Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………..…/………………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен
съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осми март две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева – Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №
3852 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Х.Р.И. ***-0819-001868 от 06.06.2018год. на началника на група ОАД МВР Варна, Сектор ПП,
с което на основание чл. 183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 30лв. за нарушаване
нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП му
е било наложено адм. наказание глоба в размер на
50лв. за нарушаване нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът навежда
твърдения за това, че НП било издадено в нарушение на материалния закон – НП му
било връчено повече от две години след издаването като цитира разпоредбата на
чл.82, ал.1 от ЗАНН, както и такива, че не извършил нарушенията за които е
санкциониран. Отделно от това сочи, че актосъставителят не бил установил
нарушенията, не бил очевидец, а свидетелят който извикал актосъставителя не бил
вписан в АУАН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована
за датата на съдебното заседание, представител сне се явява. По делото са
постъпили писмени бележки от ю.к. К.Лукова, в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена както претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в
случай, че жалбата бъде уважена, и се иска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2018год. около 10:30ч.
въззивникът управлявайки л.а. „Субару СВХ“ с рег. №
В6621НА се движел по ул. „Драгоман“ в гр.Варна в посока от ул. „Братя Шкорпил“ към бул. „Мария Луйза“.
Посочената улица била еднопосочна с посока на движение от бул. „Мария Луйза“ към ул. „Братя Шкорпил“
като въззивникът се движел срещу ПЗ В-1. На кръстовището с бул. „М.Луйза“ въззивникът направил десен завой и се включил в
движението по булеварда в посока Катедралата. Действията му били забелязани от
св. Е., който по това време участвал в мероприятие по охраняване събор на
мотоциклетисти, които бил на катедралата и се бил позиционирал на бул.“М.Луйза“ на кръстовището с ул. „Шопен“. Когато въззивникът го
приближил св. Е. му подал сигнал за спиране и въззивникът изпълнил
разпореждането. Св. Е. видял, че въззивникът не е поставил обезопасителния
си колан. Тъй като в момента св.Е. участвал в нарочно мероприятие по охрана на
събора, а не извършвал контролна дейност, съответно не разполагал и с АУАН,
същият поискал съдействие от друг екип от автоконтрольори. На място пристигнал
такъв в който участвал св. Г.. От св.Е. св.Г. разбрал каква е било установено и
на място съставил на въззивника АУАН бл.№ 573274/14.04.2018год., в който
посочил, че същият е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДП и чл. 137а, ал.1
от ЗДП, тъй като като водач на МПС *** се движи по
ул. „Драгоман“ в нарушение на ПЗ В-1 като се движи по еднопосочна улица в
посока обратна на определената за движение както и че не е поставил обезопасителен колан, с който било оборудвано МПС-то.
АУАН бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който го подписал вписвайки в него че има възражения без
да излага конкретни такива.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
писмени възражения срещу АУАН не били подадени.
На 06.06.2018годс.,
въз основа на АУАН, началника на група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“ издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него,
приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДП и чл. 137а,
ал.1 от ЗДП и му наложил съответните адм. наказания.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали актосъставителят
Г.Г. и свидетеля вписан в АУАН – К.Е..
В показанията си пред съда св. Г.
разказва за обстоятелствата при които е бил съставен АУАН. Сочи че не е
възприел лично нарушенията, а е бил повикан от негови колеги които са ги
констатирали, като сочи, че е вписал същите в АУАН. В показанията си пред съда
св. Е. сочи, че точно той е потърсил съдействието, както и че лично е възприел
как въззивника излиза от ул. „Драгоман“ на бул. „М.Луйза“
която посока била забранена за движение по ул. „Драгоман“ която била
еднопосочна но в обратната посока, както и че въззивникът не е поставил обезопасителния си колан.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие по искане на въззивника е изслушана и К.М.. Същата в
показанията си сочи, че от дълги години е в приятелски отношения с въззивника
дори в един период (интимни отношения) като имат и общо дете. Сочи също така,
че въззивникът имал имот на бул. „М.Луйза“ в гр.Варна
близо до нейния, който бил на № 21, както и че имало вътрешен паркинг с излаз
на бул. „М.Луйза“. Заявява, че на 18.04.2018год.
автомобилът на нейна съседка и добра позната се бил развалил и те потърсили съдействие
от въззивника, който с нейния на (М.) автомобила излязъл от вътрешния паркинг и
тръгнал да купува акумулатор.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН, Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. и справка за
нарушител.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети писмо от Директора на ОП „общински
паркинги и синя зона“ ведно с приложен към него чертеж, както и писмо от
Директора на дирекция УЧРАУ, Писмо от директора на дирекция ИИБ ведно с
приложена към него извадка от ГПОД – 1бр. чертеж съдържащ схема на
хоризонталната маркировка – 1л.
Показанията на свидетелите Е. и Г.
съдът кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се.
Като достоверни и
непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие
писмени доказателства.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства съдът не кредитира единствено показанията на св. М.,
тъй като същите с пълно противоречие с целия останал събран по делото
доказателствен материал – в това число показанията на св. Е. - очевидец на
действията на въззивника, и представените писмени доказателства от които се
установява, че в имоти на административни адреси 191 211 23 на бел. „Мария Луйза“ няма паркоместа. От друга
страна посочената свидетелка е в близки отношения с въззивника, двамата имат и
общо дете, поради което и е заинтересована да дава показания в негова угода. И
най- накрая защото свидетелката М. в показанията си пред съда сочи с
категоричност, че обстоятелствата за които разказва са възникнали на дата
18.04.2018год., която дата е четири дни след датата на нарушенията посочени в
АУАН.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства както писмени, така и гласни (с изключение показанията
на св. М.), които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжности лица, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват вменените във вина на въззивника нарушения, както от обективна,
така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършването им,
обстоятелствата при които са били извършени, както и нарушените законови норми
както е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Допуснати съществени нарушения
на процес. правила свързани с описание на нарушенията и запознаване на
въззивника с адм. наказателното обвинение съдът не
констатира.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прецени, че НП е издадено в съответствие с
материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивника са били
наложени наказания за нарушения на нормите на чл. 137а, ал.1 и чл.6, т.1 от
ЗДП.
Съгласно първата цитирана
разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани (чл. 137а, ал.1 от
ЗДП).
На свой ред втората посочена
по-горе разпоредба вменява в задължене на водачите на
ППС да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В случая по делото няма спор, че
към датата на проверката въззивникът е управлявал лек автомобил (автомобил от категория М1), който е бил оборудван с
предпазни колани. От друга страна по категоричен начин от показанията на св. Е.,
се установява, че въззивникът не е бил поставил предпазния си колан докато е
управлявал автомобила.
По категоричен от показанията на
св. Е. се установява и това, че въззивникът се е движел по ул. „Драгоман“ в
посока към бул. „М.Луйза“ в гр.Варна, в посока
обратна на разрешената за движение по еднопосочната улица, което е било
обозначено и със съответния ПЗ.
В случая АНО е дал
правилна квалификация на извършените нарушения и е наложил на въззивника
следващите му се за тях адм. наказания, които
определил във фиксираните в санкционните норми размери.
Доколкото нарушенията извършени
от въззивника са типични и не се отличават по никакъв начин от всички останали
подобни нарушения съдът счете, че същите не попадат в обхвата на чл.28 от ЗАНН.
Отделен е въпроса, че в случая видно приложената към АНП справка за нарушител
преди процесните нарушения въззивникът е бил многократно наказван за нарушения
по ЗДП.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
Що се касае до наведеното в
жалбата възражение за нарушение на чл.82, ал.1 от ЗАНН, то не се споделя от
съда доколкото тази норма касае давност за изпълнение на наложено адм. наказание и започва да тече от влизане в сила на НП. С
други думи нормата е изобщо неотносима към настоящия
случай. Безспорно НП е било връчено на въззивника повече от две години след
неговото издаване. Последното обаче не представлява съществено нарушение на
процес. правила. Това продължително бездействие би могло да обуслови дисциплинарна
отговорност, но не би могло да доведе до отмяна на НП нито на процес.
основание, нито като такова издадено в нарушение на материалния закон доколкото
абсолютната давност за адм. наказателно преследване
не е изтекла.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото
(жалбата е изцяло отхвърлена - НП е потвърдено) направеното от страна на
процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съдът намери за основателно. Счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати такова на
въззиваемата страна на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП както и това, че за защита по дела по ЗАНН в
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение
от 80лв. до 120лв., а в случая делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно в съдебно заседание като
единствено е представил писмени бележки, съдът счете че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер
– 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника Х.Р.И. ***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0819-001868 от 06.06.2018год. на началника на
група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна с което на Х.Р.И. ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДП е било наложено адм.
наказание глоба в размер на 30лв. за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП и
на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване
нормата на 137а, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Х.Р.И. ЕГН **********,*** да заплати
на ОД на МВР Варна сума в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: