Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1032
гр.
Пловдив, 2.7.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.6.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3027/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.И.П. против
Наказателно постановление №
РД-04-ХП-Б-46/23.04.2020 г, издадено от Директор
на РЗИ – Пловдив, с което на Г.И.П. е
наложена глоба в размер на 1000.00 лева.
С
жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни възражения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски
Въззиваемата
страна взема становище за неоснователност
на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените
по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
АУАН и НП са издадени за нарушение
констатирано при следните обстоятелства:
При извършената проверка на 29.03.2020 г. от д-р М.С.К. - С., по повод
писмо на Окръжна прокуратура - Пловдив, във връзка с прокурорска преписка
2322/2020, в аптека „Адонис“, работеща с Разрешение за търговия на дребно №
3843-3/25.09.2019 г., находяща се в гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ № 61 В, се
констатира, че при извършване на
контролна покупка, магистър-фармацевт Г.И.П. продала на *****от ГДФК-НАП Л.С.М.,
лекарствен продукт с режим на
отпускане - по лекарско предписание Аугментин 875 мг/125 мг х 14 табл.,
без да бъде представена рецепта.
Горната фактическа
обстановка съдът прие, че изцяло съответства на действителността въз основа на събраните по делото
доказателства: показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло
потвърди констатациите в АУАН.
По мнение на
настоящия състав показанията на актосъставителя заслужават пълен кредит на
доверие, доколкото са последователни, подробни, безпротиворечиви и съответстват на събраните
по преписката многобройни писмени доказателства, сред които и констативен
протокол за извършено нарушение от дата 29.03.2020г., фискален бон, разрешение
за търговия на дребно и други.
При правилно
установена фактическа обстановка контролните органи неправилно са приложили материалния
закон, доколкото сочените като нарушени, както в АУАН, така и в НП
норми са напълно неотносими към приетите за установени фактически положения.
На
първо място като нарушена е посочена
нормата на чл. 23, ал.3 от Наредба № 28 от 9 декември 2008 г. за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти. Видно от текста на нормата тя въвежда принципа, че за неправилно
приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е
приготвил и/или отпуснал. Нормата обаче не съдържа конкретни позитивно правни
правила за приготвяне и отпускане на лекарствените продукти. От гореизложеното
следва, че тази норма няма самостоятелен
характер. Тя определя само
легитимирания субект да носи отговорност за цяла група от нарушения.
Кои са обаче тези нарушения и кои са конкретните правила за поведение нормата
не урежда и за тях препраща към други
законови и подзаконови норми. Поради това и отговорността на дееца не
може да се ангажира само въз основа на нормата на чл. чл. 23, ал.3 от Наредба №
28 от 9 декември 2008 г., без да е осъществена необходимата привръзка с друга
норма, която въвежда конкретно правило за поведение.
На
следващо място като нарушена се сочи нормата на чл. 25, ал.2 от
Наредба № 28 от 9 декември 2008 г., съгласно която изпълнението на
рецептите в аптеката се извършва по
реда на Наредбата по чл. 221 ЗЛПХМ. От текста на тази норма е видно, че
тя отново е препращаща и сама по себе си не въвежда позитивно правило за поведение,
което да бъде нарушено от дееца. В същото време, нито в АУАН, нито в НП не е
посочено, кое от конкретните правила на приетата по реда на чл. 221 ЗЛПХМ Наредба
се твърди да е нарушено, нито е посочено коя въобще е тази Наредба..
Не
на последно място като нарушена се сочи нормата на чл. 2 от Наредба № 4 от 4
март 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти. Действително тази норма въвежда достатъчно конкретно правило за
поведение, което обаче е неотносимо
към дейността на нарушителката в качеството й на магистър- фармацевт. От
систематичното тълкуване на чл. 2 от
Наредбата с разпоредбите на глава трета и глава четвърта от Наредбата е видно,
че сочената като нарушена норма на чл.
2 въвежда правило за поведение, което е относимо към дейността не на фармацевтите,
а на лекарите и други медицински специалисти, които по закон могат да
предписват лекарствени средства. Това е така, доколкото Наредбата разграничава
два вида дейности свързани с лекарствените продукти- предписване и отпускане. Предписването е дейност на лекарите
и е уредено в глава трета от Наредбата, а отпускането
е дейност на фармацевтите и е уредно в глава четвърта. Тоест, ако е извършено
въобще нарушение от дееца, то би било на разпоредба от глава четвърта от
Наредбата.
Подобни
твърдения, както в АУАН, така и в НП обаче липсват.
Само за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че в случая не съществува процесуална
възможност за съдът да санира допуснатите от наказващия орган пропуски като „издири“ и за първи посочи в акта си приложимите към
фактите правни норми, доколкото подобно процедиране би влязло в
непреодолимо противоречие с правото на защита на наказания субект, който би
разбрал кои са правните параметри на вмененото му нарушение едва с акта на
въззивната инстанция. Подобен подход би противоречал и с контролно-
отменителните правомощия на съда в производството по чл. 63 ЗАНН и би
представлявало недопустимо изземване и встъпване в правомощията на наказващия
орган.
В тази връзка следва
да се отбележи, че действително чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаването на НП,
дори и в случаите когато при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, които
не са ограничили съществено правото на защита на наказаното лице. В случая,
обаче порока изразяващ се в липса на посочване на относима нарушена материално
правна норма е присъщ, както на АУАН,
така и на НП, поради което и НП следва безусловно да се отмени
При този изход на
спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски в производство. Същият е
доказал реалното заплащане на сумата от 150 лева хонорар за адвокатска защита и
съдействие. Съгласно чл. 36, ал.2 от Закон за адвокатурата, за да бъде възложен
да насрещната страна договореният размер следва да бъде справедлив и обоснован.
В конкретния случай
съдът като съобрази:
-фактическата и
правна сложност на делото;
-вида на наложената
санкция –глоба в размер на 1000 лева
-вида на оказаната
защита и съдействие- адвокатско представителство в открито съдебно заседание с
разпит на свидетел и изтъкнати от защитата подробни съображения за
незаконосъобразност на НП
намира, че
договорения между страните размер от 150 лева се явява справедлив и обоснован и
следва изцяло да бъде възложен върху насрещната страна, още повече, че по
делото не е направено изрично възражение по смисъла на чл. 63, ал.4 ЗАНН за
прекомерност.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая самата въззиваема страна по
силата чл. 3 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции се
явява юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, поради
което и разноските следва да се възложат върху нея.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-04-ХП-Б-46/23.04.2020 г, издадено
от Директор на РЗИ – Пловдив, с което на Г.И.П. е наложена глоба в размер
на 1000.00 лева
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция- Пловдив да ЗАПЛАТИ
на Г.И.П., ЕГН ********** сумата от 150 лева, представляваща възнаграждение за
оказана адвокатска защита и съдействие пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.