РЕШЕНИЕ №
10.08.2020
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и
двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 865 по описа на съда за 2020 год.
Производството се движи по реда на глава
25 от ГПК и е образувано по искова молба, подадена от Х.В.Г. *** срещу
“Автомагистрали” ЕД – гр. София. Предявените искове са с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че от
2007 г. ищецът е работил в ответното дружество от 2007 г., като от 2013 г. е
заемал длъжност “шофьор специален тежкотоварен автомобил, той и работник
поддръжка на пътищата” в Автомагистрална база за поддръжка – Калугерово. С
решение на ТЕЛК от 2018 г. на ищеца му била определена 75% намалена
работоспособност с противопоказани условия на труд: продължителен преход и
дълго стоене прав. На 19.02.2020 г. му било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – липса на професионална квалификация за изпълняваната работа, и
едновременно с това – заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 20.02.2020 г. Ищецът счита, че уволнението му е незаконосъобразно,
тъй като работодателят не е посочил в какво се изразява липсата на
професионална квалификация, освен това той счита, че има необходимата
професионална квалификация – притежава свидетелство за правоуправление на
всички МПС, без автобуси, и удостоверение за психологическа годност. Нито
длъжностната му характеристика, нито нормативен акт предвиждат други
допълнителни изисквания за професионална квалификация, на които ищецът да не
отговаря. Иска отмяна на уволнението, възстановяване на работа и обезщетение за
оставане без работа в размер по 750 лева месечно за срок от 6 месеца.
Ответникът е представил отговор, с
който оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Заявява, че липсата на
професионална квалификация на ищеца се изразява в липса на т.нар. карта за
квалификация на водача, която се изисква от чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация. Твърди, че ищецът е бил
уведомен за това със заповед на работодателя от 29.11.2019 г. и му е била
предоставена възможност да се погрижи за снабдяването си с карта за
квалификация на водача в срок до 20.12.2019 г., но той не го е направил.
Ответникът излага доводи, че за законосъобразността на заповедта за уволнение
не се изисква непременно словесно описание на основанието – изискване за
изрично мотивиране е поставено само при дисциплинарно уволнение, а е достатъчно
да се цитира правната норма, стига от съдържанието на заповедта да следва
несъмнен извод за същността на фактическото отношение за прекратяването. Сочи
практика на съдилища в тази насока.
Исковете са с правна квалификация по
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
В съдебно заседание и в представените
писмени защити страните чрез своите пълномощници – адвокат и юрисконсулт, поддържат
становищата си. Пълномощникът на ищеца допълнително заявява, че чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41/2008 г. не се отнася за неговия доверител, тъй като при
работата си той не извършва превоз за собствена сметка или обществен превоз, а
управлява снегорин, който има за функция почистване на пътя, оборудван е със
съответната окомплектовка, в това число гребло за почистване на сняг и
възможност за товарене на пясък за опесъчаване на пътищата. Сочи и чл. 5, т. 7
от Наредба 41, който изрично изключва необходимостта от карта за квалификация „за
управлението на превозни средства, превозващи материал или оборудване,
необходими на водача за извършване на неговата основна дейност“. Като довод в своя подкрепа сочи и това,
че новопубликувана обява за същата длъжност от същия работодател не съдържа
изискване да се притежава карта за квалификация, а само съответната категория
правоуправление на МПС и свидетелство за психологическа годност. Ответникът
чрез пълномощника си изтъква доводи, че наистина автомобилът, който ищецът
обичайно е управлявал, е бил снегорин, но в неговите задължения влиза
управлението и на други превозни средства при необходимост и по нареждане на
ръководителя на базата, което се сочи в чл. 3.2.9 от длъжностната му
характеристика, и става дума именно за автомобили, които попадат в обхвата на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41.
От доказателствата по делото се
установява следното:
Ищецът работел на длъжност „шофьор
специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка на пътища“ в
Автомагистрална база за поддръжка – Калугерово
към дружеството ответник, с основна функция на длъжността: „управлява
специални тежкотоварни автомобили и отговаря за тяхната изправност и
поддръжка“.
В длъжностната му характеристика наред с
други функции са посочени и следните: „осъществява превоз на товарите до
местонахождението им по най-краткия маршрут при гарантиране сигурността на
товара и на безопасността на движението по пътищата“, „участва в зимното поддържане
на автомагистралния участък“, „при необходимост управлява второ превозно
средство съгласно притежаваната квалификация по нареждане на ръководителя на базата“
и т.н.
Със заповед от 29.11.2019 г. на
изпълнителния директор на „Автомагистрали“ ЕАД било наредено в срок до
20.12.2019 г. да се извърши проверка на документите на всички работници,
изпълняващи длъжността шофьор специален тежкотоварен автомобил“, като се
провери дали имат валидни свидетелства за правоуправление (шофьорски книжки) с
контролен талон, удостоверение за психологическа годност и карта за
квалификация на водача / удостоверение за професионална компетентност, като
онези с липсващи или с изтекъл срок документи да не се допускат до работа,
докато не представят необходимите документи. Шофьорите, вкл. ищецът, били
запознати със заповедта, като се подписали за удостоверяване на узнаването
ѝ.
Било установено, че карта за
квалификация на водача / удостоверение за професионална компетентност не притежават двама от шофьорите в АБП –
Калугерово, един от които бил ищецът.
Не е спорно, че ищецът при запознаването
си със заповедта е бил уведомен, че следва сам да се снабди с карта за
професионална квалификация / удостоверение за професионална компетентност, за
да продължи да изпълнява задълженията си.
На 19.02.2020 г. на ищеца му били
връчени едновременно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и
заповед за прекратяването му без спазване на срока на предизвестието съобразно
чл. 220, ал. 1 от КТ. Като основание за уволнението и на двете места бил
посочен чл. 326, ал. 1 от КТ, като в предизвестието се съдържа и следното словесно
описание: „липса на професионална квалификация за изпълняваната работа“.
Трудовото възнаграждение на ищеца за
последния отработен пълен месец (януари 2020 г.) било в брутен размер 744,68
лв.
Горните факти се установяват от
събраните писмени доказателства, а фактът, че ищецът е бил предупреден, че
следва да се снабди с карта за професионална квалификация, и фактът, че
управляваният от него специален автомобил е снегорин – от съвпадащите изявления
на страните, които не спорят по тях.
При така установените факти съдът от
правна страна съдът намира следното:
Спорните между страните въпроси са
правни и са два. Първият е свързан с това дали чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 41/04.08.2008 г., както и изключващият приложението му чл. 5, т. 7 от
същата наредба се отнасят за длъжността на ищеца. Вторият е дали заповедта, с
която той е уволнен, е достатъчно мотивирана, за да бъде законосъобразна.
За да се отнася чл. 2 от Наредба 41 за
ищеца, най-напред следва дейността му да представлява обществен превоз или
превоз за собствена сметка. Явно е, че не е налице обществен превоз, т.е.
съобразно дефиницията в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби Закона за
автомобилните превози – за превоз за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, където обикновено би ставало дума за отношения между
превозвач и негов клиент.
Превозването на пясък, сол и пр. само с
цел да бъдат изсипани от снегорина върху мократа или заснежена пътна настилка,
представляват превоз на материал или оборудване, необходими на водача (има се
предвид шофьорът, а не работодателят като цяло) за извършване на неговата
основна дейност, и най-малкото заради текста на чл. 5, т. 7 от наредбата само
за тях не би се изисквала карта за квалификация.
Ако обаче ищецът освен това има като
част от задълженията си превозване на товари (преместване на товара като цяло
от едно място на друго, без той да служи непосредствено за функцията на
специалния автомобил, която се извършва в дадения момент), би се оказало, че е
налице превоз за собствена сметка, тъй като би ставало дума за товари, предназначени
за собствената дейност на работодателя, като превозът е извършван от негов
работник, ищеца в случая, със собствено на работодателя превозно средство,
което покрива дефиницията на § 1, т. 4, буква „а“ от ДР на ЗАП.
В текста на длъжностната характеристика изрично
се съдържа точка за доставяне на товар в местоназначението му. Говори се и за
управление на второ превозно средство при необходимост и при специално
нареждане на ръководителя. Следва да се прецени дали наличието на тези два
текста в длъжностната характеристика е достатъчно, за да означава, че ищецът в
рамките на длъжността си е извършвал не само превозване на материали и
оборудване по чл. 5, т. 7 от наредбата, но и превози на товари като такива.
Според настоящия състав на съда тези текстове от длъжностната характеристика
водят до извода, че на ищеца, макар и инцидентно, могат да му се възлагат
превози на товари, различни от онези, които са пряко необходими за дейността на
специалния автомобил в момента, и дори на пътници, например други работници на
същото дружество, за целите на дейността на дружеството работодател. Такива
превози биха могли съобразно посоченото в длъжностната характеристика да му се
възлагат включително и с друго превозно средство (товарен или пътнически
автомобил), различно от снегорин. Тези превози биха представлявали превози за
собствена сметка и за тях би се изисквала карта за квалификация на водача, тъй
като не биха се обхващали от условието за превоз на „материал или оборудване,
необходими на водача за извършване на неговата основна дейност“. Право на
работодателя е да определя изискванията за професионална квалификация, на които
трябва да отговаря работникът, и в случая работодателят е поставил такова
изискване не по своя преценка по целесъобразност, а защото това се налага пряко
от нормативен акт. От обстоятелството, че в обявата за набиране на работници
след уволнението това изискване не е специално посочено, не следва обратното. Работодателят
би могъл както да изисква допълнително от кандидатите за работа такава карта за
квалификация, така и да изключи от задълженията им при евентуално назначаване
превоза на товари извън оборудването и материалите за снегорина и управлението
на други превозни средства, което от своя страна не би променило извода за
длъжностните функции конкретно на ищеца.
Колкото до изискването за мотивиране на
заповедта за уволнение, поначало то не се отнася само за дисциплинарните
уволнения. При тях то е посочено изрично в чл. 195 от КТ и се отнася за
дисциплинарните наказания изобщо, но за уволненията на останалите основания
същото изискване следва от необходимостта работникът при защита срещу
уволнението да се ориентира кои факти следва да оспорва.
В настоящия случай заповедта за
уволнение (озаглавена „предизвестие“) не съдържа изрично мотивиране, т.е. в нея
не е посочено каква точно квалификация липсва на ищеца. Такова посочване не
съдържа и последващата заповед по чл. 220, ал. 1 от КТ, която прекратява
предсрочно, преди изтичането на срока на предизвестието, трудовото
правоотношение. Съдебната практика обаче приема, че в подобни случаи, ако се
установи, че работникът е бил наясно с конкретния факт, станал основание за
уволнението, т.е. бил е поставен в известност каква квалификация според
работодателя му липсва, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само
поради немотивиране. В този смисъл са решение № 295 от 29.03.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 1178/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д., и решение № 4 от
27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4608/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П..
В настоящия случай не се спори, че
ищецът предварително е бил наясно с изискването на работодателя да се снабди с
карта за квалификация и с това, че няма да бъде допускан до работа, без да я
притежава. Явно е било за него, че това е причината (липсващата професионална
квалификация), поради която е бил уволнен. Затова уволнението, съобразно
посочената по-горе практика на ВКС, не може да бъде признато за незаконно и на
това основание.
С оглед всичко изложено съдът счете иска
за неоснователен, поради което
РЕШИ:
Отхвърля исковете на Х.В.Г., ЕГН **********,***,
срещу „Автомагистрали“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, за признаване на
уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ с предизвестие
изх. № 0-496 от 18.02.2020 г. на изпълнителния директор на „Автомагистрали“ ЕАД,
за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването на ищеца на длъжност “шофьор
специален тежкотоварен автомобил, той и работник поддръжка на пътищата” в Автомагистрална
база за поддръжка – Калугерово към дружеството ответник, и за осъждането на ответника
„Автомагистрали“ ЕАД – гр. София, да
заплати на ищеца Х.В.Г. обезщетение за оставането му без работа в резултат на
уволнението в продължение на шест месеца в общ размер 4500 лв. заедно със
законната лихва, считано от деня на предявяването на иска – 09.04.2020 г.
Осъжда Х.В.Г. да заплати на „Автомагистрали“
ЕАД – гр. София сумата 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: