тъй като маркировката и на двете места е единична непрекъсната линия. Свидетелят твърди, че в схемата на изготвения протокол за ПТП двата автомобила са объркани, като виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил „Опел Вектра”, посочен на схемата като „водач 2”.

Според заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, причините за настъпване на ПТП са действията на двамата водачи непосредствено преди удара, преди предприемане на маневрата по изпреварване, по време на тази маневра и преди настъпване на удара между двете превозни средства, които не са били в посока предотвратяване на произшествието, а именно - осигуряване на достатъчно странично разС.ие, намаляване скоростта на движение или интензивно спиране, за които основание е давала опасността, която и двамата водачи са имали възможност да възприемат. Вещото лице посочва, че при оглед на лекия автомобил „Опел Астра” са установени три възможни места, по които е възможно да са останали щети при съприкосновението с лекия автомобил „Опел Вектра” - деформация на преден ляв калник, охлузване на предна лява врата и откъснато огледало за обратно виждане. Заключава, че е възможно щетите, установени по автомобила на ищцата, да са вследствие на процесното ПТП, но е по-малко вероятно щетата по предния ляв калник да е в резултат именно от този инцидент. Щетите по автомобила на ищцата се оценяват на сума в размер от 210.87 лева.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че дълбочината на деформацията на предния ляв калник на автомобила на ищцата е твърде голяма за намерените щети при огледа на другия автомобил, както и че е извършен частичен ремонт на тази деформация - изчукване. Твърди, че е налице и разминаване във височината на деформацията по вратата на автомобила и на тази върху калника. В този ред на мисли, заявява, че е възможно при процесното ПТП да се е насложила нова деформация върху вече съществуваща такава, както и че от наличните по делото фотоснимки е видно, че не е имал основание да приеме, че огледалото е повредено в резултат на процесното ПТП. 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

От съвкупния анализ на събрания доказателствен материал съдът приема за безспорно установено настъпилото на 21.4.2018 г. ПТП между лек автомобил „Опел Астра”, peг. № ВТ ***АК, собственост на ищцата, и лек автомобил „Опел Вектра”, peг. № ЕВ ***ВА. Въпросното обстоятелство не се и спори между страните.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил „Опел Вектра”, peг. № ЕВ ***ВА. За да достигне до този извод, съдът съобразява най-вече показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на третото лице-помагач, т.е. на участниците в инцидента. В тази връзка, съдът приема, че произшествието е настъпило на мястото, описано от св. М. Н., както и че на същото водачът на лекия автомобил „Опел Вектра” не е имал право да предприеме маневра по изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Опел Астра”. Относно мястото на настъпване на ПТП съдът съобразява показанията на св. С., който заявява, че при пристигането му на място автомобилите (а и доста преди това) са се намирали на отбивка пред базата на „А.” ЕООД, както и че нито той или колегата му, нито участниците в ПТП са ходили до южния пътен възел на гр. Велико Търново, за да установяват мястото на ПТП. В тази си част показанията на св. С. са категорични – че разногласието между водачите относно мястото на настъпване на ПТП се е изразявало в разлика от около 10-15 метра. Предвид на това, показанията на св. С., кореспондиращи с тези на св. Найденов, опровергават обяснението на третото лице-помагач, че участниците в инцидента и полицейските служители са се вървели до пътния възел, за да установят мястото на ПТП. Съдът приема за достоверно именно заявеното от служителя на МВР, съобразявайки че същият е незаинтересовано от изхода на делото лице, както и липсата на житейска логика водачите на двата автомобила и полицейските служители да извървят такова значително разС.ие (от отбивка пред базата на „А.” ЕООД до южния пътен възел) и то в един изключително интензивен откъм движение участък от пътя. По повод достоверността в показанията на св. С. и обясненията на третото лице съдът съобразява още и липсата на житейска логика и в друга част от обясненията. Така, според третото лице първоначално полицейските служители са останали с убеждение, че виновен за ПТП е св. М. Н. („полицаите погледнаха двете коли и се обърнаха към него с думите: „Господине, така като гледаме щетите по автомобилите, Вие сте виновен!”), след което е започнал спор относно мястото на удара и връщане до пътния възел. Т.е. служителите на МВР са приели възможността ПТП да се е реализирало именно на посоченото от третото лице място, в резултат на това са отишли до пътния възел и въпреки първоначалното си убеждение, че виновен е св. Найденов, макар и възприемайки тезата на М.К. относно мястото на удара, все пак са приели, че виновно е именно третото лице.

На следващо място, като това следва да бъде изрично подчертано, дори да се възприеме становището на третото лице, че мястото на ПТП е южния пътен възел в гр. Велико Търново, от самите обяснения на М.К., както и от заявеното от св. С. става ясно, че и на този пътен участък изпреварването е било забранено. Така, според обясненията на М.К., на мястото на удара (ако се приеме, че това е южния пътен възел на гр. В. Търново) лентите на платното за движение стават три, две от които идват от главния път от гр. Русе и една, по която са се движили двата автомобила. Последното обстоятелството е видно и от приетата по НАХД № 1161/2018 г. на Районен съд – Велико Търново схема на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка. При това положение, с оглед наличната хоризонтална маркировка, водачът на лекия автомобил „Опел Вектра” не е имал право да изпревари движещия се пред него автомобил на ищцата, включвайки се преди него в главния път, идващ от гр. Русе. Това е така, доколкото правото да се включи пръв в главния път, идващ от гр. Русе е имал водачът лекия автомобил „Опел Астра”, който се движил пред автомобила на третото лице непосредствено преди включването им от пътната връзка в главния път. В тази си част – относно обстоятелството, че преди включването си на ПП I-5 пръв се е движел автомобилът на ищцата, е налице съвпадение в твърденията на св. Н. и в тези на М.К.. Именно за това не може да бъде споделено становището на третото лице, че св. Н. не е направил маневрата, която е искал – да изпревари управлявания от третото лице автомобил и е останал след него. Тъкмо обратното – водачът на лекия автомобил „Опел Вектра” е следвало да изчака включването на лекия автомобил „Опел Астра” на ПП I-5, доколкото същият се е движил пред него на пътната връзка. С поведението си третото лице е нарушило въведената с хоризонталната маркировка забрана за изпреварване, както и разпоредбите на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и на чл. 88, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП, а именно - по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разС.ие между своето и изпреварваното пътно превозно средство и да се убеди, че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

По изложените съображения, съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил, чиято „Гражданска отговорност” е била застрахована при ответното дружество. Обстоятелството, че наказателното постановление, издаденото въз основа съставения на третото лице АУАН, е отменено с влязло в сила съдебно решение, не препятства възможността на настоящия състав да формира горния извод, доколкото това решение няма предвидената по чл. 300 ГПК задължителна сила и в настоящото производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка за виновността на водача.

Възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат не може да бъде споделено, тъй като макар да е имал техническа възможност да възприеме другия водач, управлявалият автомобила на ищцата водач не е имал задължение да отклонява същия от траекторията си на движение. Напротив, водачът на изпреварващия автомобил (третото лице) е следвало да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение, като по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Още повече, че предвид изложеното по-горе мястото на ПТП (включително, ако се даде вяра на изложеното от третото лице по повод мястото на ПТП) е участък, в който изпреварването е забранено. Т.е. не може да бъде вменено в тежест на водача на изпреварвания автомобил да очаква, че именно в този участък ще бъде предприето изпреварване от третото лице.

По отношение вида на щетите и разходите за отстраняването им, съдът намира следното:

Тук важи принципът, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като същото не може да надвишава действителната стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, като не може да надвишава и възстановителната му стойност, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид. В случая вещото лице е приложило коефициент на овехтяване единствено за външното ляво огледало на автомобила на ищцата, но съдът намира, че самото увреждане на това огледало остана недоказано по делото. Напротив, видно е приложения към исковата молба опис на щета от 4.5.2018 г., че в същия подобна щета по автомобила на ищцата липсва. Въпросният опис представлява частен свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, доколкото е подписан от ищцата и удостоверява неизгоден за същата факт – че щетите по автомобила й се изразяват в лека деформация на предна лява врата и тежка деформация на преден ляв калник, но не и в счупено странично огледало. Тази доказателствена стойност не е опровергана от заключението по изготвената допълнителна автотехническа експертиза, доколкото е видно, че за да достигне до този извод вещото лице  е съобразило единствено заявеното от съпруга на ищцата (св. Найденов) по време на извършения оглед, но не и останалите събрани доказателства по делото и в част горепосочения опис. По същата причина – доколкото описът по щета има материална доказателствена сила, като подписан от представител на ответника и удостоверяващ неизгоден за същия факт - че щетите по автомобила на ищцата се изразяват в лека деформация на предна лява врата и в тежка такава на преден ляв калник, не може да бъде възприето становището на процесуалния му представител, че деформацията на предния ляв калник не е в следствие на процесното ПТП. Напротив, в представената по застрахователната преписка на ответника калкулация по щета разходите за отстраняване щетите по предния ляв калник дори са оценени, като с доклад от 16.7.2018 г. е подготвено и изплащането на застрахователно обезщетение. Съобразявайки горното, съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта относно това, че е по-малко вероятно щетата по предния ляв калник да е в резултат на процесния инцидент, респ. че е възможно при процесното ПТП да се е насложила нова деформация върху вече съществуваща такава.

Предвид на горното, съобразявайки заключението по техническата експертиза, съдът приема, че разходите за отстраняване щетите по предната лява врата и по предния ляв калник на автомобила на ищцата възлизат на 200.57 лева, от която 53.60 лева за труд по повод ремонта на калника, 17.60 лева за труд по повод ремонта на вратата и 129.37 лева за консумативи по повод ремонта на двете увредени части.

Ищцата търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от датата на увреждането. С оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, застрахователят дължи лихва за забава от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на предявяване на претенцията от увреденото лице. От представеното по делото уведомление за щета (л. 37) до ответника се установява, че последният е уведомен за ПТП на 3.5.2018 г., като на следващия ден е съставен и опис на щетите (л. 2 и л. 44). Доколкото удостоверението за банкова сметка *** (л. 41), по която да се изплати обезщетение, е от 4.5.2018 г., то това е и най-ранният момент, от който застрахователят е бил поканен да заплати такова обезщетение. Наличието на заведен при ответника опис на щета, подписан от ищцата и представянето на банкова сметка ***иска, според съда запълва изискването на чл. 380, ал. 1 от Кодекса на застраховането, имайки в предвид, че въпросната разпоредба не съдържа формално изискване относно съдържанието на претенцията.

По разноските.

От направените от ищцата разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице с оглед изхода на делото следва да й бъде присъдена сумата от 287.48 лева съразмерно с уважената част от иска. Искането на ищцата за присъждане на разноски за пътуване по повод явяването й в съдебно заседание е неоснователно, доколкото самото й явяване не е било задължително.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 132.57 лева - част от заплатените депозити за вещо лице и за свидетел и част от заплатеното адвокатско възнаграждение.

По правилото на чл. 78, ал. 10 ГПК, третото лице няма право на разноски, като същото и не дължи такива на страните, доколкото със своите процесуални действия в хода на производството не им е причинило такива.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „Дж. Б.” № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум К., да заплати на Ю.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200.57 (двеста лева и петдесет и седем ст.) лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в щети по лек автомобил „Опел Астра”, рег. № ВТ ***АК, вследствие настъпило на 21.4.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 4.5.2018 г. до окончателното му изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 300.00 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „Дж. Б.” № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум К., да заплати на Ю.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 287.48 (двеста осемдесет и седем лева и четиридесет и осем ст.) лева - разноски за производството съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Ю.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД „Б. И.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, бул. „Дж. Б.” № 87, представлявано от Стоян Проданов и Крум К., сумата 132.57 (сто тридесет и два лева и петдесет и седем ст.) лева – разноски за производството съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на М.К.К. в качеството му на трето лице-помагач на ЗД „Б. И.” АД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: