№ 3396
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100113912 по описа за 2023 година
Предмет на производството са предявени три обективно кумулативно
съединени иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства Д. Н. П. ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. С. Ч. - САК, е предявил срещу - ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в
условията на обективно кумулативно съединяване три иска с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати следните суми:
- сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане при ПТП настъпило на
25.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 10.05.2023г. до
окончателното изплащане,
- сумата от 90 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи
за консултация с психолог;
- сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
пропуснати ползи от неполучен наем за периода м.01.2023г. – м.07. 2023г. по договор
за наем на автомобил „Фиат Добло“ с рег.№*********, сключен между ищеца като
наемодател и „Дилекса Трейдинг“ ЕООД, като наемател;
- законната лихва върху тази главниците, считано от 12.12.2023г. – датата, на
която е заведена исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 25.01.2023 г. около 14:00 ч. водачът на лек
автомобил «Мерцедес Джи Ел» с per. №********* се движел в гр. София, по бул.
«Гоце Д.», като в района пред №21 нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което ударил л.а. «Фиат Добло» с per. №********* и причинил телесни
увреждания на водача Д. П.. Твърди, че на виновния за ПТП водач е съставен АУАН и
е издадено НП №23-4332-004216. Твърди се, че в резултат на ПТП, ищецът изпитвал
силно двустранно челно главоболие и болки в областта на шията. Въпреки приеманите
аналгетици, болките не отминавали, поради което Д. постъпил по спешност в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, поставено му е диагноза: мозъчно сътресение,
цефалгичен синдром, медиална дискова херния на ниво С5-С6. Ищецът твърди, че не е
напълно възстановен и лечението продължава и към днешна дата. Ищеца излага, че не
е допускал, докато чака зеления светлинен сигнал на светофара ще получи такъв удар.
Твърди се, че в резултат от травмата ищецът страда от силна тревожност, вътрешно
напрежение, лесна раздразнителност, силно нарушен сън, намален апетит, понижено
настроение. Изпитва страх да шофира. Ежедневно си спомня за инцидента. Поради
тези свои оплаквания, Д. се обърнал към специалист- психиатър, който му назначил
медикаментозно лечение и ще проследява съС.ието му.
Ищецът поддържа, че търпи и имуществени вреди, представляващи разходи за
консултации с психолог в размер на 90 лв.. Ищецът твърди да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи - неполучен наем за периода м.01. 2023 г.-м. 07.2023 г. в
размер на общо 700 лв. Сочи се, че съгласно договор за наем от 01.01.2023 г. ищецът
е предоставил на «Дилекса Трейдинг» ЕООД под наем собствения си л.а. «Фиат
Добло» с per. № ********* за временно и възмездно ползване за осъществяване на
търговската дейност на дружеството. През периода, през който автомобилът обаче е не
е могъл да бъде управляван заради нанесените при ПТП щети и времето на ремонта,
ищецът не е имало как да получава договорения наем. Сочи още, че за увреждащият
лек автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна
към датата на ПТП. На 10.02.2023г. предявил претенция пред ответното дружество за
изплащане на обезщетение, но в определения срок последният не е определил и
изплатил обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което исковите претенции
да бъдат уважение.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на предявените
искове. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно
описания в исковата молба лек автомобил и период. Оспорва описания в исковата
молба механизъм на ПТП. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение
на водача на л.а. Мерцедес. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, като твърди, че същият е управлявал лекия
2
автомобил без поставен обезопасителен колан - нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Твърди още, че ищецът не е спазвал необходимата дистанция от намиращия се пред
него автомобил, с оглед на което не е могъл своевременно да реагира и да преустанови
движението си, в резултат на което е настъпил удар с третото МПС. В тази връзка,
счита, че претърпените от ищеца увреждания са именно вследствие на този удар.
Счита, че водачът Д. П. рязко е намалил скоростта или е спрял без това да е било
необходимо за предотвратяване на друг пътен инцидент, като именно това негово
действие е станало причина за настъпване на процесното ПТП. Оспорва твърдението,
че в резултат на процесното ПТП за ищеца са настъпили описаните в исковата молба
като вид и характер увреждания и здравословни последици. Оспорва твърдението на
пострадалия, че все още търпи болки и страдания от получените телесни увреждания,
както и че съС.ието му се проследява от специалист невролог. Оспорва причинно-
следствената връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания. Твърди, че
ищецът не е положил необходимите грижи в процеса на възстановяването му. При
изписването на пострадалия от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ му е назначено
медикаментозно лечение, като е посочено, че същият има право на два контролни
прегледа. Не са представени доказателства за закупуване на изписаните лекарства,
както и за извършване на контролни прегледи. Навежда възражение за прекомерност
на исковата претенция. Оспорва предявените искове за имуществени вреди и счита
същите за неоснователни.
Ответното дружество сочи, че относно претенцията от 90 лева, представляваща
разходи за заплатен преглед, като доказателство към исковата молба е представен
единствено фискален бон, в който е посочено, че заплатената сума е за „медицински
услуги“. Не става ясно обаче в какво се изразяват посочените „медицински услуги“ и
дали същите са във връзка с инцидента. Не е представена фактура и не е ясно кой и за
какво е заплатил посочената сума, както и дали този разход е действително извършен
от ищеца или от друго лице.
Относно предявения иск за заплащане на сумата в размер на 700 лв.,
представляваща пропуснати ползи - неполучен наем за периода от м. 01.2023 г. до м.
07.2023 г. на собствения на ищеца автомобил. Заявява, че не се установява колко време
е продължил ремонтът на увредения автомобил. Предвид това, не е ясно дали
действително в посочения период същият не се е използвал от наемателя по
предназначение, за което ищецът да е получавал съответно и уговорения наем. Счита,
че от представения договор за наем е видно, че същият е сключен на 01.01.2023 г., като
е уговорена наемна цена в размер на 100 лв., платима до 15-то число на следващия
месец срещу издадена фактура от наемодателя. Предвид факта, че произшествието е
настъпило на 25.01.2023 г., би могъл да се направи извод, че за периода от 01.01.2023 г.
до 25.01.2023 г. автомобилът е ползван от наемателя, за което съответно се дължи наем
и следва да е издадена фактура. Сочи, че не е представен счетоводен документ, а
3
единствено сключеният договор за наем. Не е представено и доказателство за
получаване на уговорения наем за посочения период от страна на ищеца. В тази
връзка, счита, че автомобилът не е бил отдаден под наем и не е ползван действително
за нуждите на дружеството наемодател, като подобна фактура изобщо не е издавана.
Предвид факта, че договорът за наем е сключен между ищеца Д. Н. П. и „Дилекса
Трейдинг“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е именно
ищецът, твърди, че договорът за наем е сключен единствено за нуждите на настоящото
производство, като автомобилът се е ползвал от Д. Н. П. както за лични, така и за
служебни нужди. Посочва, че с претенция от 18.07.2023г., пострадалият е претендирал
изплащане на застрахователно обезщетение за това, че в периода от м. 04.2023 г. до м.
06.2023 г. не е можел да ползва собствения си лек автомобил и поради тази причина
представляваното от него дружество „Дилекса Трейдинг“ ЕООД е наел друг за сумата
в размер на 2 340 лв. - за общо три месеца. В тази връзка, отново се пораждат
съмнения дали автомобилът изобщо е бил отдаван под наем и е бил на разположение и
на други служители на дружеството или същият се е ползвал единствено от неговия
собственик за лични нужди. Наведено е искане водачът на «Мерцедес Джи Ел» с per.
№********* - Е. Н. К. да бъде привлечен като трето лице помагач на ответника.
С определение №14457 /19.09.2024г. на основание чл.219, ал.1 ГПК е
конституиран Е. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Т*********,
в*********, като трето лице помагач на ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв. Т. поддържа
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника адв.Г. Х.
оспорва предявени искове, за сумата над 10 000лв.
Трето лице помагач Е. К., чрез пълномощниците си адв.Я. и адв.М. оспорва
преките искове, като неоснователни.
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК,
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия Констативен протокол за ПТП №1851219/25.01.2023г. /л.76/,
заключението на приетата и неоспорена съдебно-автотехническа експертиза, се
установява, че на 25.01.2023 г. около 14:15 часа, в гр. София лек автомобил, „Мерцедес
ГЛ 320“ ЦДИ управляван от Е. К., ********* се е движил по на бул. „Гоце Д.“ в
посока от ул. „Дойран“ към бул. „Цар Борис III“. В района на № 21 на бул. „Гоце Д.“
водачът на лек автомобил „Мерцедес“ поради неспазване на дистанция удря в задна
дясна част спиращия пред него лек автомобил „ Фиат Добло“ с рег. № *********,
който в следствие на този удар се измества напред и с предната си част се удря в
4
задната част на лек автомобил „БМВ“ с per. № С*********. В Констативен протокол
за ПТП №1851219/25.01.2023г. е отразено, че водачът на лек автомобил, „Мерцедес
ГЛ 320“ ЦДИ е напуснал мястото на произшествието. Според заключението на
приетата САТЕ при настъпилото ПТП първият удар е между лек автомобил
„Мерцедес“ и намиращия се пред него лек автомобил „Фиат Добло“, управляван от
ищеца Д. Н. П.. Вторият удар е между лек автомобил „Фиат“ и лек автомобил „БМВ“.
Пояснено е, че при заден удар първоначално главата на пострадалия ищец, която е
свободна и не е обхваната от колана е отишла назад след което в следствие на
инерционната сила се е насочила напред получил се е така наречения „камшичен
удар“. При втория удар тялото на пострадалия ищец е политнало напред. Няма данни
по делото за удар на части от тялото в интериора на автомобила. В приетото
заключение на САТЕ е обоснован извод, че причините за настъпване на всеки един от
ударите са субективните действия или бездействия на водача на лек автомобил
„Мерцедес“ с органите за управление довели до удар в задната част на лек автомобил
„Фиат“.
В обясненията си в открито с.з. на 10.12.2024г. вещото лице инж.С. Д. –
автоексперт застъпва, че основната причина за настъпване на произшествието е
неспазването на дистанция.
По делото е представен АУАН № 201920/27.02.2023г. и Наказателно
постановление № 23-4332-004216/ 22.03.2023г., съгласно които на виновния водач Е.К.
му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв., както и
лишаване от право да управлява МПС да срок от 1 /един/ месец, за това, че на
25.01.2023 г. около 14:15 часа, в гр. София на бул. Гоце Д. като водач на л.а., Мерцедес
ГЛ 320 ЦДИ, *********, в гр. София по бул. Гоце Д. с посока на движение бул.
*********,управлява собственият си л.а. „Мерцедес ГЛ“ 320 с рег.№ ********* и
срещу № 21 поради неспазване на недостатъчно разС.ие /неспазване на дистанция/
реализира ПТП със спиращият пред него л.а. „Фиат Добло“ с рег.№ *********, който
вследствие на ПТП реализира ПТП в намиращият се пред него л.а. БМВ с рег.
№*********, след което при възникналите разногласия напуска местопроизшествието,
като не уведомява компетентните органи на МВР, с което нарушил нормите на чл.23,
ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1 ЗДвП. Видно от удостоверение №68745/ 27.06.2024г. на
СДВР наказателното постановление срещу лицето Е.К. е влязло в сила на 02.06.2023г.
/л.72-л.76 от делото/
От приета Епикриза по ИЗ № 3812/2023 издадена от Отделение по нервни
болести на УМБАЛСМ „Пирогов”, се установява, че ищецът П. постъпил в лечебното
заведение на 27.01.2023 г., два дни след претърпяното ПТП с диагноза по МКБ: S
06.00. Диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Цефалгичен
синдром. Медианна дискова херния на ниво С5-С6./л.8 от делото/ След образни
изследвания и медикаментозно лечение ищецът е изписан на 30.01.2023г. с препоръка
5
за ХДР и домашно лечение.
Приета е СМЕ № 26/2023 г. издадена на Д. Н. П. след преглед в УМБАЛ
„Александровска" ЕАД - Клиника по съдебна медицина и деонтология /л.9/, която е
обсъдена в заключението на вещото лице невролог.
Видно от амбулаторен лист № 23038306Е7Д1 от 07.02.2023 г. ищецът П. е
прегледан на сочената дата от специалист психиатър, поради оплаквания от силна
тревожност, вътрешно напрежение и силно нарушен сън, след претърпяно на
25.01.2023г. ПТП, като е поставена диагноза -разстройство в адаптацията и е
назначена терапия с Мисал 50 мг сутрин в покачващи се дози./л.10 от делото/
От приетото /оспорено от ответника/ заключение на СМЕ, изготвена от д-р Д. Н.
–специалист невролог, се установява, се установява, че в следствие на процесното
ПТП от 25.01.2023 г. ищецът Д. Н. П. е претърпял контузия на шията в резултат на
преживения тип „камшичен удар", при който главата извършва хиперфлексия,
последвана от хиперекстензия, обуславящи преразтягане на мускулни и сухожилни
структури, довели до болков синдром, в случая хронифициран. С неврообразно
изследване КТ на шиен гръбнак е обективирана медианна дискова херния на С5-С6
ниво (ИЗ № 3812/2023 г.), която предвид наличие на механичен фактор - физическо
напрежение при процесното ПТП, може да се приеме, че е в причинно-следствена
връзка с преживяната травма. Увредата се квалифицира като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи, че при ищеца е диагностицирано:
Мозъчно сътресение в резултат на ПТП с Цефалгичен синдром, базиращ се на
описаната общомозъчна симптоматика, без данни за огнищни промени в мозъчния
паренхим при КТ изследване на мозъка (ИЗ 3812/2023 г.). Диагностицираното мозъчно
сътресение е обусловило критериите на медико- биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно мозъчното сътресение следва
да се направи следното пояснение: мозъчното сътресение е най-лека степен на ЧМТ,
при която не се установяват структурни промени в мозъчния паренхим и липсва
огнищна неврологична симптоматика, както е в случая. В заключението на СМЕ е
обоснован извод, че е налице причинно-следствена връзка между настъпването на
ПТП и получените увреждания
По въпроса за болката от получените при ПТП травми вещото лице д-р П.а
пояснява, че интензивността на болката от причинените травми към момента на
увреждането след катастрофата с камшичен удар е остро настъпваща с висока
интензивност от притискане на интраартикуларните менискуси на шийните
апофизеални стави в големия капсуларен менискус с последващо възпаление и болка,
малки разкъсвания на фиброзния пръстен също могат да причинят болката, която
впоследствие се хронифицира.
6
Относно оплакванията на ищеца от главоболие, гадене, световъртеж, според
СМЕ в момента на травмата същите са били с висок интензитет. След провеждане на
симптоматична медикаментозна терапия интензитетът на болката е намалял.
В заключението е обоснован извод, че получените увреждания при процесното
ПТП са създали неудобства от битово естество, изразяващи се в трудности при
изпълнение на служебните му задължения поради необходимост от спазване на
съответен щадящ двигателен режим и провеждане на медикаментозна симптоматична
терапия. Ищецът е съобщил при прегледа на 12.11.2024г., че е управител на
транспортна фирма, свързано с необходимост от управление на МПС, което било
невъзможно поради силната болка в шията, напрежение, страх, главоболие. При
принудителната поза на бюро при административната работа оплакванията се
засилвали.
Според приетото заключение на СМЕ, може да се направи категоричен извод,
че пострадалият е получил „мозъчно сътресение” при процесното ПТП предвид
диагностицираното мозъчно сътресение с Цефалгичен синдром, за което сочат данните
от ИЗ № 3812/2023 г. неврологичният преглед, образно изследване на главен мозък.
Вещото лице невролог обоснова още, че диагностицираната медианна дискова
херния, обективирана с неврообразно изследване КТ на шийни прешлени може да се
получи при процесното ПТП предвид механизма на получаването - описано в отговора
на въпрос № 1 от ИМ. Сочи се, липсват данни пострадалият да е диагностициран и
лекуван с дискова херния преди процесното ПТП, а от представената справка от НЗОК
не съдържат данни за съпътстващи или предходни заболявания.
Пояснено е също, че получените при ищеца увреди на шийния сегмент на
гръбначния стълб, както и диагностицираното мозъчно сътресение, се обуславят от
механичното въздействие при преживения от процесното ПТП тип „камшичен удар" -
водещ до рязко движение… Към момента на прегледа на 12.11.2024 г.
възстановителният период у ищеца продължава.
При обясненията си в открито с.з. на 10.12.2024г. вещото лице д-р Н. пояснява,
че възстановителният период при ищеца не е приключил, като продължават
оплакванията от пристъпно главоболие и световъртеж, което признак на
церебрастенен синдром, който може да продължи от 3 до 6 месеца, понякога дори с
години. Излага, че при ищеца има доказана с компютърен томограф на шия дискова
херния –медианна – излизане на диска между прешлените /пролапс/, което може да се
получи, при камшичен удар и при голямо физическо усилие.
Заключението на СМЕ, изготвено от д-р Д. Н., съдът възприема, като обективно,
кореспондиращо с приетите неоспорени писмени доказателства и компетентно дадено.
От прието неоспорено заключение на КМАТЕ изготвено от д-р Д. Н. и инж.С.
Д., което съдът кредитира като обективно изготвено, се установява, че лек автомобил
7
„Фиат Добло“, управляван от ищеца Д. П. е оборудван с триточкови колани на всички
места. Получените увреди на шийния сегмент на гръбначния стълб, както и
диагностицираното мозъчно сътресение, се обуславят от механичното въздействие при
преживения от процесното ПТП тип „камшичен удар" - водещ до рязко движение на
шията и главата с преразтягане на мускули и сухожилия в областта на шията с поява
на силна болка. Според заключението на КМАТЕ главата, независимо от ползвания
предпазен колан, е свободно подвижна. Обоснован е извод, че естеството на травмите
на ищеца е такова, че би получил същите и при поставен предпазен колан.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. В. И. /30г., без
родство/– участник в ПТП. Разпитан в о.с.з. на 25.02.2025г. свидетелят установява, че
процесното ПТП настъпило в началото на 2023г. Сочи, че тогава управлявал лек
автомобил „БМВ“ с per. № С********* по ул. „Гоце Д.“, бил спрял, когато настъпил
удар в задната част от служебния автомобил на ищеца, който от своя страна бил ударен
и преместен от черен „Мерцедес“ – джип. Свидетелят И. слязъл от автомобила си и
видял, че ищецът Д. е в шок, след получения удар. Свид. И. сочи, че черния
„Мерцедес“ – джип бил с откъсната предница наранена броня и фар, а водачът му
миришел на алкохол и говорел с руски акцент. Свид.И. искал да повикат полиция, но
шофьорът на л.а. „Мерцедес“ искал да се разберат и предлагал пари, за да не викат
полиция. Настъпил спор и докато свидетелят И. се обаждал на полицията, водачът на
черния автомобил „Мерцедес“ – джип запалил колата и избягал от мястото на
произшествието.
Показанията на свидетеля очевидец Н. В. И. са логични, непротиворечиви,
почиват на непосредствени впечатления, изхождат от лице незаинтересовано от
изхода, поради което съдът ги кредитира.
За претърпените неимуществени вреди е разпитан и свидетеля Д.Д., който
познава ищеца от години, защото спортуват заедно и са приятели. Свид. Д. сочи в
показанията си, че след претърпяното ПТП с камшичен удар ищецът страдал от
дискова херния и физическите му болки продължили по-дълго от очакваното. При Д.
настъпили и психически промени, изпитвал голям страх, вкл. и от шофиране, при все,
че работата му е свързана с транспорт. Не можел да извършва ежедневните си
задължения, заради травмите си, както и заради ударения автомобил, който е
служебен. Свид. Д. сочи, че Д. след претърпяното ПТП спрял да спортува и пропуснал
благотворителни турнири, в които трябвало да участват заедно. Наложило се да
посети терапевт.
Страните не спорят, че към датата на ПТП – 25.01.2025г. е било налице валидно
сключена застрахова „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Мерцедес ГЛ 320“
с рег.№*********. С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че по време на настъпване на процесното ПТП на
8
25.01.2025г. увреждащото МПС е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“АД.
Представена е претенция до ответника от 10.02.2023г., с която ищецът е поискал
за процесното ПТП, ответното застрахователно дружество - „ОЗК Застраховане“АД да
му изплати обезщетение за търпените неимуществени вреди. /л.12 от делото/
Не е спорно между страните, като се установява и от платежно нареждане от
04.03.2025г., че в хода на процеса ответното дружество доброволно платил на ищеца
сумата 11 693,36лв., от които 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата
1 693, 36лв. законна лихва върху главницата, начислена за периода от 12.12.2023г. до
04.03.2025г.
Във връзка с претенцията за пропуснати ползи е представен договор наем от
01.01.2023г., сключен между Д. Н. П., като наемодател и „Дилекс трейдинг“ ЕООД,
представлявано от Д. Н. П., като наемател, с предмет отдаване под наем на „Фиат
Добло“ с рег.№********* за период от една година./л.19-л.20/ Представения договор
за наем не съдържа нотариална заверка датата, като е оспорен от ответника, като
съставен за целите на процеса.
Приет е и фискален бон издаден от Медицински център „Интермедика“ ООД за
сумата от 90.00 лв. заплатена медицинска услуга.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта: Предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по
делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 12 от
10.12.2023 г. и липса на възражения, които да изключват допустимостта на процеса. Не
е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване
9
при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината съгласно
установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал
намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 25.01.2023г. Съвкупният анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства, сочи, че е налице противоправно деяние от страна на деликвента,
изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 23. (1) от ЗДвП -"Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разС.ие от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.“. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и
причинените увреждания на ищеца. Установи се, че водачът Е. К. на сочената дата е
управлявал лек автомобил „Мерцедес Джи Ел“ рег.№*********, поради неспазване на
дистанция реализирал ПТП със спиращия пред него лек автомобил „Фиат Добло“
управляван от ищеца – Д. П..
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема,
че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Мерцедес Джи Ел“
рег.№ *********.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество: по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
по делото обстоятелството, че ответното ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е застраховател
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на
водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за доказани по основание. Доказани са по делото (от
заключенията на СМЕ и КСМЕ, медицински документи, кредитираните гласни
доказателства) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с
процесното ПТП.
По размера на обезщетениета неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума
на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията. В случая следва да се вземе предвид, че е причинена средна телесна
повреда, т.е. и че същата е довела до разстройство на здравето временно опасно за
живота, като ищцата е търпяла болки и страдания.
При определяне на размера решаващият състав съобрази следните обстоятелства,
установени по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на вещото
лице д-р Д. Н. – спец. невролог и показанията на свидетеля Д.:
10
а/ брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – същият е
получил в резултат на ПТП - увреди на шийния сегмент на гръбначния стълб –
медиална дискова харния на ниво С5 – С6 с излизане на диска между прешлените
/пролапс/, както и мозъчно сътресение, без открита черепно мозъчна травма,
церебрастенен синдром;
б / продължителността на лечебния и възстановителния период – повече от година
и половина, доколкото възстановяването при ищеца не е завършило към 12.11.2024г.
като продължават оплакванията от пристъпно главоболие и световъртеж - признак на
церебрастенен синдром, който може да продължи от 3 до 6 месеца, понякога дори с
години. /т.2.7 от заключението на СМЕ/
в/ обстоятелството, че болничното лечението в УМБАЛСМ „Пирогов“ е
съпроводено с употреба на силни аналгетични и невротропни препарати /л.8-епикриза
по ИЗ №3812/2023/;
г/ интензитета на търпените болки и страдания – от заключението на СМЕ се
установи, че оплакванията на ищеца от главоболие, гадене, световъртеж, в момента на
травмата същите са били с висок интензитет, а след провеждане на симптоматична
медикаментозна терапия интензитетът на болката е намалял;
д/ търпените неудобства и ограничения след инцидента – заради
обездвижването и обстоятелството, че ищецът не е могъл да шофира и да изпълнява
служебните си ангажименти известен период след ПТП, въпреки, че работата му е
свързана с транспорт; принудително е преустановил спортните си занимания;
/кредитираните показания на свид.Д.Д./
е/ активната възраст на ищеца към настъпване на инцидента /същият е бил на 46
години;
ж/ липсата на пълно възстановяване, с оглед продължаващите оплаквания от
церебрастенен синдром;
з/ обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие – 2023 г., намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити /10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица/.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД,
настоящият съдебен състав намира, че сумата 20 000 лв. адекватно би обезщетила
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
От тази сума следва да бъде приспаднато и доброволно платеното от ответника
обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени врени, с оглед на което
предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен в размер от 10 000 лева, като за разликата от определения
до предявения размер от 30 000лв., следва да се отхвърли поради плащане в хода на
делото и като неоснователен.
По иска за имуществени вреди – претърпени разходи:
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и
същи правопораждащ юридически факт – средната телесна повреда причинена на
ищеца от ответника, поради което изложеното по-горе по иска за неимуществени
вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45
11
ЗЗД, е относимо и спрямо този иск. От приетия финасов бон от 07.02.2023г.,
амбулаторен лист от 07.02.2023г. и показанията на свид. Д. се установи, че с оглед
проведеното лечение на ищеца, наложило се поради разстройство в адаптацията, след
претърпяното ПТП, същият е провел преглед при психиатър и му е предписан
медикамент.
Ответникът дължи възстановяване на направените от ищеца разходи във връзка с
лечението на получените увреди в общ размер на 90.00лв., за проведена консултация с
психиатър в Медицински център „Интермедика“.
По иска за имуществени вреди – пропуснати ползи:
Относно предявения иск за имуществени вреди от 700 лева, представляваща
пропуснати ползи от възнаграждение по договор за наем от 01.01.2023г., съдът намира
тази претенция за недоказана. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на общо
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Съобразно
процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест, всяка една от страните в производството трябва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си искания и възражения,
съответно да понесе неблагоприятните последици от недоказването им. Съгласно
задължителните за съда указания в Тълкувателно решение № 3/13.01.2023г. по тълк.д.
№1/2021 на ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат
доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите
ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.
В хода на съдебното дирене не бе установено със сигурност пропусната полза в
резултат на нанесеното от ПТП увреждане. Не се установява също в периода от
01.01.2023г. до 25.01.2023г. /датата на инцидента/ да е започнало някакво изпълнение
на договор за наем от 01.01.2023г.
Обсъденото обосновава извода за недоказаност на иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на
700лв.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения
законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би
се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който
с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на
вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването.
12
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадият е бил
без поставен предпазен колан.
Настоящият съдебен състав намира същото за недоказано. В заключението на
приетото по делото и неоспорено от страните КМАЕ, се установи, че естеството на
травмите на ищеца е такова, че би получил същите и при поставен предпазен колан. С
оглед изложеното, съдът намира за неоснователно наведеното в отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
ищец.
Върху главницата на обезщетенията за неимуществени вреди и за имуществени
вреди следва да бъде присъдена и законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от –
12.12.2023г. – датата, на която е подадена исковата молба до окончателното
изплащане.
По разноските: При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни.
На адв.К. И. Т. - процесуален представител на ищеца, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 488,60
лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 и чл.7, ал.9 от Наредба №1/ 09.07.2004г.
Направените от ищеца разноски са в размер на 1175 лв., от които 625 лв.
внесена държавна такса и 550лв. депозити за СМЕ и САТЕ. На основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата 766, 10лв. разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на
1 781,50лв., съразмерно отхвърлената част от исковете, като общо сторените разноски
са в размер на 5090лв., от които 950 лв. депозити за СМЕ, АТЕ и КМАЕ и сумата
4140лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Наведеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна е неоснователно
предвид обема на извършените процесуални действия и фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“********* , да заплати на Д. Н. П.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“*********, *********, по иск с пр.
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 10 000 /десет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 25.01.2023г. по вина на водача на лек
автомобил „Мерцедес ГЛ 320“ ЦДИ, с рег.№ *********, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава,
13
считано от 12.12.2023г. – датата на депозиране на иска до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000лв. до 20 000лв., поради плащане в хода
на процеса, а до пълния претендиран размер от 30 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“********* , да заплати на Д. Н.
П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“*********, *********, сумата от
90.00 /деветдесет/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи
за консултация с психиатър на 07.02.2023г., претърпени вследствие на ПТП, настъпило
на 25.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2023г. до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. П. ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.София, ул.“*********, *********, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 700 лв. от
неполучен наем за периода м.01.2023г. – м.07. 2023г. по договор за наем на л.а.„Фиат
Добло“ с рег.№*********, сключен между ищеца като наемодател и „Дилекса
Трейдинг“ ЕООД, като наемател, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
12.12.2023г. до изплащането, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“*********, да заплати на адв.К.
И. Б. - САК на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 2488,60лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“, ул.“********* , да заплати на Д. Н.
П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“*********, *********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 766, 10 лв., представляваща разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Д. Н. П. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София,
ул.“*********, *********, да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Възраждане“,
ул.“*********, на основание, чл.78, ал.3 ГПК, сумата 1 781,50лв. разноски пред СГС.
Решението е постановено при участие на Е. Н. К., ЕГН **********, като трето
лице помагач на ответника.
Присъдените на ищеца суми могат да се заплатят по банкова сметка, посочена
на л.101 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14