Р Е Ш Е Н И
Е
№ 134
гр. Велико
Търново, 28.4.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, V-ти състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Диана Костова
при
участието на секретаря П.И. като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №
563/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.
П.М. *** против Ревизионен акт № Р-04001114001156-091-001/22.04.2015г.
на ТД на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА №
П-04001115127300-003-001/16.7.2015г. в частта му потвърдена с Решение
№300/17.07.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който са
установени задължения за периода 2009-2013г.както следва за данък по чл. 48, ал
1 от ЗДДФЛ в размер на 21 451, 64 лева, лихви върху него в размер на
5 556, 28 лева вноски за ДОО в размер на 3 784,53 лева, и лихви за
ДОО в размер на 540,71 лева вноски за ДЗПО –УПФ в размер на 1478, 33 лева, и
лихви за ЗДПО УПФ в размер на 211, 71 лева вноски за ЗО в размер на 6 8883,18
лева и лихви за ЗО в размер на 2069, 55 лева
Жалбоподателят твърди
намира констатациите в ревизионния акт неверни, поради което РА се явява
необоснован. На първо място намира, че неправилно е приложен особения ред за
облагане по чл.122, ал 1 т.2 и т.7 от ДОПК, тъй като не е доказано наличието на
укрити доходи, както и че получените доходи не съответстват на имущественото и
финансово състояние на жалбоподателя. След като не са налице основания за този
ред за облагане, то неправилно данъчната основа е била определена по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК. А след като
неправилно са били установени данъчните основи за облагане с данък върху
доходите по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, то неправилно са били определени и дължимите
здравни и осигурителни вноски.
Неправилно и необосновано от органа по приходите не е
призната декларираната към 1.1.2008г. от
жалбоподателя сума в размер на 880 123,50 лева , въпреки решението №
17 771/28.10.2014г. , че жалбоподателят ведно с брат си са получили сумата
от 900 000 евро, която надлежно са декларирали.
Следователно жалбоподателят намира, че съществено е нарушен
материалния закон, като неправилен е извода, че недекларираните получени през
2008г., 2009г. и 2010г. доходи обосновават наличието на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Алтернативно, ако не се приеме, че към
21.02.2007г. не е разполагал при равни права с брат си със сумата 900 000
евро, моли по отношение на определените с РА ЗОВ при липса на предходна
разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправната
норма, да се приеме, че е процесуално недопустимо и във вреда на ревизираното
лице да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр.
с чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Освен това намира, че е налице съществено нарушение на
процесуалните норми и принципите на ДОПК, най- вече по отношение на принципа на
обективност и безпристрастност, без да излага конкретни оплаквания.
По тези съображения, моли да се
отмени РА, като не прави искане за присъждане на разноски. В предоставения му
от съда срок по чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с §2 от
ДОПК представя писмени бележки.
Ответник жалба – Директор Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Н. заема становище за неоснователност на подадената жалба, като с
оглед съображенията изложени в мотивите на решение № 330/2015г. на ДОДОП моли
да се потвърди издаденият РА.Моли при постановяване на решението си да вземете
предвид, че има влязло в сила решение № 53/29.12.2015г. по ахд
547/2015г. на Административен съд Велико Търново, при същата
фактическа обстановка,макар предмет на делото да е различен РА, издаден на
брата на жалбоподателя. Подробни
съображения излага в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане в полза на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1789 лева., за които представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка,
приема за установено следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт №
Р-04001114001156-091-001/22.04.2015г. на ТД на НАП Велико Търново, поправен с
РАПРА № П-04001115127300-003-001/16.7.2015г. в частта му потвърдена с Решение
№300/17.07.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който са
установени задължения за периода 2009-2013г.както следва за данък по чл. 48, ал
1 от ЗДДФЛ в размер на 21 451, 64 лева, лихви върху него в размер на
5 556, 28 лева вноски за ДОО в размер на 3 784,53 лева, и лихви за
ДОО в размер на 540,71 лева вноски за ДЗПО –УПФ в размер на 1478, 33 лева, и
лихви за ЗДПО УПФ в размер на 211, 71 лева вноски за ЗО в размер на 6 8883,18
лева и лихви за ЗО в размер на 2069, 55 лева
Процесният РА е
издаден въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001114001156-020-01/30.09.2014г., връчена на 10.10.2014г.,
изменена със ЗВР № Р-04001114001156-020-02/21.11.2015г. и Заповед за изменение
на ЗВР №
Р-04001114001156-020-02/8.1.2015 г. издадена от Н. И. – началник сектор при ТД
на НАП,( стр. 60 – 64 от папка 1 на адм.
преписка)- надлежно упълномощена от
Директор на ТД на НАП с приложените по делото Заповеди № 532/25.8.2014 г и
Заповед №428/19.7.2013г(стр. 8 и стр.10 от папка 1 на адм.
преписка). Предмет на данъчната ревизия
е установяване на публични задължения по ЗДДФЛ на жалбоподателя, и конкретно за
данък върху доходите от свободна професия, граждански договори за периода от 1.1.2009г. до 31.12.2013г. или касае задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ
и осигурителни вноски на самоосигуряващо се лица за
ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.
В резултат на проведеното ревизионното производство е
издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-04001114001156-092-001/24.03.2015г.,(стр.
34-59 от папка 1 на адм. преписка) връчен на 25.03.2014г. като срещу констатациите в този ревизионен
доклад, от страна на жалбоподателя не е направено възражение. Въз основа на констатациите в РД и на основание чл.122 от ДОПК( специален ред
за облагане по аналог) е издаден процесния РА, с който са определени следните
публични задължения на жалбоподателя задължения за периода 2009-2013г.както
следва за данък по чл. 48, ал 1 от ЗДДФЛ в размер на 21 451, 64 лева,
лихви върху него в размер на 5 556, 28 лева вноски за ДОО в размер на
3 784,53 лева, и лихви за ДОО в размер на 540,71 лева вноски за ДЗПО –УПФ
в размер на 1478, 33 лева, и лихви за ЗДПО УПФ в размер на 211, 71 лева вноски
за ЗО в размер на 6 8883,18 лева и лихви за ЗО в размер на 2069, 55 лева .
РА (стр 11 до
25 от папка едно на адм. преписка ) е връчен на жалбоподателя на 24.04.2015г.
След като е установено, че в таблица три на РА е допусната
техническа грешка, тъй като установените суми за внасяне за ДЗПО –УПФ№ по ред 4
, главница 1478, 33 лева и лихви от 211, 19 лева са посочени като данък върху
доходите на физическото лице , произтичащи от свободни професии, граждански
договори и друг и съответно лихви върху него, поради което на основание чл.133,
ал. 3 от ДОПК е издаден ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) №№
Р-04001114001156-092-001/6.7.215г.
Недоволен от него той го е оспорил по административен ред, като с
Решение № 300/17.07.2015г. директорът на Д“ОДОП“ – Велико Търново, го е
потвърдил изцяло Решението е връчено
чрез писмо обратна разписка на 28.7.2015г, и в предвидения от 156, ал.1 от ДОПК
срок е обжалван РА в потвърдената част пред компетентния за това
Административен съд Велико Търново. По повод подадената жалба вх. № при
Административен съд 4052/12.6.2015г.и дата на пощенското клеймо 10.8.2015г. е
образувано настоящото производство.
В хода на административното
производство е установено, че М. П.М. е
местно лице, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в
България, и в качеството си на такова е данъчно задължено лице за доходи,
произтичащи от източници в България и от чужбина. За посочения данъчен период
на ревизията жалбоподателят има участия
в следните, регистрирани по реда на Търговсия закон дуржества: Агротекнолъджи
„ЕООД, Транспорт логистик
ЕООД, Пропърти груп 74
ЕООД, Монд метал ЕООД, Солид
85 ЕООД и ъщият не е подавал годишни данъчни
декларация по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ. Основният доход на жалбоподателя за
данъчния период е пенсия за изслужено време и възраст и лична социална пенсия
за инвалидност.
За установяване доходите на
жалбоподателя органът по приходите е връчил на последния четири броя искания за
представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) с номера №
Р-04001114001156-040-01/10.11.2014 ,. № Р-04001114001156-040-02/21.11.2014г., №
Р-04001114001156-040-03/6.1.2015г и №
Р-04001114001156-040-04/9.3.2015г. , с които са изискани попълнени декларации
по чл.124, ал 3 от ДОПК относно имуществото , вида и размера на направените
разходи и източници на доходи, писмения обяснения и доказателства относно
декларираното начално салдо за 2009 г в размер на 880 123,50 лева ,от
наследство, както и относно конкретните суми, получени от баща му П.М.,. Т.-е.
в декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК жалбоподателят е посочил, че
единствените му доходи са от наследство и от пенсия, от продажба на два
автомобила в размер както следва на 12 000 лева и 9 800 лева получен
кредит от Юробанк и Еф Джи АД 30 000 лева ,
получен заем от М. М. в размер на 29 975,и получен заем в размер на от М. М.
в размер на 29 519 лева. За
декларираните начални салда не са представени писмени обяснения, а е
представено само съдебно решение № 17 771/28.10.2014г постановено от СГС по гражданско дело № 2754/ 2014г, с което
на основание чл.124, ал 1 от ГПК е признато за установено по отношение на Ексим Ривейл Корпорейшън „ със
седалище и адрес на управление Виктория Сейшелски република жалбоподателят в
качеството си на страна по договор за цесия, сключен с дядо му М. М., не дължи сумата от 90 000 евро, част от
цялата сума от 900 000 хиляди евро, представляваща временна финансова
помощ по сключен договор от 10.1.2006г.
между ответника и М. М.. (стр. 91 от папка 1 на адм.
преписка).
В хода на ревизията са извършени
насрещни проверки на две физически лица - И.М.П. относно основанието, на което
същата е превела на жалбоподателя сума по банкова сметка ***., и на Л.Г.М.
относно предоставен заем на ревизираното лице. За резултатите от насрещните
проверки са изготвени протоколи, приложени към преписката. При проверките
лицата не са открити, поради което същите не са представили нито писмени
обяснения, нито писмени доказателства.
За установяване на декларираните
доходи от наследство от органа по приходите е изпратено ИПДПОТЛ изх. №
Р-04001114001156-041-01/26.01.2015 г. до Община Троян, с което е изискано
Удостоверение за наследници на М. П.М. (дядо на жалбоподателя)., а за нуждите
на ревизията, с Протокол № 0693140/23.10.2014 г. са приобщени доказателства от
досието на ревизираното лице, събрани в хода на извършените му проверки за
съпоставка между имущество и доходи за периода 01.01.2008
г. - 31.12.2012 г., и за периода 01.01.2013 -
31.12.2013 г. завършили с Протокол № ПФ-11- 1411939/16.09.2014 г. и Протокол №
ПФ-11-1414172/18.09.2014 г.
Приобщени са също така връчените в
хода на проверките на М.М. искания за представяне на
документи и писмени обяснения, с които са изискани доказателства и писмени
обяснения за всички получени от жалбоподателя доходи и за направени разходи
през проверявания период и представените от лицето документи и писмени
обяснения. Приобщени са и представените документи от трети лица, имащи
отношение към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизираните периоди,
относно отделни правнорелевантни за облагането факти,
както следва: от Главна дирекция „Гранична полиция" гр. София, относно
задгранични пътувания от жалбоподателя, при което е установено едно пътуване до Гърция; от Областна дирекция
на МВР, Сектор „Пътна Полиция" гр. Ловеч, относно притежавани, придобити и
продадени МПС, като са изискани и съответните документи, като притежаваните МПС
са подробно описани в РД; от БНБ Централен кредитен регистър София, относно
регистрирани кредити на името на жалбоподателя, като съгласно получения отговор
са налице данни за получен кредит от 30
000.00 лв.;от Юробанк и Еф Джи
АД,
от РУСО гр. Ловеч, относно получените пенсии от жалбоподателя; от Община Троян,
отдел „ЕСГРАОН" и отдел „МДТ", относно семейно положение и относно
информация за подадени декларации за придобити недвижими имоти и МПС, както и
за платени местни данъци и такси; от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр. Троян, относно вписани сделки с недвижими имоти, от която са
постъпили нотариални актове за покупко-продажба на четири имота, и вписан договор за наем на недвижим имот; от ЗАД
„Общинска застрахователна компания" София, относно преведена сума към
жалбоподателя. Приобщени са и получените извлечения от банките, в които
жалбоподателят има открити банкови сметки през ревизирания период - „Юробанк България" АД, „Общинска банка" АД, „Първа
инвестиционна банка" АД, „Алианц Банк България" АД, Обединена Българска Банка" АД.
Приобщени са и протоколи от извършени насрещни проверки на Е.М.К., П.В.Л.,
относно преведени от тях суми по банкови сметкиа
жалбоподателя съответно 5000.00 лв. и 7000.00 лв. през 2009 г. От тези трети
лица не са представени доказателства за основанието на което са
направили плащания към жалбоподателя. Извършена е насрещна проверка на „Интер транспорт" ЕООД и „Алекс сат" ЕООД, относно продажби на стоки от тези дружества
по фактури, издадени от жалбоподателя; на М. М. (майка на ревизираното лице) и М.
М. (брат на ревизираното лице) относно плащания по договор за наем на недвижим
имот, по който жалбоподателят е наемател; на М.К.Р. относно преведени на същото
лице суми от банкова сметка ***. Събраните от насрещните проверки обяснения и
документи са приложени към преписката. Приобщени са и документи събрани при
извършени насрещни проверки на „Транспорт и логистика" ЕООД, „Пропърти груп 74" ЕООД и „Монд металс" ЕООД и „Агротекнолъджи" ЕООД, относно внесени от жалбоподателя
суми в тези дружества. С Протокол № 0669146/09.03.2015 г. са приобщени
доказателства, както и писмена декларация, представена от П.М.М. (баща на жалбоподателя), касаеща
източниците му на доходи, като и получени парични средства от жалбоподателя през
м. 07.2010 г. в размер на 14 000,00 лв.
Въз основа на извършения подробен
анализ на фактите и обстоятелствата, отразени в събраните в хода на ревизията и
на проверката доказателства, органите по приходите са установили, че за
жалбоподателя са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК,
а именно: по т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи и по т.7-
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Предвид така установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, на
жалбоподателя е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-04001114001156-113-01/21.11.2014
г., с което е уведомен, че основата за облагане с данък по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО-УПФ и 30 за периода от 01.01.2009 г.
до 31.12.2013 г., ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК и му е даден
срок за представяне на доказателства и вземане на становище. Едновременно с
това, на жалбоподателя е връчено и горепосоченото ИПДПОЗЛ № Р-
04001114001156-040-02/21.11.2014 г. В хода на ревизията е извършен анализ на
обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, относими
към определянето на данъчната основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ и
осигурителния доход по КСО и 330 за периода от 2009 г. до 2013 г. В резултат на
извършения анализ, в РА е установено превишение на
извършените разходи над приходите за всички ревизирани години, съответно за
2009 г. в размер на - 2829,20 лв., за 2010 г. - в размер на 9543,88 лв., за
2011 г. в размер на - 120396,88 лв., за 2012 г. в размер на - 100038,04 лв. и
за 2013 г. - 21966,60 лв. Органите по приходите са приели начално салдо към 01.01.2009 г. в размер на 1140,00 лв. след анализ на паричния
поток на жалбоподателя за 2008 г.,. извършен при проверката, завършила с
Протокол № ПФ-11- 1411939/16.09.2014 г.При определянето на данъчната основа,
органът по приходите е взел предвид
следните обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК, т. 1 - вида и характера на фактически
осъществяваната дейност; т.2 - платените данъци, мита, такси, вноски и други
публични вземания;т..З - движението и остатъците по банковите сметки;т.4 -
официални документи и документи с достоверни данни;т.8 - брутните приходи
(доходи)/обороти/; т.14 - обичайния размер на разходите за живот, издръжка,
обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи
при пътувания в страната и чужбина; т. 16 - други доказателства, които могат да
послужат за определяне на основата за облагане - всички доказателства, събрани
в хода на ревизионното производство, както и приобщените такива.
В резултат
на гореизложеното, органите по приходите са установили годишни данъчни основи
за облагане с данък по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. - 2013 г., както
следва: за 2009 г. е определена обща данъчна основа за облагане с данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДЦФЛ в размер на 5714,86 лв., която представлява сбор от размера
на установените доходи от други източници общо в размер на 12 000.00 лв.които
представляват получени по банков път парични средства от Е.К. в
размер на 5000.00 лв. и от П.Л. – в размер на 7000.00 лв. След като е
установил, че има превишение на разходите, изчислени
на база данните на ТБ на НСИ гр.Троян, в
размер на 2829,20 лв., от които са приспаднати дължимите вноски за здравно
осигуряване /внесени от лицето и допълнително установени от ревизията, в размер на 1194,34 лв. и данъчно облекчение по
чл. 18 от ЗДДФЛ в размер на 7920,00 лв.. Върху така установената данъчна основа съответства данък
в размер на 571,49 лв.и лихва в размер на 291,66 лв. За 2010г.органът по
приходите е определил данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 860,37 лв., установена като разлика между превишението
на направените разходи над получените приходи - 9543,88 лв. и дължимите вноски
за здравно осигуряване,внесени от лицето и определени от ревизията в общ размер
на 763,51 лв. и данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ в размер на 7920,00 лв.
На така установената данъчна основа съответства данък в размер на 86,04 лв. й
лихва в размер на 35,03 лв. За 2011 г. е определена данъчна основа за облагане
с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 110556,88 лв., установена като
разлика между превишението на направените разходи над
получените приходи от 120396,88 лв. и дължимите вноски за здравно осигуряване
,внесени от лицето и определени от ревизията в общ размер на 1920,00 лв. и
данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ в размер на 7920,00 лв. На така
установената данъчна основа съответства данък в размер на 11055,69 лв. и лихва
в размер на 3355,67 лв. За 2012 г. е определена обща данъчна основа за облагане
с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 89181,44 лв., получена която
представлява сбор от размера на установените доходи от други източници в размер
на 1949,00 лв. , които представляват получени по банкова сметка ***а П. и
данъчна основа от доходи с неустановен произход който представлява превишението на направените разходи над получените приходи
в размер на 100 038,04 лв., от който са приспаднати дължимите осигурителни
вноски в общ размер на 4885,60 лв.,внесени от лицето и допълнително установени
от ревизията и данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ в размер на 7920,00 лв. На
така установената данъчна основа съответства данък в размер на 8918,14 лв.и
лихва в размер на 1792,40 лв..За 2013 г. е определена данъчна основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 8202,83 лв., установена
като разлика между превишението на направените
разходи над получените приходи - 21966,62 лв. и дължимите осигурителни вноски
,внесени от лицето и определени от ревизията в общ размер на 5843,79 лв. и
данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ в размер на 7920,00 лв. На така
установената данъчна основа съответства данък в размер на 820,28 лв. и лихва в
размер на 81,52 лв.
При така установените превишения на
разходите над приходите, органът по приходите е намерил, че същото следва да се
квалифицира като доход от дейността на самоосигуряващо се лице, макар същият да е с неустановен
произход, доколкото констатациите в РА се ползват с доказателствена
сила, и посочената презумпция не е оборена от самия жалбоподател. Посочените превишения са включени в общия размер на годишния
осигурителен доход, върху който е следвало да внася задължителни осигурителни
вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ (за 2012 г. и 2013 г./)и 30 за всички ревизирани години
. Съгласно чл.124а от ДОГПС „Установяване на задължения за задължителни
осигурителни вноски при особени случаи", разпоредбите на чл.122 - 124 от
същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителни осигурителни
вноски. Предвид цитираната разпоредба, във връзка с препращащата норма на чл.
6, ал. 8 от КСО, окончателният размер на осигурителния доход е поставен в
зависимост от облагаемия доход, формиран по реда на ЗДДФЛ.. Вида и размера на
дължимите осигурителни вноски са определени от органите по приходите предвид
установеното с РД, че за ревизирания период М.П.М. е пенсионер поради трайно
намалена работоспособност, съгласно представено Експертно Решение на ТЕЛК №
1964 от 166 / 07.11.2013 г. с дата на инвалидизация *** г. Собственик или съдружник, упражняващ
трудова дейност в търговско дружество, съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО с оглед на
това, че на жалбоподателя е отпусната пенсия, то същият се осигурява по свое желание по реда на този
кодекс. М.П.М. в качеството си на самоосигуряващо
лице е подал декларация, съгласно изискванията на чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица
(НООСЛБГРЧМЛ), в която е посочил започване на дейност в „СОЛИД - 85 ЕООД,
считано от 01.05.2012 г. и вид на осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване за старост и смърт и за общо заболяване и майчинство. За периода от
01.05.2012 г. до 31.12.2013 г. жалбоподателят е правил авансови вноски върху
минимален осигурителен доход - 420 лв.
Видно от
мотивите в РД, в табличен' вид са представени
внесените и дължимите от лицето осигурителни вноски, размера на общия годишен
осигурителен доход, установен при ревизията и дължимите върху него годишни
изравнителни вноски за довнасяне за ДОО, ДЗПО - УПФ за периода 01.05. -
31.12.2012 г. и 2013 г. и 30 за всички ревизирани години. Предвид разпоредбата
на чл. 124а от ДОПК, във връзка с препращащата норма на чл. 6, ал. 8 от КСО,
според която окончателният размер на осигурителния доход е поставен в зависимост
от облагаемия доход, формиран по реда на ЗДДФЛ и с оглед установените факти и
обстоятелства досежно прякото подоходно облагане,
органът по приходите е определил размера
на окончателния осигурителен доход и допълнителна-дължимите задължителни
осигурителни вноски от жалбоподателя. Начинът на определяне на дължимите
осигурителни вноски по години и видове е описан в РД.
Върху невнесените в срок публични
задължения за съответните ревизирани периода, са начислени съответните лихви, в
качеството им на акцесорно
задължение, следващо главницата.
Или с други думи при изготвянето на
паричните потоци в приходната част са включени всички изтеглени в брой суми от
банковите сметки на жалбоподателя, както и получени парични средства по банков
път от трети лица, включително получен заем в размер на 30 000 от банка,
и получените в брой суми от
„ОЗК-Застраховане“ АД. В разходната част са включени внесени в брой суми в
банковите сметки на жалбоподателя,
платени суми за придобиване на недвижими имоти и МПС, вноски по
застраховки, разходи за пътуване в
чужбина, вноски по отпуснатия банков кредит, установени в хода на ревизията
покупки по фактури, две вноски в касата
на Солид 85 ЕООД, внесен уставен капитал в Транспорт
и Логистика ЕООД, внесен уставен капитал в Пропърти груп- 74 ЕООД, общо в размер на 700 лева. Както и
средностатистически средства за издръжка и живот на едночленно семейство От
органа по приходите не е признато начално салдо като налични парични средства в брой към 01.01.2008г. декларираните 880 123.50 лв., тъй като
лицето не е представило доказателства за придобиване в брой и съхранение на
въпросната суми до тази дата. Установените превишения на разходите над
приходите са квалифицирани като доходи от неустановен източник, който е
облагаем на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и правилно е прието, че
същият следва да формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Като писмени доказателства по делото
са приобщени материалите, съдържащи се в ревизионна преписка, изпратена до
Административен съд велико Търново с
изх. № 1978 /18.8.2015г. по описа
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. Велико Търново и
съдържаща четири броя папки , общо 657 листа.
С разпореждането за насрочване и с
определение по хода на делото от открито съдебно заседание от 15.10.2015г. че
фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното,
съгласно нормата на чл. 124, ал.1 от ДОПК.
За установяване на твърдените от
жалбоподателя факти на получаване на средства от П.М. и С.М., е поискан и
допуснат от съда разпит на свидетели при условията на призоваване. Същите не са се явили и поради направено
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя са заличени с протоколно определение от
13.4.2017г. За установяване на посочените факти по делото са приети и
приложени нотариално заверени
декларации. В същите те твърдят, че
знаят, че баща им М. М. е получил временна финансова помощ от чуждестранна
фирма в размер на 900 000 евро, която след това е прехвърлил на двамата си внука М. и М. М.
чрез реалното й предаване. Същият при извършване на дарствения
акт е наредил сумата да не се съхранява в банка. В последното съдебно заседание е представена
разписка за получаване на суми в брой от 21.2.2007г. , нотариално заверено
копие от частен документ и самият документ е представен за сверка на съда, след
констатиране идентичността на съдържанието същият е върнат на процесуалния
представител на жалбоподателя. Разписката е подписана от получателите , като
допълнително условие за поучаване на сумата от 900 000 евро, е същите да
се грижат за него и неговата съпруга.
По искане на адв. А. е допуснато изслушването
на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е преизчислило
паричния поток с посочените приходи и разходи в него, така както е в
ревизионното производство, но на годишна база с данните, посочени в
ревизионното производство като приходи и разходи и съответно определи размера
на дължимите данъци, осигурителните и здравните вноски и съответстващите им
лихви за всеки един от процесните периоди, при което вещото лице е получило
резултат идентичен с установеното в РА по отношение на дължимия данък по чл.
48, ал.1 от ЗДДФЛ и осигурителни вноски. Другият вариант на експертизата (
първи по заключението на вещото лице) е хипотетичен , при условие , че съдът
приеме за установено начално салдо към .1.1.2008г. в
размер на 880 123,50 лева и на годишна база вещото лице е определило
размера на дължимите данъци, осигурителните и здравните вноски и
съответстващите им лихви за всеки един от процесните периоди. При този вариант
вещото лице не установява превишения на
разходите над приходите, поради което не следва да се определят допълнителни
преки данъци и допълнителни осигуровки.
При така установената фактическа обстановка, съдът
осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2
от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу РА от ревизираното лице, след
изчерпване на фазата на административния контрол и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
мотиви:
В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК
съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението
съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от
компетентни по смисъла на чл.118, ал. 2 и чл.119, ал. 2 от ДОПК орган по
приходите. Съгласно Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. по т.д. 10/2016г. на
ВАС Ревизионен
акт, който при приложимата след 01.01.2013 г.
редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите,
извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр.
с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.
При постановяването на ревизионния акт не се
констатираха съществени нарушения на процесуалните правила. Спазени са
сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл.
117, ал. 1 от ДОПК.
Действията на органите по приходите
са извършени в съответствие с процесуалните правила на ДОПК и при спазване на
основните принципи на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5
от същия кодекс. В рамките на своята компетентност, органите по приходите са
извършили необходимото за всестранното и пълно изясняване на фактическата
обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на данъчния
процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателствените
средства, послужили като основание за фактическите констатации. С оглед на
горното настоящата инстанция не констатира
нарушение на процесуалните норми при издаване на обжалвания РА. Спазени са условията на посочената процедура,
като на жалбоподателя е връчено уведомление, че съобразно събраните
доказателства облагането ще бъде извършено по особения ред на чл.122 от ДОПК и
му е предоставена възможност да подаде
декларация, в която да посочи получените от него доходи за всеки един от
данъчните периоди.
РА съдържа всички реквизити,
предвидени в чл. 120 от ДОПК. Като самостоятелно
основание за отмяна на оспорения РА, довело до съществено нарушение на
процесуалните правила, жалбоподателят е посочил нарушение на изискуемата от
закона форма при издаването му поради липсата на мотиви в същия. Действително, ревизионният акт не съдържа самостоятелни мотиви, а препраща към изложените в ревизионния доклад факти
и обстоятелства, както и към направените фактически и правни изводи и предложения за установяване на задължения за
данъци на лицето, като освен това при
издаването му административният
орган изрично се е позовал на съставения РД №
Р-04000714001953-092-001/14.04.2015 г., посочвайки че същият е неразделна част
от ревизионния акт. Трайната съдебна практика обаче, основана на Тълкувателно решение №16/31.03.1975 година на ОСГК на ВС, което не е загубило сила
и като всяко тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната и на
изпълнителната власт, както и за органите на местното самоуправление, допуска мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт. Ако
административният акт е издаден
на основание на такива подготвителни
документи, изложените
в тях съображения са
такива и за
издаването на самия акт (точка ІІІ).
Тъй като ревизионният доклад съдържа подробно изложение както на фактите с
позоваване на конкретни документи от преписката, така и на фактическите и
правни изводи на ревизиращите, с посочено основание за облагане и размер,
настоящият състав приема, че мотивите, по които са определени задълженията в диспозитива на ревизионния акт, се установяват от
ревизионния доклад като съдържащите се в него фактически разяснения заместват
изискуемата обосновка на оспорения административен акт. Предвид изложеното, не е налице твърденият от
жалбоподателя порок в обжалвания РА и същият е издаден в предвидената в чл. 120 ДОПК форма. Не на последно място, по аргумент от чл. 160,
ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите
и правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се
определеният с РА данък и ако да, дали в посочения размер. Не е основание за отмяна на обжалвания РА като
незаконосъобразен и навежданият от жалбоподателя довод, че приходната
администрация не е направила задълбочен анализ на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, поради което като краен резултат е
направила необосновани и незаконосъобразни изводи и е издала един
незаконосъобразен РА, който следва да бъде отменен. Съобразно нормата на чл.
37, ал.1 от ДОПК „доказателствата в
административното производство се събират служебно от органа по приходите или
по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна
преценка и анализ“. Обстоятелството, че анализирайки събраните доказателства органът по приходите е
достигнал до други изводи, различни от тези на жалбоподателя не опорочава
същия.
Съдът намира, че основателно
ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК: При извършването на
ревизията, органите по приходите са констатирали, че данъчната основа за
облагане на жалбоподателя с преки данъци
по ЗДДФЛ за периода 2008-2013г. следва да се определи по особените правила на
чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т., 2 и т. 7 от ДОПК, а именно данни за укрити
доходи или доходи , или получените , приходи ,доходи , източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за
ревизирания период. по . Като основание
за наличието от фактическа страна на посочените обстоятелства, органите по
приходите правилно са приели, че извършените от жалбоподателя разходи
превишават получените от него средства през 2008г. с 7849,71лв., през 2009г. –
с 35 465.20лв., през 2010г. – превишението е в
размер на 2633,33лв., през 2011г. – превишението е в
размер на 24 982,76лв., през 2012г. – превишение
в размер на 5820,16лв. и през 2013г. – превишението е
в размер на 31 995,30лв. От друга страна, не са декларирани получени
доходи през 2008г. от „ОЗК-Застраховане“ АД и през 2009г. и 2010г. от ФЦ Стара
Загора Театър, което обосновава извода за наличие на данни за укрити приходи
или доходи и неподаване на декларация, когато задължението се определя по
декларация – чл. 122, ал. 1, т. т. 1 и т. 2 от ДОПК.
Задълженията на жалбоподателя за
данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 - 2013г. са определени законосъобразно
предвид установената фактическа обстановка и събраните доказателства. Съгласно
нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, до доказване на противното се смята,
че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато
направените разходи от лицето явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства. Нормата на чл. 122 от ДОПК урежда процедурата
за обективно определяне на данъчната основа в случаите, когато в резултат на
поведението на задълженото лице това не може да стане по общия ред, какъвто е
настоящия случай.
Съдът намира, че органите по
приходите правилно са установили годишни
данъчни основи за облагане с данък по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. - 2013
г.. За начално салдо е определена сумата от 1140 лева ,като по – надолу в
решението съдът ще изложи мотиви защо приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че началното салдо следва да бъде в размер на 874 002,50
лева..
За данъчната 2009г. вещото лице е
работило с установените от органа по приходите в РД и РА размер на приходите,
формиран от тегления от АТМ, суми от банка Алианц
България АД, , а в разходната част са посочени средствата за живот и издръжка
на един човек за месеца, разход за закупен лек автомобил Фолсфаген
Голф за 1200 лева ,и закупен лек Автомобил БМВ за 1000 лева. С оглед на така
установените стойности, които като се сумират на годишна база за 2009г. се
получава ,че общият размер на приходите е в размер на 13 330 лева, а
размерът на разходите е от 5 535, 04 лева, поради което на годишна база се
получава, че няма превишение на разходите над
приходите.
Следователно основателно
е оплакването на жалбоподателя за това, че при определяне на данъчната основа
органите по приходите неправилно са извършили месечна съпоставка на доходите и
разходите, който подход е неправилен, несъобразен с правилата за данъчно
облагане по приложимия материален закон ЗДДФЛ.
Съгласно разпоредбата на чл.17 ЗДДФЛ данъчната основа за облагане с
данък върху доходите е годишна. При това положение, за да е налице основа за
облагане по смисъла на чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, установеното превишение
на разходите над приходите следва да е на годишна база. или при формиране на
баланса на разполагаемите парични средства органите по приходите следва да
установят общия размер на всички получени суми, както и общия размер на всички
разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да извършат съпоставка,
дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В
случая този принцип не е спазен, тъй като органите по приходите са разделили
данъчната година на части. Видно от изготвения баланс, органите по приходите са
формирали месечни салда, като за основа за облагане по реда на чл.122 ДОПК е
приет общият сбор от отрицателните салда, което противоречи на принципите на
облагане по ЗДДФЛ. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната
година, за да се обоснове несъответствието по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК е в
противоречие с нормите на чл.15 и чл.17 ЗДДФЛ. В този смисъл е константната
практика на ВАС (решение № 9749 от 23.09.2015 г. по адм.
дело № 14235/2014 г., I
о., решение № 8286 от 06.07.2015 г. по адм. дело № 4493/2015 г., ІІ о., решение №
6876 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 10989/2014 г., І
о., решение № 16323 от 19.12.2012 г. по адм. дело №
3386/2012 г., VІІІ
о.).
Ето защо съдът възприема
изчисленията на вещото лице, направени на годишна основа, като следва изрично
да бъде повторено, че са взети същите приходи и разходи както при изготвяне на
паричния поток при ревизията.
Въпреки това с оглед
установеното в хода на ревизионното производство, че са налице доходи с
неустановен произход, които съгласно нормата на чл. 36 т. 7 от ЗДДФЛ, полежат
на облагане с пряк данък, и това са именно получените средства в размер на 12 000.00 лв.по банков път от
Е.К. в размер на 5000.00 лв. и от
П.Л. – в размер на 7000.00 лв След като жалбоподателят не можа да установи,
правното основание, въз основа на което е била преведена по негова сметка
горепосочената сума, то съдът намира, че същите правилно са били определени от
органа по приходите като укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал.1 т.2 от ДОПК.
Както се посочи по- горе съдът е указал на жалбоподателя, че носи
доказателствената тежест за оборване на констатациите в ревизионния акт, тъй
като съгл. чл.124 ДОПК фактическите
констатации на ревизионния акт са верни до доказване на противното, като
на основание чл. 171 ал.4 от АПК му е указал, че не е
представил доказателства във връзка с твърдението, че посочените средства са
съответна престация по сключени договори и същите не
подлежат на облагане. С оглед на горното
настоящата инстанция кредитира заключението на вещото лице вариант две, където
за посочената година е изчислен данък за довнасяне от 312 лева и лихви за
периода от 1.5.2010г. до 22.4.2015г. в размер на 159, 23 лева,а не посочения в
РА . данък в размер на 571,49 лв.и лихва в размер на
291,66 лв.
За данъчната 2010г.
приходите на жалбоподателя са формирани на основание теглене от АТМ и теглене
от ПИБ АД от 655 лева ,а разходите се формират
като разходи за живот и издръжка
по статистически данни за страната,
вноска в ПИБ АД от 6 825, лева и в Алианц България
банк АД от 50 лева, закупен лек автомобил Ситроен С3
за 12 000 лева и четири колесник от Алекс Сат
ЕООД за сумата от 1080 лева. При същите показатели вещото лице на годишна база
е получило , че приходите се равняват на 1925, лева , а разходите 23 233,04
лева или е налице превишение в размер на последните от 12 373, 08 лева, като
посочения недостиг , докато посочения такъв от органа по приходите е
9 543,88 лева, с оглед забраната по
чл.155, ал.8 от ДОПК за влошаване положението на жалбоподателя ,настоящата
инстанция намира, че следва да бъде потвърден размера на данъчното задължение ,
определено с РА.
За данъчната 2011г.
приходите на жалбоподателя са формирани на основание теглене от АТМ и теглене
от каса на Юробанк АД, в размер на 962, лева, а
разходите съответно се формират като разходи за живот и издръжка по статистически данни за страната, вноска в в Юробанк и ЕФ Джи АД в размер на
100 лева, 40 000 лева и 30 000 лева , закупен недвижим имот в гр-Троян ул Осми март, разходи за
пътуване до Гърция в размер на 281,59 лева, разходи за закупуване на стоки от
дружества ,посочени в РА, при което както вещото лице, така и органът по
приходите са получили един и същи размер на недостиг на средства, а именно
120 396,88 лева, при което дължимият подоходен данък е в размер на
11 055,69 лева и съответната лихва
от 3 355,67 лева 1792,40 лева за периода от 1.5.2012г до 20.5.2015г.
За данъчната 2012г. приходите на
жалбоподателя са формирани на основание теглене от АТМ , продаден лек автомобил Ситроен С 3, за сумата
от 9 800 лева,, а разходите съответно
се формират от разходите за
издръжка и живот, захранване касата на Солид 85 ЕООД
в размер на 91 000 лева, захранване касата на Солид
85 ЕООД със сумата от 16 000 лева, при което превишението
на разходите над приходите се явява в размер на 100 038, 04 лева и
установени доходи с недоказан произход ( укрити доходи ) в размер на 1949 лева
, получени по банковата сметка на жлбаподателя при
което са определени данък от 8 918,14 лева и лихва за периода от
1.5.2013г. до 22.4.2015г. в размер на 1792, 40 лева, което изцяло съответства
на заключението на вещото лице вариант две , поради което и в тази част РА се
явява законосъобразен.
За данъчната 2013г. приходите на
жалбоподателя са формирани на основание теглене от АТМ , теглене от ПИБ АД в
размер на 1000 лева ,,а съответно
разходите съответно са за издръжка и живот по данни на НСИ, разходи
за вноска по кредитна карта 261 и 2000 лева, 5773, 28 лева, 3809,56 лева ,и
22,50 лева,4,24, 191 лева, 5820 лева
внесен уставен капитал в Транспорт и Логистика ЕООД в размер на 500
лева, такъв в Пропърти груп
74 ЕООД в размер на 500 лева ,и от 200 лева . При така установеното определения
данък за довнасяне е в размер на 820, 28 лева а лихвите от 81,52 лева за
периода от 1.5.2014г. до 22.4.2015г, който размер установява и вещото лице във варинат втори на допусната съдебно- икономическа
експертиза.
Констатациите на органа по приходите
за ревизираните периоди са правилни и законосъобразни, а възраженията на
жалбоподателя неоснователни. При анализа на началното салдо към 01.01.2008г. органите по приходите основателни не са зачели
сумата 880 123.50 лв. Действително дядото на жалбоподателя М. П.М. е
сключил договор за временна финансова помощ от 10.01.2006г. с „Ексим Ривейл Корпорейшън“ със
седалище и адрес на управление Виктория, Сейшелска
Република, макар копие от него да не е представен по делото, въпреки изричното
указание на съда, че жалбоподателят следва да представи по делото писмените
доказателства, въз основа на които СГС е постановил горепосоченото решение. .
Копие от същия не е представен по делото.
По гр. дело № 2754/2014г. с Решение № 17771/28.01.2014г. на Софийски
градски съд, влязло в сила на 09.12.2014г. е установено, че М. П.М. не дължи
сумата 90 000 евро, част от цялата сума от 900 000 евро, получена по
договора за временна финансова помощ, поради погасяване на вземането по
давност. Жалбоподателят претендира, че по силата на чл. 297 от ГПК посоченото
решение е задължително за всички съдилища, т.е. силата на пресъдено
нещо се разпростира и върху данъчните
правоотношения между жалбоподателя и ответник жалба. Законът поставя като
изрично условие съвпадение освен в субективните предели на силата на пресъдено нещо и на обективните предели на силата на пресъдено нещо. Под „обективни предели” се разбира
предметът, за който силата на пресъдено нещо важи,
т.е. това, което придобива качеството на „пресъдено
нещо”, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото
трябва да съобразяват занапред своето поведение. Законът ограничава предметния
обсег на силата на пресъдено нещо, като съзнателно го
отъждествява с предмета на делото, защото с подаване на искането ( оспорването)
страните се съсредоточават върху претендираното или
отричано субективно право – неговото съществуване или не. Затова в делото биват
включени всички отнасящи се до него факти и доказателства така, че да бъде
разкрито действителното положение. Такава сигурност не може да е налице по
отношение на други спорни въпроси като доказателствените
факти по делото, поради което в нашето право не се ползват със сила на пресъдено нещо мотивите на решението. В тях се съдържат
много други констатации на съда, въз основа на които той е постановил решението
си. Като такива са за достоверността на доказателствените
средства, доказателствата и правнорелевантните факти.
Предметът на всяка една от тези констатации може да бъде предмет на спор между
страните по време на устните състезания, но този предмет не се обхваща от
силата на присъдено нещо. Не се смятат нито за признати, нито за отречени със
сила на пресъдено нещо доказателствените,
правнорелевантните факти и преюдициалните
правоотношения. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет
на спор, на доказване и на установяване, без срещу това да се прави отвод за пресъдено нещо.
Именно обективните предели на силата на пресъдено
нещо са от значение при отвод за пресъдено нещо –
т.е. тъждествен ли е въпросът, който се поставя пред съда ( или друг орган), с
въпроса, който вече е бил разрешен със сила на пресъдено
нещо. В този смисъл е ТР на ВАС № 6/25.10.2010г. В този смисъл след като
предметът на настоящото производство са дължимите от страна на жалбоподателя
факти, а този по гражданското дело – съществуването на едно субективно право,
то не може да се твърди, че е налице съвпадение, поради което следва да се
зачете силата на пресъдено нещо. Допълнителен
аргумент в тази насока е и фактът, че с посоченото решение по гражданско дело
единствено е приета за установено по отношение на едно трето лице – кредитор,
че длъжникът не дължи определена сума към определена дата, поради погасяване на
задължението по давност. Фактите от значение за настоящото производство, които
следва да се установят чрез пряко
насрещно и пълно доказване от жалбоподателя касаят наличието на определена сума
в началото на периода в патримониума на
жалбоподателя, като фактическата власт върху нея да е предадена от страна на
дядо му към посочения момент. Съществуването или несъществуването на едно
облигационно отношение между жалбоподателя и едно трето лице е без правно
значение за настоящия спор, доколкото то установява наличието на вземане по
отношение на трето лице, а не реално фактическо държане на посочените парични средства.
В този смисъл не може да се кредитират от настоящата инстанция нотариално
заверените декларации, представени в
последното съдебно заседание, доколкото същите
в качеството си на частни свидетелстващи документи, установяват само
направените волеизявления. Същите по никакъв начин не се отразяват на приетата
по горе от настоящата инстанция фактическа обстановка, доколкото сочените лица
нито са свидетели на предаването на сумите, нито на сключване на договорите , респ. на тяхното
изпълнение. На следващо място съдът не кредитира представената в последното
съдебно заседание разписка от 21.2.2007г., доколкото същата има достоверна дата
от 12.4.2017г( нотариалната заверка на препис на документ), не е била
представена в хода на цялото административно производство и явно е създадена с
цел да обслужи защитната теза на жалбоподателя. Още повече, че твърдяната от
страна на жалбоподателя логика на правните действия е меко казано абсурдна.
Дори да се приеме, че е сключен договор за предоставяне на временна финансова
помощ от страна на чуждестранно юридическо лице, законът не позволява
цесия на задължение. Съгласно
определението в чл. 99 от ЗЗД това е правно установен от посочената норма
договор, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, който договор
е неформален, може да бъде възмезден или безвъзмезден и поражда действие за
длъжника от датата на неговото уведомяване. Съгласно посочения ( но
непредставен ) договор за цесия, всъщност се касае за встъпване в дълг.
Установеното с горепосоченото решение на СГС погасяване по давност на
задължението на праводателя да върне горепосочената
сума, представляваща само временна финансова помощ. Макар по силата на чл. 297 от ГПК настоящата
инстанция следва да зачете, че между страните по гражданското дело е установено,
че М. М. не дължи сумата 90 000
евро поради погасяване на вземането по давност на „Ексим
Ривейл Корпорейшън“ със седалище и адрес на
управление Виктория, Сейшелска Република.Но в случая
както се посочи по- горе предмет на настоящото производство е РА, с който са
установени данъчни задължения, като възникналите гражданско правни отношения
между жалбоподателя могат да бъдат само косвено доказателство. Макар, че според
настоящата инстанция поради нищожност на договора за цесия на задължение като
противоречащ на закона съгласно чл. 26 от ЗЗД, на която нищожност може да се
позове всеки, поради което не може да се говори за възникнало субективно право
в полза на жалбоподателя. За доказване
на релевантния за целите на данъчното облагане факта била ли е налична и
разполагаема при жалбоподателя твърдяната от него сумата от 880 123.50 лв.
която да се определи за начално салдо в изготвения паричен поток на същия. За
да бъде установен този факт е необходимо както се посочи по- горе пълно насрещно
доказване, като в случая само косвеното доказателство а наличие на облигационна
връзка между праводателя на жалбоподателя и едно
трето лице определено не може да изпълни тази роля. След като не са налице
никакви доказателства, че към датата на т. нар. договор аз цесия 21.02.2007г.
внуците му са получили реално в брой или по сметка някакви суми, нито че в
случай, че са получили такива същите са останали налични към началото на
ревизирания период - 01.01.2008г. Няма нито едно
пряко или косвено доказателство, че към 01.01.2008г.
цялата или някаква част от сумата е била налична и разполагаема у
жалбоподателя. Ревизираното лице не е представило и доказателства, че М. М. е
предал физически сума в размер на 900 000 евро на внуците си, който въпрос
а именно за фактическото предоставяне на
претендираната от жалбоподателя сума е от единствено
значение за целите на ревизионното производство, тъй като само по този начин
може да се обоснове, че именно нея е разходвал той. Липсват доказателства къде
и как е съхранявана твърдяната сума и съответно, че същата е била налична в
брой при жалбоподателя към 01.01.2008г. Този въпрос
не е бил предмет на разглеждане в съдебното производство пред СГС и съдът като
се е произнасял дали М. М. се явява правоимащо лице да заведе иск в качеството на приобретател на част от дълга, изобщо не се е интересувал и
е нямал за предмет нито дали той фактически е притежавал на сумата 90 000
евро, за която е бил заведен иска, още по-малко на цялата сума 900 000
евро. Както се посочи по- горе съдът не кредитира представената в последното
съдебно заседание разписка, доколкото същата няма достоверна дата, същата не е представена в хода на
приключилото гражданско производство пред СГС , нито в административното
такова, поради което съдът намира, че е
новосъздадена. Съгласно сключения
договора за цесия от 21.02.2007г. жалбоподателят е приобретател на
част от дълг в размер на 900 000 евро, а не получава конкретна парична
сума в този размер. Недоказано от сочените от жалбоподателя доказателства
остава факта на реално придобиване на някакви парични средства (а не
встъпването в дълга) и наличието на същите в брой (доколкото не се твърди и
няма доказателства да са били по банкова сметка) ***.01.2008г.
В горепосочения смисъл, след като договорът е консенсуален,
същият не може да служи за разписка за получените средства, поради което в
последното открито съдебно заседание е представена горепосочената разписка от
датата на договора. Видно от мотивите на потвърденото с Решение № 4155/4.4.2017г. по адм.д. 1723/2016г на
ВАС, решение на Административен съд Велико Търново № 538/29.12.2015г по ахд 547/2015г такава разписка не е била представяна по
делото, въпреки ,че същата касае и двамата братя М. и М.М.. За настоящата инстанция това е още едно
доказателство, че същата е новосъздадена, тъй като не е доказано, че същата е
новооткрита. Следователно в хода на
настоящото съдебно производство жалбоподателя не ангажира годни доказателства, които да оборят констатациите
на РА, които съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК се смятат за верни до доказване на
противното.
Правилно органите по приходите са
квалифицирали констатираните превишения за всеки един от ревизираните периоди
като получени от ревизираното лице облагаеми доходи с недоказан произход и на
основание чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК са формирали данъчна основа за
облагане с подоходен данък, като облагаемият доход, придобит през данъчната
година е намален с определените при ревизията вноски за ДОО, здравни вноски и
вноски за ДЗПО, които лицето е било длъжно да прави за данъчната година за своя
сметка по реда на КСО и ЗЗО. По аналогичен начин е изготвен паричния поток за
всеки един от ревизираните данъчни периоди:
Съдът намира за правилен изводът на
органа по приходите, че липсват доказателства по делото, които да оборват
нормативно установената материална доказателствена
сила на ревизионния акт и не се опровергават установените фактически
констатации в ревизионния доклад и последвалия РА. На първо място възражението
на ревизираното лице относно прилагането на особения ред за облагане по чл.
122, ал. 2 от ДОПК е неоснователно. От събраните в хода на ревизионното
производство доказателства е видно, че декларираните и/или получени доходи на
ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за
ревизирания период – обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК. Съдът
кредитира основната ССЕ във втория вариант, при който вещото лице е направило
изчисление на годишна база на паричните потоци на лицето за процесните периоди
съобразно констатациите на ревизиращия орган и е установило идентични с
установените в РА суми с изключение на 2008г. . Съдът не кредитира заключението
на ССЕ във втория вариант, в който в приходната част на жалбоподателят като
начално салдо към 01.01.2008г. е включена сумата
880 123.50лв., за която сума не се доказа по безспорен начин, че е реално фактически налична в брой у праводателя и предадена на жолбоподателя.
При изследване на установеността на
релевантните и спорни между страните факти и обстоятелства, съдът като обсъди и
цени в съвкупност относимите и приложени по делото
писмени доказателства, формира фактически изводи, че данъчната основа за
задълженията по ЗДДФЛ и съответните дължими лихви са определени правилно след
анализ на критериите по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК и жалбата в тази част следва
да бъде отхвърлена като неоснователна, освен за 2008г. по посочените по- горе
съображения, че данъкът следва да бъде определян на годишна база.
С обжалвания РА органът по приходите е определил на
ревизираното лице за ревизирания период 01.01.2008г.
31.12.2013г. вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице
в размер на 3784,53 лева и лихди от 540, 71 лева,
вноски за ДЗПО УПФ в размер на 1478, 33 лева и лихви за ДЗПО в размер на 211,19
лева, вноски за ЗО в размер на 6883, 18 лева . и лихви за ЗО в размер на
2069,55 лева
Правилно и в съответствие с Тълкувателно
решение № 1 от 18.05.2016 г. на ВАС по т. д. № 3/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия,
което изрично приема, че разпоредбите на чл. 122
– 124 ДОПК
относно установяване на дължимост на задължителни
осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл.
124а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г, органът по
приходите не е устаноивл с обжалавния
РА задължения за осигурителни вноски за 2009г, 2010г. и 2011г-
Конкретно от органа по приходите са определени такива за
20012г. дължими осигурителни вноски в размер на 1617, 92 лева и лихви от 325,
38 лева, дължими вноски по ДЗПО УПФ от 632, лева и лихви от 127,08 лева
,дължими здравни вноски за довнасяне в размер на 1651, 20 лева и лихви в размер
на 347, 04 лева.
За 2013г са определени с РА дължими осигурителни вноски за
довнасяне в размер на 2166, 61 лева, дължими лихви върху тях от 215, 33 лева
,дължими вноски по ЗДПО УПФ в размер на 846, 33 лева и лихви от 84,11 лева и
дължими здравни вноски от 1354, 13 лева и лихви върху тях от 134, 58 лева.
дд5впо години са както следва: за 2008г. ДОО годишна изравнителна вноска в
размер на 1531,24 лв.; годишна изравнителна вноска за ЗО в размер на 540,44 лв.
и лихва 336,93 лв.; годишна изравнителна вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 450,36
лв. и лихва в размер на 448,28 лв.
Съгласно чл.124а от ДОПК
„Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени
случаи”, разпоредбите на чл. 122 – 124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителни осигурителни вноски. Безспорно е, че разпоредбите
на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени
процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните
норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите
доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон.
Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 – 124а от ДОПК представляват специфичен
процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по
установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски.
Съдържанието на чл. 122, ал.1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби
като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален
ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно
предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1
- 4 от Кодекса за
социално осигуряване и чл. 1, ал. 1 от
Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица,
качеството на самоосигуряващи се лица имат
едноличните търговци, съдружниците в търговски
дружества, собствениците на ЕООД, физическите лица - членове на
неперсонифицирани дружества, земеделските производители, тютюнопроизводителите,
лицата, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност. Т. е. законодателят е приел подход по
примерно изброяване на лицата, които имат качеството на самоосигуряващи
се чрез общото посочване, че задължението ми за осигуряване възниква от деня на
започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или
прекратяване (чл. 1, ал. 1 от
НООСЛБГРЧМЛ). Несъмнено изискването за извършване на трудова дейност
е общо за тази категория лица, но разбирането за престиране
на труд е различно от това по Кодекса на труда,
където е налице правоотношение между два правни субекта, свързано с престиране на работна сила в полза на работодателя, за
което същият разполага със съответна дисциплинарна власт, съдържанието на
правоотношението е нормативно определено (чл. 66, ал. 1 КТ)
и се характеризира с място на работа, срок на изпълнение, специфични длъжностни
характеристики за всяка длъжност. Самоосигуряващите
се лица, какъвто се явява жалбоподателят се ползват с известна свобода при
осъществяване на трудовата си дейност, както свидетелства и формулирането на
отделните групи: лица, упражняващи свободна дейност
или друга професионална дейност за свой
риск. Жалбоподателят сам е
декларирал започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата си дейност
(чл. 1, ал. 2 от
НООСЛБГРЧМЛ), като в случаите
на укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т.
2 ДОПК не може да се очаква такова деклариране. Именно за тези
случаи, когато с поведението си лицето е препятствало възможността за
облагането му по реда на материалните закони, разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК
въвеждат специални процесуални правила за установяване на задълженията по
аналог чрез приблизително установяване на данъчната основа с цел да се получи
цялостна, макар и косвена, представа за дейността
на задълженото лице, а оттам и някакво, макар и само приблизително и
относително, съвпадение на данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК
и данъчната основа, която би била установена, ако бяха налице липсващите
доказателства и данни. укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т.
2 ДОПК. С разпоредбата на чл. 124а ДОПК
(в сила от 15.02.2011 г.) особеният ред за облагане по аналог по чл. 122-124 ДОПК
е приет за приложим и за установяване на задълженията за ЗОВ по КСО и ЗЗО. По аргумент от
разпоредбите на чл. 120
и чл. 160, ал. 2 ДОПК за мотивираност и обоснованост на РА следва изискването актът
да бъде мотивиран и в частта по приложението на чл. 124а ДОПК.
След като нормата установява основание за определяне на задълженията на
ревизираното лице за ЗОВ по аналог, то следва да се изложат мотиви, защо
установените обстоятелства в хода на ревизията по аналог навеждат на извършвана
от лицето трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1
- 4 от Кодекса за
социално осигуряване и чл. 1, ал. 1
НООСЛБГРЧМЛ Настоящата инстанция намира, че органът по приходите е
мотивирал и доказал облагането по аналог, като е взел предвид факта, че
жалбоподателят е едноличен собственик на няколко
ЕООД ( стр.36 от делото в РД) и от посочените
дружества не са му изплащани суми, поради което се дължат осигурителни
вноски в максимален размер. В този смисъл съдът кредитира и заключението на
вещото лице, което в този втори вариант установява правилното изчисляване на
горепосочените дължими осигурителни вноски и лихви Настина в закона не е
предвидена презумпция , че укритите доходи се явяват такива от трудова дейност,
в този смисъл Решение № 122 от 6.01.2017
г. на ВАС по адм. д. № 3328/2015 ,решение № 1979 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9012/2015 г., I о., но след като органът по
приходите е посочил, че такава се явява управляването на посочените в РД
дружества, като жалбоподателят не е декларирал от тях получени средства, то
настоящата инстанция намира, че произходът на укритите доходи от трудова такава
се явява установен и доказан.
По изложените мотиви съдът намира оспорвания РА, в частта му
предмет на настоящото производство, в която на лицето са определени вноски за
ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода 01.01.2012г. –
31.12.2013г се явява законосъобразен и в тази част жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Или РА следва да бъде отменен само в частта, с която е
определен данък по ЗДДФЛ чл. 48, ал.1 от за 2009г, като вместо определените от
органа по приходите 571, 49 лева се дължат 312 лева ,съгласно втори вариант на
експертизата изчислен на годишна база, поради което РА следва да се отмени за
259,49 лева и лихви от132, 43 лева
Жалбоподателят не прави искане за разноски в настоящото
производство, поради което такива не му се присъждат.
На основание чл. 161 от ДОПК на ответник жалбата Д”ОДОП” -
гр. Велико Търново следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 8 ,ал. 1, т. 4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с отхвърлената
част от жалбата, възлизащо на 1772, 30 лева, което е определено в минимален
размер по горепосочената Наредба, поради което възражението на процесуалния
представител се явява неоснователно. Не следва да се прилага и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК, тъй като нормата на чл. 161
от ДОПК е специална и изключва прилагането на общия ред за определяне на юрисконсултските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК,осми състав
на Административен съд Велико Търново
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
М.П.М. ***, Ревизионен акт (РА) № Р-04001114001156-091-001/22.04.2015г. на ТД
на НАП Велико Търново, поправен с РАПРА №
П-04001115127300-003-001/16.7.2015г.
потвърден с Решение №300/17.07.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП”
Велико Търново, в частта, с която е определен данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в
размер на за 259,49 ( двеста петдесет и девет лева и четиридесет и девет
стотинки ) и лихви от 132, 43 лева( сто тридесет и два лева и четиридесет и три
стотинки ).
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА М.П.М.,*** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” - гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП, сумата от 1772, 30 лева ( хиляда седемстотин седемдесет
и два лева и тридесет стотинки), представляваща разноски за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: