№ 15472
гр. София, 10.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Д. ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110161130 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове от Г. И. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. София,
,,, против Н. Х. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .... с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне на родителски права и местоживеене на
детето Х. Н. при майката, режим на лични отношения с ответника по
отношение и осъждането му да заплаща месечна издръжка на малолетното
дете в размер на 500 лв., считано от 07.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Иска се на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД заместване
липсващо съгласие на ответника Н. Х. Н., ЕГН ********** за пътуване на
детето Х. Н. Н., ЕГН ********** от Република България до държавите членки
на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания, Република
Сърбия, Турция и Република Северна Македония с цел туризъм и екскурзии,
до навършване на детето пълнолетие, както следва: през лятната ваканция за
период от 30 /тридесет/ дни общо, през зимната ваканция за период
ненадвишаващ 10 /десет/ дни и през пролетната ваканция за период
ненадвишаващ 5 /пет/ дни, придружено от неговата майка Г. И. Д. и за
издаването на задграничен паспорт на детето.
При условията на евентуалност се иска заместващо съгласие на бащата
за пътуване на детето през летния период, на всяка календарна година до
страните от Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания,
Република Сърбия, Турция и Република Северна Македония с цел туризъм и
екскурзии, до навършване на детето пълнолетие, придружено от неговата
майка, за период от по 30 дни общо, във времето, несъвпадащо с режима на
контакти на бащата
Предявен е и иск от Х. Н. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител - Г. И. Д., ЕГН **********, за осъждане на
1
ответника Н. Х. Н., ЕГН ********** на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 и
чл. 146, ал. 1 СК да заплати на сина си месечна издръжка в размер на 500 лв.
за минал периода от 03.06.2023 г. до 07.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
основателността на предявените искове, претендира споделено родителство и
оставяне без уважение на иска по чл. 127а, ал. 2 СК.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно чл. 127,
ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Aл. 2 от същия член предвижда,
че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с детето и издръжката му.
Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански
правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на
постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127,
ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на
понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Страните са родители на детето Х. Н. Н., роден на 13.05.2014 г. Не са
постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК, не
живеят заедно.
Не е спорно и от всички събрани по делото доказателства, обективирани
в социалния доклад, показанията на свид. Енев и свид. Топчиев и
изслушването на майката по реда на чл. 59, ал. 6 СК се установява, че страните
са във фактическа раздяла от м. 06.2023 г. От тогава детето живее с майка си,
тя полага грижи за него и посреща всички негови нужди. Детето рядко общува
с баща си и предимно то го търси по телефон. От фактическата раздяла на
страните през м. 06.2023 г. не се е срещало с баща си. Между майката и детето
има изградена добра емоционална връзка, то има добър здравен статус,
2
посещава редовно училище.
Недоказани в хода на производството останаха твърденията исковата
молба, че бащата се е дезинтересирал от детето, доколкото са налице
обективни причини за това- в релевантния за спора период от време е била
действаща издадената заповед за незабавна защита по гр.д. № 25596/2023 г. по
описа на СРС, 89 състав, по силата на която на ответника е било налице
задължение да спазва наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
ЗЗДН както по отношение на ищцата, така и спрямо малолетното дете на
страните. Въз основа на експертното становище на вещото лице по приетото
по делото заключение на съдебно – психологическа експертиза, при
съвкупната преценка с останалите доказателства по делото – социални
доклади, гласни доказателства и обяснения на страните и заявеното от
малолетното дете пред съда, се налага извод, че детето се чувства спокойно с
майката, която то възприема като най-близкия си човек и свързва фигурата на
баща си с дистанцираност, строгост, неудовлетворение и несигурност.
Същевременно не са констатирани данни да е развит синдром на родителско
отчуждение спрямо бащата, като детето макар и да възприема бащата като
емоционално отдалечен, в предходен период, в който страните са живели
съвместно, детето се е чувствало добре с баща си, а в периода на раздялата
между страните то няколкократно е търсило контакт с него по телефон.
Ответникът заявява, че също е търсил сина си, че много го обича, както и че
иска да се вижда с детето си и. Последното не би било възможно, ако
системно са подлагани на отчуждителни техники, както се твърди в
процесуалните документи.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК е основателен. В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е
възприето, че съдът следва да предостави упражняването на родителските
права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права
съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по
закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по
чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на
адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на
висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-
вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето)
родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до
постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.
В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя,
който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи
сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен
труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това
тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при
сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж.
Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III
ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
3
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2
СК и чл. 59, ал. 9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани
от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не
поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на
подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението
(администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като
производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде
възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на
децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и
съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения,
дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на
страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива
всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023
г., IV г. о., ГК).
Майката е с висок родителски капацитет, доколкото от раждането на
детето тя полага непрекъснати грижи за него. След раздялата на страните тя е
родителят, който продължава да полага всички необходими грижи за
малолетното дете. От социалните доклади и приетата по делото съдебно-
психологическа експертиза се установява, че го обгрижва, то е с правилното
физическо и психическо развитие, задоволява неговите битови, интелектуални
и емоционални потребности. Създала му е уюта и комфорта на една добра
среда за живеене. Констатациите от социалното проучване намират подкрепа в
показанията на разпитаните по делото свидетели, които също излагат, че
майката осигурява храна на детето, води го на училище и тренировки, то
посещава зелено училище и ходи на лагер, посещава уроци по таекуондо и по
английски език. Във връзка с искането на ответника следва да се посочи, че
при липсата на постигнато споразумение в хода на производството не е
възможно постановяване на съвместно упражняване на родителските права по
отношение на малолетното дете, съобразно т. 2 на Тълкувателно решение
4
1/2016г. на ВКС, ОСГК.
Съдът, като съобрази, че майката от години полага всички необходими
грижи за детето, то е с нормално за възрастта си развитие, добър здравен
статус, посещава редовно училище, изградило е силна емоционална връзка
със своята майка, няма данни за рискови фактори в заобикалящата го среда и
предвид наличието на данни за незаинтересоваността на бащата към
развитието му, родителските права следва да бъдат предоставени на майката.
При нея следва да бъде определено и местоживеенето на детето.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с
детето, който, доколкото няма данни за родителско отчуждение, трябва да
бъде относително широк, за да не създава предпоставки за развитие на такъв и
да гарантира възможността за регулярен контакт между бащата и детето.
Ответникът в хода на процеса демонстрира заинтересованост и реално
желание да общува системно с детето си, като не е спорно също и от
социалните доклади се установява, че и двамата родители разполагат с добри
битови условия в домовете си, подходящи за отглеждане на дете.
Режимът на лични отношения с бащата трябва да бъде съобразен с
особеностите на отношенията им, така че да не създава риск за здравето и
развитието на детето и да спомогне за подобряване на отношенията. При
определянето на режима на лични отношения между бащата и детето съдът
отчита значителния период на физическа раздяла помежду им. Счита за
невъзможно искането на ищцата при определяне на режима на лични
отношения да бъде съобразен изцяло предложения график в исковата молба,
тъй като това би означавало допълнително да се ограничи правото на лични
отношения на бащата и детето. Към настоящия етап не се установява по
безспорен начин детето да е присъствало на осъществен сочения в сезиращата
съда искова молба акт на домашно насилие, предвид липсата на постановен
краен съдебен акт в производството по ЗЗДН по гр.д. № 25596/2023 г. по описа
на СРС, с оглед на което и към не е безспорно доказано по несъмнен начин
спрямо детето да е упражнено домашно насилие от страна на ответника. Не се
и доказва, че ответникът има склонност трайно да проявява насилие към
детето. В интерес на последното е да общува с баща си регулярно, така да се
възстанови доверието между двамата, като във връзка с доводите на ищцата
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че детето е търсило контакт с
баща си в периода на раздялата на страните. Доколкото не се налице
безспорни данни поведението на бащата да съставлява опасност за здравето и
емоционалното и психическо състояние на детето, съдът намира, че липсва
причина срещите на бащата с детето да бъдат осъществявани в контактен
център или в присъствието на трето лице. В случая приоритет следва да бъде
възстановяване на връзката между тях и към насока бащата да участва в
живота да детето си. Ето защо на бащата следва да бъде предоставен режим на
лични отношения, който поетапно да бъде разширяван, както следва:
За период от 6 месеца от влизане в сила на решението:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. на
съботния ден до 18:00 часа на съботния ден и от 10:00 часа до 18:00 часа на
неделния ден, без право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в
която всички дни от седмицата са от същия месец, като бащата ще има право
да взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката.
5
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето -именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
• за Коледа (25 декември) - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия почивен ден до 18.00 часа;
• за Великден - всяка четна година за времето от 10.00 ч. до 18.00
часа;
• За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
• Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
След изтичане на 6 месеца от влизане в сила на решението:
Общ режим:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в
петък до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя е тази, в която
съботата и неделята са от същия месец;
Празничен и ваканционен режим:
• за коледните празници - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници- всяка четна година за времето от
18.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници - всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10.00 часа на първия ден от периода до 19.00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10.00 часа на 01 юли до
19.00 часа на 16 юли, и за времето от 10.00 часа на 01 август до 19.00 часа на
16 август;
• четните години - през първата половина на зимната ваканция, а
нечетните години - през втората половина на зимната ваканция, определени от
МОН.
• четните години през първата половина на пролетната ваканция, а
нечетните години през втората половина на пролетната ваканция, определени
от МОН.
• на рождения ден на детето бащата може да присъства, ако пожелае
това;
6
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето -именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
• За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, както и по време на зимната и пролетната ваканция в годините, в
които бащата няма право да упражнява режим на лични отношения с детето,
общият режим на лични отношения между тях не се прилага и майката има
право да прекарва празниците и съответните дни от ваканцията с детето,
упражнявайки родителски права.
• Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
• При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката:
В производството по чл. 127, ал. 2 СК всеки родител действа като
процесуален субституент, предявявайки иск за издръжката на детето, като
част от мерките за уреждане отношенията по упражняването на родителските
права. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК приложими съответно са правилата на чл. 59
СК, като съгласно ал. 2 на последния член съдът служебно се произнася по
въпросите на издръжката на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
В конкретния случай съдът намира, че на детето Х. Н. следва да бъде
определена месечна издръжка в размер на 750 лв. Тя включва около 200 лв.
джобни пари, 70 лв. месечна такса за посещение на тренировки по таекуондо,
100 лева за посещение на курс по английски език и неминуемо свързаните с
бита на всеки човек средства, необходими за храна, дрехи, обувки, учебни
пособия, лекарства, отопление, градски транспорт. От така определената сума
бащата следва да заплаща 400 лв. При определяне на този размер съдът
отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, откликване на ежедневните му потребности, които са неоценими в
пари, ще се осъществяват от майката.
Неоснователни са доводите за процесуалния представител на ответника,
че следва да бъде осъден да заплаща издръжка в минималния законов размер.
Действително липсват актуални и достоверни данни за доходите му.
Ответникът в хода на проведеното социално проучване е посочил, че от м.
7
06.2024 г. работи като шофьор на камион във фирма за транспортни услуги. В
периода от м. 04.2022 г. до м. 09.2023 г. е бил трудово ангажиран, като не са
налице данни да е осигуряван за периода след м.08.2023 г., не е регистриран и
като самоосигуряващо се лице. Съдът, като взе предвид, че ответникът е в
работоспособна възраст, работоспособен, няма данни за наличие на хронични
заболявания, които да възпрепядстват възможността му да полага труд, не се
доказва наличие на други алиментни задължения освен изплащан от него
ипотечен кредит с месечна вноска от 650 лева, съдът намира, че той е в
състояние да заплаща месечна издръжка от 450 лв., като изцяло в неговите
възможност е да положи усилия да осигури издръжка на малолетното си дете.
За разликата до пълния размер от 500 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 146, ал. 1 СК следва да бъде присъдена лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК .
Искът, предявен от Х. Н. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. И. Д., ЕГН ********** на основание чл. 149
вр. чл. 143, ал. 2 СК ответникът Н. Х. Н., ЕГН ********** да бъде осъден да
заплати дължима от родител на малолетното дете издръжка в размер на 400
лв. месечно за минало време за периода от 03.06.2023 г. до 07.11.2023 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, основателен.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че нуждите на детето
за исковия период се равняват на 650 лв. месечно, (предвид по-ниската му
възраст през него), като ответникът следва да посрещне сумата от 400 лв., тъй
като не е имал никакво участие в грижите за отглеждането му. Ответникът
заявява в съдебно заседание, че не е плащал издръжка на сина си в периода
след раздялата на страните, както и че направил опит в началото на периода на
разяла да купи на детето дрехи и да му прати пари, както и посочва, че детето
нямало нужда от нищо, тъй като ищцата го гледала.
Ответникът не доказва да е престирал издръжка, поради което следва
извод, че нуждите на детето са задоволени без участие на баща му, ето защо
искът е основателен, като той бъде осъден да заплати на сина си сумата
2 072,13лв. - издръжка за минало време за периода от 03.06.2023 г. до
06.11.2023 г. (Като е ден издръжка е = 13.11 лв. /400 (лева) * 12 (месеца) = 4800
(лева за една година); 4800 (лева) /366 (дни) = 13,11 (лева); 13.11 (лева) * 158
(дни в периода 03.06.2023 - 07.11.2023) Всичко изложено при разглеждане на
иска за издръжка за бъдещо време, относно възможностите на бащата да
заплаща издръжка, важи и за настоящия иск.
Искът за разликата до пълния претендиран размер от 500 лв. (2 590,16
лв. за целия период) следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 146, ал. 1 СК следва да бъде присъдена лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Относно искането за определяне на привременни мерки:
Съдът констатира, че не се е произнесъл по така направеното от ищцата
8
искане. То е основателно, като привременно родителските права следва да се
предоставят на майката, при нея да бъде определено местоживеенето на
детето.
Режимът на лични отношения с бащата трябва да е следният:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. на
съботния ден до 18:00 часа на съботния ден и от 10:00 часа до 18:00 часа на
неделния ден, без право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в
която всички дни от седмицата са от същия месец, като бащата ще има право
да взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето -именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
• за Коледа (25 декември) - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия почивен ден до 18.00 часа;
• за Великден - всяка четна година за времето от 10.00 ч. до 18.00
часа;
• За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
• Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
Не следва да се определя издръжка като привременна мярка, тъй като е
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
С исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е дал
съгласие за пътуване на детето, както и комуникацията между страните е
влошена, поради което майката не може да получи съгласие за пътуване. Това
сочи, че са инвокорирани твърдения липса на съгласие между родителите
относно пътуване на детето и искът е допустим. От изложените доводи от
името на ответника в отговора на исковата молба, с който предявеният иск се
оспорва, така и от заявеното от ответника в открито съдебно заседание следва,
че страните не могат да постигнат съгласие относно въпросите, свързани с
пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични
документи.
По същество е основателен.
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на
децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за
това се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата
на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на
малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от
9
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при на детето извън
страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от
време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр.
държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания,
през определен период от време, но също до определени държави. Интересът
на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от
време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен,
защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има
ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК
сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между
родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на
родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на
чл. 127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител,
са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето, а това не
може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и пространството.
Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл. 127а СК,
изисква да се съберат доказателства, включително и по служебен път (по
аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на
страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина.
По настоящото дело искането е достатъчно конкретизирано, за да
изпълни формалните изисквания за редовност на исковата молба.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а
СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения, и
до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл Решение №
403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва
по територията на страната и да напуска нейните предели”, като според чл. 35,
ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на
10
други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на държавите-
членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от Договора за
Европейски съюз.
Съдът приема, че в интерес на детето е да пътува извън територията на
Република България с цел почивка и туризъм до четири пъти годишно с
неговата майка или упълномощено от нея лице за срок от 5 години. По този
начин ще придобива впечатления от други държави и ще се разширява
неговия мироглед. Ще може да общува със свои връстници, близки и роднини.
Това ще има положително развитие на личностното му развитие. Не се
констатира вероятност детето да бъде поставено в риск. Поискани са
пътувания до държави, които са страни по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Не се
установява майката да има намерение да променя местоживеенето на детето
извън страната. Тя е трудово ангажирана и със стабилна социална среда в
България.
С оглед приетите за установени по делото факти, съдът приема, че е
налице и нужда у детето да пътува свободно с майка си или упълномощено от
нея лице до държавите - членки на Европейския съюз, Обединено кралство
Великобритания, Република Сърбия, Турция и Република Северна Македония,
придружавано от майката Г. И. Д. или упълномощен от нея представител.
Съдът приема, че заместващото съгласие на бащата следва да бъде
дадено за поисканите от ищцата цели - почивка, както и да бъде разширено с
цели, които биха били в интерес на детето - екскурзия, посещение на близки,
обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение. В интерес на
детето е да бъде определен срок до 5 години.
По искането с правно основание чл. 127а от СК, вр. с чл. 76, ал.1, т. 9 от
ЗБЛД- за замества съгласието на единия родител за издаването на паспорт по
реда на ЗБЛД на детето:
Искането за издаването на лични документи /паспорт/ на малолетното
дете за пътуване извън пределите на Република България е последица от
решаване на въпросите за пътуване на детето извън страната до посочените
дестинации. Доколкото в настоящия случай се твърди и са представени
доказателства, че детето има издаден международен паспорт със срок на
валидност до 29.06.2027 г., то за ищцата липсва правен интерес от
предявяване на искането в тази част, т.е. то е предварително предявени. Ето
защо на основание чл. 130 ГПК исковата молба в тази част следва да бъде
върната, а производството по делото прекратено.
Съдът не констатира основание за допускане на предварително
изпълнение на решението в тази част.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски, н о претенциите
им са неоснователни, тъй като правилата на чл. 78 ГПК се прилагат съответно
в производствата по спорна съдебна администрация и в случая не е налице
пълно уважаване или отхвърляне на исковата молба. Ето защо няма основание
някоя от страните да понесе разноски (вж. в този смисъл ТР № 3/2023 г. по ТД
№ 3/2023 г. на ОСГК на ВКС)
Претендиращите издръжка не внасят държавна такса с оглед
11
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
присъдената издръжка за бъдещо и минало време в размер на 648,26 лв. (648
лв. за платежите за издръжка за бъдещо време и 82,89 лв. за платежите за
издръжка за минало време).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето
Х. Н. Н., ЕГН **********, на майката Г. И. Д., ЕГН ********** на основание
чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Х. Н. Н., ЕГН **********, при
майката Г. И. Д., ЕГН ********** на основание чл. 127, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК режим на лични
отношения между детето Х. Н. Н., ЕГН ********** и бащата Н. Х. Н., ЕГН
**********, при който бащата ще има право да упражнява лични отношения:
За период от 6 месеца от влизане в сила на решението :
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. на
съботния ден до 18:00 часа на съботния ден и от 10:00 часа до 18:00 часа на
неделния ден, без право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в
която всички дни от седмицата са от същия месец, като бащата ще има право
да взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето -именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
• за Коледа (25 декември) - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия почивен ден до 18.00 часа;
• за Великден - всяка четна година за времето от 10.00 ч. до 18.00
часа;
• За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
• Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
След изтичане на 6 месеца от влизане в сила на решението:
• за коледните празници - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници- всяка четна година за времето от
18.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници - всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
12
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10.00 часа на първия ден от периода до 19.00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10.00 часа на 01 юли до
19.00 часа на 16 юли, и за времето от 10.00 часа на 01 август до 19.00 часа на
16 август;
• четните години - през първата половина на зимната ваканция, а
нечетните години - през втората половина на зимната ваканция, определени от
МОН.
• четните години през първата половина на пролетната ваканция, а
нечетните години през втората половина на пролетната ваканция, определени
от МОН.
• на рождения ден на детето бащата може да присъства, ако пожелае
това;
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето -именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
• За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, както и по време на зимната и пролетната ваканция в годините, в
които бащата няма право да упражнява режим на лични отношения с детето,
общият режим на лични отношения между тях не се прилага и майката има
право да прекарва празниците и съответните дни от ваканцията с детето,
упражнявайки родителски права.
• Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
• При взаимно съгласие между родителите бащата и детето могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на детето си Х.
Н. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Г.
И. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 450 лв., считано от
07.11.2023 г. до навършване на пълнолетие или до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 СК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 500 лв.
ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното
си дете Х. Н. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Г. И. Д., ЕГН **********, месечна издръжка за минало време в
размер на 2 072,13 лв. за периода от 03.06.2023 г. до 06.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане на основание чл. на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146,
ал. 1 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер
от 2 590,16 лв.
13
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката на детето.
ПРЕДОСТАВЯ като привременна мярка упражняването на
родителските права по отношение на детето Х. Н. Н., ЕГН **********, на
майката Г. И. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ като привременна мярка МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето
Х. Н. Н., ЕГН **********, при майката Г. И. Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ като привременна мярка режим на лични отношения на
детето Х. Н. Н., ЕГН **********, с бащата Н. Х. Н., ЕГН **********, при
който бащата ще има право да упражнява лични отношения, както следва:
• всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. на
съботния ден до 18:00 часа на съботния ден и от 10:00 часа до 18:00 часа на
неделния ден, без право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в
която всички дни от седмицата са от същия месец, като бащата ще има право
да взима детето от дома на майката и го връща в дома на майката.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на детето -именни дни,
празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
• за Коледа (25 декември) - всяка нечетна година за времето от 10.00
ч. на първия почивен ден до 18.00 часа;
• за Великден - всяка четна година за времето от 10.00 ч. до 18.00
часа;
• За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с детето общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с детето,
упражнявайки родителски права.
• Бащата взема и връща детето от и до дома на майката.
ЗАМЕСТВА съгласието на бащата Н. Х. Н., ЕГН ********** за
пътуване на детето Х. Н. Н., ЕГН **********, извън пределите на Република
България до държавите членки на Европейския съюз, Република Сърбия,
Република Турция, Република Северна Македония, придружавано от майката
Г. И. Д., ЕГН **********, или от упълномощено от нея лице с цел почивка,
екскурзия, посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви,
състезания, лечение, за срок от 5 /пет/ години от влизане в сила на решението,
на основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
ВРЪЩА исковата молба в частта относно искането за заместване на
основание чл. 127а от СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД, на съгласието на
бащата Н. Х. Н., ЕГН **********, за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД
на детето Х. Н. Н., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно искането по чл. 127а от
СК във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД на основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Х. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата от 730,89 лв. - разноски в производството на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
14
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15