Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
………….2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІ
състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Галина Владимирова,
като разгледа докладваното от съдията Ивета
Пекова адм. дело № 1637 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 62 ал.3 ЗИНЗС.
Образувано е по жалба
на М.Ж.Г., изтърпяващ присъда в затвора Варна- ЗО Разделна с № 222/2022г.,
подадена чрез адв.Н., съдебен адрес-*** против заповед № Л-2606/28.06.2022г. на заместник Главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.58 ЗИНЗС и т.3.11
от заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главен директор на ГД“ИН“ е наредено лишеният
от свобода Г. да бъде преместен в затвора град ****за доизтърпяване на
наложеното наказание.
Жалбоподателят твърди,
че изтърпява присъда в размер на шест месеца, от които са останали за
доизтърпяване 20 дни, като за първи път изтърпява наказание лишаване от свобода
и след влизането в затвора Варна на 01.06.2022г. е заявил желание да работи,
бил е преместен в Затворническо общежитие от открит тип ****, като е преминал
на по-лек режим и работи, адаптирал се е към условията в затвора и преместването
му ще създаде основно пречки за полагане на труд, ще е нужен период на
адаптация и свикване с новите условия и хора и ще прекъсне контакта с близките
му. Счита, че за краткият период от време, който му остава, преместването в друг затвор ще създава допълнителни пречки
за физическата и психическа му стабилност
и наложеното наказание по този начин губи своя възпитателен смисъл. Твърди, че причината
постоянният му адрес към момента на изтърпяване на наказанието да е ****, а
настоящият - ****се дължи на пропуск и недоразумение от негова страна, като към
момента живеел при леля си във Варна, където е и регистриран. Леля му, с която
възрастовата им разлика е малка, отраснали са заедно от деца, живее и работи
във Варна и е единственият му близък човек, тъй като майка му от дълги години е
в чужбина. На нея разчита като близък роднина и тя е депозирала молба до
Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“ на основание чл.62, ал.1, т.3
от Закона за изпълнение на наказанията. Моли да бъде отменена оспорената
заповед като нецелесъобразна.
Ответникът – заместник
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуалния си представител ю.к. С., оспорва жалбата. Счита, че оспореният акт
е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, в установената форма, в
съответствие със законовите процедури и съгласно целта на закона. Съгласно чл.58 ЗИНЗС изпълнението на наказанието е по постоянен адрес на лишения от свобода.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От заповед № Л-2606/28.06.2022г.
се установява, че заместник Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, като е взел предвид, че жалбоподателят е постъпил в затвора град
Варна на 01.06.2022г. за изтърпяване на наказание в размер на три месеца по
НОХД № 241/2022г. по описа на РС- Силистра, което следва да търпи, а в момента изтърпява отложено наказание по
реда на чл.68 НК, наложено по НОХД №441/2021г. по описа на същия съд и че постоянният
му адрес е на територията на област Силистра, в изпълнение на чл.58 ЗИНЗС, на
основание точка 3.11 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГД„Изпълнение
на наказанията“ е наредил Г. да бъде преместен в затвора град ****за
доизтьрпяване на наложеното наказание. От
заповед № Л
- 1225/28.03.2022г., издадена от Главния директор на ГДИН за делегиране на
правомощия на заместник главните директори на ГДИН се установява, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно т.3.11. от Заповед
№ Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГД„Изпълнение на наказанията“
осъдените лишени от свобода от открит тип се настаняват в затворнически
общежития от открит тип –затворническо общежитие „Белене“- лишени от свобода от
област Силистра и Разград.
От представената молба
до Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ от Д.М. се
установява, че със същата като леля на жалбоподателя е направила искане на
основание чл.62, ал.1, т.3 ЗИНЗС племенникът й да остане в затвора гр.Варна,
като е приложила копие от личната си карта и удостоверение за настоящ адрес ***.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оспорената заповед на
основание чл.58 ЗИНЗС и т.3.11 от заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главен
директор на ГД“ИН“ е наредено лишеният от свобода Г. да бъде преместен в
затвора град ****за доизтърпяване на наложеното наказание.
Жалбата е подадена от
лице, което е адресат на заповедта, в срок и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима.
Разгледана по същество,
съдът намира следното:
Оспореният акт е
постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание
на акта, при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с
целта на закона.
Като индивидуален
административен акт оспорената заповед следва да съответства на законово
регламентираните формални изисквания досежно неговото съдържание.
Съгласно императивната
разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа
фактическите и правните основания за неговото издаване. Фактическите основания
са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че
са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му
от закона компетентност.
Основанията за
преместването на лишените от свобода са регламентирани в разпоредбата на чл.62,
ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която преместването на лишени от свобода от един затвор
в друг се извършва при включване в обучения, в курсове за придобиване на
специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено
желание от лишения от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 1/; при настаняване на лечение
в болнично заведение по лекарско предписание /чл. 62, ал. 1, т. 2/; по молба на
близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл. 62, ал. 1,
т. 3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 4/ и при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този в
този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
С оглед разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК заповедта следва да съдържа описание на
обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на някоя от законово предвидените в условията на
алтернативност материалноправни предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС. Такива не са посочени в оспорената заповед.
Обжалваната заповед е
издадена в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание точка 3.11 от Заповед №
Л-919/08.03.2017г., като единствено е посочено, че постоянният адрес на
жалбоподателя е на територията на област Силистра.
Съгласно чл.58 ЗИНЗС мястото
на изпълнение на наказанието се определя по ред, определен от главния директор
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ съобразно възможността да се
изтърпява наказанието най-близо до постоянния адрес на осъдения и изискването
на чл. 43, ал.4 ЗИНЗС.
В случая жалбоподателят
е постъпил в затвора Варна на 01.06.2022г. за изтърпяване на наказание лишаване
от свобода, а с издадената на 28.06.2022г. е преместен от един затвор в друг за
доизтърпяване на наказанието.
Разпоредбата на чл.58
от ЗИНЗС е посочена неправилно, тъй като преместването на лишен от свобода от
един затвор в друг е на основание чл.62 ал.1 ЗИНЗС при наличието на някоя от
предвидените в т.1 до т.5 хипотези. В случая наличието на някоя от тях не е
описана в издадения акт, а и не се твърди.
Цитираната заповед №
Л-919/08.03.2017г. определя, че осъдените на лишаване от свобода се настаняват в
посочените в заповедта места. Тази заповед е издадена на основание чл.58 от ЗИНЗС и е относима за разпределението при първоначалното настаняване на
осъдените лица за изтърпяване на наложеното им наказание „лишаване от свобода“,
но е ирелевантна за наличието на материалноправните предпоставки за упражненото
административно правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС.
Заповедта е издадена и в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон. Освен че актът не е обоснован с
наличието на фактически обстоятелства за разпореденото преместване на лишения
от свобода от затвора Варна в затвора град Белене, липсват каквито и да е било доказателства
за съществуването на някоя от материалноправните предпоставки по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за преместване.
Упражняването на
административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор
в друг е ограничено до визираните в чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС хипотези,
като постоянният адрес на лишеното от свобода лице не е предвидено като
релевантно основание за преместването. По аргумент от издадената на
основание чл.58 от ЗИНЗС Заповед №
Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГД „ИН“, постоянният адрес на
осъдения би бил от значение при настаняването му в съответното място за
лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му наказание, но не и в
случаите на преместване на лишения от свобода от един затвор в друг.
С оглед гореизложеното обжалваната
заповед е издадена без да е налице някоя от хипотезите на чл.62, ал.1, т.1 - т.5
от ЗИНЗС и са налице основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № Л-2606/28.06.2022г. на заместник Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание
чл.58 ЗИНЗС и т.3.11 от заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главен директор на
ГД“ИН“ е наредено лишеният от свобода М.Ж.Г. да бъде преместен в затвора град ****за
доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: