Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 132/9.11.2016г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на
8 ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.П.
разгледа докладваното от съдията адм.д № 175 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Й.С.П.
***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№16-0358-000020 на началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Тополовград. С
обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171 т.1 буква”б” от
Закона за движение по нарушение по ЗДвП - временно отнемане на СУМПС №**** до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, във връзка с
извършено нарушение по ЗДвП, за което е съставен АУАН №******/01.05.2016 г. от
автоконтрольор в РУ Тополовград към ОДМВР Хасково, при обстоятелствата: на
01.05.2016 г. около 00.05ч. в гр.Тополовград, ул.“М*“, управлява л.а.“****“ с
рег.№***, собственост на М.Я. Я. от гр.Тополовград, като:1.При подаден сигнал
за спиране от контролен орган на МВР водача не спира на посоченото място;2. Водача
е установен да управлява съответното МПС на ул.“Я.“ в 01.30ч., отказва са бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство“дрегер“ и отказва да
даде кръв за химичен анализ с талон за медицинско изследване с №0398075,
издаден в 02.10ч.-нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В жалбата
до съда се излагат съображения за това, че описаната в АУАН фактическа
обстановка е невярна - оспорва се факта, че жалбоподателят е управлявал МПС,
както и че му е даван талон за анализ на алкохол в кръвта, а и не би могъл да
се възползва от него, тъй като по същото време е бил задържан, не са му искани
и не е предоставял на полицаите никакви документи.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично от Й.С.П. и от процесуалния му представител
адм.Т. от АК-Ямбол.
Излагат се
съображения за това, че в хода на съдебното следствие и от разпита на
свидетелите става ясно, че оспорваната
ПАМ е издадена при несъответствие със закона, както и липсват
предпоставки за издаването й, а именно - нито едно от сочените нарушения
жалбоподателят не е извършил и не е могъл да извърши в посоченото време.
Самата ПАМ
на практика е използвана от административно наказващия орган като наказание, а
не за целта, за която я е предвидил закона, заповедта за ПАМ не е издадена
веднага след твърдяните нарушения, връчена един месец по-късно и с нея се цели
психологическо наказание-абсурдно е заповедта да е издадена на 9 май, а да е
връчена на 10 юни.
В тежест
на административнонаказващия орган е да докаже наличието на факти и
обстоятелства, които биха обосновали тази ПАМ, но не е сторено. Иска се отмяна
на процесната заповед като
незаконосъобразна и присъждане на направените разноски за платена
държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответната
страна, Началникът на РУ-ПОЛИЦИЯ-ТОПОЛОВГРАД,
редовно призован не изпраща представител.
За да се
произнесе съдът взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
В
административната преписка се съдържат писмени доказателства за следното:
На 01.05.2016г. Р. Н. Д., на длъжност
мл.автоконтрольор при РУ-Тополовград е съставил срещу Й.С.П. ***, АУАН № ******,
за това, че на 01.05.2016 г. около 00.05ч. в гр.Тополовград, ул.“М*“, управлява
л.а.“****“ с рег.№***, собственост на М.Я. Я. като:1.При подаден сигнал за
спиране от контролен орган на МВР водача не спира на посоченото място-
нарушение по чл.103 от ЗДвП;2. Водача е установен да управлява същото МПС на ул.“Я.“
в 01.30ч., отказва са бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство“дрегер“ и отказва да даде кръв за химичен анализ с талон за медицинско
изследване с №0398075, издаден в 02.10ч. Посочени са като иззети СУМПС №**** и
КТ № 4345149. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите: М.Г.Б.,
гр.Тополовград, ул.“М* №2(очевидец, присъствал при установяване на нарушението
или при съставяне на акта) и Х.Т. П.,***(очевидец), оформен е с отбелязан отказ
на нарушителя да го подпише, установено с подпис на друг свидетел Д.И.Х. с
посочен адрес:гр.Тополовград, ул.“Х.С.“ №. Препис от АУАН е получен от Й.С.П.
на същата дата 01.05.2016г., видно от положения от него подпис на разписката.
М.Г.Б., началник група „ОП“ при РУ-
Тополовград е изготвил Докладна записка с рег.№358р-3754 от 04.05.2016г. до
началника на РУ-Тополовград.Според изложеното в нея, на 30.04.2016 г. е участвал
с още 8 служители от РУ-Тополовград в охрана на масово мероприятие,
съгласно план с
рег.№358р-3603/28.04.2016г. за обезпечаване сигурността и обществения ред в
районите на църковните храмове по време на службите.Направена е разстановка на
служителите като на двете пешеходни пътеки на главния път в района на църквата
„Св.Богородица“ са поставени по двама служители, за да контролират
движението и да осигурят безопасното
преминаване на пешеходците.В 00.05ч. автомобил, идващ от ул.“Б.“ спрял пред пешеходната
пътека, за да пропусне пешеходци.В това време се чуло форсиране на двигател и
свистене на гуми от приближаващ се автомобил от ул.“Б.“.Служителите Д. и Г.
навлезли на пешеходната пътека, за да му подадат сигнал за спиране.Автомобилът
бил „****“, зелен на цвят, с № ***, подаден бил светлинен сигнал и със стоп
палка, но водачът не спрял, заобиколил спрелия автомобил и ускорил
скоростта.Служителят Б. бил на 15-20м. от пешеходната пътека, при преминаване
на автомобила покрай него го осветил с прожектор и разпознал водача Й.С.П..Д. и
Г. също го били разпознали и по разпореждане на Б. тръгнали със служебното МПС
след него.След 15 минути докладвали, че не са намерили П. и автомобила и се
върнали.След като приключила църковната служба автопатрул в състав Г. и П.
извършил обход и докладвал, че въпросният автомобил е паркиран пред пощата.В
1.30ч. автопатрулът се обадил и докладвал, че са спрели Й.П. ***, близо до дома
му.Б. и мл.АК Р. Д. отишли на мястото и установили Й.П. в автомобила си, като
същият бил във видимо нетрезво състояние.Д. му казал да слезе от автомобила, за да му извърши
проверка за алкохол с техническо средство, но Й.П. отказал.Дошла и приятелката
му М.Я.Я., но и тя не успяла да го убеди да слезе от автомобила.Многократно му
били отправяни устни разпореждания да слезе от автомобила, но той не се
подчинил.Бил е задържан и отведен в сградата на районното управление.Там пред
адвоката си твърдял, че е бит, проявил вербална агресия спрямо Б., а другите
служители били ангажирани с попълване на необходимите документи по задържането
му и акт по ЗДвП.
До началника на РУ-Тополовград е изготвена по
случая и Докладна записка с рег.№ 358р-3753/04.05.2016 г. от Х.Т. П.-***.В нея са изложени същите
обстоятелства като в докладната записка от М.Г.Б..
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №16-0358-000020 от 09.05.2016г. началникът на РУП-Тополовград
на Й.С.П. ***, е наложена ПАМ по чл.171 т.1 буква”б” от Закона за движение по
нарушение по ЗДвП - временно отнемане на СУМПС №**** до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от шест месеца, във връзка с извършено нарушение по
ЗДвП, за което е съставен АУАН № ******/01.05.2016 г. от автоконтрольор в РУ
Тополовград към ОДМВР Хасково, при обстоятелствата: на 01.05.2016 г. около 00.05ч.
в гр.Тополовград, ул.“М*“, управлява л.а.“****“ с рег.№***, собственост на М.Я.
Я. от гр.Тополовград, като:1.При подаден сигнал за спиране от контролен орган
на МВР водача не спира на посоченото място;2. Водача е установен да управлява
съответното МПС на ул.“Я.“ в 01.30ч., отказва са бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство“дрегер“ и отказва да даде кръв за химичен анализ
с талон за медицинско изследване с №0398075, издаден в 02.10ч. Заповедта е
връчена на Й.С.П. на 10.06.2016г. Срещу
нея е подадена жалба до РС-Тополовград, така както е указано в административния
акт, по пощата на 24.06.2016г. С Определение №32 от 18.07.2016 г.
РС-Тополовград е изпратил образуваното АНД №75 от 2016г. на ТРС по
компетентност на Административен съд Ямбол.
В проведеното по делото открито с.з на
11.10.2016г. жалбоподателят е представил подадено от него възражение срещу АУАН
серия Т №923456/01.05.2016г., депозирано до РУП-Тополовград по пощата с ИД от 11.05.2016г.
Поискал е и разпит на двама свидетели(М.Я. Я. и С. И. Д.), допуснати от съда,
за установяване на сочената в жалбата различна фактическа обстановка от тази,
описана в АУАН.
Свидетелката Я. е дала показания за това, че е
собственик на автомобила, който е
посочен в АУАН, съставен на Й.С.П.. С него са приятели и живеят заедно.Не е
присъствала на извършена проверка от полицаи, във връзка с нарушение на Й.С.П..
На Великден, малко преди 1-ви май била на църква със сестра си, била с
автомобила си и тя шофирала. Докато управлявала автомобила нищо не се случило.
Преди да отиде на църква, оставила автомобила на центъра на Тополовград, до
пощата. Ходила на църква със сестра си, след това си тръгнала към къщи да си остави огънчето от
църквата и след това се върнала до центъра да си вземе автомобила. Било към
1.30ч. след полунощ. Когато отишла да си прибира автомобила, се срещнала с
приятеля си Й.. Видяла го пред дискотеката, имали лек спор, след което тръгнали
двамата към къщи с колата, между 1.00- 1.30ч.Спряла автомобила пред дома на Й..
Тя слязла, а Й. останал в автомобила, тъй като не се чувствал добре, бил
пийнал. Тя го оставила на задната седалка в автомобила. Влязла в къщи и след
около минута-две чула гласове и пак излязла. Навън имало 4-ма полицаи до
колата. Й. се бил изместил на предната
седалка, но краката му били отвън. Полицаите искали да му вземат алкохолна
проба. Й. им обяснявал, че няма нужда да дава проба за алкохол, тъй като не е
шофирал автомобила. Няколко пъти полицаите го подканяли, след което му казали,
че трябва да ги придружи до РУП. Не видяла на място нещо да се е писало. Й. им казал,
че ще отиде с тях, но поискал малко време, тъй като не се чувства добре. Тогава
един полицай насочил оръжие срещу Й., поставили му белезници и го отвели.
Свидетелят
С. И. Д. е дал показания, че същата вечер на Великден с Й. били на гости в
къщата на общ приятел, след това ходили на дискотека.За известно време при тях
преди полунощ била и приятелката на Й.. След полунощ не я е виждал. С неговия
автомобил се придвижили от къщата на общия им приятел до дискотеката. Тръгнал
си с колата от дискотеката след полунощ. Й. останал след него и не може да каже как си е тръгнал, с превозно средство или
пеш.
С Определение №326/12.09.2016г. съдът е
указал на административния орган, че в негова тежест е да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на
законовите изисквания за издаването му. С оглед разпределението на
доказателствената тежест повторно в проведеното по делото открито с.з. на
началника на РУП-Тополовград е указано, че в производството пред настоящия съд
следва да установи съществуването на всички фактически основания за издаване на
процесната заповед, както и изпълнението на всички законови изисквания,
обосновали издадената заповед за
налагане на принудителна административна мярка.В тази връзка, по реда на
служебното начало и поради констатирана непълнота на административната
преписка, от Началника на РУ Тополовград съдът е изискал да представи
пълноокомплектована преписка по АУАН №
923456 от 01.05.2016г., издаден от Р. Н. Д.-мл.автоконтрольор в РУП - Тополовград,
в това число и заверен препис от сочения в АУАН издаден талон за медицинско
изследване, другият съставен срещу жалбоподателя АУАН №679529/01.05. 2016г.,
постъпилите срещу актовете възражения. В
изпълнение на разпореждането на съда началникът на РУП-Тополовград е изпратил
заверени препис на двата акта за установяване на административни нарушения, на
талон за медицинско изследване №0398075 , подписан от Р. Н. Д.(съставител на
АУАН), без дата и час на издаване и без попълнени графи в кое лечебно заведение
и до колко часа е уведомено лицето да се яви за изследване, но с оформен
отказ на Й.С.П. да получи талона,
удостоверен с подпис на свидетеля Г.Х. Г..
Съобразно установеното в хода на съдебното
производство съдът намира депозираната жалба за допустима за разглеждане, като
подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от наложената
принудителна административна мярка и в рамките на предвидения от закона
14-дневен срок за оспорване. По същество същата е основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №16-0358-000020 на началник РУП
към ОДМВР Хасково, РУ Тополовград, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл.171 т.1 буква”б” от Закона за движение по нарушение по ЗДвП - временно
отнемане на СУМПС, във връзка с извършено от него нарушение по ЗДвП, за което е
съставен АУАН №******/01.05.2016 г. от автоконтрольор в РУ Тополовград към
ОДМВР Хасково.
Заповедта е издадена в писмена форма, с
посочване на фактически и правни основания, от компетентен орган по чл.172,
ал.1 от ЗДвП, но при несъответствие с материалноправните предпоставки и с целта
на закона.
Принудителните административни мерки по
чл.171 от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може
да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, за
който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или да
даде кръв за медицинско изследване за наличие на алкохол.
Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно
нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставеният акт се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното.
Изложените фактически обстоятелства,
обусловили издаването на заповедта и обективирани в АУАН№******/01.05.2016г.,
че Й.С.П., на 01.05.2016 г. около 00.05ч. в гр.Тополовград, ул.“М.“, управлява
л.а.“****“ с рег.№***, собственост на М.Я. Я. от гр.Тополовград, като:1.При
подаден сигнал за спиране от контролен орган на МВР водача не спира на
посоченото място;2. Водача е установен да управлява съответното МПС на ул.“Я.“
в 01.30ч., отказва са бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство “дрегер“ и отказва да даде кръв за химичен анализ с талон за
медицинско изследване с №0398075, издаден в 02.10ч. – при заявеното оспорване с
жалбата не се потвърдиха в хода на съдебното производство.
Дадените показания от свидетелите М.Я.Я. и С.
И. Д. оборват един от главните подлежащи на доказване факти, а именно, че Й.С.П.
е имал качеството водач на МПС като на 01.05.2016г. около 00.05ч. и в 01.30 ч.
е управлявал автомобила, собственост на М.Я.Я.. С оглед на това жалбоподателят не
е бил длъжен да изпълнява разпореждането на контролните органи да бъде проверен
за употреба на алкохол с техническо средство или алтернативно да изпълни предписание за медицинско изследване.
Независимо че на административния орган
двукратно беше указано, че в производството пред съда следва да установи
съществуването на фактическите основания, с които обосновава издаването на
процесната заповед, същият не ангажира нито свидетел по акта, нито други
доказателства в подкрепа на констатацията за извършено от жалбоподателя
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.В допълнително изискания от съда талон за
медицинско изследване с №0398075 липсват попълнени основни реквизити-дата и час
на издаване, както и предписание за явяване в лечебно заведение до определен
час, поради което и посоченото в АУАН, че лицето отказва да даде кръв за
химичен анализ не може да се приеме за надлежно удостоверено.
Следва да бъде споделено като основателно и
възражението на жалбоподателя, че в случая е спорно съответствието на заповедта
с целта на закона.Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се
налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. Процесната заповед не е издадена в деня на
констатиране на соченото в АУАН нарушение, а по-късно, още по-необяснимо е била
връчена на засегнатото лице 1 месец след издаването й. В този смисъл неясно е каква точно цел е
преследвал контролният орган с издаването й, още повече че свидетелството за
управление на МПС на Й.С.П. е било иззето
при съставянето на акта за нарушение и няма данни впоследствие да е било
връщано.
По изложените съображения обжалваната
заповед се явява издадена при недоказани фактически основания и при
необоснована цел, с оглед на което следва да бъде отменена поради наличие на
предпоставките по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по производството общо
в размер на 410/четиристотин и десет/ лева, представляващи 10 лв. заплатена
държавна такса по сметка на Адм.съд Ямбол и 400 лв. договорено и внесено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 и
чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №16-0358-000020 от 09.05.2016 г. на Началник РУП към
ОДМВР-Хасково, РУ Тополовград.
ОСЪЖДА Началника на РУП към ОДМВР-Хасково
да заплати на жалбоподателя Й.С.П. ***, направените разноски по производството
общо в размер на 410/четиристотин и десет/ лева, представляващи 10 лв.
заплатена държавна такса по сметка на Адм.съд Ямбол и 400 лв. договорено и
внесено адвокатско възнаграждение, възстановими от бюджета на органа, издал
отменената заповед.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете