Р Е
Ш Е Н
И Е
№35 29.01.2020
г. град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети януари 2020 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен секретар: Павлина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 53 по описа за 2019 година, за да постанови решението, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание
чл. 432, във вр. с чл. 493 от КЗ.
Ищците
В.С.Д., действащ като баща и законен
представител на И.В.Д., С.В.Д., със съгласието на законния си представител В.С.Д.,
И.Г. Елекин и И.С.Е., като законен представител на В.Г.Е., в ИМ твърдят, че на 26.06.2016 г. около
18.30 ч. по път IV-66622
се
движил л.а. „БМВ”, с per. №
СТ 1882 ВВ, управляван от водача С.Б.Г., който нарушил правилата за движение по
пътищата, като се движил с несъобразена с характера на местността скорост,
загубил контрол над управляваното от него МПС, при което удря отзад попътно
движещия се велосипедист С.В.Д.. Вследствие на удара е причинена смъртта на С.В.Д.,
който е получил несъвместими с живота телесни увреждания. По случая е
образувано НОХД № 3/2017 г. по описа на Окръжен съд - С.З., водено срещу С.Б.Г.
за престъпление по чл. 343, ал.З, б. „б“ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
приключило с влязла в сила присъда, с която водача на увреждащия автомобил е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В хода на наказателното
производство било установено, че настъпилото произшествие се дължи единствено
на допуснатите от водача на л.а. „БМВ” С.Б.Г. нарушения на правилата за
движение по пътищата. Съществувала пряка причинна връзка между деянието на
водача С.Б.Г. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на С.В.Д.. За
л.а. „БМВ”, с peг. № СТ 1882 ВВ, управляван от водача С.Б.Г.,
била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД ”ОЗК
Застраховане” АД, гр. София. Поради този причина, пострадалите предявили
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД. По
случая била заведена преписка по която застрахователят отказал да плати
обезщетение за неимуществени вреди на ищците, поради коте е налице правен
интерес да предявят претенцията си за плащане пред съда. Загиналият С.В.Д., на
72 години получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания довели до настъпване
на смъртта му на 26.06.2016 г.. Сочи, че ищците са внуци на починалия С.В.Д.,
които изключително тежко преживяват смъртта на своя дядо, тъй като помежду им
съществувала много силна връзка и взаимна привързаност, били изключително близки.
Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо. Ето защо молят съда
да осъди ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр.
София да им заплати сумата от по 50 000 лв. за всеки ищец,
представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
техния дядо С.В.Д. в резултат на ПТП на 26.06.2016
г. на четвъртокласен път свързващ с. Б. и с. С., обл. С.З., ведно със законните
лихви върху всяка една от сумите, считано от датата на произнасяне по застрахователя
- 08.11.2016 г. до окончателно изплащане на същите, както и
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД гр. София, чрез адв. И.И.,
в който прави възражение за местна подсъдност. Твърди
се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва активната проц. легитимация на
ищците. Оспорва изключителната вина на водача С.Б.Г. за причиняване на
вредоносния резултат. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Оспорва исковете по размер, както и претенцията за
акцесорна лихва.
Дирекция “СП” К., редовно и своевременно призовани, не изпращат представител.
Представят изготвен по делото “Социален доклад” за ищците.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че с
влязла в сила Присъда е признат подсъдимия С.Б.Г.
- за виновен в това, че на 26.06.2016
г. на 500 м северно от с. С., общ. К., по четвъртокласен път - 66622, свързващ
с. Б. и с. С., обл. С.З., при управление на моторно превозно средство,
категория „В“ - лек автомобил марка "БМВ 316 " с peг. № СТ 1882 ВВ, е нарушил правилата за движение, предвидени в
Закона за движението по пътищата,
а именно: чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство Категория B
е забранено да превишава 90
км/час извън населено“, тъй като подсъдимият Г. като водач на ППС категория
„В“, при избиране скоростта на движение от 148 км/час, извън населено място, е
нарушил тази забрана, като с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на С.В.Д., и деецът е избягал
от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3,
предл.6, буква "б", предл.1, вр. ал.1, б. "в", вр. чл.342,
ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден
на “лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, като на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила, като е
признат за невинен в това да е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.”а”, “б”, “в”, “г”,
“д” от ЗДвП и е
опрвадан в това, чрез нарушаване на тези правила за движение да е осъществил
престъплението по обвинението.
Към датата на ПТП за процесния
автомобил марка "БМВ 316 " с peг. № СТ 1882 ВВ,
е налице валиден договор за застраховка ГО с ответника, по застрахователна
полица № BG/23/116000325780/14.01.2016
г. валидна от 15.01.2016 г. до 14.01.2017 г..
Във връзка с така описаното събитие, ищците са
се обърнали към ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
от смъртта на техния дядо, като застрахователят с писмо с
изх.№16-807/11.10.2018 г. е отказал да плати обезщетение за неимуществени вреди
на ищците.
От
заключението на назначената СТЕ се установява, че Пътно транспортното
произшествие настъпва на 26.06.2016 г около 19 часа което е в светлата част на
денонощието при променлива облачност и сухо асфалтово покритие на пътя.
Видимостта за водача на велосипеда е около 126 метра. Починалия велосипедист се
е движил в насрещната лента за движение на около 1 метър от западния банкет,
която в този случай се явява лента за движение на лекия автомобил.
Велосипедиста непосредствено преди удара се е отклонил на ляво спрямо посоката
си на движение /на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил/ , като
предната част е сочела запад/югозапад в момента на удара. Няма данни водачът на
велосипеда да е носел предпазна каска или каквото и да е било предпазно
средство. От снимковия материал по досъдебното производство е видно,че
велосипеда на починалия е с две спирачки . Други данни дали велосипеда с който
се е движил починалия е бил технически изправен и дали отговаря на всички
останали нормативно установени изисквания липсват. Няма данни починалият да е
превозвал предмети със себе си , които биха затруднили управлението на
велосипеда. Видимостта за водача на процесното МПС е същата каквато е и за
велосипедиста , тъй като те са се движели един срещу друг или около 126 метра
Скоростта на движение на процесния лек автомобил към момента на удара е 114
км/час. Скоростта на лекия автомобил непосредствено преди удара е 148 км/час. Дължината
на опасната зона на спиране на процесния лек автомобил при конкретните пътни
условия и скорост на движение 148 км/час (41.1 м/сек) възлиза на 162 м. Механизма
на ПТП е следния: На 26.06.2016 год.около 19.00 часа по четвъртокласен път
66622 с. Б.-с. С. в посока юг се е движил л.а. „БМВ 316” с per. № СТ 1882 ВВ, управляван от Г. със скорост на движение
около 148 км/ч. По същото време в противоположна посока и в лентата за движение
на лекия автомобил се движил велосипедиста Д.. На около 500 м северно от с.С.
на излизане от ляв завой лек автомобил БМВ навлиза в насрещната лента за
движение с оглед избягване на удар с куче при което автомобила загубва
устойчивост на движение. След възвръщане контрола на движение над автомобила и
навлизане в лентата да движение на БМВ водачът на лекия автомобил вижда
велосипедиста и задейства спирачната му система с оглед избягване на удара на
велосипедиста. Последния виждайки лекия автомобил и съобразявайки се с неговата
траектория на движение се отклонява на запад с оглед да избегне удара. Въпреки
тези действия на водача на автомобила и велосипедиста между тях настъпва удар.,
при който велосипедиста е ударен от БМВ. В резултат на настъпилото произшествие
велосипедиста Д. е получил травматични увреждания несъвместими с живота. Произшествието
настъпва в светлата част на денонощието, на около 50 м след ляв завой в посока
юг, с дължина на измерената хорда 50 м при височина 1 м. Платното за движение
представлява прав и равнинен пътен участък, ориентиран в посока север-юг.
Покрито е със стар дребнозърнест асфалт с неравности и частични пропуквания.
Широко е 6 м и се състои се от две ленти за движение без разделителна линия
между тях. В двата края има тревни банкети след което следват отводнителни
канали. Пътни знаци в зоната на произшествието липсват. ПТП не е запазено.
Водачът с процесният лек автомобил е напуснал местопроизшествието. Видимостта в
процесния участък е около 126 метра за двамата участници в ПТП. Причините за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка по отношение на двамата участника
в процесното ПТП са: Отнасящи се за велосипедиста: Движение в насрещната за
него лента за движение , което е технически неправилно. Отнасящи се за водача
на лекия автомобил: Движение с превишена скорост от около 148 км/ч при
максимално разрешена 90 км/ч , която се е оказала превишена и спрямо критичната
скорост в завоя Vk = 126 км/ч
/изчислена по-долу/. Това е довело до изгубване на контрол върху управлението
на автомобила поради изгубване то на устойчивост на движението от БМВ; Неправилна
реакция от страна на водача на автомобила виждайки в лентата си за движение
движещия се насреща му велосипедист състояща се в постоянен натиск на педала на
спирачната система на автомобила до удара с велосипедиста вследствие на което
автомобила е станал неуправляем. При така подбраната скорост на
движение 148 км/час водача не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП чрез спиране от момента в който е възприел велосипедист, тъй като опасната
му за спиране зона е по голяма от отстоянието на предната част на автомобила до
мястото на удара. Оз = 162 м > Lv = 126 м. От момента в който е започнало ефективното спиране
на автомобила (от началото на наслоените спирачни следи) до мястото на удара
същия е бил практически неуправляем поради обстоятелството, че под
въздействието на спирачна та система се е движил в режим с блокирали колела. За
да възстанови контрола върху управляемостта и да се размине безпрепятствено с
велосипедиста в конкретния случай водача на процесния лек автомобил би следвало
да прекрати действието на спирачната система чрез намаляне усилието върху
спирачния педал и с това си действие неконтролираното хлъзгане на автомобила.
По този начин водача би имал възможност да коригира направлението на автомобила
си с помощта на кормилната му система и избегне настъпването на ПТП. Тъй като в случая водача на процесния лек автомобил е имал техническа
възможност да подбира скоростта си на движение, съответно и да упражнява
контрол върху управлението на автомобила, следва да се приеме, че същия е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на конкретното пътно
произшествие.
От
заключението на назначената СПЕ се установява, че не са налице последици за
психиката на ищеца И.Г.Е. вследствие на загубата на неговия дядо. Тъгата,
пониженото настроение и плачливостта са субклинични симптоми, без ярка
изразеност и са нормална психологично реакция, а не болестни отклонения. Случилото се не се е отразило на неговото емоционално състояние. Към
настоящия момент тези негативни емоционални преживявания са пресилени, не
нарушават обичайния стил на живот и не оказват негативно влияние върху общото
психично състояние на осв. И.Е..
От
заключението на назначената СПЕ се установява, че не са налице последици за
психиката на ищеца В.Г.Е. вследствие на загубата на неговия дядо. Тъгата,
пониженото настроение и плачливостта са субклинични симптоми, без ярка
изразеност и са нормална психологично реакция, а не болестни отклонения. Случилото се не се е отразило трайно на неговото емоционално състояние.
Към настоящия момент тези негативни емоционални преживявания са преодолени, не
нарушават обичайния стил на живот и не оказват негативно влияние върху общото
психично състояние на ищеца.
От
заключението на назначената СТЕ се установява, че при ищеца И. В. Д. не се
установяват последици за психиката на следствие на загубата на нейния дядо.
Тъгата, пониженото настроение и плачливостта са субклинични симптоми, без ярка
изразеност и са нормална психологично реакция, а не болестни отклонения. Внезапната
смърт е предизвикала смут и тъга, които са естествена реакция при загуба на
близък човек. Спецификата на тези преживявания се дължи на възрастовата
незрялост и ограничения житейски опит.Случилото се не се е отразило на
неговото емоционално състояние. Към настоящия момент тези негативни емоционални
преживявания са пресилени, не нарушават обичайния стил на живот и не оказват
негативно влияние върху общото психично състояние на ищцата.
От
заключението на назначената СПЕ се установява, че не са налице последици за
психиката на ищеца С.В.Д. вследствие на загубата на неговия дядо. Тъгата,
пониженото настроение и плачливостта са субклинични симптоми, без ярка
изразеност и са нормална психологично реакция, а не болестни отклонения. Случилото се не се е отразило трайно на неговото емоционално състояние.
Към настоящия момент тези негативни емоционални преживявания са преодолени, не
нарушават обичайния стил на живот и не оказват негативно влияние върху общото
психично състояние на ищеца.
Свидетелят
Н.И.Д.заявява, че познава ищците още от малки, тъй като са
му племенници. Знае за пътния инцидент станал с техния дядо, починал при нелепа
смърт, блъснат от кола. Твърди, че бил много дружелюбен и весел човек. Ищците приели
тежко смъртта на дядо си. Твърди, че по принцип ищците живеят с майка си и баща
си в К., а по празници и през летните ваканции били при дядо си. Децата били в
много добри отношения с него. Малките по не осъзнавали какво става с дядо им,
но по-големите доста осъзнавали и много тежко го преживели.
Свидетелят
С.Б.Г. заявява, че
почти цял ден пътувал на 26.06.2016г. Прибирал се от С.към село С.. през
светлата част на деня. Карал с голяма скорост. На около 400 – 500 м от с.С.
сякъл един завой със спирачки, за да не се удари в другата кола, която се движела
насреща доста бързо. След това видял в неговото платно човека с колело, който карал
срещу свидетеля бавно. Ударил спирачки и със спирачките го ударил. Банкет имало,
но обрасъл с треви, а светлоотразителна жилетка не видял. Натиснал спирачки, за
да избегна удара. Пострадалия се движел точно в неговата лента и били един
срещу друг. Над 120 – 130 км/ч карал към момента на удара. Спрял колата от
другата страна на банкета и отишъл до него да види дали е жив. Хванах го за
едната ръка, но нямал пулс. Уплашил се и тръгнал. Колата работела, качил се и
тръгнал. Пътният участък, където станало ПТП е след завой, имало видимост.
Свидетелят Л.Д.И., баба на първите двама ищци установява, че знае за
пътния инцидент на 26.06.2016г., който се случил по светлата част. Твърди, че
нейните внучета тежко преживели инцидента и на тях им било много мъчно. Ищците
редовно си карали там лятото на село, където дядо им ги гледал. Водил ги на
язовир, по реката с колело, опъвали палатки там. Твърди, че не могат да
преживеят смъртта на дядо си. Сочи, че са травмирани от тогава.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
В случая, предявеният
иск се основава на сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между собственика на лекия автомобил, причинил
ПТП и ответното дружество, с който застрахователят
се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Увреденият, спрямо който застрахованият по застраховка "Гражданска
отговорност" е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на
обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди,
пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
Извършването на противоправното деяние -
управление на МПС в нарушение на действащите към момента на произшествието
разпоредби на ЗДвП и виновността на дееца са установени с влязла в сила
присъда, задължителна за гражданския съд относно извършване на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца (чл. 300 от ГПК).
За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45
от ЗЗД, както
и указанията, дадени в ТР № 1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата, имащи
право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък.
Съгласно
приетото в т.1 от ТР №1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
които търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В
конкретния случай ищците, като внуци на починалия, не са изключени от кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено
близка връзка с починалия. Безспорно отношенията между дядо и внук са близки и
между тях съществува емоционална връзка, като е безспорно и че смъртта на
дядото е довела до страдание на ищците, както посочват и разпитаните по делото
свидетели. В случая по делото се установява, че ищците и техният дядо са били в
близки отношения, които обаче не излизат извън общоприетата близост между дядо
и внук. Това са посещения в дома на дядото по празници и летни
ваканции, поднасяне на подаръци, оказване на помощ при необходимост, т.е.
обичайни отношения между дядо и внук. Поради това не може да се приеме за
доказано, че между тях е изградена изключително близка и емоционална връзка,
различна от обичайната. Не се установи те да са разчитали на взаимна грижа,
помощ и подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между такъв вид
близки роднини. Тези изводи се подкрепят и от заключенията по назначените СПЕ които
установяват, че не са
налице последици за психиката на ищците вследствие на загубата на техния дядо.
Тъгата, пониженото настроение и плачливостта са субклинични симптоми, без ярка
изразеност и са нормална психологично реакция, а не болестни отклонения. Случилото се
не се е отразило на тяхното емоционално състояние. Към настоящия момент тези негативни
емоционални преживявания са преодолени, не нарушават обичайния стил на живот и
не оказват негативно влияние върху общото психично състояние.
Поради
изложеното съдът намира, че ищците не доказаха наличието на особено близка
връзка с починалия, извън обичайната, поради което субективно предявените искове
са неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
Тъй
като не се доказа наличието на изключително близки отношения между ищците и
покойния им дядо, които да обуславят основателност на претенцията за
неимуществени вреди съдът намира, че не следва да обсъжда възражението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
При
този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят
на ответника направените по делото разноски в размер на 5892,80 лв..
Направеното от проц. представител на ищците възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като е съобразено
с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.Д., ЕГН **********, действащ като баща и законен
представител на И.В.Д., ЕГН **********, С.В.Д., ЕГН **********, действащ със
съгласието на законния си представител В.С.Д., ЕГН **********,***, И.Г. Елекин,
ЕГН **********,***, И.С.Е., ЕГН **********, като майка и законен представител на В.Г.Е., ЕГН ********** ***, всички чрез адв. П.К., против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД
гр. София, ул. Света София” № 7, ет. 5, ЕИК *********, иск с правно основание
чл. 432 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на дядо им С.В.Д., в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило
на 26.06.2016 г., в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.С.Д., ЕГН **********, действащ като баща и законен
представител на И.В.Д., ЕГН **********, С.В.Д., ЕГН **********, със съгласието
на законен представител В.С.Д., ЕГН **********,***, И.Г. Елекин, ЕГН **********,***,
И.С.Е., ЕГН **********, като майка и законен
представител на В.Г.Е., ЕГН ********** ***,
всички чрез адв. П.К., да заплатят на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД гр. София, ул. Света София” № 7, ет. 5,
ЕИК *********,
сумата 5 892,80 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:……………………..