Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 20.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесет
и шести април, две хиляди и двадесети първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова , като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6579 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. вр. с чл. 341 сл. от ГПК.
С Решение № 296082/08.12.2019г. по
гр.д. № 40465 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 165-ти състав е обявен за недействителен на основание на
чл. 135 от ЗЗД по отношение на Б.Ц.Я.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Ж. С.,*** сключения между С.А.П., ЕГН ********** с адрес: *** и С.А.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** с нотариален акт № 61, том І, рег. №
4435, дело № 53/2017г. на нотариус П.П., рег. № 157 на Нот.К договор за дарение на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.490.12.12. по кадастрална карта и регистри на гр.
София, Столична община, одобрени със заповед № РД- 18-14/06.03.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София , район****, ж.к. *******,
който представлява апартамент
№ 12 със застроена площ от 21,67кв.м., състоящ се от една стая, бокс и
обслужващи помещения, при съседи по документ за собственост: изток-тревна площ;
запад-коридор; север- вход „А”; юг-апартамент № 13, отгоре-апартамент № 19,
отдолу-апартамент № 5 и при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект
с идентификатор 68134.4360.490.12.13; под обекта- обект с идентификатор
68134.4360.490.12.5. и над обекта – обект с идентификатор
68134.4360.490.12.19, заедно с 0,570%
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 68134.4360.490., като С.А.П., ЕГН ********** с адрес: *** и С.А.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** са осъдени на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК да заплатят на Б.Ц.Я., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Ж. С.,*** съдебни разноски от
951,51лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5019978/06.02.2020г.
по регистъра на СРС от ответниците по иска - С.А.П., ЕГН ********** и С.А.Ц., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. А.Н.,***, офис
34 в частта, в която иск е уважен. Изложили са съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочили са, че представения по делото предварителен договор за
покупко-продажба от 05.04.2017г. бил сключен при условията на натиск, в момент
в който С.П. бил в нетрезво състояние и не разбирал свойство и значение на
постъпките си, за което било образувано и досъдебно производство. Претендирали
са разноски, оспорили са поради прекомерност претенцията за разноски на
въззиваемия.
Въззиваемият – ищец Б.Ц.Я., ЕГН ********** е оспорил
жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е
правилно, съответстващо на събраните доказателства. Посочил е, че кредиторът по
предварителен договор за продажба на имот може да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД, в това производство не следвало да се преценява съществуването на
правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор, достатъчно било да се
установи, че е кредитор, който е увреден от атакуваната сделка. Претендирал е
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№2013294/22.06.2017г. по регистъра на СРС, вписана в Агенция по вписвания вх.рег. № 63431, акт №
283, том Х, дело № 15680, имотна партида № 368647/2018г. на Б.Ц.Я., ЕГН ********** срещу С.А.П.,
ЕГН ********** и С.А.Ц., ЕГН ********** , с
която е поискал от съда на основание на
чл. 135 от ЗЗД да обяви за относително недействителна по отношение на ищеца
сделка сключена между ответниците по нотариален акт № 61, том І, рег. №
4435, дело № 53/2017г. на нотариус П.П., рег. № 157 на Нот.К - договор за дарение на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.490.12.12. по кадастрална карта и регистри на гр.
София, Столична община, одобрени със заповед № РД- 18-14/06.03.2009г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. София
, район****, ж.к. *******, който
представлява апартамент № 12 със
застроена площ от 21,67кв.м., състоящ се от една стая, бокс и обслужващи
помещения, при съседи по документ за собственост: изток-тревна площ;
запад-коридор; север- вход „А”; юг-апартамент № 13, отгоре-апартамент № 19,
отдолу-апартамент № 5 и при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект
с идентификатор 68134.4360.490.12.13; под обекта- обект с идентификатор 68134.4360.490.12.5.
и над обекта – обект с идентификатор 68134.4360.490.12.19, заедно с 0,570% ид.ч. от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 68134.4360.490. Навел
е твърдения, че на 05.04.2017г. сключил с ответника С.П. предварителен договор
за покупко-продажба на този имот, окончателен договор следвало да се сключи до
11.04.2017г., но ответникът не се явил пред уговорения нотариус и на
11.04.2017г. ищецът предявил иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД срещу С.П. за обявяване
на окончателен така сключения предварителен договор, за което било образувано
дело № 22880/2017г- на СРС, 128-ми състав.
Посочил е, че установил, че на 03.05.2017г. ответникът дарил на сестра
си С.Ц. процесния имот тази сделка била увреждаща за ищеца, защото с
нея процесния имот напуснал патримониума на продавача по предварителния
договор. Претендирал е разноски.
Ответниците С.А.П., ЕГН ********** и С.А.Ц.,
ЕГН ********** в предоставения срок
за отговор са оспорили иска. Навели са твърдения, че предварителния договор за
покупко-продажба от 05.04.2017г. бил сключен при условията на натиск, в момент
в който С.П. бил в нетрезво състояние и не разбирал свойство и значение на
постъпките си и не могъл да ги ръководи, страдал от алкохолна зависимост и бил лесно манипулируем с недооценъчно
поведение, такова било и състоянието му към момента, предварителния договор бил
унищожаем, било образувано и досъдебно производство по случая. Сумата посочена
в предварителния договор от 2000лв. не била платена на С.П.. Претендирали са разноски.
По делото е приет предварителен
договор от 05.04.2017г., носещ подпис за страните по него, съгласно който на 05.04.2017г.
С.А.П. и Б.Ц.Я. са сключили предварителен договор, с който С.П. се е задължил
да продаде на Б.Я. недвижим имот – самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4360.490.12.12. по кадастрална карта и
регистри на гр. София, Столична община, одобрени със заповед № РД-
18-14/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София , район****, ж.к. *******, който представлява апартамент № 12 със застроена площ от 21,67кв.м., състоящ се от
една стая, бокс и обслужващи помещения, при съседи по документ за собственост:
изток-тревна площ; запад-коридор; север- вход „А”; юг-апартамент № 13,
отгоре-апартамент № 19, отдолу-апартамент № 5 и при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж: обект с идентификатор 68134.4360.490.12.13; под обекта-
обект с идентификатор 68134.4360.490.12.5. и над обекта – обект с идентификатор
68134.4360.490.12.19, заедно с 0,570%
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 68134.4360.490. за сумата от 19 560лв.
от която 2000лв. са платени при подписването на предварителния договор и
представляват задатък, а 17560лв. ще се платят
след подписването на окончателния договор, срок за което е 11.04.2017г.
в 11,00ч. при нотариус М.Г., с адрес ***.
Приет е констативен протокол от
11.04.2017г. съставен от помощник нотариус
по заместване –Г.Н., на нотариус М.Г., рег. № 622 на Нот.К., с адрес гр. София, ул. „*******,
съгласно окйто на 11.04.2017г. в периода
от 11,00ч. до 11,30ч. продавачът по предварителния договор – С.П. , не се е
явил в кантората на нотариуса.
Приети са неоспорени от страните
искова молба вх. № 2007698/11.04.2017г.
по регистъра на СРС, писмо от 17.04.2019г. на СРС, съгласно които Б.Ц.Я. е предявил срещу С.А.П. иск по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на оконачетелен на предварителния договор от
05.04.2017г. за покупко-продажба на апартамент № 12 в гр. София , район****,
ж.к. ******* и по тази искова молба е образувано дело № 22880/2017г. на СРС,
128-ми състав.
Приет е нотариален акт № 61, том
І, рег. № 4435, дело № 53/2017г. на нотариус П.П., рег. № 157 на Нот.К, носещ
подпис за страните и за нотариус, съгласно който на 03.05.2017г. С.А.П. е дарил
на сестра си С.А.Ц. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.490.12.12. по кадастрална карта и регистри на гр.
София, Столична община, одобрени със заповед № РД- 18-14/06.03.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София , район****, ж.к. *******,
който представлява апартамент
№ 12 със застроена площ от 21,67кв.м., състоящ се от една стая, бокс и
обслужващи помещения, при съседи по документ за собственост: изток-тревна площ;
запад-коридор; север- вход „А”; юг-апартамент № 13, отгоре-апартамент № 19,
отдолу-апартамент № 5 и при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект
с идентификатор 68134.4360.490.12.13; под обекта- обект с идентификатор
68134.4360.490.12.5. и над обекта – обект с идентификатор
68134.4360.490.12.19, заедно с 0,570%
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 68134.4360.490.
Приети са писмо от СРП от
10.06.2019г., постановление от 17.11.2017г. по пр.пр. № 32396/2017г. на СРП,
съгласно които преписка е образувана по сигнал от 07.04.2017г. на С.П. , сочещ
че лица от ромски произход са го черпили
няколко пъти с алкохол и в следствие на същото на 05.04.2017г. сключил
предварителен договор за продажба на ап. 12,
гр. София , район****, ж.к. *******, с твърдения за престъпление по чл.
209 от НК, като е отказано да се образува досъдебно производство поради
несъбрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
Прието е писмо изх. №
849/10.02.2020г. на Специализирана прокуратура, съгласно което досъдебно
производство № 772.2017г. по описа на 05-то РУП на МВР, пр.пр. 15321/2017г. на
СРП е било образувано на 31.03.2017г. срещу неизвестен извършител за това че за
периода от 15.03.2017г. до 31.03.2017г. с цел да набави за себе си имотна
облага принудил Н.М.Х.чрез заплашване да извърши нещо против волята му и с това
му причинил имотна вреда-престъпление по чл. 214 от НК, с постановление от
11.12.2017г. на прокурор от СРП материалите са изплатени на Специализирана
прокуратура с оглед наличие на данни за престъпление от нейна компетентност, в
хода на досъдебно производство са привлечени 7 лица за престъпление по чл. 321,
ал.3 вр. с ал.2 от НК и за вторична престъпна дейност – престъпление по чл. 214
и по чл. 142 от НК. След привлечените лица е Б.Ц.Я. за престъпление по чл. 321,
ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК. С.А.П. е конституиран като пострадал и свидетел.
Предмет на престъплението бил ап. № 12, гр.
София , район****, ж.к. *******.
С прието по делото заключение по
съдебно-психиатричната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и преглед на С.П. е посочило, че няма документи за провеждани прегледи и
лечения на ищеца, на база на психиатричния преглед и анамнезата има основание
да се приеме, че П. към 05.04.2017г. страда от синдром на зависимост към
алкохола, което е активна зависимост към алкохола и включва непрекъснато
редуване на състояния на интоксикация и астиненция, трайни емоционално-волеви и
когнитивни разстройства, снижаване на интереси, обедняване на социално
поведение и тенденция към маргинализиране. Посочило е, че няма данни за психоза,
тежка личностова деградация, деменция. Към сключване на предварителния договор
можело да се приеме, че е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, за което
е характерно повишено настроение, отслабване на вниманието и задръжките,
повишена самоувереност и себеоценка, склонност да се решава на момента без да
се дообмислят последиците от действията, недооценъчност по отношение
поведението на околните. Посочило е, че обикновеното алкохолно опиване не
лишава от базисни психични годности, но го прави податлив на външно влияние и
може лесно да бъде манипулиран в действията си от ІІІ-ти лица.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът пирема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове
са с правно основание чл. 135 от ЗЗД – иск за обявяване на
относително недействителен по отношение на ищеца на увреждащ го договор за
дарение на апартамент № 12 в гр. София, ж.к****, бл. *****, сключен между
ответниците – брат и сестра, с нотариален акт № 61/03.05.2017г.
При така
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
фактите, които е посочил като основание за възникване на вземането му към
праводателя по процесната сделка, както и че процесната сделка уврежда ищеца, че длъжникът е знаел за увреждането. Ищецът следва да
докаже, че с процесната сделка се осуетява или затруднява удовлетворяването на
вземанията му, тоест създава или увеличава пасив в имущественото състояние на
длъжника.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е предоставен на разположение на кредитор, увреден от определени действия
на длъжника. С този иск кредиторът може да иска обявяване за относително
недействителни спрямо кредитора на тези действия на длъжника, които го
увреждат. Всеки кредитор, чийто интереси са застрашени от действия на длъжника,
може да иска обявяване на относителна недействителност на тези действия. Кръгът
на кредиторите разполагащи с право на иск по чл. 135 от ЗЗД не е ограничен с оглед на предмет на
дължимата престация – имуществото на длъжника обезпечава не само паричните му
задължения, но и всички останали негови задължения, вкл. и непарични такива,
както и да даде или да извърши нещо.
Възникването на правото по чл. 135 от ЗЗД предпоставя наличие на валидно
възникнало вземане срещу длъжника, отделно и действия на длъжника, които препятстват възможността на кредитора да
удовлетвори същото. Такова действие може да бъде и онова, което затруднява
събиране на вземането, като напр. прехвърляне на лесно ликвиден актив срещу
придобиване на актив, който е значително по-трудно ликвиден. Длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане. Само ако увреждащото действие е извършено преди да
възникне вземането на кредитора, тогава следва да се докаже и че това действие
съобразно чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е било
предназначено да увреди кредитора. В противен случай разпоредбата на чл. 135,
ал. 3 от ЗЗД, изискваща доказване на
намерението за увреждане, не се прилага. При успешно провеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД за кредитора се
открива възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането
си към прехвърленото с атакуваната
сделка имущество, независимо че то е преминало валидно в патримониума на
приобретателя по сделката. Искът по чл. 135 от ЗЗД не засяга обвързващата сила
на сделката между страните, които са я сключили. (В този смисъл ТР№76/1964;
Постановление №1829.03.1965г. на Пленум на ВС; Решение № 655/05.07.2007г. по
гр.д.№ 573/2006г. на ВКС; Решение № 97/02.06.2011г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., по
т.д.№ 828/2010г.; Решение № 120/02.02.2000г. по гр.д.№ 704/199г. на ВКС). При иск по
чл. 135 от ЗЗД, ако вземането произтича
от твърдените факти, то това е достатъчно да се приеме за това
поризводство, че ищецът е кредитор на праводателя по сделката. Ирелевантно по
делото о иск по чл. 135 от ЗЗД е дали вземанията на ищеца са ликвидни и изискуеми, както и дали длъжникът
разполага с друго имущество за удовлетворяване на вземанията на ищеца. Това е
така, защото целта на иска по чл. 135 от ЗЗД е препятстване на недобросъвестен длъжник
да намали или да се лиши от възможност да изпълни задължението към ищеца. Оспорената сделка е
само относително недействителна и тази
недействителност ще бъде преодоляна в момента, в който длъжникът погаси задължението си или
вземането на ищеца срещу
него бъде отречено със сила на
пресъдено нещо.
В това производство не се разрешава със сила на пресъдено нещо съществуването
на вземането на ищеца. Това следва от спецификата на иска по чл. 135 от ЗЗД и последиците, които настъпват в правната сфера на страните, ако иска по
чл. 135 от ЗЗД бъде уважен. Решението, с което се уважава иска по чл. 135 от ЗЗД би могло да се ползва от ищеца, съответно да доведе до намеса в правна
сфера на ответника, само ако в друго производство се установи със сила на
пресъдено нещо вземането на ищеца срещу праводателя по оспорената сделка. Ако
съществуване на такова вземане не се установи, то независимо от уважения иск по
чл. 135 от ЗЗД, същото няма да доведе до възможност за намеса в правна сфера на
ответниците. Така, ако качеството на ищеца като кредитор бъде отречено с влязло в сила
решение, то и непротивопоставимостта, която се цели с иска по чл. 135 от ЗЗД ,
ще загуби смисъла си и няма да се увредят ответниците по иска по чл. 135 от ЗЗД. При иск по чл. 135 от ЗЗД, ако
вземането може да произтича от твърдените факти, то това е достатъчно да се приеме в
производството по иска по чл. 135 от ЗЗД, че ищецът е кредитор на
праводателя по сделката и има правен интерес от иска по чл. 135 от ЗЗД. Целта на иска по чл.
135 от ЗЗД е препятстване на недобросъвестен длъжник да намали или да се лиши
от възможност да изпълни задължението към ищеца. Дали това имущество ще е
достатъчно, за да се удовлетвори ищеца, дали е годен обект на принудително
изпълнение няма отношение към основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД.
Обявяването на сделката за относително недействителна не се отразява на
секвестируемостта на имота, нито на реда на привилегиите за удовлетворяването
на кредиторите, поради което и възражения, основани на такива обстоятелства са
неотносими в производството по чл. 135 от ЗЗД.
В конкретния
случай по делото е установено от събраните доказателства, че на 05.04.2017г.
ищецът Б.Я. и ответникът С.П. са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № 12 в гр.
София, ж.к****, бл. ***** с уговорен срок за сключването на окончателния
договор 11.04.2017г., С.П. не се е явил пред нотариус в уговорения срок, на
11.04.2017г. Б.Я. е предявил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на
предварителния договор за окончателен, на 03.05.2017г. С.П. е дарил имота на
сестра си С.Ц.. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото предварителен договор, нотариален акт, искова
молба и писмо от СРС, 128-ми състав. Така установените обстоятелства съдът приема,
че обосновават основателност на предявения иск. Сключването на процесната
сделка намалява актива на имуществото на С.П. , като изважда от същия
собствеността върху имота по предварителиня договор, поради което и съдът
приема, че тази сделка препятства реализирането на правото на Б.Я. да придобие
собствеността върху имота , за което е сключил предварителиня договор със С.П..
Така оспорената сделка се явява увреждаща по отношение на ищеца. За увреждащия
й характер С.П. е знаел при сключването й, оспорената сделка е сключена след
възникване на правата на ищеца по предварителния договор. Оспорената сделка е
безвъзмездна, а и е сключена между брат и сестра, поради което и за
основателността на иска не е нужно да се установи, че и приобретателя по
увреждащата сделка е знаел за увреждането.
Неоснователни
са
възражения на ответниците, основани на отношения между ищеца и праводателя по
процесната сделка, които отношения са породили вземанията на ищеца към
праводателя по сделката, тоест възраженията основани на валидността на
предварителния договор от 05.04.2017г. Тези възражения могат да се вземат
предвид в производство по чл. 135 от ЗЗД, само ако има влязло в сила
съдебно решение, отричащо правото на ищеца към
ответника. Тези възражения следва да се релевират по иска за самото вземане на
ищеца-в слручая иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, а не в
производството по иска по чл. 135 от ЗЗД. Постановеното по иска по чл. 135 от ЗЗД решение
не разрешава със сила на пресъдено нещо съществуване на правото на ищеца, което
в случая е такова по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Ако по-късно качество на ищеца Б.Я. като кредитор на
ответника С.П. бъде отречено с влязло в сила решение, то и непротивопоставимостта, която
се цели с иска по чл. 135 от ЗЗД , ще загуби смисъла си , тоест с
решението по иска по чл. 135 от ЗЗД няма да
се увредят ответниците по иска по чл. 135 от ЗЗД и подробни съборажения за
този извод съдът изложи по-горе. В случая приетите по делото предварителен
договор, искова молба по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, писмо на СРС, 128-ми състав,
нотариален акт от 03.05.2017г. установяват до степен достатъчна за производството
по иск по чл. 135 от ЗЗД качеството на ищеца Б.Я. на кредитор на ответника С.П..
При така възприето без значение за производството по иска по чл. 135 от ЗЗД е
образуваното досъдебно производство по сигнал за престъпление извършено при
сключване на предварителния договор от 05.04.2017г. С оглед гореизложеното и като съобрази, че доводите по въззивната жалба
са насочени само срещу качеството на Б.Я. на кредитор на ответника С.П., като
съобрази и ограниченията по чл. 269 от ГПК , както и че при обосноваване на
изводите си за останалите предпоставки за основателност на иска по чл. 135 от ЗЗД районният съд не е нарушил императивна правна норма, то съдът приема, че жалбата е неоснователна.
С оглед гореизложеното решението
на СРС следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивниците следва
да се поставят разноските по делото и те следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия съдебни разноски за поризводство пред СГС в размер на 850лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението – същото не
надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г. (838,51лв.) до степен която
да обоснове намаляването му при съобразяване на сложността на делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
296082/08.12.2019г. по гр.д. № 40465 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 165-ти
състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН ********** и С.А.Ц., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: адв. А.Н.,***, офис 34 да заплатят на Б.Ц.Я., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Ж. С.,*** сумата от 850лв.
(осемстотин и петдесет лева), представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.