№ 235
гр. Пазарджик, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря В. Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235200500314 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №49 от 09.02.2023г., постановено по гр.д.№870/2021г. по
описа на РС- Велинград е признато за установено по отношение на Р. А. М., с
ЕГН ...., с адрес: с. Д., ул.„В.Л.“ №5, Община Р., съществуването на вземане
на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: грС., ж.к.„М.“ 4,
Бизнес паркС., сграда 6, за сумите 8,17лв.-потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 05.08.2019г.-04.09.2019г. по Договор
за мобилни услуги от 19.03.2019г., за които е издадена фактура
**********/05.09.2019г., както и 93,33лв.- незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от дата 19.03.2019г. за предоставяне на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey на изплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №37/19.04.2021г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№400/2021г. по описа на Районен съд- Велинград.
Отхвърлени са предявените от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ..., седалище и е адрес
на управление: грС., ж.к.„М. 4“, Бизнес ПаркС., сграда №6, против Р. А. М., с
ЕГН ...., с адрес с.Д., ул.„В.Л.“ № 5, Община Р. иск с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, за признаване на установено по отношение на
1
ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 273,37лв.- неустойка, от
които 79,98лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 19.03.2019г. за мобилен номер +359********* и 193,93лв.,
неустойка за ползване на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual
Grey, представляваща част от разликата между стандартната цена на
мобилното устройство в брой, без абонамент, при сключване на договора и
заплатената при предоставянето му, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №37/19.04.2021г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№400/2021г. по описа на Районен съд- Велинград.
Осъдена е Р. А. М., с ЕГН ...., с адрес с.Д., ул.„В.Л.“ №5, Община Р., да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление грС.,
ж.к.„М.“ 4, Бизнес паркС., сграда 6, разноски по гр.д.№870/2021г. на РС-
Велинград, в размер на общо 231,24лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Й.Б.“ ЕАД,
представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника им адв.В. Г., в частта в
която е отхвърлена претенцията на ищеца за дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на
273,37лв.
Счита се, че първоинстанционното решение е неправилно и в
противоречие с приложимия материален и процесуален закон. В тази насока
се излага несъгласие с изводите на първоинстанционния съд които са му дали
основание да отхвърли иска в обжалваната му част.
Твърди се, че в първоинстанционното производство е установено, че
страните са се намирали в облигационни отношения по повод на сключен
между тях Договор за мобилни услуги от дата 19.03.2019г. сключен за
мобилен номер +359********* и договор за лизинг от същата дата.
Визира се, че е установено, че абонатът е в неизпълнение на
договорните си задължения, което е ангажирало договорната му отговорност
и е дало право на оператора да начисли неустойка.
Сочи се, че не може да се изрази съгласие с изводите на решаващия съд
относно обстоятелството, че не са били осъществени предпоставките за
заплащане на неустойката.
Твърди се, че неполучаването на фактура не освобождава абоната от
заплащането на дължимата се сума. В случая не става въпрос за разваляне на
2
писмен договор, а за прекратяване на същия, съгласно условията, при които
страните са договорили сключения договор да бъде прекратен.
Визира се, че между страните няма спор относно съдържанието на
общите условия, прилагани от доставчика при сключване на договора, като в
чл.19б от същите изрично е предвидено право на доставчика да прекрати
договор с потребител, който не е заплатил дължимата на падеж сума.
Приема се, че с клаузата от общите условия на правото на кредитора да
прекрати договора без да предупреждава длъжника за предстоящо отпадане
на възможността да ползва услугата не създава значително неравновесие в
правата и задълженията на страните. С уговорката, предоставяща на
оператора право едностранно и без предизвестие да прекрати договора
занапред, правата на потребителя не са накърнени и съответно тази клауза
валидно дерогира общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Отбелязва се, че Операторът неколкократно е изпращал СМС- известия,
с които е давал шанс на абонатът да заплати задълженията си и да запази
договорните отношения.
Твърди се, че при положение, че търговецът ще се лиши от всички 24
месечни абонаментни такси по договора /доколкото неизпълнението на
абоната е започнало веднага след сключване на процесния абонамент/,
заплащането на обезщетение в размер на три месечни абонаментни вноски не
е прекомерно и необосновано високо.
Приема се, че неустойката не представлява облага за оператора, каквато
би получил, ако договорът не беше прекратен. Или начинът на формиране на
неустойката прави същата да не позволява на оператора да получи цялата
цена, независимо от това, дали след прекратяването се предоставят услуги
или не.
Искането е, районния съд да отмени изцяло обжалваното решение в
частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца за дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на
237,37лв. и вместо това се постанови решение, с което се признае за
установено по отношение на 273,37лв, представляваща неустойка за
предсрочно погасяване на договорен абонамент от дата 19.09.2018г. за
мобилен номер 3598998161223.
Моли се за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
3
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Р. А. М.,
чрез назначения й особен предствител адв.М. А. е постъпил писмен отговор.
В него се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна и
недоказана, а решението в неговата обжалвана част е правилно и
законосъобразно, кореспондиращо със събраните в хода на производството
доказателства
В съдебно заседание, жалбоподателят- „Й.Б.“ ЕАД, редовно призован,
законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му
представител- юриск.В. Г.. От страна на последния е постъпило писмено
становище, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се за
отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно в обжалваните
му части. Моли са, да се приеме на основание чл.80 от ГПК, списък на
разноските.
Ответникът по жалбата- Р. А. М., не се явява. За нея се явява назначения
й особен представител адв. А.. От страна на последната се моли да се остави
без уважение подадената въззивна жалба и се потвърди решението в неговата
обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове, с правна квалификация по чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД от страна на ищецът „Т.Б.“ ЕАД
против Р. А. М. за признаване на установено в отношенията на страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 374,87лв., от които: 8,17лв.- дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които е издадена фактура №**********/05.09.2019г. за периода от
05.08.2019г. до 04.09.2019 г.; 93,33лв.- незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от дата 19.03.2019г.; 273,37лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 19.03.2019г. за мобилен номер
++359*********, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№400/2021г. на РС- Велинград.
Твърди се от страна на ищецът, че между него и ответницата е сключен
Договор за предоставяне на мобилни услуги от 19.03.2019г. за мобилен номер
++359*********, по силата на който ответницата е абонат на дружеството-
4
доставчик на мобилни услуги, с абонатен номер №*********, с избрана
абонаментна програма „Тотал 31,99лв.“, с уговорен срок на действие 24
месеца до 19.03.2021г.
Сочи се, че абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата-
19.03.2019г., по силата на който е взел мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J6 Plus Dual Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 5,49лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор, с правото след изтичане на 23- месечния срок на
договора, срещу заплащане на допълнителна сума от 5,49лв., да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, съгласно чл.1, ал.2 от Договора за
лизинг. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответницата е
предоставено за ползване описаното по- горе мобилно устройство с отстъпка
от стандартната цена. Стандартната цена на мобилното устройство, в брой,
без абонамент, била 559,90лв., а цена в брой или общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Тотал 31,99лв. била 246,76лв., т.е. М. е
получила отстъпка в размер на 313,14лв.
Твърди се, че Р. М. е ползвала предоставените от ищеца мобилни
услуги. За потребените услуги за периода 05.08.2019г. до 04.09.2019г., „Т.Б.“
ЕАД е издал фактура №**********/05.09.2019г. за отчетния период на
потребление от 05.08.2019г.- 04.09.2019г., с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 37,48лв./с ДДС/, от които: за
мобилен номер ++359*********: 26,66лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен
план „Тотал 31,99лв.“ и 5,49лв. за 6-та лизингова вноска. Дължимата сума
била платима в срок 20.09.2019г.
Визира се, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 37,48лв., фактурирани за отчетен месец 09/2019г.
Сочи се, че с кредитно известие №**********/05.10.2019г. била
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 10,67лв.,
начислена била и дължимата лизингова вноска в общ размер на 5,49лв. и бил
отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на
113,35лв., при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на
108,17лв. Претендира се сумата в размер на 8,17лв.
Твърди се, че неизпълнението на ответника да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 108,17лв. е ангажирало
5
договорната отговорност на абоната по т.11 от договора, като във връзка с
чл.75, вр. с чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил
едностранно индивидуалните договори на Р. М. за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията, ищецът издал крайна фактура
№**********/05.11.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:
273,37лв.- за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти; 93,33лв.- незаплатени лизингови вноски; 108,17лв.- за
незаплатени далекосъобщителни услуги, като от последната се претендира
сумата в размер на 8,17лв.
Сочи се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
25.09.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента „Тотал
31.99лв.“ за мобилен номер ++359********* до 19.03.2021г., съгласно Договор
за мобилни услуги от дата 19.03.2019г.
Визира се, че неизпълнението на ответницата е обусловило правото на
ищеца да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги,
като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент.
Претендира се неустойка, съгласно уговорените правила с Комисията за
защита на потребителите и съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11
от индивидуалния договор за мобилни услуги, в размер на 273,37лв., от която:
за абонаментен план „Тотал 31.99лв.“, за мобилен номер ++359********* в
размер на 79,98лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС,
начислена към абонаментен план „Тотал 31.99лв.“ за мобилен номер
++359********* и неустойка за ползване на устройство SAMSUNG Galaxy J6
Plus Dual Grey, в размер на 193,93лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/,
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и
6
заплатената от него при предоставянето му /в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Твърди се, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложими към лизинговите договори, дължимите месечните
вноски за предоставените на абоната устройства били обявени за предсрочно
изискуеми, както следва: мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual
Grey по Договор за лизинг от дата 19.03.2019г. Претендира се сума в размер
на 93,33лв., по Договор за лизинг от дата 19.03.2019г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ++359*********, от които 16бр. лизингови
вноски на обща стойност в размер на 87,84лв., дължими за периода от месец
11/2019г. до месец 3/2021г. и 5,49лв. допълнителна сума по чл.1, ал.2 от
договора.
Сочи се, че ответницата се е съгласила и е приела общите условия,
съгласно които Теленор има право да получава в срок всички плащания, а
потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и
в срокове за заплащане в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. Неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за заплащане на дължимата
сума. При неспазване на което и да е задължение или в случай, на
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор имал
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя, или да откаже сключване
на нов договор с него.
Твърди се, че в конкретния случай, Р. А. М. е подписала договор с
мобилния оператор, ползвала е процесния мобилен номер и не е изпълнила
задължението си по него да заплаща стойността на предоставените услуги,
като с поведението си е изпаднала в забава.
Приема се, че е изпълнен фактическия състав на чл.79 от ЗЗД за
реализиране на договорната отговорност на ответницата.
Искането е да се постанови решение, с което се признае за установено
по отношение на Р. А. М., че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД,
ЕИК ..., в общ размер на 374,87лв., от които: 8,17лв.- представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
7
мобилни услуги, за които е издадена фактура №**********/05.09.2019г. за
периода от 05.08.2019г. до 04.09.2019г.; 93,33лв.- незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от дата 19.03.2019г.; 273,37лв.- неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.03.2019г. за
мобилен номер ++359*********.
Претендират се съдебни разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения на основание
чл.47, ал.6 ГПК особен ответник- адвокат А. от АК- Пазарджик, оспорва
основателността на иска.
Излага твърдение, че исковата молба е нередовна, тъй като не ставало
ясно как е формирана сумата за вменените задължения, за кои именно
периоди се отнася, какви конкретно задължения включва.
Приема се, че поради липса на пълно изложение на релевантните за
спора факти не ставало ясно, на какво основание се претендират вземанията,
тъй като не било ясно кога са прекратени договорите и от кога и за колко
месеца се начисляват неустойките.
Оспорват се исковете по основание и размер.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба, касаещи възникването
на вземанията, предмет на претенциите.
Оспорват се и приложените към исковата молба фактури, които не били
изпращани на ответницата и не били подписани от нея. От фактурите не
ставало ясно за какъв период и за какво вземане се твърди, че са издадени.
Не били представени доказателства, че потребените услуги не са
заплатени.
Не били представени доказателства, че ответницата е уведомена, че
дължи процесните суми.
Не били представени доказателства, че ищецът е упражнил надлежно
правото си да развали едностранно сключения договор за предоставяне на
мобилни услуги, поради неизпълнение на задължението на потребителя. Не
било отправяно волеизявление от ищеца, адресирано до ответницата, че
разваля договора поради неизпълнение от нейна страна на задълженията й по
него. Ето защо договорът не можело да се счита за развален и следователно
не се е породило право на ищеца да претендира неустойка за развалянето му в
8
размер на три месечни абонатна такси по 31,99лв. или общо 79,98лв., като и
неустойка за ползване на мобилното устройство в размер на 193,93лв.
Твърди се, че неусточената клауза е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.5 и 6 от ЗПП, тъй като била уговорена единствено в полза на
оператора, а оттам и нищожна. С определяне на неустойка в размер на
оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се
създавала значителна неравнопоставеност между страните по договора.
Неустоечната клауза не била индивидуално уговорена, тъй като ответницата
не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците
на услуги, нарушавала чл.68г, ал.1 от ЗЗП от КЗП и съставлявала нелоялна
търговска практика.
Не били представени и доказателства за размера на неустойката за
ползване на устройство, тъй като липсвали доказателства каква е
стандартната му цена по ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора, каква част от стойността на устройството е заплатена при
предоставянето му и каква част е останала да се изплати,
Предвид на това следва извод, че предявените искове са изцяло
неоснователни, поради което иска от съда да ги отхвърли.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че на ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №37/19.04.2021г. по ч.гр.д.№400/2021г.
по чл.410 ГПК срещу Р. А. М. за сумите: 8,17лв.- потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 05.08.2019г.- 04.09.2019г.; 93,33лв.-
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 19.03.2019г.;
273,37лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 19.09.2019г. за мобилен номер +359*********, ведно със законна лихва от
15.04.2021г., до изплащане на вземането. Заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да
предяви установителен иск за вземането. Съобщението с указанията е
получено на 05.08.2021г. В срокът по чл.415, ал.4 от ГПК е предявен
настоящият иск. Налице е идентичност по основание и размер на вземанията
9
по издадената заповед за изпълнение и претендираните от ищеца.
Не е спорно, че между страните е сключен Договор за мобилни услуги
от 19.03.2019г. за мобилен номер +359********* с избрана абонаментна
програма Тотал 31,99, със срок на действие 24 месеца /до 19.03.2021г./ и
Договор за лизинг от 19.03.2019г., за предоставяне на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey на изплащане.
По силата на договора за мобилни услуги, ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата мобилни услуги за срок от 24 месеца при
стандартен месечен абонамент в размер на 31,99лв., а ответницата да заплаща
тяхната цена, съобразно потреблението, ведно с дължимата месечна такса.
По силата договора за лизинг, ищецът се е задължил да предостави за
временно и възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6
Plus Dual Grey, при заплащане от лизингополучателя на първоначална вноска
в размер на 115лв. и 23 месечни лизингови вноски на изплащане в размер на
5,49лв. Предвидена е възможност при изтичане на срока на договора
ответницата да придобие собствеността на лизинговата вещ срещу
допълнителна сума от 5,49лв.
В чл.26 от Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги е предвидено, че
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която
се издава ежемесечно на името на потребителя. Плащането на посочената във
фактурата сума следва да стане в срока, указан в нея, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. Месечните лизингови вноски също се
фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.
Посочената предпочетена дата за издаване на фактурите е 5-то число на
месеца, а падежът на задължението е 20-то число на месеца.
Договорите са сключени в изискуемата от закона писмена форма
съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, подписани са от страните и по силата на тях е
възникнало валидно облигационно правоотношение.
В договорът за предоставяне на мобилни услуги се съдържа описание
на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им. Между страните е постигнато
10
съглашение по силата на което договорът може да бъде прекратен
едностранно от мобилния оператор по вина на абоната, ако от негова страна
не бъде извършено в договорения срок плащане на дължимите месечни
вноски.
Дружеството е изпълнило задължението си да предоставя на
ответницата мобилни и далекосъобщителни услуги след сключване на
договора, за което са издавани фактури.
От Приложения А към фактурите, касаещи потреблението на процесния
мобилен номер, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответницата се установява, че мобилни услуги са предоставяни, доколкото
особеният представител на ответницата в съдебно заседание заяви, че няма
връзка с нея и не поддържа възражението, че не е доказано предоставянето на
мобилните услуги. Изпълнението на задължението на ищеца поражда
насрещно задължение за ответницата да заплати тяхната цена. Падежът на
задължението е предварително определен. Изпълнението му не е обусловено
от издаването на фактура за стойността на услугите.
Установява се, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави за
възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J6 Plus Dual Grey.
С подписване на договора за лизинг ответницата е потвърдила, че го е
получила, в състояние годно за употреба, според обичайното му
предназначение, ведно с посочените в договора принадлежности към него.
Договорът за лизинг като частен документ, подписан от страните, които са го
съставили, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. Частта от договора, в която
лизингополучателят декларира и потвърждава получаването на мобилното
устройство /чл.4/, обективира изявление за неизгоден за ответницата факт и
служи като доказателство, че се е осъществил. В подкрепа на извода, че
ответницата е получила вещта е и обстоятелството, че е заплатила
първоначална вноска от 115лв. при сключване на договора, а след това е
заплащала и четири лизингови вноски в размера на 5,49лв. всяка или общо
27,45лв. за периода 19.03.2019г.- 05.08.2019г., т.е. изпълнявала е
задълженията си по договора за лизинг. Плащането на тези суми се
потвърждава от назначената и неоспорена от страните съдебно- счетоводна
експертиза.
11
Видно от заключението на съдебно- икономическа експертиза, се
установява, че ответницата е извършила следните плащания: по Договора за
лизинг от 19.03.2019г.- 115лв. първоначална вноска за предоставяне на
мобилно устройство, платена при сключване на договора; четири от общо пет
лизингови вноски в размер на общо 21,96лв. за периода 19.03.2019г.-
05.08.2019г. За периода 05.08.2019г.- 04.09.2019г. са начислени 31,99лв.
месечна абонаментна такса и 5,49лв. лизингова вноска или общо 37,48лв.,
които не са заплатени от ответницата.
Според вещото лице, стойността на начислените във фактура от
05.11.2019г. лизингови вноски е 93,33лв., стойността на неустойката за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на три
месечни абонаменти такси без ДДС е 79,98лв., а стойността на неустойката за
предсрочно прекратяване на договора за лизинг, представляваща разликата
между стандартната цена на лизинговото устройство по договора за лизинг от
599,90лв. и договорената, след 05.11.2019г. е 193,93лв.
Ответницата не е изпълнила задължението си да заплати в срока цената
на предоставените услуги и лизингови вноски. След 05.08.2019г. е
преустановила плащания по договорите. Задължението й по договора за
предоставяне на мобилни услуги за периода 05.08.2019г.- 04.09.2019г. е в
размер на 31,99лв. месечни абонаменти такси с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, а именно в частта му с която е
отхвърлен иска за дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги в размер на 273,37лв. по реда на чл.269 от ГПК
съдът констатира, че то е валидно и допустимо.
В останалата част, с която са уважени останалите претендирани
претенции на ищеца, решението не е обжалвано от страните по делото, с
12
оглед на което е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В случая ищецът се позовава на неустоечните клаузи на договор за
мобилни услуги сключен съответно на 19.03.2019г. В него е уговорено, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния
уговорен срок от 24 месеца, по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в т.ч. и приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване- а/. неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава трикратния
размер на стандарните месечни абонаменти такси; б/. в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в
договора или друг документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството и
заплатената от него при предоставянето му, която претенция също следва да
бъде квалифицирана като претенция за неустойка, поради санкционния й
характер, уговорен като обезщетение на ищеца за договорно неизпълнение.
След преценка на събраните по делото доказателства и съобразно
изложените в исковата молба твърдения, въззивният съд намира, че
фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд,
който след изследване на релевантните за спора обстоятелства, в т.ч. и след
тълкуване на договорните неустоечни клаузи е достигнал до правилни изводи
за неоснователност на претенцията за неустойка, предмет на въззивно
обжалване, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Във
въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които
да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка касаеща обжалваната част на решението, поради което
настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272
от ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред
районния съд доказателства.
Въззивният съд намира за правилно и при съобразяване критериите на
13
нормата на чл.20 от ЗЗД извършеното от районния съд тълкуване на волята на
страните в договорните неустоечни клаузи.
Съгласно чл.20а, ал.2 от ЗЗД договорите могат да бъдат прекратявани
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
В конкретния казус се твърди неизпълнение на задължението на
потребителя, което според въззивникът е основание за прекратяване на
договора за предоставени мобилни услуги.
Съобразно разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, кредиторът може да развали
договора, когато длъжникът по него не изпълни задължението си поради
причина за която той отговаря. Следователно нарушението на задълженията
на длъжника е основание за разваляне на договора, но не е основание за
дължимост на неустойка, каквото се претендира в настоящото производство.
При всички случаи за едностранното прекратяване на договора е необходимо
волеизявление от изправната страна, което да е достигнало до неизправната
такава. Доказателства в тази насока по делото не са налице. Предвид на това
няма основание да се приема възражението, че с уговорката, предоставяща на
оператора право едностранно и без предизвестие да прекрати договора
занапред правата на потребителя не са накърнени и съответно тази клауза
валидно дерогира общото правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Ето защо и за настоящата инстанция следва извод, че договорната
връзка между страните не е била предсрочно прекратена, каквито са
твърденията на въззивния ищец, поради което вземането за претендираната
неустойки не е възникнало и правилно установителния иск за дължимостта й
е отхвърлена от районния съд, като неоснователна. Правилно е отчетено в
тази насока от първата инстанция, че е допустимо развалянето на двустранен
договор с връчване на ответника на препис от исковата молба, в която волята
на ищеца за едностранно прекратяване на възникналото между страните
облигационно правоотношение е точно и ясно изразена- Решение №178 от
12.11.2010г. по т.д.№60/2010г. на ВКС, II т.о. Факт е обаче, че препис от
исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответницата чрез
особения й представител на 03.10.2022г., т. е. след изтичане на срока на
договора- 19.03.2021г., поради което не може да има за последица възникване
на задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
14
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, решението в неговата обжалвана част,
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а подадената
въззивна жалба, като неоснователна се остави без уважение.
В останалата му уважителна част, решението на първоинстанционният
съд не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е влязло в законна
сила.
С оглед изхода на делото, няма основание за присъждане на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №49/09.02.2023г., постановено по гр.д.
№870/2021г. по описа на РС- Велинград, в обжалваната му част.
Решение №49/09.02.2023г., постановено по гр.д.№870/2021г. по описа
на РС- Велинград, в останалата му част, като необжалвана от страните по
делото е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15