Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. СВИЩОВ, 01.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
СВИЩОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети
юни две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ Секретар: П.Б. Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Ивайло
Йорданов за да се произнесе, взе предвид следното: |
Производството
е по обективно и субективно съединени искови претенции с правна квалификация
чл. 143 и чл. 149 СК
Депозирана
е искова молба от П.Г. Д. - М., в качеството и на майка и законен представител
на малолетните си деца П. К. М., роден на ***г. и А. К. М., родена на
****** срещу К.П.М., в която се ангажират твърдения, че ответникът е баща
на децата, че от края на месец септември 2009г., родителите са във фактическа
раздяла, от който момент, грижите за отглеждане и възпитанието на децата са
поети от майката. Твърди се, че след фактическата раздяла ответникът не заплаща
издръжка на своите деца, а издръжката на същите е поета само от майката. Моли
се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата,
като майка и законен представител на малолетното им дете П., роден на ***г.
ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 01.10.2009г. и за малолетното
им дете А., родена на ***г. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни
причини за нейното изменение или прекратяване. Моли се за предварително
изпълнение на решението. Претендират се разноски.
Ответникът
К.П.М., оспорва иска за заплащане за издръжка за минало време по основание като
твърди, че през посочения в исковата молба период, е заплащал ежемесечна
издръжка на децата, в размер на 110 лева за детето П. и 90 лева за детето А..
По отношение на иска за заплащане на издръжка за бъдеще време, признава
претенциите по основание, но ги оспорва по размер, за сумата над 120 лева за
детето П. и за сумата над 80 лева, за детето А., като твърди, че претендираните
с исковата молба размери на ежемесечна издръжка, не са съобразени с
възможностите на всеки един от родителите и с конкретните нужди на децата.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди фактическите и правни доводи на
страните, прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
П.Г. Д. - М. и К.П.М. са родители на П. К.
М., роден на ***г. и А. К. М., родена на ******, който факт, освен че не се оспорва от страните,
безспорно се установява от представените с исковата молба Удостоверение за
раждане № ****** издадено от Община К., въз основа на акт за
раждане № ****** и Удостоверение за раждане № *******,
издадено от Община Плевен, въз основа на акт за раждане № *****
Не е спорно, че след фактическата раздяла между родителите на децата – края на
месец септември 2009г., ищцата полага грижите по непосредственото отглеждане на
децата П. и А..
Видно от представената по делото Служебна бележка № 1 от
05.01.2010г., издадена от Директора на ОДЗ „Р.” град К., се установява, че
децата посещават детска градина, като месечните такси са в размер на 44 лев за П.
и 22 лева за А., както и 14 лева за извънкласна форма на обучение на Английски
език.
Относно доходите на всеки един от двамата родители, по
делото са ангажирани писмени доказателствени средства - Удостоверение изх. № 408/18.03.2010г.,
издадено от „Е.-АЕК” АД град К., от което се установява, че за периода месец
март 2009г. до месец февруари 2010г., ищцата е получавала брутно трудово
възнаграждение, по трудов договор в размер на 2000 лева месечно. От
удостоверение № 202/25.05.2010г., издадено от „А. О.” ООД, се установява, че за
периода 01.10.2009г. до 01.04.2010г., ищцата, е получавала средномесечно брутно
трудово възнаграждение, освен получаваното от нея в „Е.-АЕК” АД, в размер на
221,27 лева. Представено е Удостоверение изх. № 708/26.05.2010г., издадено от „Е.-АЕК”
АД град К., от което се установява, че за периода месец май 2009г. до месец май
2010г., средномесечното нетно възнаграждение, получено от ищцата по договора и
с „Е.-АЕК” град К. е в размер на 1441,69 лева.
По отношение на доходите на ответника са ангажирани
писмени доказателствени средства - Удостоверение изх. № 120/17.03.2010г.,
издадено от „Л.П.” АД, Договор за прокура от 27.04.2009г. и анекс към същия от
02.11.2009г., от които се установява, че за периода месец май 2009г. до месец
февруари 2010г., ответникът е получавал средномесечно нетно възнаграждение, по договор
за прокура в размер на 1358,02 лева. От служебна бележка, издадена от „А.Е.”
ООД се установява, че за периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. ответникът е
получил възнаграждение в размер на 3850,00 лева, от която сума за този период е
удържан данък в размер на 256,41 лева и задължителни осигурителни вноски за
сметка на лицето в общ размер на 323,49 лева. или за периода ответникът е
получил нетно възнаграждение в размер на 3270,10 лева. Видно от удостоверение
изх. № 070/17.03.2010г., издадено от „Е.К.” ООД град София, за периода месец
август 2009г. до месец февруари 2010г., ответникът е получил суми по сметки по
граждански договор в общ размер на 4670 лева.
Не е спорно между родителите, че всеки един от тях,
ежемесечно изплаща половината от вноската по жилищен кредит, относно придобит
от тях през време на брака им, недвижим имот, която месечна вноска е в общ
размер на 572,64 лева, като договора е със срок месец май 2031 година.
Ответникът изплаща задължение по краткосрочен
потребителски кредит сключен с ОББ АД, сключен на 20.12.2007г., с размер на
месечната вноска 188,65 лева, със срок 01.12.2017г.. По делото е представен
заверен препис от договор за заем от 02.11.2009г., сключен между ответника и „Л.П.”
АД, от който се установява, че ответникът, дължи ежемесечно плащане по този
договор в размер на 230,66 лева. Представени са приходни касови ордери,
удостоверяващи плащането на задължението. Ищцата не е оспорила представените
писмени доказателства, установяващи твърдяните от ответника месечни разходи.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства заверени преписи от Застрахователна полица № 110007290009,
касаеща застраховка в полза на детето А. К. М., с начало 01.11.2009г. и край
31.10.2026г., по която ответникът дължи вноска в размер на 129,08 евро, с падеж
1-во число на всеки шестмесечен нов период и Застрахователна полица №
110007190009, касаеща застраховка в полза на детето П. К. М., с начална дата
01.11.2009г. и край 31.10.2022г., по която ответникът дължи вноска в размер на
169,74 евро, с падеж 1-во число на всеки нов шестмесечен период. Сключена е и застраховка
живот на името на ответника, по която трети ползващи се лица са П. К. М. и А. К.
М., а в случай на тежко заболяване, ползващо се лице е ищцата, по която
застраховка, застрахователната премия е 400 евро.
Неоснователни се явяват твърденията на ответника, досежно
заплащане на ежемесечна погасителна вноска по сключен от ответника договор за
овърдрафт. Съгласно характера на договора и клаузите в същия, погасяване на задълженията
по този договор, не е на равни месечни вноски.
От представените по делото заверени препис на разписка от
27.04.2010г. и разписка за подаден телеграфен запис от дата 07.04.2010г. се
установява, че ответникът е извършил паричен превод, в полза на ищцата,
представляващ издръжка за децата, което обстоятелство не се оспорва от ищцата,
за сумата в размер на 200 лева месечно, за месеците март и април 2010г.
От представеното по делото, като писмено доказателство
предложение, относно изпълнение на Указания за прекратяване на договорните
отношения за жилище между дружествата и служителите от финансовата група, се
установява, че считано от 01.11.2009г., разходите за наем на жилището, ползвано
от ищцата и децата, се заплащат от ответника, като сумата се начислява към
получаваното от него възнаграждение.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства,
чрез разпита на двама свидетели – П. М. К. и В. К. К. – родители на ответника и
обясненията на ищцата – П.Г. Д. – М., събрани по реда на чл. 176 ГПК, които
гласни доказателствени средства, преценени с оглед тяхната възможна
заинтересованост, установяват, че ответникът по иска, в периода след
фактическата раздяла с майката на децата, не се е дезинтересирал от децата и е
участвал в тяхната издръжка, чрез предоставяне на средства, храна и облекло. По
делото не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, които да опровергаят,
изнесеното от свидетелите, че ответникът е заплащал ежемесечно по 200 лева, за
издръжка на децата. В депозираните пред съда показания, свидетелите посочват,
че им е известно, че между ищцата и ответникът е била постигната договореност,
синът им и ответник по делото да заплаща ежемесечна издръжка на децата си в общ
размер на 200 лева. В тази им част, показанията на свидетелите се потвърждават
и от обясненията на ищцата, която признава, че и е известно ответникът да е
заявил, че ще заплаща 200 лева месечно за децата, като оспорва това да е било
споразумение, а твърди, че това било негово лично решение, но същевременно с
това, отрича да е получавала издръжка за децата, извън месеците, за които има
ангажирани писмени доказателства, установяващи извършеното плащане. Налице е
извънсъдебно признание от страна на ищцата, пред свидетелите, касаещо
получаваните от нея суми за издръжка, а така също и относно обстоятелството,
дали същите са достатъчни за отглеждането на децата. Съдът намира за житейски
оправдано, предвид отношенията между страните, ответникът да не е изпълнявал
задължението си за заплащане на издръжка, чрез пощенски записи, в периода преди
предявяването на исковата молба, поради и което същият да не може да ангажира
преки писмени доказателствени средства, установяващи този релевантен за процеса
факт. Едновременно с това обаче, информацията съдържаща се в ангажираните от ответника
гласни доказателствени средства, мотивират съда, да приеме за верни,
фактическите му твърдения, че е налице на плащания от негова страна за издръжка
на децата, в периода след фактическата раздяла до предявяване на исковата
претенция. Изнесеното в обясненията на ищцата, за това, че децата не са
посещавали баща си всяка сряда, събота и неделя, основно касае период след
исковата молба. Ищцата признава, че преди завеждане на исковата молба, децата
са пребивавали на адреса на ответника в град К.. Изнесеното от ищцата, че
детето А. не желае да ходи при баща си, също касае период след завеждане на
исковата молба, поради и което няма отношение към претенцията за издръжка за
минал период от време. По отношение на обясненията и, че непосредствено след
фактическата раздяла, ответникът не е ходил да вижда децата, по своята
доказателствена същност представлява твърдение на страната и доколкото се
отнася до изгодни за страната факти, същото не може да бъде доказателство за
тези факти.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
настоящият състав на съда намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл. 143 СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали същите са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
С оглед на обстоятелството, че ответникът е възходящ по
права линия от първа степен, въз основа на кръвно родство с децата – П. и А., а
така също и че децата, към момента на приключване на устните състезания, не са
навършили пълнолетие, както и че непосредствените грижи във връзка с
отглеждането на същите се полагат от майката на децата, то исковата претенция
за заплащане на издръжка за бъдеще време се явява доказана по основание.
При определяне размера на издръжката, която ответникът
следва да заплаща на всяко едно от децата, съдът съобрази критериите, възведени
от законодателя, в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, а именно – нуждите на
детето и възможностите, както на родителя дължащ издръжка, така и на родителя,
полагащ непосредствените грижи за децата. В конкретния случай децата са
съответно 7 и на 3 години. По делото не са ангажирани доказателства децата да
се нуждаят от специални грижи или издръжка, свързана с техни извънредни нужди,
а се установява, че потребностите на тези две деца, съответстват напълно на
нуждите на деца на тяхната възраст. По отношение на възможностите на родителя
дължащ издръжка, съдът с оглед ангажираните по делото доказателства, установи,
че ответникът, за периода след фактическата раздяла – 01.10.2009г. до
31.12.2009г., е получавал средномесечен нетен доход в размер на 2342,21 лева.
Съдът взе като база този период от време, тъй като именно този период покрива
получаваните от ответника доходи от всичките му приходоизточници. За този
период ответникът е имал ежемесечни разходи свързани с изплащане на парични
задължения по кредити и плащания на застрахователни премии, в размер на 803,03
лева месечно или на същия, след приспадане на дължимите от него плащания, му е
останала чиста сума в размер на 1539,18 лева месечно.
За същият период 01.10.2009г. – 31.12.2009г. майката на
децата е реализирала средномесечен нетен доход в размер на 1651,27 лева. За
този период ищцата е имала разходи във връзка с изплащани от нея кредит в
размер на 286,32 лева или на ищцата е останала чиста сума в размер на 1364,95
лева.
Съдът намира, че не следва да бъде извършвана преценка на
дохода на страните преди датата на тяхната фактическа раздяла, тъй като исковите
претенции не касаят този период. От ангажираните от страните писмени
доказателства, касаещи техните доходи, след периода за който съдът е установил
същите до приключване на устните състезания, съдът съобрази, че не е налице
съществена промяна в получаваните от страните доходи, която промяна да се
отрази, при определяне на размера на издържката.
Предвид това и с оглед, задължителното разрешение дадено
в Постановление № 5/1981 година на Върховния съд, съгласно което при определяне
размера на издръжката следва да бъдат съобразени нуждите и потребностите на
децата, с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие,
които нужди биха били задоволени и биха им осигурени в същият обем условия за
живот, каквито децата биха имали, ако родителите им живеят заедно, съдът
намира, че предвид реализираните от двамата родители доходи, всеки един от
които приблизително три пъти превишаващ размера на установената за страната
средна работна заплата, то и средствата за издържа на децата, макар и същите да
няма специфични нужди, следва да бъде определена завишен размер, а именно: за
детето П., родено на ***г. в размер на 350 лева, от които ответникът следва да
заплаща ежемесечно 200 лева, а за детето А., родена на ***г., в размер на 250
лева, от които ответникът следва да заплаща 150 лева, като остатъка до пълният
необходим размер за ежемесечна издръжка на децата, заедно с непосредствените
грижи за отглеждането и възпитанието на децата, следва да бъдат поети от
майката. По изложените съображения, исковата претенция по иска с правна
квалификация чл. 143, ал. 1 СК следва да бъде уважена изцяло, като ответникът
бъде осъден да заплаща месечна издръжка, за детето П. К. М., в размер на 200,00
лева, а за детето А. К. М., в размер на 150,00 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 26.03.2010г. до настъпването на законни причини
за изменението или прекратяването на издръжката. На основание чл. 242 ГПК,
следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
По отношение на исковата претенция с правна квалификация
чл. 149 СК, съдът намира, предявеният иск за неоснователен. В резултат на
проведеното от ответника доказване, бе установено, че същият след фактическата
му раздяла с майката на децата, не се е дезинтересирал от тях и доставял
парична сума за издръжка на децата, като същевременно е вземал участие и във
връзка с тяхното непосредствено отглеждане, което от своя страна обуславя и
неоснователността на тази искова претенция, поради и което искът за присъждане
на издръжка за минало време следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер
на 50,00 лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно
на уважените искови претенции.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса, върху размерите на присъдените издръжки, а
именно сумата в размер на 504,00 лева, представляваща 4% върху сбора от
тригодишните платежи на определените размери на издръжка за бъдеще време.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски за възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на отхвърлената част от заявените от нея искови претенции, които
разноски са в размер на 50,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА К.П.М.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАЩА на П.Г. Д. – М., ЕГН: **********, в
качеството и на майка и законен представител на малолетното дете П. К. М., ЕГН:
**********, месечна издръжка в
размер на 200,00 лева (двеста лева),
считано от 26.03.2010 година, до настъпването на законни причини за
изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА К.П.М.,
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАЩА на П.Г. Д. – М., ЕГН: **********, в
качеството и на майка и законен представител на малолетното дете А. К. М., ЕГН:
**********, месечна издръжка в
размер на 150,00 лева (сто и петдесет
лева), считано от 26.03.2010 година, до настъпването на законни причини за
изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта за присъдената издръжка за бъдеще време.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Г. Д. – М., ЕГН: **********, в
качеството и на майка и законен представител на малолетното дете П. К. М.
против К.П.М. иск за присъждане на
издръжка в размер на 200 лева месечно, за времето от 01.10.2009г. до
26.03.2010г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.Г. Д. – М., ЕГН: **********, в
качеството и на майка и законен представител на малолетното дете А. К. М.
против К.П.М. иск за присъждане на
издръжка в размер на 150 лева месечно, за времето от 01.10.2009г. до
26.03.2010г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К.П.М.,
ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на държавата по сметка на Районен съд град Свищов, сумата 504,00 лева
(петстотин и четири лева), представляваща
държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на определените размери на
издръжка за бъдеще време.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.П.М.,
ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на П.Г. Д. – М., ЕГН: **********, сумата в
размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща разноски по делото за
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П.Г. Д. –
М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
на К.П.М., ЕГН:**********, сумата в
размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща разноски по делото за
възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 01.07.2010г., на която дата съдът е постановил, че ще обяви
своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: