РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. ХАСКОВО, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Г. Т. К.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500409 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 257/09.05.2022 година и Решение № 273/12.05.2022
година, постановени по гр.д. № 2078/2021 година, РС-Хасково е осъдил
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – София да заплати на Н. Н. Г. от
****, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания, причинени от увреждане на здравето, настъпило
на 28.05.2018 година при ПТП в землището на *****, причинено от Ж. И. И.
/застрахован в „Бул Ине“ АД/ при управление на л.а. „***“ с рег. № ****,
ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на
иска - 10.09.2021 година до окончателното изплащане. В останалата част до
пълния предявен размер 20 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Едновременно с това, районният съд е отхвърлил предявения от Н. Н. Г.
против ЗД „Бул Инс” АД иск за заплащане на мораторна лихва върху
застрахователните обезщетения в размер на 1177,78 лева за периода
11.02.2021 година — 10.09.2021 година, като неоснователен. С оглед изхода
на делото са разпределени деловодните разноски и е възложена държавната
1
такса.
Недоволна от така постановеното решение, в частта, в която е
отхвърлен искът за неимуществени вреди над 10 000 лева до пълния предявен
размер, както и в частта за разноските е останала ищцата в
първоинстанционното производство Н. Н. Г.. Въззивната жалба съдържа
оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на
съдебния акт. Въззивницата счита, че неправилно районният съд е намалил
размера на дължимото на ищцата обезщетение на основание чл. 51 ал. 2 от
ЗЗД с приетия размер на съпричиняване 50%. Настоява, че събраните по
делото доказателства не установяват по несъмнен начин наличието на пряка
причинна връзка между непоставянето на предпазен колан и полученото
телесно увреждане. А само това, че ищцата е пътувала в колата без колан, не
следвало да се цени като основание за намаляване на обезщетението поради
принос на пострадалия. Твърди, че районният съд в недостатъчна степен
обсъдил и ценил заключението на комплексната СМЕ и СТЕ и, конкретно,
извода на съдебния лекар, че и при наличието на колан е възможно да се
получи процесната травма. Прави оплакване за неправилно приложение на
правилата по чл. 52 от ЗЗД, несъобразяване на продължителността и
интензитета на претърпените от пострадалата болки и страдания, както и
неблагоприятната прогноза за в бъдеще и свързаните с това негативни
промени в живота на ищцата. С тези и останалите доводи, изложени във
въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и
уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер.
Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК процесуалният представител на
въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД – София подава писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззиваемият счита, че РС е постановил правилно – законосъобразно и
обосновано решение, поради което моли то да бъде потвърдено в
обжалваната част. В същото време, излага аргументи, идентични с тези,
въведени с отговора на исковата молба и релевантни за рещението в
необжалваната му част. Претендира сторените разноски пред въззивната
инстанция.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен
акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на спора районният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях
е достигнал до правилни и законосъобразни фактически констатации, а след
това до правилен – законосъобразен и обоснован извод за основателност на
предявения иск. От фактическа страна по делото е установено следното:
С определение, постановено в с.з. на 14.07.2020г. по НОХД
№1419/2019г. по описа на PC-Хасково, е одобрено постигнатото между РП-
Хасково и подсъдимия Ж. И. И. споразумение, като последният е признат за
виновен в това, че на 28.05.2018г. в землището на ****, при управление на
л.а. „****“ с рег.№*****, нарушил правилата за движение - чл.6 т.1 от ЗДвП,
движейки се с превишена скорост, по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на три лица, в това число на Н. Н. Г., изразяваща се в ****,
довело до трайно затрудняване на ***** за повече от 30 дни, по смисъла на
чл.129 от НК - престъпление по чл.343 ал.З, предл.2-ро, б.“а“, предл.1-во,
вр.ал.1 б.“б“, предл.2-ро, вр.чл.342 ал.1 от НК.
При извършената проверка за сключена застраховка „Гражданска
3
отговорност“ се констатира наличие на активна такава към дата 28.05.2018г.
за МПС с ДКН **** в ЗД „Бул Ине“ АД. Ищцата е отправила покана до
застрахователя за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20000лв. /без номер и дата/. В отговор на поканата застрахователят
отговаря с писмо от 02.02.2021г„ че след разглеждане на щетата, с цел
своевременно обезщетяване на претърпените от пострадалото лице Н. Н. Г.
болки и страдания, вследствие настъпило на 28.05.2018г. ПТП, експертния
съвет определя застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 4000лв. В писмото се сочи, че за изплащане на
определеното застрахователно обезщетение е необходимо представяне на
лична актуална банкова сметка на пострадалото лице Н. Н. Г. или нотариално
заверено пълномощно - оригинал, в полза на когото пострадалото лице желае
да бъде изплатена сумата /чл.338 ал.1 от КЗ/.
Представени и приети като доказателства са медицински документи за
извършените прегледи, изследвания и предприето лечение на ищцата след
произшествието, които са послужили за изготвяне на медицинската част от
комплексната експертиза.
ХОС, след като на свой ред анализира събраните по делото гласни
доказателства, кредитира показанията на свидетеля В. Я. М., която
установява, че в резултат на пътния инцидент ищцата получила ***. ****,
била с много голяма подутина и синя. От деня на катастрофата се налагало да
се дава помощ на ищцата за всичко: ****, тъй като тя изпитвала болка в ***.
***** не била възстановена, не можела да вдига тежко, не можела да помага с
децата. Казвали, че могат да я оперират, но реално не й давали гаранция, че
може да се подобри след операцията. Ищцата била с постоянно **** след
инцидента, много често й се сменяли хапчетата. Постоянно била на
успокоителни, не желаела да пътува. Постоянно звъняла на близките си дали
са пристигнали, да карат бавно Преди това не й се налагало постоянно да пие
лекарства за кръвно, успокоителни не била ползвала, докато сега постоянно.
Според свидетелката, към днешна дата този стрес не бил преодолян от
ищцата. Показанията на св. М. са в унисон с показанията на св. Н. С. Г. –
дъщеря на ищцата, която добавя, че възстановяването продължило около един
месец. Още в деня на инцидента на ищцата била направена снимка, но
казали, че не се налага лечение. След време, при повторен преглед било
установено ****, което не било възстановено и до настоящия момент.
4
От заключението на съдебно- психологична експертиза, става ясно, че
поради силни болки и тревожност, личният лекар на ищцата назначил
психотропни медикаменти, които тя приемала и до сега. Не можела да заспи
без да приема медикаменти. Според вещото лице, към момента на
изследването психиката на ищцата не е преработила травмата от
преживяното. Личностната и ситуативната тревожност са повишени.
Емоционалната травма от катастрофата и наличните соматични проблеми
пречели на личността при социализацията й. Невротизмът /емоционална
лабилност/ се проявявал във висока степен, а психотизмът /емоционална
стабилност/ бил в ниска степен. Формирала се тип личност „****“.
Експертизата установява наличие на посттравматична стресова симптоматика
и хроничен стрес. Вещото лице сочи, че към момента ищцата не се е върнала
към нормалния си живот, тъй като увреждането на **** не е отшумяло, все
още не е зараснала, заболяванията *** поставяли здравето на ищцата в риск.
Увреждането на **** се отразило с нестабилна походка. Стресът от
преживяното отключил нови страхове у ищцата — ****. В живота си преди
инцидента ищцата била работоспособна, а сега не можела да упражнява дори
да натоварва с движения водещата си ръка, което подтискало психиката й и я
карало да се чувства не така пълноценна като личност, както преди ПТП-то.
От заключението на комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза следва, че в резултата на ПТП ищцата получила *****, което
причинило трайно затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на
чл.129 от НК. Също така имала *****, която причинила разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. **** причинили страдание
без разстройство на здравето. Тези травми били получени от удари в
елементи от вътрешността на купето на лек автомобил в условията на
автомобилна травма. Експертизата сочи, че тези травми са в причинна връзка
с настъпилото на 28.05.2018г. ПТП. Относно продължителността на
възстановителния процес съдебномедицинската експертиза сочи, че **** не е
възстановено и в момента. Според д-р Еленски, без оперативна намеса
затруднението в движението на ръката в областта на рамото ще продължи
пожизнено. Срокът за възстановяване от **** бил около 20-25 дни, а ****
следвало да са отзвучали за 15-20 дни. Вещите лица са категорични, че по
време на ПТП-то пострадалата се е намирала на предната дясна седалка без
5
поставен предпазен колан. Според експертите, поставен предпазен колан до
голяма степен би предотвратил ****. Според експертизата, забавянето в
лечението на **** се е отразило негативно върху възстановяването на
пострадалата. Според автотехническата част на експертизата, водачът на л.а.
„*****“ с рег.№**** е нямал техническа възможност да предотврати
произшествието, поради загубата на контрол върху управлението на
автомобила вследствие на навлизането и движение на автомобила в зоната на
десния завой със скорост от 93,2км/ч, по-голяма от критичната за
преодоляването му без странично плъзгане /без загуба на напречна
устойчивост, при която скорост автомобила занася и навлиза безконтролно в
лентата за насрещно движение. Вещото лице сочи, че употребата на
спирачната система на автомобила при тази ситуация увеличава напречното
плъзгане. В заключението на автотехническата експертиза се твърди, че
водачът на другия л.а. „****“ с рег.№**** също е нямал техническа
възможност да предотврати произшествието. При така създалата се ситуация
- насрещно движещи се автомобили с препокриващи се динамични коридори
и разстояние на взаимна пряка видимост около 50м., в зоната на завоя,
условието за предотвратяване на произшествието не е изпълнено, т.е. за
предотвратяването му било необходимо своевременна реакция за аварийно
спиране от страна на двамата водачи и сборът от размерите на опасните зони
за спиране при съответните скорости на движение на автомобилите да е по-
малък от разстоянието на пряка взаимна видимост между водачите им.
Така представените експертни заключения са пълни, обективни и
компетентни, поради което ХОС ги възприема изцяло.
При така установената фактическа обстановка, ХОС намира за
безспорно установен и доказан фактът на извършването на престъпното
деяние, неговата противоправност и виновността на делинквента Ж. И., като в
тази насока е налице презумпцията по чл. 300 от ГПК, произтичаща от
постановен и влязъл в законна сила акт на наказателен съд. Доказана е и
функционалната връзка между отговорността на застрахователя и деликтната
отговорност на застрахования при него извършител на протипровното деяние,
увредило ищцата. Въззиваемото дружество, с отговора на исковата молба,
оспорва тези обстоятелства. Но доколкото от застрахователя няма въззивна
жалба, а и по тези въпроси е формирана сила на присъдено нещо (с влизане в
законна сила на решението в частта за обезщетението в размер на сумата
6
10 000 лева), то въззивният съд не следва да обсъжда тези доводи.
В преклузивен срок и по надлежен начин (с въззивна жалба), в
предмета на въззивната проверка са въведени два основни спорни въпроса:
относно съразмерността на присъденото обезщетение на вида, характера и
тежестта на увреждането и относно приложение на института на
съпричиняването.
Съдът кредитира изцяло депозираното от съдебномедицинската
експертиза заключение, в което вещото лица сочи периода на възстановяване
на въззиваемата от получените травми от процесното ПТП. Установява се, че
вследствие на ПТП, пострадалата Н. Г. е получила ****. Според д-р Еленски,
възстановяване от **** е продължило около 20-25 дни, а **** е следвало да
отшуми за 15-20 дни. Но **** е довело до трайно затруднение в движението
на **** и без оперативна намеса затруднението в движението на ръката в
областта на рамото ще продължи пожизнено. При така установените
обстоятелства, правилно районният съд е преценил, че за обезвредяване на
така причинените на пострадалата неимуществени вреди е необходимо
обезщетение в размер на 20 000 лева – толкова, колкото претендира ищцата с
иска си за неимуществени вреди.
Съвпадат изводите на двете инстанции и по въпроса за наличие
на основание да се приложи института по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, но не и относно
размера на съпричиняването, с което да бъде намалено обезщетението. ХОС
не се съгласява с прочита на обясненията на в.л. Еленски при устния доклад
на заключението в с.з., който дава процесуалният представител на
въззивницата в жалбата. Действително, вещото лице Еленски допуска
възможността – и с правилно поставен обезопасителен колан, да се достигне
до получаване на травми при приетия по делото механизм на ПТП и на
причиняване на уврежданията. Но решаващият извод на експерта е този, че в
конкретния случай пострадалата се е возила в автомобила без поставен
обезопасителен колан и именно това е направило възможно движението на
тялото на пострадалата вътре в салона на автомобила, удряне в различни
вътрешни елементи на колата, а от там и получаването на процесната травма
от нея. Какви биха били травмите при поставен колан, дали те са щели да
бъдат със същата тежест и продължителност на възстановителния процес –
съдът не може да прави предположения, а е длъжен да основе решението си
на доказателства за обективните находки. А те са такива, каквито са посочени
по-горе – счупване на дясната ключица в резултат на удари на тялото на Н. Г.
в елементи от вътрешността на лекия автомобил. Кредитирайки извода на
комплексната експертиза за това, че при поставен предпазен колан
счупването на ключицата би било предотвратимо, ХОС приема, че ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносни резултат и следва да намери
приложение правилото по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. В тази част ХОС приема
значително по-нисък процент на съпричиняване – 10 %, именно предвид
извода на експертите, че дори и при поставен колан би могло да се стигне до
7
някакви увреждания, макар и различни от процесния.
В преклузивния срок, а именно с отговора на исковата молба,
дружеството-ответник е въвело и второ възражение за съпричиняване –
поради неположена от ищцата грижа за лечение на получената при ПТП
травма на ****, което е допринесло за последващото усложнение на
здравословното състояние и в крайна сметка е направило невъзможно
пълното възстановяване без хирургическа интервенция. По това възражение
РС-Хасково не се е произнесъл, а дружеството-застраховател, в чийто интерес
е да защити това свое възражение, не подава въззивна жалба. Ето защо ХОС
приема, че това основание за съпричиняване е извън предмета на въззивната
проверка и в тази насока доводи не следва да се излагат.
При така приетия справедлив размер на обезщетението – 20 000 лева и
определения от ХОС процент на съпричиняване – 10 %, предявеният от Н. Н.
Г. иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ се явява доказан до размера
18 000 лева. Поради несъвпадане на изводите на ХОС и РС-Хасково,
атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000
лева до 18 000 лева, а вместо това искът следва да бъде уважен за сумата 18
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното разплащане. С оглед тези изводи, обжалваното решение следва
да бъде отменено и в частта за разпределение на разноските, след което
направените от страните разходи да бъдат възложени по правилата на чл. 78
ал. 1 и 3 от ГПК, съобразно изхода на делото. Отделно от това, дружеството-
застраховател следва да бъде осъдено да заплати държавна такса върху
допълнително присъдената сума по обезщетението.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, понесените от
въззиваемата разноски следва да бъдат възложени в тежест на дружеството-
въззивник. Въззиваемото дружество също претендира деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от жалбата, но не представя надлежни
доказателства за понесени такива. По общо правило, съдът присъжда само
действително понесени от страната разноски, а след като въззиваемият не
доказва претенцията си за възстановяване на разноски, то такива не могат да
му бъдат присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Решение № 257/09.05.2022 година, поправено с решение №
273/12.05.2022 година, двете постановени по гр.д. № 2078/2021 година по
описа на РС-Хасково в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 432 ал. 1 от
КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лева до
сумата 18 000 лева, както и в частта за разпределение на деловодни разноски
между страните, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Ваучер” №87,
представляван от изпълнителнителните директори С. С. П. и К. Д. К., да
заплати на Н. Н. Г. с ЕГН:********** от *****, сумата от още 8000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени от увреждане на здравето, настъпило на 28.05.2018г. при ПТП в
землището на *******, причинено от Ж. И. И. /застрахован в „Бул Инс“ АД/
при управление на л.а. „****“ с рег.№**** , ведно със законната лихва
върху обезщетението от датата на предявяване на иска - 10.09.2021 година до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Ваучер” №87, представляван от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., да заплати на Н. Н. Г. с
ЕГН:********** от ****, направените по делото разноски за
първоинстанционното производство в размер общо на 2549,70 лева,
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Н. Н. Г. с ЕГН:********** от *****, да заплати на ЗД „Бул
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Джеймс Ваучер” №87, представляван от изпълнителните директори С. С. П.
и К. Д. К., направените по делото разноски за първоинстанционното
производство в размер общо на 349,20 лева, съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Ваучер” №87, представляван от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково държавна такса върху
допълнително присъдена сума за обезщетение – 320 лева.
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 257/09.05.2022 година, поправено с
решение № 273/12.05.2022 година, двете постановени по гр.д. № 2078/2021
година по описа на РС-Хасково в частта, в която е отхвърлен искът по чл.
432 ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 18 000
лева до пълния предявен размер на сумата 20 000 лева,
В частта, в която ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на Н. Н. Г.
обезщетение за неимуществени вреди по иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ в размер
на 10 000 лева; както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Г.
против ЗД „Бул Инс” АД, гр.София, иск за заплащане на мораторна лихва
върху застрахователното обезщетение, в размер на 1177,78 лева, за периода
11.02.2021 година — 10.09.2021 година, както и в частта за присъдената
държавна такса в размер на 400 лева – решението е влязло в законна сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Джеймс Ваучер” №87, представляван от
изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., да заплати на Н. Н. Г. с
ЕГН:********** от *****, направените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 1040 лева, съобразно уважената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10