Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1216 16.06.2021 година
град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд-Пловдив, XXIV състав,в публично
съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретар К.Р.
и с участието на прокурор Владимир
Вълев
като разгледа докладваното от съдия
Д.Матеева КАН дело № 946 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.М.С.,ЕГН **********,***
против Решение № 115/25.02.2021 год., постановено по АНД № 21/2021 год., по
описа на Районен съд - Пловдив, I - ви н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1030-009653, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“, с
което на А.М.С. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
По подробно изложени доводи в касационната жалба се
иска от настоящия касационен състав отмяна на атакуваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно,постановено при неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба – ОД
МВР Пловдив – Сектор „Пътна полиция“ не взима становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Пловдив, след като е
провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена
описаната подробно в обжалваното решение фактическа обстановка, която се
възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз
основа на констатираните факти и след прецизен и задълбочен анализ на събраните
доказателства, първоинстанционният съд е достигнал и до законосъобразния извод
за наличие на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП. Съдът, постановил обжалваното съдебно решение изключително подробно е
разгледал установените като проявили се в обективната действителност признаци
от обективната страна на деянието, които е извел на базата на конкретното
поведение на нарушителя и мястото на проявлението му, като в крайна сметка е
заключил, че извършваните резки маневри при преминаване през кръстовище на път,
отворен за обществено ползване, изразили се в рязко подаване на газ и
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми с настилката, съставлява
именно ползване на пътя извън неговото основно предназначение. Правилна е била
оценката на районния съд и относно субективната страна на деянието, като в тази
връзка и съдът се е позовал, както на обективното проявление на поведението на
водача, така и на доказателствата относно споделената от него цел на това
поведение, за което са налице показания на очевидец.
Съдът, постановил оспореното съдебно
решение, е обсъдил конкретно и подробно всички възражения на жалбоподателя,
като в тази насока и настоящият съдебен състав препраща към мотивите на
решението, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
В допълнение, във връзка с изложените пред
касационния съд възражения относно твърдяното действително поведение на водача
и неговата цел, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да посочи, че
поведението на водача С., констатирано с АУАН, за което от показанията на
свидетеля Найденов е станало ясно, че е било напълно осъзнато.Възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка, свързана с поведението на водача, както се
посочи вече, е изведена изцяло от събрания доказателствен материал, като
показанията на свидетелите съдържат описание на действия по форсиране на
двигателя и поднасяне на автомобила, при което МПС преднамерено е изведено
извън контрол. И според настоящия съдебен състав безспорно е установено, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а
касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа
именно на фактите, установени от въззивния съд в обжалваното решение, като в
случая не се установяват нарушения, допуснати при оценката на доказателствата и
съответно изведената на базата на това фактическа обстановка. В случая правилно
е установено, че се касае до налична съвкупност от умишлени действия, насочени
към конкретна цел, а именно да се изгуби сцеплението на гумите с пътната
настилка и МПС да поднесе по платното за движение, което се е и случило в
действителност, като така на практика поредицата от свързани и последователни
действия е довела до осъществяване нарушение на забраната по чл.104б от ЗДвП.
Без значение с оглед на установеното преднамерено опасно шофиране е дали
извършеното може и дали изцяло, или само отчасти, покрива характеристиките на
т.нар. „дрифт“ по смисъла на широко разпространеното разбиране за тази техника
на шофиране. Също така, дали автомобилът на жалбоподателя има, или няма,
необходимата здравина или мощност за осъществяване на подобна техника на
шофиране, както и дали посочената техника е изпълнена точно и професионално, на
практика също е без значение, доколкото, както се каза, от доказателствата е
установено осъществено умишлено рязко форсиране на двигателя, поднасяне на
автомобила със загуба на сцепление, точно както е описано в АУАН и НП, и
извеждане на МПС извън контрол с блокиране на движението по платното, което
категорично съставлява използване на пътното платно не по неговото основно
предназначение за превоз на пътници и товари.
Законосъобразна е преценката на
първоинстанционния съд и относно това, че конкретният случай на нарушение не
може да се определи като маловажен. Умишленото и съзнателно опасно шофиране по
никакъв начин не съответства на поведението, което следва да има млад водач без
особен опит. Подобно умишлено поведение по пътната мрежа се характеризира с
висока степен на обществена опасност, което е очевидно преценено от
законодателя. Наложените наказания са в абсолютен размер, както правилно е
констатирал и въззивния съд и съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН е било недопустимо
да бъдат определени под него.
Предвид изложеното и с оглед посочената
законосъобразна преценка на първоинстанционния съд и при извършената проверка
от страна на настоящия състав по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че
не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като
същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй
като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба,
следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.
По делото от ответната страна не е
направено искане за присъждане на разноски ,поради което такива не следва да се
присъждат.
Воден от горното, на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115/25.02.2021 год., постановено по АНД №
21/2021 год., по описа на Районен съд - Пловдив, I - ви н. с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.