Решение по дело №76/2020 на Районен съд - Видин

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 467

гр.Видин, 29.07.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на  първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                               Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова  като  разгледа  докладваното  от  съдията  Стоянова  гр.дело № 76 по описа за 2020год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Делото е образувано по искова молба на К.А.Г. ***, с която  са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 224 от КТ,  чл.222, ал. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че за времето от 1999г. до 08.11.2019г. ищецът е изпълнявал длъжността „кмет“ на село Куделин, общ. Брегово. На 08.11.2019г. е издадена заповед № 13, с която на ищеца е прекратено трудовото му правоотношение. Посочено е, че в заповедта е предвидено заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск  за 2008г. -32 дни, за 2009г. – 32 дни, за 2018г. – 32 дни и за 2019г. – 26 дни, както и е предвидено изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

На 31.12.2019г. кмета на Община Брегово е издал нова заповед № 253, с която е отменил предходната за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск , като с новата заповед е предвидено заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск само за 2018г. и за 2019г. Посочил е, че втората заповед е незаконосъобразна.

 Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2008г. -32 дни, за 2009г. – 32 дни, за 2018г. – 32 дни и за 2019г. – 26 дни, мораторна лихва в размер на 100.00 лева, считано от 08.11.2019г. до подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното издължаване.

Иска се също да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3500.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда  до окончателното издължаване.

С протоколно определение от 01.06.2020г. по искане на ищеца съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, както следва:

Искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата от 5503.10 лева, искът за лихва за забава върху този иск да се счита предявен за сумата от 22.93 лева,

искът за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ да се счита предявен за сумата от 6 720.00 лева.

Ответникът в срока за отговор, е оспорил исковете като неоснователни.  Наведени са доводи, че изборното трудово правоотношение е винаги срочно. Общият срок при избор на кмет е 4 години. Посочено е също, че едно лице може да бъде преизбрано на същата длъжност за нов срок, за нов мандат, но това е възникване на ново трудово правоотношение. В с.з. чрез упълномощен процесуален представител е оспорил основателността на претенцията по чл. 224 от КТ, а претенцията по чл. 222, ал. 3 от КТ е оспорена по размер.

 

 

По делото са събрани писмени  доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното : 

Не е  спорно, че страните  са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността „кмет“ на кметство с. Куделин при ответната община за периода от 16.11.1999г. до 08.11.2019г., което се установява както от представената справка от ТД на НАП, така и  от представения препис на трудова книжка на ищеца.

Не е спорно също, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което се установява от представеното разпореждане от ТП на НОИ – Видин, от което е видно, че на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.07.2018г.

Със Заповед № 13 от 08.11.2019г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 337 от КТ поради изтичане на мандата , считано от  същата дата - 08.11.2019г.

В заповедта е посочено на лицето да се изплатят следните обезщетения:

по чл. 222, ал. 3 от КТ – БТВ за шест месеца,

по чл.224, ал. 1 от КТ – неизползван платен годишен отпуск за 2019г. – 26 дни

по чл.224, ал. 1 от КТ – неизползван платен годишен отпуск за 2018г. – 32 дни

по чл.224, ал. 1 от КТ – неизползван платен годишен отпуск за 2009г. – 22 дни

по чл.224, ал. 1 от КТ – неизползван платен годишен отпуск за 2008г. – 32 дни.

Със Заповед № 253/31.12.2019г. на основание чл. 176а от КТ е отменена  Заповед № 13 от 08.11.2019г. в частта на изплащане на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2008г. и 2009г.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза е дало заключение за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ за шест брутни трудови възнаграждения при пенсиониране, което възлиза на сумата 6720.00 лева, както и за размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск, който възлиза на сумата от 5503.10 лева.  Вещото лице е посочило, че според справка от кадровото досие на ищеца същият има остатък от неползван платен годишен отпуск  за 2008г. – 32 дни, за 2009г- 22 дни, за 2018г. – 32 дни и за 2019г. – 27 дни или общо 113 дни. Вещото лице е изчислило и  лихвата за забава върху това обезщетение за периода от 01.01.2019г. до предявяване на исковата молба в съда – 15.10.2010г., която възлиза на сумата от 22.93 лева.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното :

Право на обезщетение по  чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца има работник, който е работил при същия работодател през последните 10 години и чийто трудов договор е прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването му. Това означава, че е  необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки:

1.трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин,

2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и

3. работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж.

В настоящия случай, е безспорно наличието на гореизброените предпоставки.

За присъждане на спорното обезщетение законодателят не е поставил условие относно това трудовият стаж при работодателят да е непрекъснат. По този въпрос съдебната практика е ясна. В изискуемия се 10 годишен  период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат. Необходимо е той да е бил при един и същ работодател.  Поради това,  за ищеца е налице право на обезщетение по чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ, щом като за него са налице гореизброените предпоставки и последните 10 години трудов стаж са придобити при един и същ работодател, независимо дали е имало прекъсване на стажа или не.  Вещото лице е  посочило, че това обезщетение не е платено на ищеца. С оглед на това, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за срок от шест месеца по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 6 720.00 лева.

При прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът дължи и заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ. Разпоредбата на чл. 38, ал. 7 ЗМСМА установява, че кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.  

След като причините, поради които ищецът не е ползвал платеният годишен отпуск са без правно значение, то не може да се приеме, че правото на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск противоречи или е несъвместимо с правното положение на кметовете. Ето защо правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за тях не е обусловено от възможностите за отлагане на ползването му в рамките на текущата календарна година. По този въпрос е налице практика на ВКС - Решение № 30 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 694/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.

Вещото лице в заключението си е посочило, че ищецът има общо 113 дни неползван платен годишен отпуск и е изчислило размера на обезщетението. Възражението за изтекла погасителна давност по тази претенция не следва да се разглежда от съда, тъй като е направено несвоевременно едва в хода на устните състезания.  При липса на доказателства за плащане от ответника, искът по чл. 224, ал. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 5503.10 лева.

С оглед основателността на вземането по чл. 224, ал. 1 от КТ, основателен се явява и предявения акцесорен иск за лихва за забава върху това  обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая, трудовото правоотношение е прекратено на 08.11.2019г. и крайния срок за плащане на обезщетението  е до 31.12.2019г.  Същото не е платено в този срок и поради това, работодателят дължи законна лихва за периода от 01.01.2020г. до предявяване на иска в съда – 15.01.2020г., която съгласно заключението на вещото лице възлиза на сумата от 22.93 лева.  

С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 1130.00 лева.

Ответникът ще следва да заплати и държавна такса по сметка на РС- Видин  в размер на 489.84 лева и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА БРЕГОВО с ЕИК ********* с адрес: гр. Брегово, обл. Видин, пл. Централен № 1, представлявана от кмета Илиян Бърсанов  да заплати на К.А.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 6720.00 лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.222, ал.3,  предл. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 15.01.2020г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ОБЩИНА БРЕГОВО с ЕИК ********* с адрес: гр. Брегово, обл. Видин, пл. Централен № 1, представлявана от кмета Илиян Бърсанов  да заплати на К.А.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 5503.10 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2008г., 2009г., 2018г. и 2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 15.01.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 22.93 лева – лихва за забава за периода от 01.01.2019г. до 15.01.2020г.

ОСЪЖДА ОБЩИНА БРЕГОВО с ЕИК ********* с адрес: гр. Брегово, обл. Видин, пл. Централен № 1, представлявана от кмета Илиян Бърсанов  да заплати на К.А.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 1130.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ОБЩИНА БРЕГОВО с ЕИК ********* с адрес: гр. Брегово, обл. Видин, пл. Централен № 1, представлявана от кмета Илиян Бърсанов  да заплати по сметка на РС- Видин държавна такса  в размер на 489.84 лева и разноски за вещо лице в размер на 100.00 лева.

  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

                   

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :