РЕШЕНИЕ
№ 159
гр.Бургас, 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 23 януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Л., в присъствието на прокурора Г.М., като разгледа докладваното
от съдията докладчик Белев КАНД № 3114 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр.Кърджали
с адрес гр.Кърджали, ул. „Деспот Слав” № 1, ет. 4. Касаторът, редовно уведомен,
не изпраща представител.
Ответник по касация е „Н. – С.Н.” ЕООД ЕИК: ********* с
адрес гр.Царево, ул. „Папия” № 28. Редовно уведомен, ответникът не изпраща
представител.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 161/18.11.2019г.
по АНД № 436/2019г. на Районен съд Царево. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 09-002258/11.09.2019г. на директора на ДИТ –
Кърджали (АНО), с което на „Н. – С.Н.” ЕООД за извършено нарушение по чл.414
ал.3, вр. с чл.61 ал.1, вр. чл.62 ал.1 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция 2 000лв.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 22.08.2019г., в павилион за закуски в гр.Приморско, стопанисван от привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице, полага труд М.В.М., с която не
е сключен трудов договор в изискваната от закона писмена форма.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. Констатирал допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изложил е доводи за неправилно приложение на материалния
закон, поради което отменил наказателното постановление.
В касационната жалба се оспорват правните изводи на
първоинстанционния съд. Излагат се подробни доводи за правилно приложение на
материалния закон от АНО с издаденото наказателно постановление. Иска се отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова по същество, с
което да се потвърди наказателното постановление. Не се сочат нови
доказателства. В писмена молба, депозирана преди съдебното заседание, касаторът
заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на първоинстанционния съдебен
акт и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът не изразява становище по касационната жалба.
Участващият в производството прокурор излага становище за
основателност на касационната жалба. Сочи, че правилно е прието, че
установеното в обекта лице полага труд без сключен трудов договор. Намира, че
АНО правилно определил правната квалификация. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневния
срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното:
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.
Фактите по делото са безспорни и доказани от събраните
доказателства, а именно, че на 22.08.2019г. служители на ДИТ – Кърджали
извършили проверка на обект „павилион за закуски”, намиращ се в гр.Приморско,
ул. Ропотамо, стопанисван от Н. – С.Н. ЕООД. Установили, че в обекта лицето М.М.полага
труд като продавач-консултант, но без сключен писмен трудов договор. АНО квалифицирал
тези факти като административно нарушение на чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1 от Кодекса
на труда и на основание чл.414 ал.3 наложил имуществена санкция в размер
2 000 лв.
Първоинстанционният съд приел, че неправилно АНО квалифицирал липсата на
трудов договор като нарушение на чл.61 ал.1, вр. чл.62 ал.1 от КТ, тъй като
тези две норми са част от състава на две отделни нарушения. Разпоредбата на чл.61
ал.1 от КТ указва, че трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа (т.е. страните и момента
на сключване), а чл.62 ал.1 от КТ сочи, че трудовият договор се сключва в
писмена форма. Анализът на посочените правни норми показва, че за да започне
законосъобразно изпълнението на договорено между две страни предоставяне на
работна сила, следва предварително да бъде сключен писмен трудов договор между
работодател и работник/служител. В конкретния случай е безспорно доказано, а и
самият работодател писмено е потвърдил, че с установеното да полага труд лице
не е сключил трудов договор, т.е. допуснал е на работа посоченото лице в
нарушение на чл.61 ал.1 от КТ. Посочената в наказателното постановление връзка
с чл.62 ал.1 от КТ не променя дадената правна квалификация, а доколкото внася
известна неяснота, то последната не е до степен, поставяща в невъзможност
адресата на постановлението да разбере за какво е привлечен към отговорност.
Административнонаказателната разпоредба на чл.414 ал.3 предл.1 от КТ
предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1
или 3 и чл.63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв. В случая размерът на имуществената санкция е неправилно
определен, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление не
са посочени никакви обстоятелства, които да са утежняващи и да обосновават
завишаване размера на санкцията. Следвало е при тези обстоятелства санкцията да се определи към минимума.
Жалбата е основателна, поради което на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да се отмени, а
делото да се реши по същество на основание чл.222 ал.1 от АПК, като
наказателното постановление се измени, чрез намаляване размера на санкцията към
предвидения от закона минимум.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 161/18.11.2019г.
по АНД № 436/2019г. на Районен съд Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 09-002258/11.09.2019г. на директора на дирекция „Инспекция по
труда” – Кърджали, с което на „Н. – С.Н.” ЕООД за извършено нарушение по чл.414
ал.3, вр. с чл.61 ал.1, вр. чл.62 ал.1 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция 2 000лв., като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на санкцията на 1 500лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.