Решение по дело №190/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 137
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 29 юни 2019 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20192150200190
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 137                                                      06.06.2019г.                                            гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и първи май                                            две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Деница Димова

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 190 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „Б.” ЕООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Й.Б., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Г.П. ***/ против Наказателно постановление № 6994 от 04.02.2019г. на Заместник-министъра на културата, с което на основание чл.97, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно- производствените правила.

В съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател се явява процесуалния им представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на Министерството на културата в съдебно заседание оспорва жалбата и пледира за отхвърляне на същата и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима – подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.07.2018г., в 20.50 часа, инспектори в дирекция „Авторско право и сродните му права” на Министерството на културата извършили проверка по спазване на ЗАПСП в ресторант „Плакамото”, находящ се в гр.Несебър, ул.”И.А.” № 8, стопанисван от дружеството-жалбоподател. По време на проверката обектът бил отворен за посетители и озвучен с музикални произведения. Музиката звучала от колони с усилвател, включен към компютър с плейлиста. Присъстващият на проверката обяснил на контролните органи, че заведението е озвучено с музика от 11.00 часа до 23.00 часа. За разпознаване на музикалните произведения било използвано служебно мобилно устройство с инсталирани програми SaundHaund, Shazam, Track ID, при което било констатирано използване на произведения чрез публично изпълнение на запис, межд които: Sailing – Christpher Cross  и „All this love – De Burgh. По време на проверката били представени касов бон от 24.07.2018г. и удостоверение за категоризация на процесния обект. До приключване на проверката обаче, не били представени договори, с които да е получено необходимото по закон разрешение от правоносителя/ите за вида използване на посочените произведения. С оглед на това бил съставен констативен протокол, с който управляващият дружеството, стопанисващо обекта бил задължен да се яви в Министерството на културата, дирекция „Авторско право и сродните му права” и да представи заверени копия на документи, подробно описани в протокола с указания за последиците от неизпълнение. Наред с това контролните органи отправили запитване до Дружеството за колективно управление в частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи „ПРОФОН”, дали са носители на продуцентски права върху произведенията, описани по-горе и ако е така, дали са отстъпвали права за използването им чрез публично изпълнение на процесния търговски обект. В отговор на това, Дружеството за колективно управление на правата „ПРОФОН” е посочило, че са носители на продуцентските права само върху констатирания по време на проверката звукозапис „Sailing” в изпълнение на Christpher Cross. Наред с това същите са посочили, че са сключили договор за разрешаване на публично изпълнение на музикални произведения с „Б.” ЕООД от 25.07.2018г., ден след датата на проверката. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 6994 от 04.10.2018г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си излага възражения, че е санкциониран за деяние, което е крайно неясно в какво се състои. В тази връзка сочи, че от една страна било посочено, че е нарушил разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от ЗАПСП, а малко по-надолу разпоредбата на чл.97, ал.1, т.5 от ЗАПСП. Този процесуален недостатък според жалбоподателя бил задълбочен и при издаването на наказателното постановление. Наред с това сочи, че цитираната разпоредба на чл.97, ал.1, т.5 от ЗАПСП не въвеждала правило за поведение, адресирано към жалбоподателя, а съдържала административнонаказателен състав с множество отделни хипотези. Гореизложеното съществено нарушавало правото на защита на жалбоподателя, тъй като препятствало възможността му да разбере срещу какви факти и обстоятелства да организира защитата си, нито реално в какво бил обвинен.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, за да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление.

            По делото не се спори, че на процесната дата – 24.07.2018г. дружеството-жалбоподател е стопанисвало процесното заведение – ресторант „Плакамото” в гр.Несебър, както и че в ресторанта е констатирано използване чрез публично изпълнение на запис на произведението „Sailing” в изпълнение на Christpher Cross. От приетите по делото писмени  и гласни доказателства безспорно се установява, че към датата на извършване на проверката дружеството-жалбоподател не е имало договор с „ПРОФОН” – носител на продуцентските права върху горепосочения звукозапис, за уреждане правата за публично изпълнение /вж.л.30-л.40 вкл./.

При така изяснената фактическа обстановка, правилно административно-наказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, че жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП. Безспорно нарушителят е използвал чрез публично изпълнение на запис изпълнение на звукозапис, без разрешение на съответните правоносители на изключителните права върху звукозаписа съгласно чл.86, ал.1, т.3, предл.1 във връзка чл.72, т.2 от ЗАПСП.

Правилно е определена и приложимата санкционна норма- отново залегнала в текста на чл.97, ал.1, т.5 от ЗАПСП, в която за нарушаване правилото за поведение, предписано в нея се предвижда административно наказание глоба или имуществена санкция в размер от 2000 лева до 20 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че текстът на чл.97, ал.1 т.5 от ЗАПСП едновременно съдържа в себе си правило за поведение и санкция, която да се приложи при неспазване диспозицията на същата норма. Именно и предвид това не следва да бъде споделено възражението, релевирано от жалбоподателя за неподвеждане на извършеното от нарушителя под правилната правна норма. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и правната норма, под която е субсумирано поведението на нарушителя.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че е санкциониран за две различни нарушения, поради което не можел да разбере в какво е обвинен. Както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление ясно е посочено, че констатираното от контролните органи деяние осъществява белезите на нарушението, визирано в чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП. Цитираните разпоредби на чл.86, ал.1, т.3, предл.1 във връзка чл.72, т.2 от ЗАПСП уреждат единствено правата на продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи.

Следва да се отбележи, че се касае за формално нарушение, на просто извършване и наличието на клиенти в заведението, до които да е достигнал иизползвания от жалбоподателя звукозапис, е без значение за обществената опасност на деянието. Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е извършил установеното от контролните органи административно нарушение, поради което същият е бил законосъобразно санкциониран.

Що се отнася до наложеното на дружеството-жалбоподател административно наказание, съдът като взе предвид, че непосредствено след установяване на нарушението, същото е било отстранено чрез сключване на договор със съответния носител на продуцентски права за РБългария, за разрешаване публичното изпълнение на музикални произведения /л.16-л.25 вкл./, счита, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната му част, като бъде намалено наложените на жалбоподателя административно наказание до предвидения от закона минимум от 2000 /две хиляди/ лева. Съдът счита, че така изменено, административното наказание съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като деяние и е напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6994 от 04.02.2019г. на Заместник-министъра на културата, с което на основание чл.97, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, на „Б.” ЕООД с ЕИК ****със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Й.Б., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Г.П. ***/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за административно нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП, като НАМАЛЯВА санкцията на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Бургас.

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :