Решение по дело №2289/2016 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е  №

от 13.02.2017 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, гражданско отделение – седемнадесети състав на единадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря П. П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2289/2016г., по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от К.С.Д., чрез адв. И.Б. - ВТАК, срещу "ТЕРА ЕКО-97" ЕООД - град Велико Търново иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда. В исковата си молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между него и ответника съществува валидно трудово правоотношение по сключен между тях трудов договор, като ищецът заемал длъжността "водач на селскостопански машина". Посочва, че на 20.05.2016 година, около 12.10 часа в производствено-техническата база на ответника по делото, намираща се в село Момин сбор, община Велико Търново, е настъпила "трудова злополука", призната за такава с Разпореждане № 5104-04-45 от 04.07.2016 година на ТО на НОИ - град Велико Търново. Твърди, че трудовата злополука е възникнала при извършване на рутинни дейности, като работниците на ответното дружество трябвало да извършат пръскане на посевите, а К.Д. е трябвало да управлява трактор Пронар 1523А и ремарке-цистерна, която осигурява вода за пръскачката. Твърди, че при управление на трактора на плаца в базата в с. Момин сбор, левите гуми на машината опрели в стената на склада за зърно и двигателят угаснал, поради което Д. слязъл от трактора и запалил двигателя чрез задействане на ръчния пусков механизъм, като в този момент машината потеглила и със задната си лява гума го притиснала към стената на склада. Посочва, че в резултат на злополуката същият изпаднал в травматичен шок вследствие на остра кръвозагуба - съставляващо временно опасно за живота състояние, получил политравма на таза, състояща се от фрактура на осса пубис двустранно и на ацетабулума, фрактура на двете пубисни кости, ос сакрум вляво и левия ацетабулум, както и фрактура на горното рамо на дясната пубисна кост, получил още и множество охлузвания по ръцете и краката. Непосредствено след злополуката ищецът е транспортиран по спешност до МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" АД в град Велико Търново за оказване на спешна медицинска помощ. Състоянието му било критично поради острата кръвозагуба и единствено бързата лекарска намеса предотвратила летален изход. Месеци наред пострадалият се оплаквал от силни и нетърпими болки. Развива съображения, че преживяното оставило трайна следа в съзнанието му, тъй като множеството фрактури затруднили обслужването и задоволяването на елементарните му физически нужди и се наложило да разчита на помощ от своите близки. Посочва, че към момента на подаване на исковата молба възстановителният процес все още не е приключил като прогнозите на лекарите са възстановяването да продължи повече от 6 месеца. Направено е искане ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 60 000.00 лева /след допуснато на 11.01.2017 година изменени на иска относно размера на исковата претенция/, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука от 20.05.2016 година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука 20.05.2016 г. до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва изцяло предявения по делото иск, както по основание, така и по размер, като развива съображения, че в цитирания от ищеца протокол № 5103-04-4/01.07.2016 г на НОИ е установена фактическата обстановка на инцидента. Твърди, че е налице разлика в твърдяното увреждане в исковата молба и в актовете, установяващи наличието на трудова злополука. Посочва, че за работодателя релевантни са констатациите на органите на НОИ и ИТ. Развива съображения, че разпореждането на органа по чл. 60 КСО има двойствено значение - от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника - работодател и от който зависи съществуването на правото. На следващо място процесуалният представител на ответното дружество посочва, че отговорността на работодателя при трудова злополука е обективна, но същата може да се намали при груба небрежност от страна на работника - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина и представлява груба небрежност, в конкретния случай вследствие на поведението на увреденото лице. При извършване на дейността ищецът е бил длъжен да се погрижи за здравето и безопасността си. Твърди, че претендираният размер на обезщетение е завишен по размер с оглед практиката на съдилищата, като обезщетението следва да бъде заплатено от страна на застрахователя - ДЗИ, с когото дружество има сключена застраховка "Трудова злополука" за работниците, включително и за ищеца. Освен това от претендираното обезщетение следва да се приспаднат заплатените суми, които работодателят е заплащал на ищеца след настъпилия инцидент. Моли предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

С определение № 1814 от 20.10.2016 година на съда по делото е конституирано в качеството на трето лице - помагач, на страна на ответника, "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че доколкото съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вреди, които са в пряка причинна връзка с трудовата злополука, то застрахователят по застраховка "Злополука и заболяване" отговаря само до размера на вредите, предвидени в застрахователния договор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях съществува валидно трудово правоотношение, като към 20.05.2016 година ищецът е заемал длъжността "водач на селскостопански машини".

От приложеното извлечение от Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /л. 35/  се установява, че на К.С.Д. е проведен начален инструктаж на 01.11.2008 година, за което му е издадена служебна бележка от същата дата /л. 37/.

Видно от извлечение от Книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана - Инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана /л. 36/ на ищеца по делото е проведен периодичен инструктаж на 04.01.2016 година.

По делото е приложена и длъжностна характеристика на длъжността "водач селскостопански машини" при "Тера Еко-97" ЕООД - град Велико Търново, както и Програма за провеждане на периодичен инструктаж /л. 38 и 39/.

Видно от Инструкция за безопасна работа при обслужване на трактори, утвърдена от управителя на "Тера Еко-97" ЕООД - град Велико Търново, с която К.С. е запознат /л. 41-43/, "т. 34 При запалване на трактора скоростният лост да се намира неутрално положение, а ръчната спирачка да е включена".

От приложената по делото Застрахователна полица № 711516041000035, ведно с Общи условия към нея /л. 45-48/ се установява, че ответното дружество е сключило  задължителна застраховка "Трудова злополука", със срок на същата от 21.04.2016 година до 20.04.2017 година за работниците и служителите в дружеството, подлежащи на задължително застраховане за риск "Трудова злополука /л. 49/, какъвто е и ищецът по делото.

Въз основа на подадена от "Тера Еко-97" ЕООД - град Велико Търново Декларация за трудова злополука, вх. № 5101-04-42 от 13.06.2016 година на ТП на НОИ  /л. 10 и 11 от делото/ е извършено разследване, за което по делото е приложен Протокол № 5103-04-4 от 01.07.2016 година за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.05.2016 година /л. 7-9/. С Разпореждане № 5104-04-45 от 04.07.2016 година на ТП на НОИ - Велико Търново /л. 6/ на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука, станала с К.С.Д. на 20.05.2016 година е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от представено заверено копие от същото /л. 130/ разпореждането е влязло в сила на 25.07.2016 година.

По делото са приложени Епикриза на К.С.Д.; Амбулаторен лист № 1819 от 31.05.2016 година; Извлечение от ЛАК; Резултат от образно Изследване /л. 11 - 15/, както и 7 броя болнични листи, издадени на К.С.Д. /л. 97-103/ за периода от 20.05.2016 година до 15.11.2016 година.

Видно от приложените по делото 3 броя разходни касови ордери /л. 50-52/,  които не са оспорени, ответникът по делото е изплатил на ищеца сумата общо в размер на 900.00 лева "за обезщетение за инцидент на 20.05.2016 година, за лечение, за помощ и други".

От Кредитен превод с ID ********* и Референция: BSRCR6583397 /л. 110/ се установява, че "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е изплатило на К.С.Д. сумата в размер на 66.20 лева, представляваща щета: 7115041160012, във връзка с Претенция за изплащане на суми /л. 111 - 129/.

В съдебно заседание на 24.11.2016 година са събрани гласни доказателства. Свидетелката *** заявява, че съжителства с ищеца по делото. Посочва, че непосредствено след инцидента той бил много зле - след извършване на необходимите изследвания в Спешна помощ, го пиели го в реанимация. Оплаквал се, че много го били и през дните, които изкарал там, не бил хапвал нищо. След като го изписали, лекарите й обяснили как да се грижи за него. Заради раните на гърба се наложило да махнат дюшека на леглото, тъй като много го боляло. Освен това в продължение на 55 дни му слагала в коремната област противосъсирващи инжекции. Посочва, че от лежането се получили рани от триенето, които започнали да му създават сериозни проблеми. Заявява, че в началото бил с памперси и след 45 – 50 дни започнал да ползва подлога и уринатор. Посочва, че след около два месеца, лекарят препоръчал да го изправят седнал в леглото и тогава започнал да си държи сам приборите за хранене, а преди това не можел. След това препоръката била да сяда напречно на леглото така, че краката му да висят към пода, а сега вече се предвижва с патерица и бастун. Чак два месеца след инцидента за първи път се изкъпал в банята. Заявява, че след като махнали памперсите и подлогите, установила, че се изпуска, което му създава допълнителен дискомфорт с къпане и преобличане, тъй като много го боли, а освен това и се срамувал. От злополуката К. се променил много - загубил си съня и спокойствието си, станал необщителен, ядосвал се лесно, непрекъснато се оплаквал, че го боли много. Посочва, че К. работи като тракторист от 01.09.2008 г. при ответника, като през целия си живот се е занимавал със селскостопанска техника.

Свидетелят *** посочва, че е съсед на К., както и че след инцидента го посетил в дома му, една седмица след като го прибрали в къщи. Той стоял само легнал, не можел да се обръща, да стане, слагали му подлога, охкал, пъшкал, всичко го боляло. Заявява, че след инцидента К. се променил и все казвал “Няма ли да минава, казаха, че по-бързо ще се оправя”. Ако е седнал, за да стане, трябва да му се подаде ръка. Ако е прав, пак трябва да му се помогне. Заявява, че в момента се движи с две патерици.

*** заявява, че работи като агроном в „Тера Еко-97” ЕООД с място на работа в с. Момин сбор, както и че познава ищеца К.. Посочва, че знае за инцидента, тъй като този ден била в базата, където се е случил. Заявява, че в базата има два успоредни склада. В единия край на базата, който е на около десет метра от складовете има портал, където има шланг с вода, от който се зареждат цистерните. От другия край след свършването на складовете има голямо пространство като плац и на дясно след единия от складовете е пътят, от който се излиза от друг портал от базата. Посочва, че инцидентът станал между двата склада. Първият склад там, където е шланга с водата е с метални колони и има само вътрешна стена - тухлена.  Отпред е открит и се води като навес. От едната страна на склада има къщичка, а от другата страна е бетон. Другият склад, срещу първия, е изграден от бетонни плочи и е затворен от всички страни, като отпред има широка врата около четири метра, за да може да влезе транспортно средство да изсипва зърното и да излиза. Разстоянието между двата склада е около 10-11 м. Заявява, че инцидентът станал между тези два склада. Посочва, че след като напълнил вода, К. влязъл между двата склада, спрял до първия склад, който е с металните колони, подала от там препарат, който да сложи във водоноската, той се качил на трактора и видяла, че той потеглил. В този момент влязла в стаята си, която е долепена до втория склад, но чула, че тракторът му угаснал. След като записала какъв препарат му е дала, излязла да види какво става. Междувременно чула, че тракторът запалил и като излязла видяла, че се движел с извити гуми в посока склада с металните конструкции. Тракторът правел десен завой. Заявява, че видяла как К. бягал след трактора и викал “Оле ужас, какво направих!” В насрещното хале имало спрян бус и видяла как предната гума на трактора го удря, а задната - ударила колоната и тракторът спрял. Видяла, че ръката му била охлузена и имал кръв, изнесла един стол да седне и повикала линейка. Твърди, че е ходила с г-н * в дома на К. *** и той го попитал как е, като му занесъл доста неща. К. казал, че го боли, но бил добре и си лежи. Заявява, че преди инцидента той й е споделял, че го болят краката и кръста. Посочва, че в базата има обособено място за обръщане, което е на 20 – 25 м. след складовете. Ако се завие надясно има голям път и може да се завие и да се продължи, за където си тръгнал. К. обичал да демонстрира пред шефа умения как шофира, как вкарва ремаркето под навесите. Вкарвал е назад ремаркето в складовете със зърно. Заявява, че шефът не обичал такива прояви и е чувала, че му е правил забележки относно показване на бабаитлък. Инструктаж за безопасност на труда в базата е правен от **, който също работи при „Тера Еко-97” ЕООД и от г-н *. Посочва, че не е свидетел на угасването и заработването на трактора, както и на самият инцидент, но видяла как след това К. се предвижвал след трактора.

Свидетелят *** посочва, че работи като механизатор при „Тера Еко-97” ЕООД от 01.04.2015 година и тогава се запознал с К.Д.. Той работел в дружеството като тракторист – механизатор. Заявява, че в деня на инцидента бил на полето и с въпросния трактор и цистерна той му носел вода, за да пръска. Симона, му се обадила по телефона да се прибера в базата без да обяснява подробности. С пристигането си видял линейка и К. да го натоварват на носилка. След това се огледал за положението на трактора и ударения бус. Положението на трактора с цистерната не им било там мястото.посочва, че въпросният бус е негов и го видял с окривен заден капак и броня. В трактора се качил след като взели К. с линейката. Тракторът бил заклещен в колоната на навеса и установил, че е с активиран преден мост, което означава, че при маневра на съответната машина се увеличава радиусът на завиване, т.е не позволява машината да се сгъне максимално при завиване. Посочва, че предният мост се активира от отделен бутон от механизатора – шофьора и се използва главно при работа на полето. Поради активирания преден мост се затруднява завоят и маневрирането. Бутонът задължително се активира от шофьорът и е невъзможно да стане от само себе си. Заявява, че между двата склада с една маневра не може да са направи обратен завой с трактора с цистерната, като посочва, че той дори с автомобила си не може. Посочва, че пред складовете на 30-40 м и в другата посока на складовете има място за маневриране. Заявява, че по време на жътва К. е показвал, че може да се справи, но винаги е работил с маневра. Твърди, че в дружеството са извършвани инструктажи, като при угасване на трактора първо трябва да се изключи от скорост, а щом ще се слиза и ще ползва пусковото устройство, е необходимо да бъде дръпната ръчната спирачка, при което тракторът не би помръднал. След инцидента видях К.. Беше идвал в базата с още един човек за царевица. Посочва, че е изгледал и от трите страни на камерите целия инцидент и видял тръгването и директната маневра, която се опитвал К. да направи между двете сгради. След приближаване на втората сграда и след като вижда, че колелото ще се отърка, отнел от газта и поради това, че тракторът е 5 т. и цистерната, която натоварена е още 6 т., тракторът угаснал. Неговата реакция от там била директно да отвори вратата и между трактора и стената да стартира трактора наново от външния механизъм. Освен това, посочва, че това е нямало да се случи ако е бил направил маневрата на плаца, определен за това. Заявява, че тракторът е изправен и е палел отвътре, но причинявал стапяне на кабелите, което е пожароопасно и поради това тази инсталация е изолирана, за да се предотврати какъвто и да било инцидент и да продължи работата на трактора.

От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза /л. 68 - 73/ се установява, че К.С. е получил следните травматични наранявания: Закрито счупване с нарушаване анатомичната цялост на тазовият пръстен в резултат на счупване на горно и долно рамо на двете срамни кости, на опашната кост /вляво/ и на левият ацетабулум /ставната ямка/ на лявата тазобедрена става, кръвонасядания и оток на меките тъкани в седалищната зона, охлузвания на двете предмишници в областта на двете лакетни стави и двете коленни стави. От извършения преглед на 03.11.2016 година на К.С.Д. вещото лице е установило състояние след претърпяна и преживяна закрита травма в областта на тазовият пръстен, съпроводено с ограничени и болезнени движения с едно помощно средство -патерица; ограничение в движенията на тялото при сядане и клякане, съпроводено с персистираща болка, силно ограничена двигателна активност във всички посоки при позиции на тялото, невъзможност в контролирането на тазовите резервоари, хипотрофия на мускулатурата на двата долни крайника, намалена сетивност и чувствителност с изтръпване на двата долни крайника. Претърпяната тазова травма от К.С.Д. на 20.05.2016 година с проявите на тежък травматичен шок при инцидента и при неоказана до 24часа специализирана медицинска помощ биха създали условия на остро протичащо влошаване на клиничното здраве на пострадалият с настъпващ летален изход. Нарушаването на анатомичната цялост на тазовият пръстен на пострадалият е довело до трайно нарушаване на двигателната активност на тялото да извършва активна дейност за срок от около 10/десет/-12/дванадесет/ месеца, при правилно протичащ възстановително оздравителен процес, съпроводен с дълго персистиращи болки и страдания. Нарушаването на двигателната активност на долните крайници да извършват опорно двигателна активност за дълъг период от време /4-5 месеца/ са изисквали задължителна и необходима чужда помощ при всяка битово хигиенна необходимост от ежедневието му. Необходимият период на имобилизация при таза травма е в обичайните срокове на 4-5 месеца. Обичайните стандартни срокове при този вид травма на вертикализиране /изправяне/ и приучаване да ходи с помощни средства е от около 4-5 месеца. Тежкият травматичен шок, получен от закритата травма, довела до нарушаване на тазовият пръстен на пострадалия, е съпроводен със силни болки и страдания в острият период възстановително оздравителен процес, с последващи персистиращи болки, страдания и неудобства /към момента пострадалият трудно контролира тазовите резервоари/ при промяна на времето и физическа дейност, нарушаващи общия клиничен здравен статус за неопределено дълъг период от време.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза /л. 74-76/, изискванията за безопасност при работа със селскостопански машини са: при слизане от трактор със загасен двигател, който ще се пуска вед­нага отново в действие, както е в този случай, трябва да се изключи от скорост и да се задейства ръчната спирачка; ако е спрян на голям наклон е необходимо да се сложат подпори на задните колела. Тези осигурителни мерки са валидни и при работещ двигател при прикачване на инвентар и при извършване на някои регулировки. Включването на двигателя на селскостопанската машина, става само при изключена скоростна кутия, независимо дали включването е от кабината или извън нея. Начинът на пускане на двигателя определя мястото на водача, което ако е вън от кабината, трябва да е достатъчно безопасно, което се определя от механизатора, по-безопасно е включването от кабината. Предприетата маневра-десен завой,според материалите по делото не е съобразена с дължината на агрегата /трактор с цистерна/, така че той да не доближава стените на сградата. Освен това още при тръгването агрегата е бил на разстояние около 2.5 м. от колоните на навеса /другата сграда/. При това положение ширината от 12 /дванадесет/ метра между двете сгради не е достатъчна за осъществяване на маневрата десен завой. С дължина на агрегата от 10.5м.маневра не може да се извърши без да се доближават стените на сградите - в случая стената на склада. Другото затруднение е, че в момента на маневрата е бил включен преден задвижващ мост. Инцидентът с притискането до стената е можело да бъде избегнат, ако маневрирането е било извършено на широкото и равно място, което е на около 20 /двадесет/ метра от мястото на злополуката. Неправилната преценка на механизатора за разстоянието, необходимо за извършване на маневрата, както и невключената ръчна спирачка и неизключената скоростна кутия от механизатора /задължителни условия в такива случаи/ в голяма степен са допринесли за произшествието,завър­шило със злополука за същия. В проведеното на 24.11.2016 година съдебно заседание вещото лице допълва, че този модел трактор не се произвежда с външен пусков механизъм, а такъв само от кабината, но в случая, този който е в кабината е повреден и на пазара не може да бъде намерен нов, с който да бъде заменен.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Отговорността по чл. 200 и следващите от Кодекса на труда е уредена като самостоятелен и отделен вид гражданска отговорност, като за неуредените в КТ въпроси се прилагат субсидиарно правилата на гражданската деликтна отговорност предвидени в чл. 45-54 ЗЗД. Въпреки това, отговорността е договорна, доколкото същата произтича от трудовия договор и се различава съществено от деликтната отговорност. Легално определение на понятието "трудова злополука" се съдържа в разпоредбата на чл. 55 КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

В случая по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към 20.05.2016 година между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, като по време и във връзка с извършване на възложената от работодателя работа свързана с пръскане на посевите, работникът е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Видно от Разпореждане № 5104-04-45 от 04.07.2016 година, влязло в сила на 25.07.2016 година на основание чл. 60, ал. 1 КСО злополуката станала с К.С.Д. на 20.05.2016 годинае приета за трудова.

Трудовата злополука е довела до увреждане на здравето на ищеца, изразяващо се в закрито счупване с нарушаване анатомичната цялост на тазовият пръстен в резултат на счупване на горно и долно рамо на двете срамни кости, на опашната кост /вляво/ и на левият ацетабулум /ставната ямка/ на лявата тазобедрена става, кръвонасядания и оток на меките тъкани в седалищната зона, охлузвания на двете предмишници в областта на двете лакетни стави и двете коленни стави. Видно от заключението по допуснатата СМЕ и към датата на извършване на прегледа от вещото лице - 03.11.2016 година, пострадалият не се е възстановил напълно. Движенията му са ограничени и болезнени с едно помощно средство - патерица. Същият е със силно ограничена двигателна активност, като движенията му са съпроводени с персистираща болка. Освен това увреждането е довело до невъзможност за контролиране на тазовите резервоари. От заключението на вещото лице се установява, че нарушаването на анатомичната цялост на тазовия пръстен на пострадалия е довело до трайно нарушаване на двигателната активност на тялото за срок от около 10 - 12 месеца, при правилно протичащ оздравителен процес. Това увреждане от своя страна несъмнено е свързано с претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания. От събраните по делото доказателства безспорно се доказват твърдяните, изложени в исковата молба за претърпени от ищеца болки и страдания. Както от показанията на разпитаните свидетели ***, така и от заключението по СМЕ се установява, че увреждането на ищеца е било съпроводено със силни персистиращи болки, такива има и към настоящия момент. На следващо място от съществено значение е обстоятелството, че пострадалият е бил в невъзможност да се обслужва сам в един доста продължителен период от време, след което същият е следвало да бъде допълнително подпомаган. Освен това невъзможността за контролиране на тазовите резервоари е създавало на ищеца допълнителен сериозен дискомфорт и притеснение, които продължават и към настоящия момент. Всичко това е довело до съществено и продължително нарушаване на обичайния начин на живот на ищеца тъй като е следвало да търпи болката, неудобствата и да бъде подпомаган в ежедневието си от свои близки. Следва да се има предвид и обстоятелството, че една такава травма безспорно е съпроводена със силен стрес от претърпения инцидент. При това положение, съдът след като съобрази характера, степента и интензитета на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които то е настъпило, продължителността на оздравителния период и отражението му върху начина на живот на ищеца по делото и предвид липсата на пълно възстановяване към настоящия момент, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за претърпените от К.С.Д. неимуществени вреди е в размер на  50 000.00 лева. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените болки и страдания.

Неоснователно в тази насока се явява възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че доколкото описаните в исковата молба увреждания не са описани в разпореждането на НОИ, същите не подлежат на обезщетяване. В разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е заложен принципът пълно обезщетяване на вредите. Същият изисква възстановяване на всички реално претърпени вреди, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Претърпените вреди са, както вече настъпилите към момента на определяне на злополуката като трудова, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В константната практика на ВКС, в това число в решение № 252 от 30.09.2016 година по гр.д. № 1364 от 2016 година на IV г.о. на ВКС и останалите цитирани в него решения, всички постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че при трудова злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й."

В случая по делото безспорно от приложените писмени доказателства се установява, че на ищеца е проведен както първоначален, така и периодичен инструктаж за безопасност на труда. Същият е запознат и с одобрената при работодателя Инструкция за безопасна работа при обслужване на трактори. Реално сраните по делото не спорят относно механизма на настъпване на злополуката. На посочената дата работниците на ответното дружество а извършвали пръскане на посевите, като ищецът управлявал трактор с ремарке - цистерна, която трябвало да напълни, за да осигури вода на пръскачката. След като сторил това, спрял на плаца, за да натовари препарат за посевите. След това потеглил и предприел маневра десен завой, за да обърне в обратна посока. Левите гуми на трактора опрели в склада за зърно и двигателят на машината угаснал и тракторът спрял. К.Д. слязъл от него и предприел действия за запалването му от страничния пусков механизъм, при положение че ръчната спирачка не е била включена, а скоростния лост не се е намирал в неутрално положение. След запалването, машината тръгнала и затиснала ищецът към стената на склада за зърно. С това поведение пострадалият е извършил нарушение на трудовите задължения, регламентирани в т. 34 от инструкцията за безопасна работа при обслужване на трактори. Следва да се има предвид, че както работодателят е задължен да осигури на работниците безопасни условия на труд, така и работникът е длъжен да спазва изискванията за безопасност. В случая основните причини за настъпване на злополуката са именно обстоятелствата, че е предприел маневрата на неподходящо за това място, както и че преди включването на двигателя, макар от външен пусков механизъм, ищецът не е изключил скоростния лост от скорост и не е включил ръчната спирачка - изисквания, които засягат не само механизаторите на селскостопански машини, но е всеки правоспособен водач на МПС. Именно това негово поведение има пряко отношение и към получените от пострадалия травматични увреждания, които със сигурност не биха настъпили ако той е спазил задълженията си, регламентирани в т. 34 от цитираната по-горе инструкция. В случая по делото ищецът е имал ясна представа за недостатъчното място за извършване на предприетата маневра между двата склада в базата на ответното дружество. Това обстоятелство се установява, не само от показанията на разпитаните свидетели - ***, които работят при ответника и са запознати със самото място, но и от заключението на СТЕ. Нещо повече, в базата е осигурено достатъчно място за маневриране, и то на съвсем близко разстояние от мястото, на което е станал инцидентът, на около 20 метра. Освен това по делото е установено, че тракторът е бил с включен от водача преден задвижващ мост, с което допълнително е било затруднено маневрирането, като е увеличен радиусът на маневриране. С това свое поведение ищецът е нарушил правилата за безопасност на труда, задължение за което му е вменено с разпоредбата на чл. 126, т. 6 КТ, като е пренебрегнал полагането на такава грижа при изпълнение на трудовите си задължения, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация, съзнавайки опасността от евентуалното настъпване на вредоносния резултат и надявайки се самонадеяно да ги предотврати, респективно - ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск.

Следва да се има предвид, че действително в константната практика на ВКС се приема, че щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. Тази хипотеза касае случаите когато самото поведение на работника се дължи на неосигурени от страна на работодателя безопасни условия на труд и самите действия на работника или служителя са в интерес на работодателя. Случаят по делото обаче не е такъв, поради което се явява неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца в тази насока. Действително в протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката са посочени допуснати от работодателя нарушения, но същите касаят документирането на провежданите в дружеството инструктажи и извършване на оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите. Това обаче не е в пряка причинно-следствена връзка както с поведението на работника, така и с настъпилата злополука. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 60 от 05.03.2014 година по гр.д. № 5074/2013 година на IV г.о. ВКС изрично приема, че когато трудовата злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му. В настоящия случай на работника е проведен както първоначален, така и последващ инструктаж, запознат е с посочената по-горе инструкция за безопасна работа, а самият трактор е бил преминал годишен технически преглед. Освен това несъмнено ясно е, че при стартиране на двигателя е необходимо скоростният лост да е в неутрално положение и да е натисната спирачката или ръчната спирачка да е включена. С тези обстоятелства следва да е запознат не само един механизатор с дълъг трудов стаж като такъв, но и всеки водач на МПС. В този смисъл неправилната преценка на механизатора за разстоянието, което е необходимо за извършване на маневрата, както и невключената ръчна спирачка и неизключената скоростна кутия от механизатора при стартиране на двигателя са причината за настъпване на злополуката, което му поведение не се дължи от неосигурени безопасни условия на труд, а на неговата самонадеяност. Подобно лекомислено поведение при липсата на елементарно старание от страна на който и да е работник, би довело до вредоносния резултат, независимо от предприетите от работодателя мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

С оглед посочените по-горе обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, настоящият съдебен състав приема, че обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат съставлява 75 %. Ето защо, отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателно да бъде ангажирана до размера на сумата 12 500 лева. От същото не следва да бъде приспадана сумата в размер на 900.00 лева, съгласно приложените по делото 3 броя разходни касови ордери. Видно от последните сумата е изплатена като обезщетение за лечение, за помощ и други, т.е. за претърпени от пострадалия имуществени вреди от претърпяната трудова злополука, а работодателят отговаря за пълното обезщетяване на вредите - както неимуществените, така и имуществените. Настоящият съдебен състав приема, че от определеното обезщетение не следва да бъде приспадана и сумата в размер на 62.60 лева, представляваща изплатено от "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД - град София на ищеца обезщетение за 180 дни временна загуба на трудоспособност, вследствие на трудова злополука, доколкото от приложените по делото документи не може да бъде направен извод за обезщетяване именно на претърпени от пострадалия неимуществени вреди.

Неоснователно на следващо място е и възражението на процесуалния представител на ищеца по делото за приложимост на НАРЕДБА № 23 от 3.06.2003 г. за одобрение на типа на нови трактори по отношение на монтирането, местоположението, действието и идентификацията на командните органи (Загл. изм. - ДВ, бр. 62 от 2006 г.). На първо място недопустимо е едва с писмената защита да се навеждат твърдения, че тракторът, с който е станала процесната злополука е такъв, по отношение на който се прилага цитираната наредба. Освен това последната касае одобрението на нови трактори преди пускането им в експлоатация и в продажба, респективно - се отнася за процедура, осъществявана от самия производител на такива трактори, а не от ползвателите им.

Следва да се има предвид, че работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ, изпада в забава от момента на настъпване на увреждането, съгласно правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, а не след покана – Решение № 441 от 08.07.2010 година по гр.д. № 682/2009година на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая по делото предвид основателността на главния иск, работодателят дължи на работника и законна лихва от датата на трудовата злополука - 20.05.2016 година до окончателното изплащане на задължението.

Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е основателен и доказан за сумата в размер на 12 500.00 лева, поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му част. За разликата от 12 500.00 лева до пълния претендиран размер от 60 000.00 лева, която разлика е в размер на 47 500.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ, искът се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.

При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за присъждане разноски се явява основателна за сумата в размер на 750.00 лева, представляваща направени от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед правната и фактическата сложност на делото и доколкото  заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава с около 1/2 определеното такова по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото не се явява прекомерно. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следа да заплати на ответника сумата в размер на 2 097.92 лева, представляваща направените от дружеството разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение и за депозит за изготвяне на СТЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново дължимите за производството такси и разноски, съразмерно с уважената част от иска или 500.00 лева за държавна такса и 31.25 лева - разноски за изготвяне на СМЕ по делото.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "ТЕРА ЕКО-97" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 77, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Д. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 12 500.00 лв. /дванадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 20.05.2016 година, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.05.2016 година до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения по делото иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 20.05.2016 година за разликата 12 500.00 лева до 60 000.00 лева, която разлика е в размер на 47 500.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "ТЕРА ЕКО-97" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 77, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.С.Д. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА К.С.Д. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕРА ЕКО-97" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 77, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 2 097.92 лв. /две хиляди и деветдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени от дружеството разноски по делото за заплатени адвокатско възнаграждение и депозит за изготвяне на СТЕ, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА "ТЕРА ЕКО-97" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 77, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново СУМАТА в размер на 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща ДТ за производството по делото.

ОСЪЖДА "ТЕРА ЕКО-97" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 77, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново СУМАТА в размер на 31.25 лева /тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени в производството разноски за изготвена по делото СМЕ.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД - град София.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: