Решение по дело №1817/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „А.С. “ ЕООД гр. Шумен , против решение № 940/22.06.2023 г. по НАХД № 20233110200779/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от директора на ТД Митница Варна НП № BG2022/2000-196/НП от 23.01.2023 год. и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при неправилна преценка на въззивния съд за достоверност на информацията получена от Швейцарската митническа администрация , се иска постановяване на касационно решение за цялостната му отмяна. В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

Ответникът директорът на ТД Митница Варна чрез упълномощения юрисконсулт Х. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП е наложена на настоящият касатор на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 6 754,75 лв. за следното нарушение: затова, че на 18.05.2021 г. на МП Пристанище Варна е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение и крайно потребление“ MRN № 21BG002005057396R4/18.05.2021 г., с която дружеството декларира стока 2, употребяван автомобил /с повреда/ , марка Jeep , модел Grandcherokee CRD, тип : бензин ; брой места 5, шаси № 1C4RJFBM3KC634847, код по ТАРИК **********, цена на стоката 4 100 CHF ; митническа стойност 7 772,70 лв. , заплатени публични държавни вземания в размер на 777,27 лв. мито и 1 709,99 лв. ДДС, вместо дължимите според предоставената от швейцарските власти фактура № 2157(JCH)7.05.2021 г. на стойност 16 000 CHF, мито – 2 888,13 лв. и ДДС – 6 353,88 лв. , като по този начин е избегнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 2 110,86 лв. мито и 4 643,89 лв. ДДС - общо 6 754,75 лв.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд като е отхвърлил искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно-почеркова експертиза е приел за установени описаните в него факти, съответно с пестеливи мотиви е приел за правилна дадената тяхна квалификация като осъществен състав на адм. нарушение по чл. 234, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ.

Касационният съд намира, че не е налице заявеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В тази връзка, касационната жалба не съдържа оплаквания относно пропуска на въззивния съд да се произнесе по искането за събиране на гласни доказателства и относно отказа му да допусне назначаване на съдебно-почеркова експертиза, поради което съответните процесуално бездействие и действие на ВРС не подлежат на касационна проверка. В случая , в своите възражения касаторът се е ограничил да оспорва характера на информацията предоставена от швейцарската митническа администрация - твърди се, че тя не била по линия на международното сътрудничество ; че представлявала вътрешна кореспонденция между различни отдели ; писмото обективиращо въпросната информация не било официален документ, поради което тя не била годно доказателство и не установявала реалната продажна цена на процесното МПС ; достоверността на информацията не била проверена, тъй като нито швейцарските, нито българските митнически власти са извършвали проверки в счетоводствата на продавача и купувача.

Така релевираните възражения относно правния характер на предоставената от швейцарската митническа администрация информация са неоснователни – информацията е получена след отправена от българските митнически власти молба за административна взаимопомощ въз основа на допълнителен протокол към споразумението за свободна търговия между Швейцария и Европейската общност от 22.07.1972 г. за административна взаимопомощ в областта на митниците от 9.06.1997 год. В изпратеното от швейцарската митническа администрация писмо-отговор е посочено, че представеният за проверка диспозитивен документ /договор за продажба на стойност 4100 CHF/ е с невярно съдържание – противно на изложеното в касационната жалба, писмото представлява получен чрез обмен на информация с администрации на други държави по линия на международното сътрудничество официален документ по смисъла на чл.84д, ал.2 ЗМ, който в административно-наказателния процес няма предварително определена сила – съгласно приложимата на основание чл.84 от ЗАНН разпоредба на чл.14, ал.2 от НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Приложената към писмото-отговор фактура сочеща продажна цена на процесния автомобил от 16 000 CHF, в качеството си на частен документ представлявала годно за административно-наказателния процес писмено доказателство. Годно доказателство представлява и представената от наказаното дружество фактура на стойност 4100 CHF , в която връзка тя подлежи на съвкупна преценка с останалия събран доказателствен материал. За правилното установяване на фактите , митническите органи преди съставянето на АУАН са отправили покана до „А.С. “ ЕООД за даване на писмени обяснения, но такива не са дадени. От друга страна, неправилно с касационната жалба са наведени доводи за доказателствено бездействие на митническите органи с оглед проверка на относимата счетоводна документация – проверката е възможна само при изпълнение от проверяваното дружество на задължението му по чл.84г, ал.1, т.1 от ЗМ да предостави търговска, счетоводна и друга документация, което задължение очевидно дружеството не е изпълнило. Съобразно тези обстоятелства на липса на представени от „А.С. “ ЕООД доказателства за плащане на продажна цена на внесения автомобил именно в размер 4100 CHF, правилно въззивният съд е отчел превес на доказателствената стойност на събраните от митническите органи писмени доказателства установяващи действително платена цена в размер на 16 000 CHF. С оглед последното, касационният съд намира , че единствените спорни във въззивния процес факти относно действително платената цена на процесния автомобил, са правилно установени от решаващия съд при липсата на допуснати от него процесуални нарушения.

Към така установените във въззивното производство факти, при извършената по реда на чл.220 от АПК проверка, касационният съд намира, че материалния закон е бил правилно приложен от ВРС както по отношение на правната квалификация на деянието, така и по отношение размера на наложеното за него адм. наказание – посочената в процесната митническа декларация като митническа стойност недействително платена цена на стоката от 4100 CHF вместо действителната такава от 16 000 CHF по смисъла на чл.29, пар.1 от Митническия кодекс на Общността ( Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 на Съвета) има за последица деклариране на занижена митническа стойност, съответно плащане на занижен общ размер от 2 487,26 лв. на дължимите публични държавни вземания , вместо действителния дължим общ размер от 9 242,01 лв., с което от обективна страна е осъществен състава на адм. нарушение по чл.234, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.1 от ЗМ, за което е наложена имуществена санкция в размер на частично избегнатите публични държавни вземания - 6 754,75 лв. Така като е потвърдил законосъобразното НП, ВРС е приложил правилно материалния закон.

Освен процесуално и материално законосъобразно по гореизложените съображения, при служебно извършената от касационния съд проверка не се установиха пороци във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход от делото, ответникът има съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН право на разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт Х., като съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва на ЮЛ на ответника да се присъди такова в размер на 80 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 940/22.06.2023 г. по НАХД № 20233110200779/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „А.С. “ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : **да заплати на Агенция "Митници" за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: